Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
гр.София, 22,12,2021год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І 14 състав в открито
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Ирина
Василева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело №11947 по
описа за 2020год, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял
Първи, Глава Дванадесет от ГПК.
Образувано е по предявени от „Р.Б.“ АД обективно
съединени искове с правна квалификация чл.
422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено, че
ответницата Н.И.Б. дължи на ищеца заплащане на следните суми по договор за
банков кредит от 02,09,2008 г.: 46240,08
евро – главница, ведно със законната лихва от датата на заявлението – 20,07,2020год.
до изплащане на вземането и неустойка в размер на 516,92евро, за периода от 26,06,2020год. до 16,07,2020год.,
евентуално да се установи задължението съобразно актуалната съдебна практика-т.1
от ТР №8/2017год. на ОСГТК на ВКС.
Релевират се доводи за сключен договор за банков кредит от
02,09,2008 г. по силата на който „Р.Б.“ АД се е задължава да предостави на Н.И.Б., банков кредит в размер на 91600,00евро.
Страните уговорили краен срок за издължаване – 10,09,2038год., на 359 анюитетни
вноски, всяка в размер на 588,04лв. Кредитът е усвоен на 09.09.2008г. С чл. 4.8
от договора е уговорена наказателна надбавка към лихвата от 10 % в случай на
допусната от ответницата забава в плащанията. В обезпечение на задълженията по
договора е учредена ипотека върху собствен на кредитополучателя недвижим имот.
Ответницата не е заплатила дължимите анюитетни вноски с падеж 10,01,2020год. и
10,02,2020год., поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем на
основание чл. 10.2 от Договора, за което ответницата е уведомена лично на
09,03,2020год.
От страна на ищеца е депозирано
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз
основан което са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр. д.
№ 853/2020 г. на РС – гр. Петрич. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е
упражнил правото си на възражение, обстоятелство обуславящо правен интерес от
установителната искова претенция. С влязло в сила определение от 22,01,2021г.,
постановено по ч.гр. д. № 6/2021 на ОС - Благоевград, е отменено разпореждането
за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист от 27,08,2020 г. по гр.
д. № 853/2020 г. на РС – гр. Петрич. Въпреки това и с оглед
съществуване на заповед за изпълнение е налице правен интерес от
установителната искова претенция. /Решение № 1/10, 04, 2018 г. по т.д. №
335/2017 г. ІІ, ТО на ВКС/.
Ответникът- Н.И.Б. в указания
законоустановен срок по чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените
искове. Поддържа, че по договора са правени редовни плащания от трето лице – Г.И.А.,
включително дължимите премии по договор за застраховка за ипотекираното
имущество. Общо платените суми към момента, възлизат на 59105,35евро. Оспорва твърдението на ищеца, че
приложимият по договора погасителен план е първоначалният от 02,09,2008год. с
погасителна вноска от 588,04евро и лихвен процент от 7,2726%. Твърди, че за
периода 10,09,2015год. – 17,09,2015год. е бил приложим погасителен план с
месечна вноска от 438,02евро и лихвен процент от 4,350%, за периода от
10,09,2015-23,08,2016год. погасителен план с месечна вноска от 343,55 евро и
лихвен процент от 4,350%, от 23,08,2016год. до 01,01,2017 год. погасителен план
с вноска от 302,04 евро и лихвен процент от 4,350 %, а считано от 01,01,2017 г.
размерът на месечната анюитетна вноска възлиза на 245,00 евро при
възнаградителна лихва от 2,7%. Поддържа, че към месец януари и февруари 2020год.
не се установява да е налице просрочие по договора, поради което за банката не
е възникнало потестативното право за обявяване на предсрочната изискуемост на
задълженията по договора, нито за него е възникнало вземане за неустойка за
забава. Оспорва автентичността на представената по делото разписка от
09,03,2020год., в частта за положения за нея подпис.
Съобразно изложеното моли
исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
При така
изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните, а и с оглед
приложените доказателства се установява да е сключен договор за банков кредит от 02.09.2008г. между
„Райфайзенбанк (България)” ЕАД, в качеството на Кредитор и Н. И. Ангушева /кредитополучател/, с предмет
предоставяне на кредит в размер на 91600евро.
Съгласно чл. 4.1.
годишната лихва е в размер на 6,65% за целия срок на кредита. Лихвата е
формирана от стойността на банковия ресурс/СБР/ за евро с надбавка от 1,25пункта
годишно.
В чл. 4.8 от договора
е предвидено при забава в плащането на дължими суми по Кредита,
Кредитополучателят да дължи на Банката обезщетение за забава - наказателна
надбавка към лихвата в размер на 10% годишно. Наказателната лихва представлява
договорената лихва, увеличена с наказателната надбавка, начислявана на годишна
база върху цялата усвоена и непогасена главница за времето на забавата до
окончателното изплащане на забавените задължения. В
случай на недостатъчност за покритие на задълженията по договора плащане, същите
се покриват, както следва: 1) такси и разноски; 2) Наказателна лихва; 3)
просрочена лихва; 4) лихва; 5) просрочена главница; 6) главница-чл.4,11.
Срокът за погасяване
на кредита е 10,09,2038год.-чл.5,1.
Погасяването на
кредита съобразно чл.5,2 от договора е-една
първа изравнителна вноска в размер на 604,96евро и 359 равни месечни вноски,
всяка в размер на 588,04евро, дължими на 10-то число, считано от 10.11.2008г.
до 10.09.2038г.
Съгласно чл.11.1, при
неплащане на парично задължение в продължение на 150 дни от датата на падежа,
считано от 151-вия ден кредитът става автоматично и незабавно предсрочно
изискуем.
В чл.9,1 като случай
на неизпълнение основание за обявяване на предсрочна изискуемост е предвидено
просрочие в плащането на която и
да е вноска или част от вноска по
договора с повече от 45 дни.
От заключението на изслушаната
по делото съдебно-счетоводна експертиза неоспорено от страните и прието от
съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се
установява, че сумата предмет на
сключения договор е усвоена от страна кредитополучателя на 09,09,2008год. На 09.03.2020г. е осчетоводена предсрочна
изискуемост на вземанията на банката по договора за кредит.
Констатирано е
изменение на лихвения процент съобразно таблица №7 от заключението, а именно:
на 10,02,2009год.-7,65%, на 10,02,2011год.-7,15%, на 10,11,2012год.-6,45%, на 10,12,2013год.,-5,55%,
на 10,01,2015год.-4,35%, на 10,01,2017год.-3,25%, на 10,12,2017год.-2,55%. Намаляването
на лихвения процент е продиктувано от частично предсрочно погасената главница
на 10,09,2015год. -6462,00евро, на 17,09,2015год.-10000,00евро и на
23,08,2016год.-12427,62евро.
В заключението е даден отговор как следва да бъдат отнесени
извършените погашения по кредита при различни условия поставени от страните.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са искове с правно
основание вр.чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД.
Безспорно е между страните, че е възникнало правоотношение за
предоставяне на кредит, по който Банката е изпълнила
задължението си да предаде на кредитополучателя договорената сума, чрез превод по банкова сметка, *** /
заключение на ССЕ/.
С оглед Решение №23/07,07,2016год. постановено по реда
на чл.290 от ГПК, по т.д.№3686/2014год. на ВКС, ТК, І ТО съдът служебно следи
за наличието на фактически и/или правни обстоятелства обуславящи
неравноправност на клауза в потребителски договор.
Съгласно
Чл.4,2 от договора при промяна на пазарните условия Банката може едностранно да
променя лихвата, в частта СБР като новия лихвен процент влиза в сила от датата
посочена в уведомлението до кредитополучателя.
Процесният
договор за кредит е с характер на потребителски договор на основание § 13, т. 1 от ЗЗП. Съгласно сочения текст потребител е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не се
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. Не са налице данни опровергаващи потребителския характер на
договора за финансиране и задоволяване на нуждата от потребителски блага, поради което освен
приложимите правила чл.58 от Закона за кредитните институции (ЗКрИ), които се
прилагат към всички договори за кредит и уреждат императивни правила към
клаузите за определяне на лихвата по
тях, нормите относно тълкуване на договорите извлечени от чл. 20 ЗЗД,
изискването за добросъвестност в оборота, което може да бъде извлечено от
нормата на чл. 12 ЗЗД намират приложение и правилата на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП),
неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като примерно са посочени някои неравноправни клаузи. Същите съобразно
разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗЗП са нищожни, с изключение на тези, които са
индивидуално уговорени, а предвид ал.(2) на визирания текст не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия.
В процесната хипотеза клаузата от договора, касаещи възможността за промяна на лихвения процент-чл.4,2, съдът
намира да не е индивидуално уговорена. От ответника, чиято е доказателствената тежест съобразно чл. 146, ал.4
от ЗПП не са ангажирани доказателства в
този смисъл.
Предвид горното и доколкото настоящия състав приема, че спорната клауза не е индивидуално уговорена, то следва
да извърши преценка дали същата е неравноправна по смисъла
на чл.143 от ЗЗП, респективно нищожна на
осн.чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Договора за банков кредит е
финансова услуга по смисъла на чл. 144 от ЗЗП вр. с § 13,т.12 , буква
„б” от ДР на ЗЗП/ред.бр.36/2008/, съгласно
който "финансова услуга" е всяка услуга, свързана с дейността на кредитни
институции, застрахователни компании и инвестиционни фирми, като отпускане на кредит, в т.ч. потребителски
кредит или кредит, обезпечен с ипотека. Съществен елемент от договора за кредит е размера на
лихвата по този кредит. Същата представлява цената на услугата, предоставена от
банката. По отношение на процесния договор спорната клауза на т.4,2 от договора за възможността за едностранна
промяна на лихвата би могла да се разглежда в контекста на т.10 и т.12 от чл.143
от ЗЗП.
Хипотезата предвидена в чл. 143, ал.1, т. 10 от ЗЗП сочи на неравноправна клауза,
когато позволява на търговеца или
доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено
в него основание. В
процесния случай промяната на лихвения процент поради промяна на СБР предвидена
в чл.4,2 от договора, не сочи на конкретна методология за
промяната на лихвения процент. Липсват данни
и как промяната на условията би повлияла на лихвата по договора. Липсва яснота
относно методиката и метаматически способ за формиране на едностранно променената лихва. Съобразно
изложеното предвиденото изменение отговаря на условието на чл.143, т.10 от
ЗЗП-клаузата в посочената част е неравноправна, съответно нищожна на основание чл.146 ЗЗП. По отношение неравноправност на спорната клауза съобразно
разпоредбата на чл.143, т.12 от ЗЗП, съгласно
която неравноправна клауза е тази, която дава
право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има
право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена
е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора: По делото
се установява, че с промяната на лихвения процент, цената на услугата, тоест лихвата която ще
се плаща, за срока на договора се
завишава многократно. При така установеното съдът приема, че е налице значително завишаване на цената
в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. Установява
се и че за потребителят не е предвидена нарочна възможност при такава хипотеза да се
откаже от договора за кредит. Т.е. така изложеното е в съответствие с условието на чл. 143,
т.12, предл. 2 от ЗЗП.
Нормата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП сочи, че не са неравноправни тези договорни клаузи, които
макар и да осъществяват състава на чл.143, т. 7, 10 и 12 от ЗЗП касаят сделките с
ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е
свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. Посочените
основания за изменение на СБР са такива стоящи извън волята на търговеца,
предизвикани от въздействието на свободния пазар и регулатора на банкова
дейност. За да се приложи изключението на
сочената разпоредба, необходимо условие е, условията за изменение да
бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят
следва предварително да е получил
информация как търговецът/Банката/ може
едностранно да промени цената, за да може да реагира по-най уместния
начин/решение на СЕС от 21,03,2013год. по дело С-92/11/. Съдът не следва да
допълва неравноправните клаузи с цел да
отстрани порока/решение на СЕС 14,06,2012год. по дело С-618/10/ като при
съмнение има право да тълкува тези
клаузи по благоприятен за потребителя
начин /чл.147, ал.1 и ал.2 от ЗЗП/, поради което настоящия състав намира
да не е налице изключението на чл. 144, ал. 3, т.1 от ЗЗП. /.
По изискуемостта:
Спорно между страните
е обстоятелството досежно
настъпването на предсрочната изискуемост на вземането на кредитора по договора
за банков кредит, във връзка с което е
налице задължителна съдебна практика по ТР №4/18,06,2014г. на ОСГТК и конкретно
указанията по т. 18 от същото.
Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от
длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако
към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит
предпоставки, обуславящи настъпването й. Исковата молба може да има характер на
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с
връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се
обявява на длъжника. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за
предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба има за
последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице
уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване.
За преценка обстоятелството дали е настъпила предсрочна изискуемост на
задължението и доколкото едностранното изменение на лихвения процент от страна
банката е осъществено на основание неравноправни клаузи, съдът намира, че
дължимостта на задълженията следва да бъде преценена съобразно първоначалния
погасителен план, при първоначално договорен лихвен процент от 6,65% до
10,11,2012год., когато между страните е
постигнато съглашение за
намаляване на лихвения процент
поради промяна в пазарните условия, а впоследствие и поради предсрочно погасяване на част от главницата. Следва да бъде отчетено и доброволното погасяване на задължения по
кредита в хода на процеса предвид чл.235 и сл. от ГПК.
Кредиторът се позовава на неизпълнение на задължения
по договора по смисъла на чл.9,1, а именно просрочено плащане на част
или цяла вноска повече от 45 дни към 10,01,2020год. и 10,02,2020год. Т.е.
настъпването на предсрочната изискуемост
е обусловено обективно от
сбъдване на посочения юридически факт-неизпълнение на задължението-пълно
или частично, както и уведомяване на
длъжника от кредитора за промяна
на условията по договора, а именно предсрочна изискуемост.
По делото не е спорно
ответникът да е уведомен за предсрочна
изискуемост с писмо изх.№001-15178/05,03,2020год. на 09,03,2020год. /разписка
стр.489 от делото/.
Въпреки това съдът намира да не е налице обективния критерии за настъпване на предсрочна изискуемост по
смисъла на чл.10,2 от договора. Съобразявайки горните условия за невъзможност кредиторът
едностранно да увеличава лихвения
процент, поради което приложим е договорения първоначално, при съобразяване
на намаляването на лихвата договорено
между страните и при отчитане на интереса на потребителя, отчитайки намалената
месечна вноска, променена поради предсрочното погасяване на главница и извършеното в хода на делото
доброволно плащане се установява да не е налице неизпълнение по договора. /
Задълженията по кредита следва да бъдат съобразени по приложение №2 на
заключение на ССчЕ/. От същото е видно, че на датите на падежа 10,01,2020год. и
10,02,2020год. действително липсва плащане по договора, но към този момент е налице остатък от предходно надвнесени суми,
от които е формиран излишък 638,24евро/ колона 13, ред 135/. С този излишък се
погасява главница дължима на 10,01,2020год. в размер на 163,88евро и лихва
97,87евро. Към дата 10,02,2020год. са извършени още две плащания на
17,01,2020год. и 27,01,2020год., поради което с остатък 1141,79евро /колона
13/ се погасява главница с падеж
10,02,2020год. в размер 164,23евро и лихва 97,52евро.
Т.е. към 10,01,2020 и 10,02,2020год. не е налице договорно
неизпълнение и просрочие на задължения по кредита. Такова не е налице и към датата на връчване на препис от
Исковата молба на 19,02,2021год. Налице
е остатък 821,20евро, с който са погасени задължения за главница от
168,46евро и 93,29евро. Към датата на изготвяне на заключението по ССчЕ /18,10,2021год./ не е
налице непогасено просрочено задължение по договор за кредит, както за
главница, така и договорна лихва. Не е налице основание за претенция на сумата
като предсрочно изискуема.
Съгласно приложение 2 от ССчЕ след приспадане на платената в
остатък сума от 1010,49евро дължимата главница е 41357,07евро, но задължението
не е изискуемо, доколкото е с падеж в периода от 10,11,2021год. до
10,09,2038год.
С оглед горното
исковата претенция за сумата от 46240,08евро подлежи на отхвърляне като
неоснователна.
С оглед липсата на
просрочено задължение по договора не е налице договорно основание за
начисляване на неустойка по смисъла на
чл.4,8 от договора в размер на 10пункта върху договорената лихва, поради което
е недължима и претендираната неустойка в размер на 516,92евро, за периода от
26,06,2020год. до 16,07,2020год.
По
разноските:
С
оглед изхода от спора на ищеца разноски
не се дължат.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответната страна се дължат разноски, но
липсват доказателства за извършени такива, поради което не се присъждат.
Разноските
за д.т. /2*15,00лв. по гр.д.№6/2021 год. на ОС Благоевград/ по две частни
жалби, съдът намира да не се следват,
тъй като не са поискани в това производство и по арг. на чл.78 от ГПК,
разпределящ отговорността за разноски с оглед изхода от материалния спор,
докато в производството по жалба срещу допуснато незабавно изпълнение и спиране
на изп.дело по чл.420 от ГПК, подлежащи на преценка са процесуални въпроси
относно това подлежи ли вземането на принудително изпълнение.
Сума
в размер на 200,00лв.-разноски за вещо лице в настоящото производство не се
дължи, тъй като видно от представеното платежно нареждане/стр.385/ е платена от
трето неучастващо по делото лице.
Адвокатско
възнаграждение в размер на 6000,00лв. също не следва да бъде присъждано, тъй
като видно от договор за правна защита и
съдействие/стр.586/ договорената сума от общо 6000,00лв. без ДДС и 7200,00лв. с
ДДС, е платена от „Надя груп 83“ЕООД-трето за делото лице.
Отношенията между платеца и ответника относно делегиране на плащане са ирелевантни за делото/. Няма данни
за извършени от ответника разноски в заповедното производство.
С
оглед горното възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК не подлежи на обсъждане.
Мотивиран
от изложеното Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявени от „Р.Б.“ АД, с ЕИК *******, със седалище
и адрес ***, Е.****, срещу Н.И.Б., с ЕГН
**********, с адрес *** искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД за признаване за
установено, че Н.И.Б. дължи на ищеца суми по договор за банков кредит от
02,09,2008г., както следва: 46240,08
евро – главница, ведно със законната лихва от датата на заявлението –
20,07,2020год. до изплащане на вземането и наказателна лихва в размер на 516,92евро, за периода от
26,06,2020год. до 16,07,2020год., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 27,08,2020год. по гр.д.№853/2020год.
по описа на РС Петрич като
неоснователни.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването
на страните.
СЪДИЯ: