Р Е Ш Е Н И Е
№ 165
гр. П., 23 декември 2020 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Поповският
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при секретаря: Д.Б., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 2 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 127а, ал. 2 от СК във вр. чл. 76, т. 9, във вр. чл. 45
от ЗБЛД.
Ищцата А.Х.И.
***, чрез адв. М.И. от ВАК, твърди в исковата молба,
че с ответника И.Х.Ю. са родители на децата А., родена на *** г. и С., роден на
*** г.
Твърди, че с
Решение № 242/14.01.2015 г. по гр.д. № 561/2014 г. по описа на ПпРС бракът
между страните бил прекратен, като упражняването на родителските права по
отношение на децата било предоставено на ищцата като тяхна майка.
Твърди, че тя,
децата и родителите й трайно били установени в Република И., където ищцата
работела на работа с постоянен трудов договор. Децата имали в посочената
държава нормален и спокоен социален живот, посещавали училище, спортували и
били напълно интергирани в средата, в която живеели.
В началото на
2019 г. ищцата направила множество неуспешни опити да разговаря с ответника, за
да се разберат кога да бъдат издадени нови документи на децата за пътуване, тъй
като старите им документи изтичали на 25.08.2019 г., но така и не могла да се
свърже по никакъв начин с ответника. От това положение най-много страдали
децата, тъй като се наложило да се приберат от България в И. една седмица преди
първоначалните планове, за да изпреварят изтичането на валидността на паспортите
им. Бащата, от своя страна, нито поддържал контакт с децата, нито съдействал за
издаване на нови паспорти.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да разреши да бъдат
издадени паспорти за пътуване в чужбина
или др. заместващи ги документи на децата А. и С., както и да разреши
замесващо съгласие на бащата И.Ю., децата да пътуват без ограничение в
пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се провеждат,
придружавани от своята майка А.И. или др. упълномощено от нея лице, в следните
държави: И., Т., В., държавите от континентална Европа (Р., бившите съветски
републики, Норвегия, И.), за срок от пет
години.
Моли да бъде
допуснато предварително изпълнение на решението.
В
съдебно заседание подържа предявените искове чрез пълномощник: адв. М.И. ***.
В едномесечния
срок и по реда на чл.131 от ГПК Е ПОДАДЕН
писмен отговор от адв. И.Ц. ***, назначен за
особен представител на ответника И.Х.Ю., на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, в
който същият изразява становище за допустимост и частична основателност на
предявения иск.
Счита, че в
интерес на децата е да бъде разрешено пътуването им само в държавите от
Европейския съюз, а страни като Т., Р. и И. не са свързани с техните
ангажименти като ученици. В някои от изброените държави правата на човека не
били гарантирани и пътуванията до тях криели рискове за здравето на децата. В
тази част моли искът да бъде отхвърлен.
В съдебно
заседание особеният представител на ответника поддържа изложеното в отговора.
Съдът, след анализ и преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и въз
основа на вътрешното си убеждение, прие
за установено следното от фактическа страна:
Страните по делото са бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с
решение № 242/14.01.2015 г. по гр.д. № 561/2014 г. по описа на Поповския
районен съд (заверено копие приложено по делото).
По време на брака на страните са родени две деца, както следва: А.И.Х.,
родена на *** г. в И., ЕГН ********** (видно от заверено копие на удостоверение
за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 230/16.08.2005 г., съставен
в гр. П., обл. Т.) и С.И.Х., роден на *** г. в И.,
ЕГН ********** (видно от заверено копие на удостоверение за раждане – дубликат,
издадено въз основа на акт за раждане № 165/30.07.2010 г., съставен в гр. П., обл. Т.).
С горепосоченото съдебно решение упражняването на родителските права по
отношение на родените от брака деца е предоставено на майката, при нея е
определено местоживеенето им, а за бащата е определен режим на лични отношения
и е осъден да им заплаща месечна издръжка.
Няма спор, а и от показанията на свидетеля А.М.К.(дядо на ищцата) се
установява, че от няколко години ищцата, родителите й и децата трайно са се
установили да живеят в И.. Там е живял до преди раздялата и ответникът, но след
раздялата на страните ответникът е преустановил всякакви контакти, както с
бившата си съпруга, така и с децата си. Понастоящем не се знае и къде е
неговото местонахождение. Ищцата е трайно установена да живее и работи в И.
(обстоятелство, установено както посредством показанията на горепосочения
свидетел, така и от приложените по делото писмени доказателства – заверени
копия с превод от италиански на български език на удостоверение за постоянен
адрес и семейно положение; удостоверение за редовно пребиваване на граждани от
Европейския съюз заедно с деца и др.). Децата съответно посещават училище в
Република И. (видно от заверено копие с превод от италиански на български език
на документ за закупуване на училищен комплект, удостоверение за посещаване на учебно заведение и др.). Издадените паспорти за задгранични
пътувания на децата са били валидни до 25.08.2019 г. (видно от приложените
заверени копия на паспорт № *********/25.08.2014 г. и паспорт №
*********/25.08.2014 г., издадени от МВР – Т.).
Според св. А.К., децата не могат да си дойдат от И. в България, тъй като
паспортите им са изтекли и не могат да
се снабдят с нови документи. Същият свидетел заяви, че наскоро правнукът му С.
му се обадил по телефона и му казал, че
иска да яде български хляб, но не могат
да се приберат в България, тъй като впоследствие няма да могат да се върнат в И..
И двете деца искали да се приберат за известно време в България. От своя
страна, бащата изобщо не се бил обаждал на децата, не ги бил търсил, не контактувал
по никакъв начин с тях.
Горепосочената фактическа обстановка е изяснена от описаните по-горе
писмени доказателства, както и от показанията на св. К.. Съдът кредитира
показанията на посочения свидетел, тъй като същите са последователни, непротиворечиви,
кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен
материал и не са оборени от други събрани по делото доказателства.
Ответникът не е изслушан по реда на чл. 127а, ал. 3 от СК, тъй като
местоживеенето му не е установено в настоящия процес, същият не е намерен на
регистрирания си постоянен и настоящ адрес, което обуслови и необходимостта от
назначаването на особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗБЛД: „Заявлението за
издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на
поставени под запрещение лица се подава лично и от техните родители, настойници или попечители”. А съгласно чл. 76, т. 9 от ЗБЛД: „Може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни
и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено
съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници,
попечители; при разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл.
127а от Семейния кодекс”.
От друга
страна, според чл.127а, ал.1 и 2 от СК: „Въпросите, свързани с пътуване на дете
в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по
общо съгласие на родителите. Когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1,
спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето”.
В настоящия случай доказателствата по делото
сочат, че бащата не е дал писмено съгласие за издаване на задграничен паспорт
на децата си, което пречи на същите да
пътуват в чужбина, поради което предявените искове по чл. 127а, ал. 2 от СК са
допустими.
Преценени
по същество, съдът ги намира иска за основателни.
Настоящият
състав на съда приема за доказано от посочените и обсъдени по-горе
доказателства и доказателствени средства, че от раздялата
на страните и до настоящия момент бащата И.Х.Ю. не е осъществявал почти никакви
контакти с децата си, включително и по телефон.
След раздялата
на родителите грижите по отглеждането,
възпитанието и издръжката на децата са поети изцяло от ищцата по делото
– тяхна майка.
Както бе установено в процеса, ищцата и децата трайно са се установили
да живеят и Република И., където майката работи, а децата учат. Същите имат
желание да се връщат периодично в България, за да могат да се виждат с
роднините си, но липсата на съгласие от страна на бащата за издаване на
паспорти на децата и за пътуването им в чужбина, би препятствало възможността
същите да се върнат в страната, в която са се установили да живеят,
респективно, би им попречило да продължат образованието си в тази държава.
Бащата нито е посочил, нито е аргументирал каквато и да било основателна
причина за недаване на изискуемото разрешение за пътуване в чужбина и за
издаването на паспорти. Напротив, данните по делото сочат, че същият е с
неизвестно местоживеене и не контактува по никакъв начин с децата си, нито се
интересува от тяхното развитие.
Според настоящия
състав на съда, обстоятелството, че ответникът е с неизвестно местоживеене и
поради липсата на контакти както с децата, така и с другия родител, не може да
подаде изискуемото по специалния закон – ЗБЛД, заявления за издаване на
паспорти на децата си, не трябва да води до ограничаване на конституционно
прогласеното право на всеки човек на свободно придвижване в пространството.
При това
положение съдът счита, че в интерес на децата А. и С. е да им бъде разрешено да
пътуват в извън пределите на Република България –
от и до
Република И., както и останалите държави членки на Европейския съюз,
придружавани от своята майка А.Х.И. или от упълномощено от нея лице, за срок от
пет години, без да е необходимо за целта съгласието на бащата И.Х.Ю.. Що се
отнася до останалите страни, посочени в молбата – Великобритаия,
Р. и бившите съветски републики, съдът счита, от една страна, искането за
пътуване в тези държави не е обосновано с някакви конкретни и основателни
причини, а от друга страна, тези държави не са членки на Европейския съюз,
поради което и няма гаранция, че правата на децата ще бъдат толкова добре
защитени при евентуални пътувания в тези страни.
По
посочените по-горе съображения, и най-вече с оглед категоричните доказателства
по делото, че децата и майка им трайно са установени да живеят в И., както и предвид
трайната незаинтересованост на бащата от развитието и нуждите на децата му,
съдът счита, че искането за допускане на предварително изпълнение на решението,
на основание чл. 127а, ал. 4 от СК, също е основателно и като такова следва да
бъде уважено.
Водим от изложените съображения и на
основание чл. 127а, ал. 2 от СК във вр. чл. 45 и чл.
76, т. 9 от ЗБЛД, съдът
Р Е Ш
И :
РАЗРЕШАВА
да бъде издаден ПАСПОРТ от компетентните
органи на МВР на детето А.И.Х., ЕГН **********, родена на *** г. от майка: А.Х.И.,
ЕГН **********,*** и с баща: И.Х.Ю., ЕГН **********,***, БЕЗ ДА Е НЕОБХОДИМО за целта заявление или съгласие от бащата И.Х.Ю..
РАЗРЕШАВА да бъде издаден ПАСПОРТ от
компетентните органи на МВР на детето С.И.Х.,
ЕГН **********, роден на *** г. от майка: А.Х.И., ЕГН **********,*** и с
баща: И.Х.Ю., ЕГН **********,***, БЕЗ ДА
Е НЕОБХОДИМО за целта заявление или съгласие от бащата И.Х.Ю..
РАЗРЕШАВА
на детето А.И.Х., ЕГН **********, да
пътува извън пределите на Република България от и до Република И., както и
останалите държави членки на Европейския съюз, придружавано от своята майка А.Х.И., ЕГН ********** ИЛИ от упълномощено от нея лице, за срок от пет години, БЕЗ ДА Е НЕОБХОДИМО ЗА ЦЕЛТА СЪГЛАСИЕТО на
бащата И.Х.Ю..
РАЗРЕШАВА на детето С.И.Х.,
ЕГН **********,
да пътува извън пределите на Република България от и до Република И., както и
останалите държави членки на Европейския съюз, придружавано от своята майка А.Х.И., ЕГН ********** ИЛИ от упълномощено от нея лице, за срок от пет години, БЕЗ ДА Е НЕОБХОДИМО ЗА ЦЕЛТА СЪГЛАСИЕТО на
бащата И.Х.Ю..
Допуска предварително изпълнение на
решението, на основание чл. 127а, ал. 4 от СК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд – Т..
СЪДИЯ: