Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

10.02.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

26.01

Година

2022

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Делчева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

137

по описа за

2021

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от пълномощник на Община Кърджали, против Решение № 96/28.09.2021 г., постановено по АНД № 638/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № НЯСС-56/21.04.2021 г., издадено от заместник-председател на ДАМТН гр.София, с което на Община Кърджали, с ЕИК ***, на основание чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв., за извършено нарушение на чл. 141, ал. 1, т. 2 от ЗВ. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на ДАМТН – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Счита, че решението на Районен съд – Кърджали е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост на правните изводи и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Излага съображения, че изпълнителното деяние на нарушението по чл. 200, ал. 1, т. 38 във вр. с чл. 141, ал. 1, т. 2 от Закона за водите се изразявало в неизпълнение на задължението от страна на Община Кърджали, като собственик на процесния язовир, да осигури изграждането и използването на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на неговата дейност, отговаряща на изискванията на наредбата по ал. 2 и по конкретно не са били изградени задължителните и необходими елементи на КИС, предвидени от нормата на чл. 106, ал. 2 във вр. с чл. 70 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние. В тази връзка сочи, че съществували различни понятия за „водоем” и за „язовир” според Допълнителните разпоредби на Закона за водите, като можело да се предполага, че същият с това е искал да обоснове, че в случая не се касае за „язовир” по смисъла на Закона за водите, а за „водоем”, с оглед представения Акт за публична общинска собственост на община Кърджали, в който процесният поземлен имот бил вписан като „водоем”.

Съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 94 (нова - ДВ, бр. 58 от 2015 г., изм., бр. 55 от 2018 г.) от ДР на Закона за водите, „язовир” е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена съоръженията и събирателните деривации, както и земята върху която са изградени”, докато легална дефиниция за понятието „водоем” в тези ДР на ЗВ не съществувала. Налице била обаче, дефиниция за понятието „повърхностно водно тяло”, дадена в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 59 (нова - ДВ, бр.65 от 2006 г., изм., бр. 61 от 2010 г.) от ДР на ЗВ, съгласно която, „повърхностно водно тяло” е отделен и значим елемент от повърхностните води, като езеро, водоем, поток, река или канал, част от поток, река или канал, преходни води или пространство от крайбрежните води.”

С оглед изложеното счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 42, ал. 5 от ЗААН, като описаното нарушение на чл. 141, ал. 1, т. 1 от Закона за водите не се отнасяло за водоем.

В заключение сочи, че като не е обсъдил всички тези обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото, съдът е формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на АПК и по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на постановения съдебен акт.

Предвид горното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 96/28.09.2021 г., постановено по АНД № 638/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

В съдебно заседание не изпраща представител. От пълномощника адв. С.М. е постъпила молба, с която поддържа касационната жалба.

Ответникът по касация – заместник-председател на ДАМТН гр.София, редовно призован не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали излага съображения, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Сочи, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основания не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото и нарушения на съдобпроизводствените правила, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № НЯСС-56/21.04.2021 г., издадено от заместник-председател на ДАМТН гр.София, с което на Община Кърджали, с ЕИК ***, на основание чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв., за извършено нарушение на чл. 141, ал. 1, т. 2 от ЗВ. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на ДАМТН – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Районният съд е приел, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, респ. налице е констатираното от АНО нарушение на чл. 141, ал. 1, т. 2 от ЗВ, изразяващо се в липсата на изградена контролно-измервателна система/КИС/ на язовир „***“, респ. язовирната стена и съоръженията към нея не били оборудвани с устройство за измерване на водното ниво, визирани в разпоредбата на чл. 70, ал. 4 във вр. чл. 106, ал. 2 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях. Посочил е, че това обстоятелство е било установено при осъществената от служители на ДАМТН проверка на язовир „***“ на 13.08.2020 г. В заключение съдът е Приел, че жалбоподателят е осъществил процесното административно нарушение, тъй като в качеството си на собственик на язовира не е изпълнил задължението си да осигури използването на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на дейността на язовирната стена и съоръженията към нея, отговарящи на  Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние.

Изложил е мотиви, че в конкретния случай не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, респ. не се касае за маловажен случай на административно нарушение. В тази връзка е посочил, че липсата на контролно измервателна апаратура би довело до наличието на непосредствена опасност от увреждане на околната среда, хора и имущество.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на Община Кърджали, са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че нарушението е безспорно установено и е потвърдил НП районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Правилно и в съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел за доказано по делото, че на 13.08.2020 г. Община Кърджали, в качеството си на собственик на язовир „***“, находящ се в ПИ с идентификатор ***, в землището на ***, ***, е нарушил нормата на чл. 141, ал. 1, т. 2 от ЗВ, изразяващо се в липсата на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на дейността на язовира и съоръженията към него, които не са оборудвани с устройство за измерване на водното ниво.

Като е приел за установени тези обстоятелства и е изградил своите изводи за наличието на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, в съответствие с доказателствата по делото, районният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите М. К., Ц. И. и Д. К., като логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи със съдържанието на процесния акт за установяване на административно нарушение и останалите писмени доказателства по административната преписка.

Отделно от горното и по отношение на останалите доводи, въведени в касационната жалба и в хода на устните състезания, съдът намира за необходимо да посочи:

За съставомерността на процесното административно нарушение е без значение обстоятелството, че съгласно АПОС № ***/*** г. на Община Кърджали, процесният поземлен имот е вписан като „водоем” по кадастралната карта на землище ***, ***. В тази връзка по силата на § 1, ал. 1, т. 94 от Допълнителните разпоредби на Закона за водите, „язовир” е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени”. Безспорно е, че легална дефиниция за понятието „водоем” в Допълнителните разпоредби на ЗВ не съществува. Както правилно е посочено в касационата жалба, налице е дефиниция за понятието „повърхностно водно тяло”, дадена в § 1, ал. 1, т. 59 от ДР на Закона за водите, съгласно която, „повърхностно водно тяло” е отделен и значим елемент от повърхностните води, като езеро, водоем, поток, река или канал, част от поток, река или канал, преходни води или пространство от крайбрежните води.” С оглед така дадените легални дефиниции съдът намира, че обстоятелството, че процесният поземлен имот е описан в АПОС № ***/*** г. като „водоем”, не променя извода, че същият има характеристиките на „язовир” като водностопанска система по смисъла на цитираната по-горе норма на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на Закона за водите, тъй като същият включва в себе си както самия „водоем”, като повърхностно водно тяло, така и земята, върху която е изграден, с площ 12.272 дка, като е безспорно по делото, че към същия има изградена и стена, тип земнонасипна, с изградени съоръжения към нея – преливник и основен изпускател със съответните шахти и други.

В тази връзка в НП ясно и недвусмислено е посочено, че в конкретния случай се касае за нарушение на чл. 141, ал. 1, т. 2 от Закона за водите, изразяващо се в липса на измервателна и контролна апаратура на язовирната стена и съоръженията към нея на язовир „***“, които не са оборудвани и с устройство за измерване на водното ниво. Приетата от административно наказващия орган правна квалификация на деянията кореспондира със словесното описание на нарушението и е изцяло в съответствие с констатациите на контролните органи, направени при извършената от тях проверка на горепосочения язовир, осъществена на 13.08.2020 г. В АУАН и НП е описано по какъв начин е осъществено процесното деяние, отнасящо в неизпълнение на задължения за изграждането на контролно измервателна апаратура във водоема, както и коя е нарушената норма от Закона за водите, поради което са изпълнени изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.

На следващо място, АУАН е издаден от компетентен по материя и степен орган, чиято материалноправна компетентност се установява от приложената по делото Заповед № 237/08.06.2020 г., издадена от председателя на ДАМТН, с които надлежно са делегирани правомощия на посочените в тях лица/измежду които и Ц. С. И./ да съставят АУАН по ЗВ.

Предвид горното, настоящият състав приема, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения довели до нарушаване правота на защита, като административното деяние е доказано по безспорен начин.

С оглед установеното нарушение на разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 2 от ЗВ, правилно и законосъобразно е приложена санкционната норма на чл. 200, т. 38 от ЗВ, която предвижда наказание глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, за физическото или юридическото лице, което не изпълни задължение по чл. 141, ал. 1 от ЗВ.

Касационната инстанция изцяло споделя и мотивите на районния съд, с които е прието, че извършеното нарушение не представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл, пряка последица от извършеното административно нарушение, респ. липса на контролно измервателна апаратура, следяща за дейността на язовир „***“, находящ се в ПИ с идентификатор ***, в землището на ***, ***, което аргументира извода за съществуваща в тази връзка опасност от преливане и разрушаване на язовирната стена, което от своя страна би довело до наличието на непосредствена опасност от увреждане на околната среда, хора и имущество. Процесното нарушение, по начин на извършването, време, място и фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с незначителна обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид, поради което не са налице условията за квалифицирането му като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

В заключение, законосъобразно и в съответствие с релевантната редакция на чл. 63 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, първоинстанционния съд е присъдил в полза на ДАМТН юрисконсултксо възнаграждение в размер на 80 лв.

С оглед горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба за неоснователна, респ. обжалваното решение на Районен съд – Кърджали като законосъобразно, постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 96/28.09.2021 г., постановено по АНД № 638/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

 Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.