Р Е
Ш Е Н
И Е № 260082
гр.Враца, 21.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично заседание на 25.05.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ИВАНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЕМИЛОВА разгледа
докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№111 по описа за 2020г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове от
МБАЛ"Вива Медика"ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано по пълномощие от адвокати Б.П. и Д.Н. от САК, срещу
"МБАЛ-Христо Ботев"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.***.
В исковата молба се твърди, че на 18.03.2009г. между
страните е сключен договор за наем на недвижим имот, вписан в Служба по
вписванията-Враца с вх.№4981/16.07.2019г. под Акт №185, том 9, партида 14040,
14041 и 14042. Първоначално договорът е сключен за срок от 15 години, считано
от подписването на приемо-предавателен протокол, а на 20.07.2009г. е сключен
анекс, с който срокът на договора е намален на 10 години.
Ищецът твърди, че след подписването на договора е започнал
цялостен ремонт на наетите помещения, тъй като видът им не позволявал тяхното
използване за предоставяне на медицински услуги, като ремонтните работи били
приети от наемодателя с подписването на приемо-предавателен протокол от
08.11.2010г. Твърди също, че покривът на сградата, в която се намира
кожно-венерическото отделение и помещенията на втория етаж на сградата, се
нуждаел от спешен и неотложен ремонт, за който ответникът не можел да осигури
средства. По тази причина на 28.07.2014г. между страните е подписан анекс към
договора за наем с нотариална заверка на подписите, с който страните се
съгласяват спешните и неотложни ремонтни дейности на стойност 41 929.52лв. да
се извършат за сметка на ищеца, в замяна на което ответникът се съгласява
срокът на договора да бъде продължен с пет години.
Нататък в исковата молба се твърди, че на 12.12.2019г. чрез
нотариус Р. С. ответникът е връчил на ищеца нотариална покана, с която отправил
едномесечно предизвестие на прекратяване на договора, считано от 13.01.2020г.,
без да посочи причина и основание за това. На 13.04.2020г. бил подписан приемо-предавателен
протокол, по силата на който наетите помещения са предадени на наемодателя в
подробно описано в протокола състояние, установено от назначена от
изпълнителния директор на "МБАЛ-Христо Ботев"АД комисия.
Ищецът изброява причините за сключването на дългосрочен
наемен договор, които според него се свеждат до това, че наемните помещения не
били използвани от наемодателя, били пустеещи и занемарени до степен на
неизползваемост, наемодателят нямал финансови възможности да ги поддържа, като
чрез договора щял да се сдобие с ремонтирани и реновирани помещения, а след
приспадането на сумата 700 000лв. срещу дължимата цена щял да започне да
получава наемна цена. От своя страна ищецът желаел да предоставя качествени
медицински услуги при добри условия и да направи сериозна инвестиция в
ремонтирането на помещенията и да закупи апаратура за над 1 милион лева и
именно затова се нуждаел от дългосрочен наемен договор.
На следващо място ищецът сочи, че основанията за
прекратяване на договора са изрично изброени в чл.23, докато в нотариалната
покана за неговото прекратяване липсвали причина и основание за прекратяването.
Като поддържа, че в случая не е било налице основание за прекратяване на
договора, ищецът поддържа, че ответникът е действал неправомерно.
Черпейки основание от изложеното по-горе, ищецът предявява
искове за сумата 77 486.16лв., представляваща неустойка по чл.24.2 от договора,
и възлизаща на месечния наем за 12 месеца; за сумата 89 297.37лв.,
представляваща обезщетение на основание чл.24, ал.3 от договора; за сумата 4
500лв., представляваща заплатен от него гаранционен депозит; за сумата 4
500лв., представляваща неустойка за неспазен срок за връщане на гаранционния
депозит, определен в чл.21.1 от договора, възлизаща на сумата в размер на 1% за
всеки ден забава и изчислена за период от 100 дни, считано от 23.01.2020г.
Исковите суми се претендират ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба до окончателното им изплащане. Претендират се и разноски.
Предявените искове са с правно основание чл.92, ал.1, чл.82
и чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Представляван от адв.М.М. от САК, ответникът е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва предявените искове.
Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че срокът на
договора за наем от 18.03.2009г. започва да тече от приемо-предавателния
протокол по чл.4.2 от договора, като поддържа, че този срок тече от датата на
неговото сключване, когато е започнало ползването на имота. В подкрепа на това свое
становище ответникът изтъква, че на 24.08.2009г. е издал фактура за дължимия
наем, като допълнително се позовава на анексите към договора от 20.07.2009г. и
от 28.07.2014г. и на извършеното на 20.03.2009г. плащане на гаранция в размер
на 4 500лв.
Ответникът поддържа, че наемният договор от 18.03.2009г. е
недействителен в частта, която надвишава максимално допустимия от ЗЗД
10-годишен срок, респ. в частта, надвишаваща 3-годишния срок по чл.229, ал.3 ЗЗД, с оглед на това, че от страна на ищеца наемният договор е подписан от
управителя А. Г., без да са представени доказателства за взето оправомощаващо
решение на общото събрание на ищцовото дружество. В тази връзка ответникът
прави възражение за нищожност на наемния договор в частта за срока на същия,
надвишаваща този по чл.229, ал.3 ЗЗД.
Нататък в отговора се сочи, че до 2014г. между страните по
договора не е имало проблеми, но през посочената година са възникнали
препятстващи лечебната дейност СМР на помещения, намиращи се над отделението по
кожни и венерически болести, поради падналите поройни дъждове, причинили
значителни щети в покривната част на сградата и на помещенията на втория етаж.
При така създадената ситуация с анекс от 28.07.2014г. страните се договорили
ищецът да извърши със собствени средства, материали и работна ръка СМР, за
сметка на което ответникът ще удължи срока на договора с 5 години, считано от
18.03.2023г. По отношение на този анекс пълномощникът на ответника прави свои
коментари за допуснати технически грешки и двусмислия. Ответникът поддържа, че
анексът от 28.07.2014г. е недействителен, тъй като чрез него срокът на наемният
договор надхвърля 10 години.
На следващо място в отговора се сочи, че ответното дружество
е лечебно заведение със смесено държавно и общинско участие, което осъществява болнична
помощ съгласно Разрешение за осъществяване на лечебна дейност от 30.04.2014г.
Ищцовото дружество също осъществява болнична помощ, като извършва дейността си
с клиники/отделения по вътрешни болести, хирургия, ортопедия и травматология,
анестезиология и интензивно лечение съгласно разрешение от 18.05.2011г. От
изложеното според ответника следва, че двете дружества осъществяват идентични
лечебни дейности в посочените по-горе отделения на ищеца, като отдадените под
наем помещения са разположени на територията на "МБАЛ-Христо Ботев".
В отговора се сочи, че на 14.12.2010г. е влязла в сила
разпоредбата на чл.9, ал.3 от Закона за лечебните заведения, съгласно която на
територията на държавно или общинско лечебно заведение за болнична помощ може
да осъществява дейност друго лечебно заведение за болнична помощ само при
условие, че клиниките, отделенията и лабораториите на двете болнични заведения
извършват различни медицински дейности, а в §15 от ПРЗ са уредени заварените
положения за болнични заведения, които не отговарят на изискванията на горната
разпоредба и които могат да продължат да извършват досегашната си дейност до
изтичане на сроковете, уговорени в сключените до влизане в сила на закона
договори за наем. Позовавайки се на нормата на чл.9, ал.6 от ЗЛЗ, ответникът
поддържа, че сключеният между страните анекс от 28.07.2014г. към договора за
наем от 18.03.2009г. е нищожен поради противоречие със закона на основание
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, тъй като удължаването на срока на наема противоречи
на разпоредбата на ЗЛЗ. Алтернативно ответникът поддържа нищожност на анекса на
основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД - хипотезата на заобикаляне на закона.
Ответникът оспорва изобщо дължимостта на исковите суми.
Поддържа, че договорът за наем от 18.09.2009г. не е предсрочно прекратен с
нотариалната покана от 12.12.2019г., тъй като към този момент вече е бил
прекратен по силата на закона.
Ответникът претендира разноски.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, в която оспорва
твърдението на ответника, че договорът за наем не е предсрочно прекратен. В
тази връзка ищецът възпроизвежда клаузите на договора, тълкува същите и излага
правни съображения. Прави анализ на анекса от 28.07.2014г. и се съгласява, че в
същия са допуснати технически грешки и противоречия, но намира за ясно, че с
него страните искат удължаване на срока с 5 години, като отново настоява, че
срокът на наемния договор от 18.03.2009г. започва да тече от 08.10.2010г. -
датата на подписване на приемо-предавателния протокол.
Ищецът излага правни съображения във връзка с възражението
на ответника за липса на решение на общото събрание за оправомощаване на
управителя А. Г. да сключи наемен договор за срок, по-дълъг от 3 години.
Въпреки това ищецът сочи, че такова решение на общото събрание е взето и
представя доказателства.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва твърдението на
ответника за идентичност на лечебните дейности, извършвани от двете дружества,
и излага правни съображения във връзка с действието на нормата на чл.9, ал.6 от ЗЛЗ. С оглед на това, че процесният договор за наем е сключен преди влизане в
сила на посочената разпоредба, ищецът отново твърди, че двете лечебни заведения
не извършват еднакви медицински дейности, тъй като при него не става въпрос за
отделения, а за медицински специалности. В тази връзка ищецът твърди, че в
последните години дейността му непрекъснато се е свивала и от 2018г. е
извършвал една медицинска дейност, свързана с оперативни процедури върху мъжка
полова система за лица под 18 години и по тази клинична пътека ответникът не е
разполагал с нужните специалисти.
В допълнителната искова молба ищецът пояснява в табличен вид
начина, по който са изчислени исковите суми.
Ответникът е подал допълнителен отговор, в който внася
пояснения към първоначалния. Основните съображения касаят датата, от която
наемният договор между страните е проявил действието си, и това според
ответника е датата 18.03.2009г.
По отношение на спорния между страните въпрос за наличието
или не на идентичност на извършваните от тях лечебни дейности ответникът излага
обстойно своите съображения и тълкуване на нормата на чл.9, ал.6 от ЗЛЗ.
Твърди, че извършената и отчетена от двете лечебни заведения медицинска дейност
в голяма степен се припокрива.
Ответникът излага допълнителни съображения в подкрепа на
принципното си възражение за недължимост на исковите суми, като прави коментар
на конкретни клаузи на наемния договор.
След като анализира и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за
установено следното:
С исковата молба е представен сключен между страните договор
за наем от 18.03.2009г. с нотариална заверка на подписите, вписан в Служба по
вписванията с дв.вх.рег.№4981/16.07.2009г., Акт №085, том 9, партида 14 040, 14
041, 14 042 с първоначален срок 15 години и начална дата – датата на подписване
на приемо-предавателния протокол по чл.4.2. и месечен наем в размер на 4 500лв.
с ДДС. В заглавната част на договора е записан текста "Разрешено ползване
на недвижимия имот – за осъществяване на медицинска дейност". С този
договор "МБАЛ-Христо Ботев"АД предоставя на "МБАЛ Вива
Медика"ООД правото да полза временно и възмездно обособена част от
двуетажен болничен корпус на бивши УНГ, Офталмологично и Неврологично отделение
към болницата, като съгласно чл.3.2. наемодателят предава на наемателя
владението на имота на датата на сключване на договора, а неговото състояние се
описва подробно в приемо-предавателен протокол /Приложение №1/. В чл.4.1. е
предвидено, че наемателят се съгласява да извърши строително-монтажни и довършителни
работи на имота в срок от 12 месеца, считано от датата на подписване на
договора, като предварително съгласува проекта с наемодателя и съгласуваният
проект става неразделна част от него, а съгласно чл.4.2. след приключването на строителните
работи страните подписват
приемо-предавателен протокол за
състоянието на имота, точната стойност на извършените от наемателя работи и
сумата, която страните се съгласяват да приспаднат от дължимия наем. В чл.5.1.
е постигнато съгласие изразходваната от наемателя сума за тези работи да се
приспада от дължимия наем по начина, посочен в протокола по чл.4.2., но не
повече от 700 000лв. В чл.7 е
предвидено, че в деня на подписване на договора наемателят заплаща гаранционен
депозит в размер на 4 500лв., който служи като гаранция за добро изпълнение на
задълженията му по договора, а съгласно чл.8.2. този депозит се връща на
наемателя в срок от 7 работни дни, считано от датата на прекратяване действието
на договора. Съгласно чл.21.1 при забава за плащането на каквито и да било
суми, дължими по силата на договора, неизправната страна дължи неустойка в
размер на 1% върху дължимата сума за всеки ден забава.
В глава "Прекратяване на договора", чл.24.2. е предвидено,
че в случай на предсрочно прекратяване на договора от която и да е от страните
по непредвиден в него или в който и да е приложим нормативен акт, страната,
която прекратява договора, дължи на другата неустойка в размер на дължимия
месечен наем за 12 месеца, а съгласно уговореното в чл.24.3. ако инициативата
за непредвиденото в договора и в закон прекратяване изхожда от наемодателя,
същият дължи на наемателя освен неустойката по предходната алинея, също така и
обезщетение в размер на стойността на всички извършени от наемателя разходи за
строително-монтажните и довършителни
работи и обзавеждането на недвижимия имот, определена в протокола по чл.4.2.,
за които не е извършено прихващане от наема.
Ищецът е представил анекс към договора за наем от 20.07.2009г.,
с който срокът на договора е променен от 15 на 10 години.
Представен е приемо-предавателен протокол от 08.11.2010г., с
който страните са удостоверили състоянието на наетата сграда след завършване
строително-монтажните и довършителни работи, извършени от наемателя, точната
стойност на които е определена на сумата 789 297.37лв., и е постигнато съгласие
сумата 700 000лв. да бъде приспадната от дължимия наем, а остатъкът над тази
сума остава за сметка на наемателя. Предвидено е прихващането на посочената
сума да се извърши на базата на издадената от наемателя фактура и по този начин
ще се прихване счетоводно вземането за наем срещу задължението.
С анекс към договора за наем от 28.07.2014г. с нотариална
заверка на подписите страните са постигнали съгласие наемателят да извърши със
собствени средства, материали и работна ръка в полза на наемодателя
възникналите неотложни и възпрепятстващи лечебната дейност СМР на помещения,
находящи се над отделението по кожни и венерически болести поради падналите
обилни поройни дъждове, причинили значителни щети както на покривната част на
сградата, така и на помещенията на втория й етаж, на стойност 41 929.52лв.
съгласно изготвена и одобрена от двете страни КСС. За сметка на извършения
неотложен ремонт от страна на наемателя страните са уговорили удължаване срока
на действие на договора за наем до 18.03.2023г.
С исковата молба е представен приемо-предавателен протокол
от 13.04.2020г., с който наемателят е предал на наемодателя наетия имот в
описано в протокола състояние.
С отговора на исковата молба ответникът е представил
приемо-предавателен протокол от 18.03.2009г. /Приложение №1 към договора за
наем/.
С отговора са представени издадените от МЗ разрешения за
осъществяване на лечебна дейност на двете спорещи дружества.
По делото е представен партиден лист от 20.03.2009г.,
установяващ заплащане от страна на ищеца на процесния гаранционен депозит в
размер на 4 500лв.
С допълнителната искова молба ищецът е представил протокол
от 16.03.2009г., с решението по който съдружниците в "МБАЛ Вива
Медика"ООД са приели да се сключи с ответното болнично заведение
дългосрочен договор за наем на помещения и условията на същия, за подписването
на който е упълномощен управителят на дружеството.
Представен е сключения от ищеца с НЗОК договор от
04.06.2018г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и допълнително
споразумение към него от 27.02.2019г.
Представен е анекс към процесния договор за наем, подписан
от страните на 01.03.2017г., в който е прието, че считано от 01.01.2017г.
месечната наемна цена се променя на сумата 6 457.18лв. без ДДС.
С отговора на допълнителната искова молба ответникът е
представил сключените от него с НЗОК договори за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки в периода 2017г. – 2021г.
По реда на чл.192, ал.2 ГПК от НЗОК са изискани и представени
справки за клиничните пътеки, по които са извършвани плащания към "МБАЛ
Вива Медика"ООД и "МБАЛ-Христо Ботев"АД, от които се установява
наличието на някои идентични клинични пътеки, по които касата е извършвала
плащания на двете болнични заведения в периода 2011г.-2018г., напр.
"исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза", "остър и обострен
хроничен пиелонефрит", "бронхопневмония и бронхиолит",
оперативни процедури върху апендикс, затваряне на стома, интервенция на ануса,
хернии, инфекции на меките тъкани, гръдна хирургия, операции на таз, долен
крайник, раменен пояс, горен крайник и др.
При така изяснената фактическа обстановка за произнасянето
по предявените искове съдът приема следното от правна страна:
По делото е безспорно установено, че на 18.03.2009г. между
страните е сключен договор за наем, с който ответникът е отдал за ползване на
ищеца за осъществяване от негова страна на медицинска дейност обособена част от
двуетажен болничен корпус за срок от 15 години. Като взе предвид клаузите на
наемния договор, съдът приема, че същият е породил обвързващото си страните
действие на датата на неговото сключване, и на тази дата, съгласно разписаното
в чл.3.2. наемодателят е предал на наемателя държането /непрецизно записано
като "владение"/ на имота, за което е съставен и приемо-предавателен
протокол от 18.03.2009г. /Приложение №1/. Съдът не възприема доводите на ищеца,
че договорът е породил действието си от датата на подписване на
приемо-предавателния протокол по чл.4.2, посочен в титулната му част като
"начална дата на наема", тъй като от смисъла на договора се извлича
предназначението на този протокол да удостовери извършените от наемателя СМР и
стойността на същите, подлежаща на приспадане от дължимата наемна цена.
Допълнителен аргумент в подкрепа на този свой извод съдът черпи от
консенсуалния характер на договора за наем.
С анекс от 20.07.200г. срокът на договора е изменен от 15 на
10 години, а с анекс от 28.07.2014г. наемният срок е продължен до 18.03.2023г.
Безспорно установен по делото е фактът, че страните са лечебни
заведения за болнична помощ, които не са осъществявали напълно идентични
медицински дейности, но са налице и такива по някои клинични пътеки, които са
едни и същи.
Между страните липсва спор по факта, че процесният наемен
договор е прекратен едностранно от ответника, считано от 13.01.2020г., и с
протокол от 13.04.2020г. страните са удостоверили състоянието на имота при
неговото връщане на наемодателя.
От решаващо значение за разрешаването на спора е въпросът
имал ли е ответникът "МБАЛ-Христо Ботев"АД в качеството на наемодател
правото да прекрати едностранно сключения с ищеца наемен договор преди изтичането
на уговорения срок на същия. Аргумент в подкрепа на твърдението си, че е имал
право да прекрати предсрочно процесния договор за наем, ответникът черпи от
влязлата в сила на 14.12.2010г. разпоредба на чл.9, ал.6 ЗЛЗ, която предвижда,
че на територията на държавно или общинско лечебно заведение за болнична помощ
/каквото безспорно е "МБАЛ-Христо Ботев"АД/ може да осъществява
дейност друго лечебно заведение за болнична помощ само при условие, че
клиниките, отделенията и лабораториите на двете лечебни заведения за болнична
помощ извършват различни медицински дейности. Следващият въпрос при
разрешаването на спора се поражда от разпоредбата на §15 от ПЗР на ЗЛЗ, в сила
от същата дата, съгласно която лечебни заведения за болнична помощ, които
осъществяват дейност на територията на държавно или общинско лечебно заведение
за болнична помощ и не отговарят на условията по чл.9, ал.6, могат да продължат
за извършват досегашната си дейност до изтичането на сроковете, уговорени в
сключените до влизането в сила на този закон договори за наем или за съвместна
дейност.
В разглеждания случай сключеният между страните наемен
договор попада в приложното поле на §15 от ПЗР на ЗЛЗ, тъй като е заварен от
влизането му в сила, следователно на разрешаване подлежи спора между страните
за действието на сключения анекс към договора за наем, подписан от тях на
28.07.2014г., с който срокът на договора е продължен до 18.03.2023г.
Както вече бе посочено, от предоставените от НЗОК справки за
клиничните пътеки, по които двете спорещи болнични заведения са получавали
плащания от касата, се установява, че не е налице пълно припокриване на вида на
извършваните от тях медицински дейности, но и че са налице съвпадащи такива.
На основата на изложеното дотук съдът приема от правна
страна следното:
Страните по делото са сключили валиден договор за наем на
недвижим имот, с който ответникът е отдал на ищеца за временно възмездно ползване
свой собствен недвижим имот, представляващ обособена част от двуетажен болничен
корпус.
Съгласно чл.228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се
задължава да предаде на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят –
да му плати определена цена. В разглеждания случай забраната на чл.229, ал.1 ЗЗД за сключване на договор за наем за
повече от десет години е неприложима, тъй като страните са търговци и по силата
на чл.286, ал.1 ТЗ сключената между тях сделка е търговска и като такава е
обхваната от предвиденото в цитирания на текст на ЗЗД изключение.
Доколкото процесният наемен договор е с определен срок, в
тежест на ответника е да докаже наличието на основание преди изтичане на
уговорения срок да се откаже едностранно от него, като го прекрати.
Настоящият съдебен състав приема, че влязлата в сила след
сключването на процесния наемен договор разпоредба на чл.9, ал.6 ЗЛЗ не влияе
върху неговата действителност, като това се отнася и за подписания след влизане
в сила на законовата разпоредба анекс, с който срокът на договора е продължен.
Разпоредбите на чл.9, ал.6 и §15 ЗЛЗ са относими единствено към осъществяваната
от наемателя медицинска дейност и са
без правно значение за действителността на наемния договор, сключен между двете
лечебни заведения. Неспазването на забраната на чл.9, ал.6 ЗЛЗ, респ.
извършването на досегашната дейност от лечебни заведения, неотговарящи на
условията по този текст, след изтичането на сроковете по заварените договори за
наем в хипотезата на §16 от ПЗР на ЗЛЗ е скрепено единствено с
административната санкция по чл.116, ал.1 ЗЛЗ, предвиждащ налагане на глоба в
определени в текста размери. По тези съображения съдът не споделя подържаното
от ответника, че анексът от 28.07.2014г. е нищожен поради противоречие със
закона и алтернативно – че е сключен при заобикаляне на закона. Доводът на
ответника, че прекратяването на процесния наемен договор е настъпило по силата
на закона категорично не може да бъде споделен. По тези съображения съдът
приема, че ответникът не е имал основание да прекрати едностранно наемното
правоотношение с ищеца преди изтичането на срока на договора.
На основата на горните изводи съдът намира за основателен и
доказан първия от обективно съединените искове за присъждане на неустойка по
чл.24.2 от договора за наем до размера на сумата 77 486.16лв., на колкото
възлиза месечният наем за 12 месеца на базата на наемната цена в размер на 6
457.18лв. без ДДС по анекса от 01.03.2017г., съобразно предвиденото в
посочената договорна клауза. Тази неустойка е договорена по общо съгласие на
страните като санкция за страната, прекратила едностранно и без основание наемния
договор преди изтичане на неговия срок.
По отношение на втория иск за сумата 89 297.37лв.,
представляваща обезщетение по чл.24.3 от наемния договор, следва да се
отбележи, че това обезщетение е договорено от страните в размер, равен на
стойността на всички извършени от наемателя разходи по строително-монтажни и
довършителни работи и обзавеждането на имота, определена в протокола по чл.4.2,
за които не е извършено прихващане от наема. Действително ищецът е представил
приемо-предавателен протокол от 08.11.2010г., съставен и подписан на основание
чл.4.2 от договора, с който страните по общо съгласие са приели, че стойността
на извършените от "МБАЛ Вива Медика"ООД ремонтни дейности е в размер
на 789 297.37лв., от които 700 000лв. следва да бъдат приспаднати от дължимия
наем. По делото обаче не са представени доказателства извършвано ли е такова
прихващане чрез издаване от страна на наемателя на фактура и счетоводно записване
на същото от страните, каквото изискване е предвидено в р.ІV от протокола от
08.11.2010г. Впрочем самият ищец не сочи как е формирана исковата сума в размер
на 89 297.37лв., за да се приеме, че именно това е сумата, която му се следва
като обезщетение по чл.24.3 от договора, доколкото това обезщетение е
определено от страните като стойност на всички извършени от наемателя разходи по
строително-монтажните и довършителни работи и обзавеждането на недвижимия имот,
определена с протокола по чл.4.2, за които не е извършено прихващане от наема.
Такъв извод не може да бъде изведен и обоснован и от представения с исковата
молба приемо-предавателен протокол от 13.04.2020г., с който държането на наетия
имот е върнато на ответника. Прави впечатление отразеното в този протокол, че
имотите /етажи от две сгради/ са върнати на наемодателя празни, бе никакво
обзавеждане в тях, като ясно е разписано следното: "Страните се
съгласяват, че не могат да изпълнят задълженията си по т.25.3 от
договора", която договорна клауза предвижда при предаване на недвижимия
имот на наемодателя в случай на прекратяване на наемния договор страните да
подпишат приемо-предавателен протокол, в който освен състоянието на имота да
опишат и евентуално дължимите от всяка страна суми. От своя страна ищецът като
носител на доказателствената тежест не е провел доказване на твърдението си за
останали след прекратяването на наемния договор неуредени отношения между
страните във връзка с договореното прихващане между сумите за извършени от него
строителни и други работи и дължимия наем. По тези съображения съдът приема, че този иск е неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Основателен и доказан се явява искът за сумата 4 500лв.,
представляваща заплатен от ищеца гаранционен депозит. По делото е представено
банково извлечение за плащане на депозита и ответникът нито твърди, нито
ангажира доказателства да е върнал същия в 7-дневния срок, считано от датата на
прекратяване на договора, съгласно предвиденото в чл.8.2. Тази сума, като платена
на отпаднало с обратна сила основание, подлежи на връщане в хипотезата на
чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Предвид приетото в предходния абзац съдът намира, че следва
да бъде уважен и иска за сумата 4 500лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на задължението за връщане на депозита за период от 100 дни, на
основание чл.21.1. от наемния договор. Договорът е прекратен от ответника на
12.12.2019г. и след изтичането на 7 дни от тази дата същият е в неизпълнение на
задължението за връщане на гаранционния депозит.
Сумите по уважените искове следва да бъдат присъдени ведно
със законната лихва от датата на предявяването им – 15.10.2020г. до
окончателното им изплащане.
При този изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски съразмерно с уважената част от
исковете в размер на 5 224лв.
Съдът намира за основателно възражението на ищеца по чл.78,
ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника възнаграждение за
процесуално представителство на адв.М.М. в размер на 20 400лв. Имайки предвид
действителната фактическа и правна сложност на делото, това възнаграждение
следва да бъде намалено до минималния размер по Наредба №1/9.07.2004г., а
именно на сумата 5 046лв. Разноските по компенсация съразмерно с отхвърлената част
от исковете, които ищецът следва да заплати на ответника, са в размер на 2
563лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА "Многопрофилна болница за активно лечение-"Христо
Ботев"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** да заплати на
"Многопрофилна болница за активно лечение Вива Медика"ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.*** сумата 77 486.16лв., представляваща договорна
неустойка по чл.24.2 от предсрочно прекратен наемен договор от 18.03.2009г.,
сумата 4 500лв., представляваща невърнат гаранционен депозит по договора, и
сумата 4 500лв., представляваща договорна неустойка по чл.21.1 от договора за
период от 100 дни, считано от 23.01.2020г., ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 15.10.2020г. до окончателното им изплащане, както и направени
по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 5 224лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Многопрофилна болница за активно
лечение Вива Медика"ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***
срещу "Многопрофилна болница за активно лечение-"Христо
Ботев"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** иск за сумата
89 297.37лв., представляваща обезщетение по чл.24.3 от прекратен наемен договор
от 18.03.2009г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА "Многопрофилна болница за активно лечение Вива
Медика"ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** да заплати
на "Многопрофилна болница за активно лечение-"Христо Ботев"АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** разноски по компенсация
съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 2 563лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: