Р Е Ш
Е Н И Е
№ 211 16.06.2023г. град
Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно
заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Николина Николова и с
участието
на
прокурор Гриша Мавров като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 612 по описа за 2022г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба на ЕТ „Г. Б. – П
и В“, ЕИК *********, представлявано от Г.
П. Б., със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „Марица“ №
29, вх. В, ет. 3, ап. 55, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен
иск срещу Община Казанлък за присъждане на обезщетение в размер на 91 098.73
лева, за претърпени имуществени вреди (пропуснати ползи) от отменен като
незаконосъобразен индивидуален административен акт, обективиран в писмо изх. № 94-00-25#3/17.05.2017г.
на Кмета на Община Казанлък, ведно със законната лихва върху претендираната
сума от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът твърди, че по силата на договор за наем № Д04-74/
07.07.2014г., сключен между ЕТ
„Г. Б. – П и В“ и Община Казанлък, са
му предоставени за временно и възмездно ползване поземлени имоти в землището на
с. Горно Черковище, общ. Казанлък с номера по КВС 000173, 000631, 000632,
000717, 000714, 000730 и 000633 с обща площ от 896.100 дка, срещу заплащането
на годишна наемна цена и за срок от 5 години (от дата на решение № 910/ 25.03.2014г.
на Общински съвет - Казанлък). Впоследствие към договора за наем е сключено
допълнително споразумение съгласно §15 от Преходните и заключителните
разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи (ДВ бр.61 от 11.08.2015г.). Въз основа на
полученото право на ползване върху недвижимите имоти, ЕТ „Г. Б. – П и В“ е кандидатствал и е одобрен за подпомагане по
схемите и мерките за директни плащания на площ и по схемите за
агроекологични плащания пред ДФ „Земеделие“. През кампания 2015г. и следващите
е кандидатствал за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по Схемата
за преразпределително плащане (СПП), по Схемата за плащане за селскостопански
практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни
плащания (ЗДП) и за Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от
значителни природни бедствия (Подмярка 13.2/НР 2). С наетите площи ищецът
кандидатства и по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на
селските райони 2014 – 2020г., като с писмо с изх. №01-6500/10156 от 07.12.2016г.
на Държавен фонд „Земеделие“, е одобрен за подпомагане и е поел изпълнението на
петгодишен аргоекологичен ангажимент.
За периода 2015-2017г. от ДФ „Земеделие“ му е изплатено финансово подпомагане
общо в размер на 141 411.18лв., от които за 2017г. – в размер на 44 371.93
лева.
С писмо с изх. № 94-00-25#3 от 17.05.2017г.
на Кмета на Община Казанлък, договорът за временно и възмездно ползване на
поземлени имоти в землището на с. Горно Черковище, общ. Казанлък с номера по
КВС 000173, 000631, 000632, 000717, 000714, 000730 и 000633, е прекратен.
Прекратяването на договора за наем е обжалвано по съдебен ред, като с влязло в
сила Решение № 48 от 20.02.2019г., постановено по адм. дело №713/ 2018г. по описа на
Административен съд – Стара Загора, е отменен като незаконосъобразен
индивидуалният административен акт, обективиран в писмо изх.№94-00-25#3 от
17.05.2017г. на Кмета на община Казанлък, за прекратяване на основание чл.37м,
ал.4. т.2 от ЗСПЗЗ на договор № Д04-74/ 07.07.2014г. Ищецът твърди, че междувременно поземлените имоти, които
са били предмет на договора за наем и след неговото прекратяване, са били
отнети от държането на ЕТ „Г. Б. – П и В“ и предоставени за ползване на други
земеделски производители. По този начин ЕТ „Г. Б. – П и В“ е бил лишен от
възможността да ползва наетите недвижими имоти, което е осуетило възможността
да кандидатства за подпомагане пред ДФ „Земеделие“ и съответно да получи
финансово подпомагане по схемите и мерките за
директни плащания на площ и по мярка 10
„Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020г., от което е претърпял вреди под
формата на пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено подпомагане от ДФ
„Земеделие“.
Ищецът
сочи, че на същите фактически и правни основания, е предявил срещу Община
Казанлък частичен иск за сумата от 20 000лв. – обезщетение за пропуснати
ползи от нереализирано увеличение на имуществото на ЕТ „Г. Б.“, вследствие на незаконосъобразното
прекратяване на договора за наем от Кмета на Община Казанлък. С влязло в сила
Решение № 465 от 14.12.2021г., постановено по адм. дело № 441/ 2021г. по описа
на Административен съд – Стара Загора, Община Казанлък е осъдена да заплати на
ЕТ „Г. Б.“ сумата от 20 000лв., представляващи частичен иск от сумата
183 855 лева, явяващи се обезщетение за претърпени от едноличния търговец
имуществени вреди /пропуснати ползи/, вследствие на отменен индивидуален
административен акт, обективиран в писмо с изх. № 94-00-25#3 от 17.05.2017г. на
Кмета на Община Казанлък, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи от неполучени субсидии от ДФ „Земеделие“ за стопанските 2018г. и 2019г., съответно в размер на 36 901.77лв. и 36
792.32лв. по схемите и мерките за директни плащания на площ, а за мярка 10
„Агроекология и климат“ за двете
стопански години пропуснатите ползи възлизали на 37 406.64 лв., като претърпените имуществени вреди се явяват
пряка и непосредствена последица от отменен като незаконосъобразен индивидуален
административен акт, обективиран в писмо изх. № 94-00-25#3 от 17.05.2017г. на Кмета
на Община Казанлък. Общият размер на пропуснатите ползи възлизал на сумата от
111 098.73 лева, от които 20 000лв. били присъдени на ЕТ „Г. Б.“ с Решение № 465 от 14.12.2021г. по адм.
дело № 441/ 2021г. по описа на АС – Стара Загора, потвърдено с Решение № 6698/
06.07.2022г. по адм. дело № 2858/ 2022г. по описа на ВАС, като предявената в
настоящото производство искова претенция представлява неудовлетворения остатък
от вземането за пропуснати ползи, възлизащо на 91 098.73 лева. По подробно изложени в исковата молба съображения за обосноваване наличието на
елементите от правопораждащия отговорността на Общината фактически състав по
чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, вкл. от гл.т на съществуваща причинна връзка между незаконосъобразното
прекратяване на наемния договор от Кмета на Община Казанлък и настъпилия вредоносен
резултат – липсата на приходи от субсидии в имуществото на едноличния търговец,
е направено искане Община Казанлък да бъде осъдена да заплати на ЕТ „Г. Б. – П
и В“ обезщетение за претърпени имуществени вреди в претендирания размер от 91 098.73 лева.
Ответникът
– Община Казанлък, чрез процесуалния си представител по делото, в представения
писмен отговор и в съдебно заседание оспорва предявения иск, като недоказан и неоснователен.
Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предпоставки
за ангажиране отговорността на общината за претърпени от ищеца имуществени
вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност. По подробно
изложени съображения за недоказаност на твърдените като претърпени имуществени
вреди и за техния размер, както и че същите представляват пряка и
непосредствена последица от релевираната като незаконосъобразна административна
дейност, счита, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена, като недоказана
и неоснователна.
Окръжна
прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание
чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение
че исковата претенция е доказана по основание, предвид установеното със СПН с
влязло в сила Решение № 465 от 14.12.2021г. по адм. дело
№ 441/ 2021г. по описа на АС – Стара Загора наличие на материалноправните
предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ по предявения на същото основание частичен
иск за сумата от 20 000 лева. С оглед на което счита, че предявеният иск за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди (пропуснати ползи), причинени от незаконосъобразен административен акт, обективиран в писмо изх.
№ 94-00-25#3/ 17.05.2017г. на Кмета на Община Казанлък, следва да бъде уважен,
при присъждане на обезщетение в размер, съответен на определения в приетото заключение
по изпълнената съдебно-техническа експертиза размер на сумите, представляващи
неполучено от ищеца финансово подпомагане.
Съдът,
след като разгледа, прецени и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства и взе предвид доводите и становищата на страните, намира
за установена следната фактическа обстановка:
С Договор
за наем № Д04-74/ 07.07.2014г., сключен между ЕТ „Г. Б. – П и В“ и Община Казанлък, на наемателя ЕТ „Г. Б. – П и В“ са
предоставени за временно и възмездно ползване поземлени имоти в землището на с.
Горно Черковище, общ. Казанлък с номера по КВС - № 000173, № 000631, № 000632, №
000717, № 000714, № 000730 и № 000633 с обща площ от 896.100 дка /л. 12 и сл.
по делото/. За кампании 2015г., 2016г. и 2017г., с подадени от ЕТ „Г. Б. – П и
В“ заявления за подпомагане, земеделският стопанин е кандидатствал за финансово
подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по Схемата за
преразпределително плащане (СПП), по Схемата за плащане за селскостопански
практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни
плащания (ЗДП) и за Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни
природни бедствия (Подмярка 13.2/НР 2, като заявените за подпомагане БЗС включват и предоставените му за
временно и възмездно ползване по договора за наем поземлени имоти №№ 000173, 000631, 000632, 000717, 000714, 000730,
000633 по КВС на с. Горно Черковище, общ. Казанлък. С наетите площи ЕТ „Г. Б. –
П и В“ е кандидатствал и по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 –
2020г., като с писмо с Изх. №01-6500/10156 от 07.12.2016г. на ДФЗ е одобрен за
подпомагане и е поел изпълнението на петгодишен аргоекологичен ангажимент.
С писмо изх. №94- 00-25#3 от 17.05.2017г. на Кмета на
Община Казанлък /л.5 по приложеното гр. дело № 1905/ 2017г. по описа на КРС/,
ЕТ „Г. Б. – П и В“ е уведомен, че на основание чл.37м, ал.4. т.2 от ЗСПЗЗ
Община Казанлък преустановява наемните правоотношения, възникнали по силата на
Договор № Д04-74/ 07.07.2014г., като считано от 15.05.2017г. договорът е
прекратен. Прекратяването на наемния договор е било обжалвано по съдебен ред,
като с Решение № 658/ 23.11.2018г., постановено по гр. дело №1905/ 2017г. по
описа на Районен съд - Казанлък, жалбата на ЕТ „Г. Б. – П и В“ е била
отхвърлена, като неоснователна. С Решение № 48/ 20.02.2019г., постановено по
адм. дело №713/ 2018г. по описа на Административен съд – Стара Загора, решението
на КРС е отменено и вместо него е постановено друго, с което е отменен като незаконосъобразен
индивидуален административен акт, обективиран в писмо изх. № 94-00-25#3 от
17.05.2017г. на Кмета на Община Казанлък, за прекратяване на основание чл.37м,
ал.4. т.2 от ЗСПЗЗ на Договор № Д04-74/ 07.07.2014г., сключен за временно и
възмездно ползване на поземлени имоти в землището на с. Горно Черковище, общ.
Казанлък с номера по КВС 000173, 000631, 000632, 000717, 000714, 000730, 000633
с обща площ от 896.100 дка.
От представения и приет като доказателство по
делото Протокол за разпределяне на общински пасища, мери и ливади за
индивидуално ползване по землища на територията на Община Казанлък от
22.03.2018г. /л. 20 и сл./, е видно, че
поземлени имоти №№ 000173, 000631, 000632, 000717, 000714, 000730,
000633 по КВС на землището на с. Горно Черковище, общ. Казанлък – предмет на
Договор за наем №Д04-74/ 07.07.2014г., са били определени за отдаване под наем
на други физически и юридически лица.
По делото е назначена, изпълнена и изслушана
съдебно-техническа експертиза,
заключението по която, неоспорено от страните, съдът възприема като
компетентно, обективно и обосновано. Съгласно заключението на СТЕ, ЕТ „Г. Б. –
П и В“ е кандидатствал пред Държавен фонд „Земеделие“ за финансово подпомагане
по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по Схемата за преразпределително
плащане (СПП), по Схемата за плащане за селскостопански практики, които са
благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП), за
Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни
бедствия (Подмярка 13.2/НР 2) и по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР
2014 – 2020г., за кампания 2015г., за кампания 2016г. и за кампания 2017г.,
като в заявените за подпомагане БЗС се включват и поземлените имоти в землището
на с. Горно Черковище, общ. Казанлък, предоставени за временно и възмездно
ползване на земеделския стопанин по Договор за наем № Д04-74/ 07.07.2014г., сключен с
Община Казанлък. В заключението и в приложенията към него подробно е описано за
всеки от поземлените имоти в кой земеделски парцел (№ по ИСАК) и в кои от
заявените за всяка една от кампаниите за подпомагане БЗС попада. Въз основа на
получените от ДФЗ данни за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампании 2015г, 2016г. и 2017г. и за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане за кампания 2015г. по мярка 10
„Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020г., вещото лице, в приложения към
заключението, в табличен вид е посочило полученото финансово подпомагане за
всяка една от кампаниите за отделните схеми/мерки за подпомагане и общо, като
отделно е изчислило полученото финансово подпомагане за заявените за
подпомагане площи от поземлените имоти в
землището на с. Горно Черковище, общ. Казанлък, предоставени за временно и
възмездно ползване на ЕТ „Г. Б. – П и В“ по Договор за наем № Д04-74/07.07.2014г.
Съгласно заключението, в ДФЗ няма данни земеделският стопанин да е подавал
заявления за подпомагане/за изплащане на финансово подпомагане по схемите и
мерките за директни плащания, базирани на площ и съответно по Мярка 10
„Агроекология и климат“ за кампания 2018г. и за кампания 2019г. Изпълнилото експертизата вещо лице, въз
основа одобрените за финансово подпомагане за кампания 2015г. площи, включени в
поземлените имоти –
предмет на прекратения Договор за наем
№Д04-74/07.07.2014г. и при прилагане на ставките за съответната схема/мярка, е изчислило
и сумите, които евентуално биха били оторизирани и изплатени на земеделския
стопанин като финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания,
базирани на площ и по Марка 10 „Агроекология и климат“ за кампания 2018г. и за
кампания 2019г.
Към материалите по делото са приложени гр. дело № 1905/ 2017г. по описа
на КРС, ведно с КАД № 717/ 2018г. по описа на АС – Стара Загора; адм. дело №
441/ 2021г. и адм. дело 66/ 2020г. по описа на АС – Стара Загора, ведно с адм.
дело № 2858/ 2022г. и адм. дело № 1143/ 2021г. по описа на ВАС.
По допустимостта на иска:
Искът за присъждане на
обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в
резултат на незаконосъобразен административен акт на Кмета на Община Казанлък - т.е исковата молба е подадена от
лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от
чл.205, ал.1 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ – Община Казанлък.
Административният акт, от който се твърдят да са произтекли претендираните за
обезщетяване имуществени вреди, е отменен като незаконосъобразен с влязло в
сила Решение № 48/ 20.02.2019г., постановено по КАД
№713/ 2018г. по описа на Административен съд – Стара Загора – т.е изпълнена е процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК. Ето защо съдът приема, че предявеният
иск е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл.
от АПК.
Въз основа на установената
по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният срещу Община
Казанлък иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е частично основателен, по
следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на общината възниква
при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на общината; 2.
Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод
изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена
и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия
фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени
вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
С
предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от
незаконосъобразен административен акт.
С оглед установената, с влязло в
сила Решение № 48/ 20.02.2019г., постановено по КАД
№713/ 2018г. по описа на АС – Стара Загора, незаконосъобразност
на административен акт, обективиран в писмо изх.№94-00-25#3/17.05.2017г.
на Кмета на Община Казанлък и постановената от съда отмяна на
акта, съдът
приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Община
Казанлък по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден
незаконосъобразен акт от административен орган на общината при изпълнение на
административна дейност.
Доказано се явява
наличието и на другите два от кумулативно изискуемите се елементи на
фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - настъпването на претендираните за
обезщетяване имуществени вреди (пропуснати ползи), като пряка и непосредствена
последица от съдебно установената незаконосъобразна административна дейност.
Съображенията за това са следните:
Действително,
за да бъде ангажирана отговорността на общината, е необходимо да бъде
установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и
настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност /чл.4 от ЗОДОВ/. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно
имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени
интереси на увреденото лице, като „пряка и непосредствена" е тази вреда,
която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна
дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка,
която съществува между тях.
В случая, настъпването на вредите се
обосновава с незаконосъобразното прекратяване на Договор за наем № Д04-74/07.07.2014г. от Кмета на
Община Казанлък, в резултат на което ЕТ „Г. Б. – П и В“ е бил лишен от
възможността през кампании 2018г. и 2019г. да заяви за подпомагане и съотв. да
получи субсидии за площите, включени в имотите – предмет на незаконосъобразно
прекратения договор за наем.
От доказателствата по делото се установява, че след прекратяването на Договор за наем № Д04-74/ 07.07.2014г. с административен акт, обективиран в писмо изх. № 94-00-25#3 от 17.05.2017г. на Кмета на Община Казанлък и независимо от наличието на образувано и неприключило съдебно производство по оспорването на този акт, общинските поземлени имоти – предмет на прекратения договор за наем, са били включени в извършеното разпределение на общински пасища, мери и ливади за индивидуално ползване по землища на територията на Община Казанлък. От съставения на 22.03.2018г. Протокол е видно, че поземлени имоти №№ 000173, 000631, 000632, 000717, 000714, 000730, 000633 по КВС на землището на с. Горно Черковище, общ. Казанлък, са били определени за отдаване под наем на други физически и юридически лица – земеделски производители. От това обстоятелство следва извода, че ЕТ „Г. Б. – П и В“ не е бил във владение на посочените поземлени имоти през 2018г. и 2019г., поради което не е имал и правната възможност да ги заяви за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ, по аргумент от разпоредбата на чл. 41, ал. 1 и ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители, съгласно която разпоредба (в приложимата редакция ДВ бр.18/2018г.) за подпомагане за схемите по чл. 38а, ал. 1 може да кандидатстват земеделски стопани, регистрирани съгласно чл.7, чрез подаване на заявление за подпомагане по чл. 32, ал. 1 за съответната календарна година, като земеделските земи, включени в заявлението за подпомагане, трябва към 31 май на съответната календарна година да са на разположение на земеделските стопани съгласно чл. 36, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, което се удостоверява с правно основание за ползване, регистрирано по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Следователно ако и земеделският стопанин ЕТ „Г. Б. – П и В“ да е бил регистриран по чл.7 от ЗПЗП с право на подпомагане по схемите за директни плащания по чл.38а, ал.1 от ЗПЗП, при безспорната установеност на факта, че земите - предмет на договора за наем, прекратен въз основа на отменения административен акт на Кмета на Община Казанлък, не са били фактически на разположение на земеделския стопанин към 31. 05. 2018г., съотв. към 31.05.2019г. (независимо, че не е било влязло в сила прекратяването на договора за наем на общинските земи, други лица са били въведени във владение на същите земи), следва извода, че земеделският стопанин не е имал възможност, а и право да заяви тези площи за подпомагане, което е довело и до невъзможност да получи за кампания 2018г. и за кампания 2019г. финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ. Този извод следва и от нормата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, която регламентира, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато кандидатът за подпомагане е заявил площи, които не стопанисва – т.е ако беше заявил площи, които не стопанисва, земеделският стопанин щеше да е недобросъвестен и да търпи санкции, тъй като едновременно с подаването на заявление за подпомагане, земеделските производители са задължени да посочат и валидно правно основание за ползването на земеделските земи. Установеното въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. заключението на изпълнената СТЕ, че: 1. ЕТ „Г. Б. – П и В“ е поддържал животински обект в населеното място, в чието землище се намират общинските земи, за целия период на действие на договора за наем и една година след неговото прекратяване; 2. Заявените за подпомагане през кампании 2015г., 2016г. и 2017г. земеделски площи от поземлени имоти №№ 000173, 000631, 000632, 000717, 000714, 000730, 000633 по КВС на землището на с. Горно Черковище, общ. Казанлък – предмет на договора за наем, са попадали в специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“; 3. При липсата на данни след извършени административни проверки тези площи или части от тях да са установени като недопустими/ наддекларирани и съотв. за такива площи на земеделския стопанин да са налагани санкции и 4. За тези земи и било оторизирано и изплатено финансово подпомагане по СЕПП, СПП, по ЗДП за кампания 2015г. (в общ размер на 32 219.72лв, съгласно приложение № 9-1 на СТЕ); за кампания 2016г. (в общ размер на 23 718.63лв., съгласно Приложение № 10-1 на СТЕ) и за кампания 2017г. (в общ размер на 30 078.64лв, съгласно Приложение № 11-1 на СТЕ), обосновават извод, че ако земеделските площи от поземлени имоти №№ 000173, 000631, 000632, 000717, 000714, 000730 и 000633 по КВС на землището на с. Горно Черковище, общ. Казанлък – предмет на незаконосъобразно прекратения договор за наем, са били на разположение на земеделския стопанин, то той е щял да ги заяви и през кампания 2018г. и кампания 2019г. и да получи финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ. Съответно неполучаването на финансово подпомагане от ЕТ „Г. Б. – П и В“ пряко произтича от незаконосъобразния административен акт, издаден от Кмета на Община Казанлък и има за последица настъпване на имуществени вреди за земеделския стопанин, под формата на пропуснати ползи, а именно неполучаване на субсидии от ДФЗ за кампании 2018г. и 2019г.
С оглед на гореизложеното съдът приема
за доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия
фактически състав за ангажиране отговорността на Община Казанлък по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца
имуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с
незаконосъобразна административна дейност - в резултат на незаконосъобразен административен акт, обективиран в писмо изх.№ 94-00-25#3
от 17.05.2017г. на Кмета на Община Казанлък за прекратяване на Договор № Д04-74/ 07.07.2014г.
за наем на общински поземлени имоти №№ 000173, 000631, 000632, 000717, 000714,
000730, 000633 по КВС на землището на с. Горно Черковище, общ. Казанлък, ЕТ „Г.
Б. – П и В“ е претърпял имуществени вреди (пропуснати ползи),
поради невъзможността регистрираният земеделският стопанин с право на подпомагане по схемите за директни
плащания по чл.38а, ал.1 от ЗПЗП да заяви като ползвани на
валидно правно основание тези земеделски площи за подпомагане и съответно да
получи субсидии за кампании 2018г. и 2019г.
Всъщност наличието на материалноправното основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
за ангажиране отговорността на Община Казанлък за присъждане на обезщетение на ЕТ „Г. Б. – П и В“ за имуществени вреди (пропуснати ползи от неполучени
субсидии от ДФЗ), намиращи се в причинно-следствена връзка с незаконосъобразния
административен акт, обективиран в писмо
изх.№94-00-25#3 от 17.05.2017г. на Кмета на Община Казанлък, е установен с
влязло в сила Решение № 465 от 14.12.2021г., постановено по адм. дело № 441/
2021г. по описа на АС – Стара Загора, потвърдено с Решение № 6698/ 06.07.2022г.
по адм. дело № 2858/ 2022г. по описа на ВАС, с което Община Казанлък е осъдена да заплати
на ЕТ „Г. Б. – П и В“ сумата от 20 000 лева, представляващи
частичен иск от сумата 183 855лв., явяващи се обезщетение за претърпени от
едноличния търговец имуществени вреди /пропуснати ползи/, вследствие на отменен
индивидуален административен акт – обективиран в писмо изх. № 94-00-25#3 от
17.05.2017г. на Кмета на Община Казанлък. Действително когато е предявен частичен иск, ищецът въвежда като
предмет на делото само част от спорното право и съответно със сила на пресъдено
нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, а мотивите
към решението не притежават обвързваща сила на пресъдено нещо. В случая с
влязлото в сила Решение № 465 от
14.12.2021г. по адм. дело № 441/ 2021г. по описа на АС – Стара Загора, със СПН се явява установено съществуването
на материалното право по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ЕТ
„Г. Б. – П и В“ (от гл. т на кумулативното наличие на материалноправните
предпоставки – елементи от правопораждащия това право законово регламентиран
фактически състав), на обезщетение за претърпени вреди – пропуснати ползи от
неполучено финансово подпомагане от ДФЗ, намиращи се в
пряко-причинно-следствена връзка с отменения като незаконосъобразен административен
акт, обективиран в писмо
изх. № 94-00-25#3 от 17.05.2017 г. на Кмета на Община Казанлък. В този смисъл в
настоящото производство съдът не е обвързан единствено от мотивите на влязлото
в сила решение по адм. дело № 441/ 2021г. по описа на
Старозагорския административен съд, досежно това неполученото финансово
подпомагане за кампании 2018г. и 2019г. по кои схеми и мерки представлява
имуществена вреда (пропусната полза), пряка последица от незаконосъобразния
административен акт и какъв е размерът на претърпените имуществени вреди.
Ищецът претендира да е претърпял имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи от неполучени субсидии от ДФ „Земеделие“ за
стопанските 2018г. и 2019г., съответно в размер на 36 901.77лв. и 36
792.32лв. по схемите и мерките за директни плащания на площ и 37 406.64 лв.
общо за двете стопански години по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за
периода 2014г. – 2020г.
Както беше посочено по-горе, съдът приема, че ако
земеделските площи от поземлени имоти №№
000173, 000631, 000632, 000717, 000714, 000730, 000633 по КВС на землището на
с. Горно Черковище, общ. Казанлък – предмет на незаконосъобразно прекратения
договор за наем, са били
на разположение на земеделския стопанин, то той е щял да ги заяви и през
кампания 2018г. и кампания 2019г. и да получи финансово подпомагане по схемите
и мерките за директни плащания, базирани на площ. В
този смисъл неполученото от земеделския стопанин за кампания 2018г. и за кампания
2019г. финансово подпомагане по
Схемата за единно плащане на площ, по Схемата за преразпределително плащане, по
Схемата за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за
климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП) и Компенсаторни
плащания за други райони, засегнати от значителни природни бедствия (Подмярка
13.2/НР 2), представляващо финансово
подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ, без
съмнение представлява имуществена вреда
(пропусната полза), пряка последица от незаконосъобразния административен акт, обективиран в писмо изх. № 94-00-25#3
от 17.05.2017г. на Кмета на Община Казанлък.
Вярно е, че размерът на
финансовото подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на
площ, за всяка една кампания се определя при прилагане на предвидената ставка
за съответната схема/мярка (лв/ха) спрямо приетите от ДФЗ за допустими за
подпомагане земеделските площи, която допустимост на заявените за подпомагане площи
е обусловена от това дали попадат в одобрения Специализиран слой „Площи,
допустими за подпомагане“, от резултатите от извършените административни
проверки и проверки на място по чл.37 от ЗПЗП, от наличието на наложени санкции
(санкционирани площи) и др. обстоятелства, които обективно няма как да бъдат
предвидени. Но доколкото, както беше посочено, от доказателствата по делото
вкл. от заключението на СТЕ по несъмнен начин се установява, че земеделските
площи от поземлени имоти №№ 000173, 000631, 000632,
000717, 000714, 000730, 000633 по КВС на землището на с. Горно Черковище, общ.
Казанлък – предмет на
договора за наем, при заявяването им за подпомагане за кампании 2015г., 2016г.,
2017г., са попадали в специализирания
слой „Площи, допустими за подпомагане“ при липсата на данни след извършени
административни проверки тези площи или части от тях да са установени като
недопустими/ наддекларирани и съотв. за такива площи на земеделския стопанин да
са налагани санкции и съотв. че за тези земи е било оторизирано и изплатено
финансово подпомагане по СЕПП, СПП, по ЗДП и по
Подмярка 13.2/НР 2, не е налице невъзможност за определяне размера на
неполучените средства за финансовото
подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за
стопанските 2018 и 2019 година. Изпълнилото
експертизата вещо лице, въз основа одобрените за финансово подпомагане за
кампания 2015г. (първата година на кандидатстването) като допустими за
подпомагане земеделски площи, включени в поземлените имоти – предмет на прекратения Договор за наем №Д04-74/07.07.2014г. и при прилагане
на ставките за съответната схема/мярка, е изчислило и сумите, които биха били
оторизирани и изплатени на земеделския стопанин като финансово подпомагане по СЕПП, по СПП, по ЗДП и по
Подмярка 13.2/НР 2, като съгласно приложение № 18-1 и приложение № 19-1 към
заключението на експертизата, общият размер на финансовото подпомагане по
схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ, което ЕТ „Г. Б. – П и
В“ би получил, възлиза на 33 889.95лв за кампания 2018г. и 33 780.69лв.
за кампания 2019г. Тези суми по неполученото от бенефициера с право на
подпомагане по чл.38а, ал.1 от ЗПЗП финансово подпомагане по СЕПП, по СПП, по ЗДП и по
Подмярка 13.2/НР 2, представляват и
размера на подлежащата на обезщетяване на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
претърпяната от ищеца ЕТ „Г. Б. – П и В“ имуществена вреда (пропусната полза).
По
отношение на претендираното от ищеца обезщетение в размер на 37 406.64 лв., представляващо
неполучено финансово подпомагане за кампания 2018г. и за кампания 2019г по
Мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските региони
за периода 2014г. – 2020г., съдът приема, че по делото не е доказано, че
неполучаването на субсидии по тази мярка от ПРСР е в причинно-следствена връзка
с незаконосъобразния административен акт, обективиран в писмо изх. № 94-00-25#3
от 17.05.2017г. на Кмета на Община Казанлък. Съображенията за това са следните:
Безспорно
е, че през 2015г. ЕТ „Г. Б. – П и В“ е кандидатствал пред Държавен фонд
„Земеделие“ за финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г., като
заявените за подпомагане БЗС включват и поземлените имоти в землището на с.
Горно Черковище, общ. Казанлък, предоставени за временно и възмездно ползване
на земеделския стопанин по Договор за наем №Д04-74/07.07.2014г., сключен с
Община Казанлък, като с писмо с изх. №01-6500/10156 от 07.12.2016г. на Държавен
фонд „Земеделие“ е одобрен за подпомагане и е поел изпълнението на петгодишен
аргоекологичен ангажимент
по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Възстановяване и
поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС1)“. Съгласно Уведомително
писмо изх. № 02-240-2600/ 3531 от 13.08.2018г. на Заместник изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР
2014 – 2020г. за кампания 2015г. (л.
112 и сл. по делото), на земеделския стопанин за кампания 2015г. по тази мярка
е оторизирана сума в размер на 14 620.26лв. Видно от заключението на
изпълнената СТЕ, по информацията, предоставена от ДФЗ, за кампании 2016г. и
2017г. на земеделския стопанин не са били оторизирани суми и съотв. не е било
извършвано плащане на финансово подпомагане по
Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020г. – факт, който нито се
оспорва от ищеца, нито от страна на ЕТ „Г. Б. – П и В“ са ангажирани
доказателства оборващи така предоставените от ДФЗ данни. Според заключението на
база информацията от ДФЗ, неизплащането на финансово подпомагане е поради
неспазването от бенефициера на изискването за 90 % припокриване между площите,
заявени за кампании 2015г. и 2016г. т.е поради неспазване на изискването по
чл.20, ал.2 във вр. с чл.3, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. за прилагане на
мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020г., най-малко 90
на сто от заявената за подпомагане през кампания 2016г. по направление „Възстановяване
и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС)“
земеделска площ да се припокрива географски с площта, за която има поет
агроекологичен ангажимент през 2015г. Неспазването на посоченото изискване
съставлява основание по чл.18, ал.3, т.3 от Наредба № 7 от
24.02.2015г. за прекратяване
на агроекологичния ангажимент и предприемане действия по възстановяване от
земеделския стопанин на получената финансова помощ по съответното направление.
В случая, макар по делото да няма доказателства за издаден акт за прекратяване
на поетия от ЕТ „Г. Б. – П и В“
агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за
периода 2014 – 2020г., наличните данни за неоторизирано и съотв. неизплатено
финансово подпомагане на земеделския стопанин по тази мярка за кампании 2016г. и 2017г. поради
неизпълнено от бенефициера ЕТ „Г. Б. – П и В“ изискване по чл.20, ал.2 във
вр. с чл.3, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. през кампания 2016г. за географско припокриване за заявените за
подпомагане за кампания 2016г. площи, с площите, за които има поет агроекологичен ангажимент
през 2015г. и при липсата на данни за подновяване на агроекологичния ангажимент
преди кампания 2018г., недоказано се явява твърдението, че неполучаването на
финансово подпомагане за стопанските 2018г. и 2019г. по мярка 10 „Агроекология и климат“ е по причина,
свързана незаконосъобразното прекратяване на договора за наем от Кмета на Община Казанлък. При липсата на оторизирани и изплатени субсидии по
тази мярка за предходните две кампании (2016г. и 2017г.), сочеща на отречено
право на финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“, следва извода, че от една страна не е
доказано, че за следващите две стопански години ЕТ
„Г. Б. – П и В“ би имал качеството на бенефициер по мярка 10 „Агроекология и
климат“ от ПРСР 2014 – 2020г. с право на финансово подпомагане, а от друга страна
че не е доказано, че
неполученото финансово подпомагане за кампании 2018г. и 2019г. по тази мярка
представлява имуществена вреда под формата на пропусната полза, пряко и
непосредствено произтичаща от незаконосъобразната административна дейност, на
която се основава исковата претенция. Ето защо присъждане на основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ на претендираното от
ищеца обезщетение за сумата от 37
406.64лв. - неполучено финансово подпомагане за кампания 2018г. и за кампания
2019г по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014г. – 2020г., не се
следва.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че размерът подлежащата на обезщетяване на основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ претърпяна от ищеца ЕТ „Г. Б. – П и В“ имуществена вреда (пропусната
полза), следва да се определи в размера на неполученото от земеделския стопанин
финансово подпомагане по
СЕПП, по СПП, по ЗДП и по Подмярка 13.2/НР 2 за кампания
2018г. (33 889.95лв) и за кампания
2019г. (33 780.69лв.) или в общ размер на 67 670.64лв. Предвид вече
присъденото с влязло в сила Решение № 465 от 14.12.2021г. по адм. дело № 441/
2021г. по описа на Административен съд – Стара Загора по предявения от ЕТ „Г. Б.
– П и В“ частичен иск, обезщетение за имуществени вреди в размер на 20 000 лева, предявеният в настоящото
съдебно производство от ЕТ „Г. Б. – П и В“ срещу Община Казанлък иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди (пропуснати ползи) от незаконосъобразен административен акт,
обективиран в писмо изх. № 94-00-25#3 от 17.05.2017 г. на Кмета на Община
Казанлък, следва да бъде уважен при присъждане на обезщетение в размер на 47 670.64лв.,
ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на подаването на
исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. В останалата
си част и до размера на претендираното обезщетение от 91 098.73 лева, искът
следва да бъде отхвърлен, като недоказан и неоснователен.
Следва да бъдат уважени исканията на
страните за присъждане на направените по делото разноски. На основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ, Община Казанлък следва да бъде осъдена да заплати на ЕТ „Г. Б. – П и В“ направените от ищеца разноски за внесена държавна такса
в размер на 10 лева; за внесено възнаграждение за вещо лице за изпълнената по
делото съдебно-техническа експертиза в размер на 900 лева, както и за
възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска – в размер
на 2 616 лева или общо разноски в размер на 3 526 лева.
На основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, ЕТ „Г. Б. – П и В“ следва да бъде осъден да заплати на Община
Казанлък възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на
ответника в размер на 150 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.37 от ЗПП.
Водим
от горните мотиви Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
ОБЩИНА КАЗАНЛЪК, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на ЕТ „Г. Б. – П
и В“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул.
„Марица“ № 29, вх. В, ет. 3, ап. 55, обезщетение за претърпени имуществени
вреди (пропуснати ползи) в размер на 47 670.64лв. (четиридесет и седем
хиляди, шестстотин и седемдесет лева и шестдесет и четири стотинки), причинени
от незаконосъобразен административен акт, обективиран в писмо изх. № 94-00-25#3/
17.05.2017г. на Кмета на Община Казанлък, ведно със законната лихва върху
посочената сума от датата на подаване на исковата молба, до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „Г. Б. – П и В“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „Марица“ № 29,
вх. В, ет. 3, ап. 55, срещу Община Казанлък иск с правно основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди (пропуснати
ползи), причинени от незаконосъобразен административен акт, обективиран в писмо
изх. № 94-00-25#3/ 17.05.2017г. на Кмета на Община Казанлък, в частта му за горницата над 47 670.64лв. до
претендирания размер на обезщетението от 91 098.73 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА
Община Казанлък, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на ЕТ „Г. Б. – П
и В“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул.
„Марица“ № 29, вх. В, ет. 3, ап. 55,
сумата от 3 526лв. (три хиляди петстотин двадесет и шест лева) – разноски
по делото.
ОСЪЖДА ЕТ „Г. Б. – П и В“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „Марица“ № 29, вх. В, ет.
3, ап. 55, на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, да заплати на Община Казанлък сумата
от 150 /сто и петдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.