О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………….2019 г.
гр.
Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав в закрито
съдебно заседание, проведено на четвърти септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал
в.т.д.
№ 1388/2019 г., по описа на ОС-Варна, ТО, II въззивен съдебен състав
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по
повод въззивна жалба с вх. № 52301/17.07.2019 г.,
депозирана от „Константинос
Анастасиу-98“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Млекарево, община
Нова Загора, обл. Сливен, действащ чрез процесуалния
си представител адв. К.П., със съдебен адрес: гр.
Велико Търново, ул. „Цанко Церковски“ № 39, етаж 3,
офис 313, срещу решение № 3033/03.07.2019 г., постановено по гр. дело № 10748 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна, 16-ти съдебен
състав.
Съдът, след като извърши проверка досежно
редовността и допустимостта на производството, констатира, че въззивната жалба не е надлежно администрирана от първоинстанционния съд, защото не е заплатена в цялост дължимата държавна такса за въззивно
обжалване.
Съгласно чл. 18, ал. 1, вр. чл. 1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за
обжалване пред въззивна инстанция се събира такса в
размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното
производство, върху обжалваемия интерес, но не
по-малко от 25.00 лева. Обжалваемият интерес се
определя по всеки отделен иск поотделно, поради което за всеки отделен иск се
събира отделна държавна такса.
В конкретния случай са предявени два иска обективно
кумулативно съединени. Първият иск е
за обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, който е в
общ размер на 3 284.06 лева /2501.86 лева – нереализирана биопродукция
за стопанските 2014/2015г. и 2015/2016 г. и 782.20 лева – неполучена субсидия
от държавата/, който е изцяло отхвърлен от РС-Варна и решението изцяло се
обжалва в тази част, поради което дължимата държавна такса за въззивно обжалване е 65.68 лева. Вторият иск е за обезщетение за имуществени вреди под формата на
претърпени загуби, който е в размер на 294.34 лева и обхваща разходите за
обработване на процесната нива за двете стопански
години, който е отхвърлен също изцяло и решението се обжалва и в тази част изцяло,
поради което дължимата държавна такса за въззивно
обжалване е 25.00 лева.
Дължимата държавна такса за въззивно
обжалване е в размер на 90.68 лева общо
за двата иска. По делото се съдържат доказателства за
заплатени само 31.57 лева по сметка на ОС-Варна, като липсващата сума /59.11 лева/ следва да бъде довнесена от
въззивния жалбоподател.
Компетентен за извършване действия по администрирането на
жалбите, съгл. чл. 262 ГПК, включително да събере дължимата държавна такса, е първоинстанционният съд, поради което производството следва
да се прекрати, а делото да се върне на РС-Варна за извършване действия по
администрирането й. След произнасянето на РС-ВАрна и
надлежното администриране на въззивната жалба, делото
следва да бъде върнато на ОС-Варна по компетентност.
Мотивиран от изложеното, съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по в.т.д. № 1388/2019 г., по описа на ОС-Варна,
ТО, II въззивен съдебен състав.
ВРЪЩА делото за РС-Варна, за надлежно
администриране на депозираната въззивна жалба,
съобразно изложените в настоящото определение мотиви.
След надлежно администриране на въззивната
жалба делото да бъде върнато на ОС-Варна за произнасяне по нея.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.