Р
Е Ш Е Н И Е
Номер |
|
Година |
10.02.2022 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
||||||||||||||||||||
Административен |
Съд |
|
Състав |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
На |
26.01 |
Година |
2022 |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
В открито
заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Членове |
Виктор
Атанасов Айгюл
Шефки |
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Секретар |
Мелиха Халил |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Прокурор |
Делчева |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
като
разгледа докладваното от |
Ангел
Момчилов |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
КАН |
дело
номер |
137 |
по
описа за |
2021 |
година. |
|||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Производството е касационно по реда на чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Депозирана е касационна жалба от пълномощник на Община
Кърджали, против Решение № 96/28.09.2021 г., постановено по АНД № 638/2021 г.
по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно
постановление № НЯСС-56/21.04.2021 г., издадено от заместник-председател на
ДАМТН гр.София, с което на Община Кърджали, с ЕИК ***, на основание чл. 200, ал.
1, т. 38 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1
000 лв., за извършено нарушение на чл. 141, ал. 1, т. 2 от ЗВ. С решението
жалбоподателят е осъден да заплати на ДАМТН – София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
Счита, че решението на Районен съд – Кърджали е
неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост на правните
изводи и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Излага съображения, че изпълнителното деяние на
нарушението по чл. 200, ал. 1, т. 38 във вр. с чл.
141, ал. 1, т. 2 от Закона за водите се изразявало в неизпълнение на
задължението от страна на Община Кърджали, като собственик на процесния язовир, да осигури изграждането и използването на
измервателна и контролна апаратура за мониторинг на неговата дейност,
отговаряща на изискванията на наредбата по ал. 2 и по конкретно не са били изградени
задължителните и необходими елементи на КИС, предвидени от нормата на чл. 106,
ал. 2 във вр. с чл. 70 от Наредба за условията и реда
за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени
и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние. В
тази връзка сочи, че съществували различни понятия за „водоем” и за „язовир”
според Допълнителните разпоредби на Закона за водите, като можело да се
предполага, че същият с това е искал да обоснове, че в случая не се касае за
„язовир” по смисъла на Закона за водите, а за „водоем”, с оглед представения Акт
за публична общинска собственост на община Кърджали, в който процесният поземлен имот бил вписан като „водоем”.
Съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 94 (нова - ДВ,
бр. 58 от 2015 г., изм., бр. 55 от 2018 г.) от ДР на Закона за водите, „язовир”
е водностопанска система, включваща водния обект,
язовирната стена съоръженията и събирателните деривации, както и земята върху
която са изградени”, докато легална дефиниция за понятието „водоем” в тези ДР
на ЗВ не съществувала. Налице била обаче, дефиниция за понятието „повърхностно
водно тяло”, дадена в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 59 (нова - ДВ, бр.65 от
2006 г., изм., бр. 61 от 2010 г.) от ДР на ЗВ, съгласно която, „повърхностно
водно тяло” е отделен и значим елемент от повърхностните води, като езеро,
водоем, поток, река или канал, част от поток, река или канал, преходни води или
пространство от крайбрежните води.”
С оглед изложеното счита, че е нарушена
разпоредбата на чл. 42, ал. 5 от ЗААН, като описаното нарушение на чл. 141, ал.
1, т. 1 от Закона за водите не се отнасяло за водоем.
В заключение сочи, че като не е обсъдил всички тези
обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото, съдът е
формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на АПК и по този
начин е допуснал съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна
на постановения съдебен акт.
Предвид горното моли съда да постанови акт, с който
да отмени Решение № 96/28.09.2021 г., постановено по АНД № 638/2021 г. по описа
на Районен съд – Кърджали.
В съдебно заседание не изпраща представител. От
пълномощника адв. С.М. е постъпила молба, с която
поддържа касационната жалба.
Ответникът по
касация – заместник-председател на ДАМТН гр.София, редовно
призован не се явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна
прокуратура Кърджали излага съображения, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд
- Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Сочи, че административното
нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основания
не са налице.
Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни
основания, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за
която то е неблагоприятно
и като такава е процесуално
допустима.
Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, неправилно
тълкуване на фактите и доказателствата по делото и нарушения на съдобпроизводствените правила, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.
Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд - Кърджали е потвърдил
Наказателно постановление № НЯСС-56/21.04.2021 г., издадено от
заместник-председател на ДАМТН гр.София, с което на Община Кърджали, с ЕИК ***,
на основание чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000 лв., за извършено нарушение на чл. 141,
ал. 1, т. 2 от ЗВ. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на ДАМТН –
София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лв.
Районният съд е приел, че административното
нарушение е доказано по несъмнен начин, респ. налице е констатираното от АНО
нарушение на чл. 141, ал. 1, т. 2 от ЗВ, изразяващо се в липсата на изградена контролно-измервателна
система/КИС/ на язовир „***“, респ. язовирната стена и съоръженията към нея не
били оборудвани с устройство за измерване на водното ниво, визирани в
разпоредбата на чл. 70, ал. 4 във вр. чл. 106, ал. 2
от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната
експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях. Посочил е, че това
обстоятелство е било установено при осъществената от служители на ДАМТН
проверка на язовир „***“ на 13.08.2020 г. В заключение съдът е Приел, че
жалбоподателят е осъществил процесното
административно нарушение, тъй като в качеството си на собственик на язовира не
е изпълнил задължението си да осигури използването на измервателна и контролна
апаратура за мониторинг на дейността на язовирната стена и съоръженията към
нея, отговарящи на Наредба за условията
и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на
язовирните стени и съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им
състояние.
Изложил е мотиви, че в конкретния случай не са
налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, респ. не се касае за
маловажен случай на административно нарушение. В тази връзка е посочил, че липсата
на контролно измервателна апаратура би довело до наличието на непосредствена
опасност от увреждане на околната среда, хора и имущество.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите
за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства,
Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната
жалба на Община Кърджали, са неоснователни и релевираните
отменителни основания не са налице. В тази връзка
като е приел, че нарушението е безспорно установено и е потвърдил НП районният
съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените
правила и материалния закон. Съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.
Правилно и в съответствие със събраните
в производството доказателства районният съд е приел за доказано по делото, че
на 13.08.2020 г. Община Кърджали, в качеството си
на собственик на язовир „***“, находящ се в ПИ с
идентификатор ***, в землището на ***, ***, е нарушил нормата на чл. 141, ал.
1, т. 2 от ЗВ, изразяващо се в липсата на измервателна и контролна апаратура за
мониторинг на дейността на язовира и съоръженията към него, които не са
оборудвани с устройство за измерване на водното ниво.
Като е приел за установени тези обстоятелства и е изградил своите изводи за
наличието на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, в
съответствие с доказателствата по делото, районният съд е постановил обоснован
и законосъобразен съдебен акт. Правилно са кредитирани показанията на
свидетелите М. К., Ц. И. и Д. К., като логични, последователни, взаимно
допълващи се и кореспондиращи със съдържанието на процесния
акт за установяване на административно нарушение и останалите писмени
доказателства по административната преписка.
Отделно от горното и по отношение на останалите
доводи, въведени в касационната жалба и в хода на устните състезания, съдът намира
за необходимо да посочи:
За съставомерността на процесното административно нарушение е без значение
обстоятелството, че съгласно АПОС № ***/*** г. на Община Кърджали, процесният
поземлен имот е вписан като „водоем” по кадастралната карта на землище ***, ***.
В тази връзка по силата на § 1, ал. 1, т. 94 от Допълнителните разпоредби на
Закона за водите, „язовир” е водностопанска система,
включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации,
както и земята, върху която са изградени”. Безспорно е, че легална дефиниция за
понятието „водоем” в Допълнителните разпоредби на ЗВ не съществува. Както
правилно е посочено в касационата жалба, налице е
дефиниция за понятието „повърхностно водно тяло”, дадена в § 1, ал. 1, т. 59 от
ДР на Закона за водите, съгласно която, „повърхностно водно тяло” е отделен и
значим елемент от повърхностните води, като езеро, водоем, поток, река или канал, част от поток, река или канал,
преходни води или пространство от крайбрежните води.” С оглед така дадените
легални дефиниции съдът намира, че обстоятелството, че процесният
поземлен имот е описан в АПОС № ***/*** г. като „водоем”, не променя извода, че същият има
характеристиките на „язовир” като водностопанска
система по смисъла на цитираната по-горе норма на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на
Закона за водите, тъй като същият включва в себе си както самия „водоем”, като
повърхностно водно тяло, така и земята, върху която е изграден, с площ 12.272 дка,
като е безспорно по делото, че към същия има изградена и стена, тип земнонасипна, с изградени съоръжения към нея – преливник и основен
изпускател със съответните шахти и други.
В тази връзка в НП ясно и недвусмислено е посочено,
че в конкретния случай се касае за нарушение на чл. 141, ал. 1, т. 2 от Закона
за водите, изразяващо се в липса на измервателна и контролна апаратура на
язовирната стена и съоръженията към нея на язовир „***“, които не са оборудвани
и с устройство за измерване на водното ниво. Приетата от административно
наказващия орган правна квалификация на деянията кореспондира със словесното
описание на нарушението и е изцяло в съответствие с констатациите на
контролните органи, направени при извършената от тях проверка на горепосочения
язовир, осъществена на 13.08.2020 г. В АУАН и НП е описано по какъв начин е
осъществено процесното деяние, отнасящо в
неизпълнение на задължения за изграждането на контролно измервателна апаратура
във водоема, както и коя е нарушената норма от Закона за водите, поради което
са изпълнени изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.
На следващо място, АУАН е издаден от компетентен по
материя и степен орган, чиято материалноправна
компетентност се установява от приложената по делото Заповед № 237/08.06.2020
г., издадена от председателя на ДАМТН, с които надлежно са делегирани
правомощия на посочените в тях лица/измежду които и Ц. С. И./ да съставят АУАН
по ЗВ.
Предвид горното, настоящият състав приема, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения довели до нарушаване правота на защита, като административното деяние е доказано по безспорен начин.
С оглед установеното нарушение на разпоредбата на
чл. 141, ал. 1, т. 2 от ЗВ, правилно и законосъобразно е приложена санкционната
норма на чл. 200, т. 38 от ЗВ, която предвижда наказание глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до
10 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, за физическото или
юридическото лице, което не изпълни задължение по чл. 141, ал. 1 от ЗВ.
Касационната инстанция изцяло споделя и мотивите на
районния съд, с които е прието, че извършеното нарушение не представлява
„маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл, пряка последица
от извършеното административно нарушение,
респ. липса на контролно измервателна апаратура,
следяща за дейността на язовир „***“, находящ се в ПИ с идентификатор ***, в землището на ***,
***, което аргументира извода за съществуваща в тази връзка опасност от
преливане и разрушаване на язовирната стена, което от своя страна би довело до наличието
на непосредствена опасност от увреждане на околната среда, хора и имущество. Процесното нарушение, по начин на извършването, време,
място и фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност
или с незначителна обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на
административни нарушения от този вид, поради което не са налице условията за
квалифицирането му като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В заключение, законосъобразно и в
съответствие с релевантната редакция на чл. 63 от ЗАНН във вр.
с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, първоинстанционния съд е
присъдил в полза на ДАМТН юрисконсултксо възнаграждение
в размер на 80 лв.
С оглед горното, настоящият съдебен състав
намира депозираната касационна жалба за неоснователна, респ. обжалваното решение на Районен съд
– Кърджали като законосъобразно, постановено при липса на допуснати
нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, поради което същото следва да
бъде оставено в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във
връзка с чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 96/28.09.2021 г., постановено по АНД № 638/2021 г. по описа
на Районен съд – Кърджали.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.