Мотиви към Присъда № 260015 от 05.04.2021 година по
н.о.х.дело № 440/2020 година по описа на Районен съд Велинград.
С обвинителен акт на Районна прокуратура
Пазарджик ТО Велинград e повдигнато обвинение на
подсъдимия И.А.Г., роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно
образование, осъждан, ЕГН **********, за
това че:
1./ на 23.05.2020 г., в гр. Ракитово, на
ул. „********“, е управлявал моторно превозно средство – двуколесен мотопед „Tauris Ride the best“ с номер на рама LJLTABH8893Е80077, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 1,36 на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7410” с
фабричен номер 0290 – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и за това, че:
2./ на 23.05.2020 г., в гр. Ракитово, на
ул. „********“, е управлявал моторно превозно средство – двуколесен мотопед „Tauris Ride the best“ с номер на рама LJLTABH8893Е80077, което не е регистрирано по надлежния ред, съгласно чл. 2 от
Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, пускане
в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркетата,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства: „Моторните превозни средства, предназначени за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, се предоставят за регистриране на
звената „Пътна полиция“ при СДВР или ОДМВР по постоянния адрес на собственика
за физическите лица, или по адреса на регистрация-за стопанските
субекти“-престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, във вр. чл. 245, ал. 1 НК, във вр.
чл. 2 от Наредба № № I-45 от 24 март 2000 г.
за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни
превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от Министъра на
вътрешните работи.
Представителят на Районна прокуратура Пазарджик
поддържа обвинението както по отношение на фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянията.
Счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Пледира на подсъдимия да
бъдат определени наказания лишаване от свобода при първоначален режим на
изтърпяване строг.
Защитникът на подсъдимия адв. П.-***,
пледира за оправдателна присъда, поради липса на извършено деяние-управление на
МПС. Евентуално, счита, че ако подсъдимият бъде признат за виновен и осъден,
следва да му се определят наказания в предвидения от закона минимум за всяко
престъпление.
Подсъдимият не се признава за виновен по
повдигнатите обвинения Отрича да е
управлявал процесното МПС. Твърди, че
само го е бутал.
Съдът, след като съобрази доводите и становища
на страните, обсъди събраните доказателства поотделно и в съвкупност и на
основание чл.14 от НПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият И.А.Г. е роден *** г.
български гражданин, с основно образование, осъждан.
На 22 срещу 23.05.2020 г., служителите на
РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик, участък Ракитово-свидетелите Т.П.К. и Б.М.П.,
изпълнявали задълженията си като дежурен автопатрул за времето от 18,00-06,00
часа, на територията на гр. Ракитово. При извършване на обход на обслужваната
територия на 23.05.2020 г., около 00,10 часа, видели да се движи пред тях по
улица „********“ мотопед без регистрационни табели. Спрели превозното средство
за проверка със звуков и светлинен сигнал. Установили, че се управлява от подсъдимия
И.А.Г.. Изискали от водача документи за
правоспособност и за регистрация на превозното средство, каквито той на
представил. След справка в АИС на КАТ се установило, че е неправоспособен водач
и че превозното средство не е регистрирано по надлежния ред. На служителите им
направило впечатление, че водачът лъха на алкохол, поради което сигнализирали
ОДЧ, за да бъдат изпратени служители, които да го изследват за съдържание на алкохол
в кръвта.
На мястото били изпратени полицейските
служители- свидетелите мл. автоконтрольор А.И.У. и
инспектор И.И.Л.. Свидетелят У. изпробвал подсъдимия за съдържание на
алкохол в кръвта с техническо средство „Алкотест дрегер 7410“ с фабричен номер 0290. Пробата отчела
съдържание на алкохол в кръвта 1,36 промила.
Водачът не отрекъл, че е употребил
алкохол. Пред полицейските служители казал, че е пил бира и че е ходил до
ромската махала в гр. Ракитово, за да продаде мотопеда, но до сделка не се
стигнало, поради което се прибирал към Велинград.
Свидетелят
У. съставил АУАН серия АА, № 265453/23.05.2020 г. Г. направил възражения, че не е управлявал
превозното средство. Бил му издаден и връчен талон за медицинско изследване № 0059327/23.05.200
г. по чл.3, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. На талона
подсъдимият изписал собственоръчно, че приема показанията на техническото
средство, поради което в него не бил отразен изборът му да бъде изследван с доказателствен
анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване. Въпреки това свидетелите
У. и Л. ***, където Г. отказал да даде кръв за изследване, удостоверено в талона
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози с подписа на свидетеля д-р Р.Д.С..
Подсъдимият бил задържан за срок от 24
часа по чл. 72, ал.1, т. 2 ЗМВР със Заповед за задържане на лице №
367зз80/23.05.2020г., издадена от мл. инспектор Т.П.К..
С протокол за доброволно предаване от 23.05.2020г.
Г. предал управляваното МПС без регистрационни табели мотопед „Tauris Ride the best“.
Било образувано Бързо производство за
престъпление по чл.343б ал.1 от НК и чл. 345, ал.2, във вр. ал. 1 НК.
Видно от справка от Сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР – град Пазарджик, на подсъдимия не е издавано свидетелство за
правоуправление на МПС, но въпреки това са му налагани административни
наказания по ЗДВП за нарушаване на правилата за движение по пътищата, като
водач на моторно превозно средство.
Видно от Протокол от ПП № 328вр-11627/29.03.2020
г., процесното техническо средство „Алкотест Дрегер 7410” с фабричен номер ARSK-0290, е технически изправно, преминало е последваща проверка на 05.03.2020 г. и е извършвало
надлежни проверки за наличие на алкохол в кръвта на проверяваните лица.
От назначената на досъдебното производство
и приета от съда съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира, управляваното
от подсъдимия двуколесно моторно превозно средство е с номер на рамата LJLTABH8893Е80077, с двутактов бензинов двигател
с мощност 49 куб. см., без следи от интервенция по номера на рамата. При
извършена проверка по номера на рамата в информационната система на КАТ МВР не
се установило да е регистрирано по реда на Наредба I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторни превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от
Министъра на вътрешните работи.
Гореизложената фактическа обстановка съдът
приема за безспорно установена от взаимната, логическа и последователна
взаимовръзка на събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите и на
приетите по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, както и от приетата съдебно-техническа експертиза.
Съдът кредитира показанията на свидетелите
Т.К. и Б.П. относно обстоятелството, че на 23.05.2020 г., около 00,10 часа на
улица „********“ в гр. Ракитово подсъдимият
И.А.Г., е управлявал моторно
превозно средство-двуколесен мотопед Tauris Ride the best“, с номер на рама LJLTABH8893Е80077. Показанията на свидетелите почиват
на личните им и непосредствени възприятия, които те възпроизведоха пред съда по
идентичен начин. Показанията им са убедителни, последователни и
непротиворечиви. И двамата свидетели единодушно заявиха, че са видели
превозното средство да се движи пред тях, задвижвано от монтирания двигател с
вътрешно горене, а не бутано от подсъдимия, както той твърди. Свидетелят К. дори
е доловил миризма на изгорелите от мотопеда газове.
Тезата на подсъдимия, че само е бутал
мотопеда, който е бил развален и не е могъл да се движи, лансирана в
обясненията му и убедително поддържана в хода на производството, съдът намира
за защитна версия, която остана изолирана от събрания доказателствен материал.
Въпреки дадената му възможност да ангажира доказателства по негова инициатива в
подкрепа на обясненията си, такива не бяха представени. И двамата допуснати по
искане на Г. свидетели заявиха, че не са го виждали същата вечер да бута мотопеда,
на който е седяло дете. Свидетелите Е.Б.Я. и С.Н.Д. заявиха, че не познават
подсъдимия и че не са го виждали същата вечер. В допълнение, нелогично звучи
версията, че мотопедът не е бил технически изправен, въпреки това подсъдимият е
предприел пътуване с него бутайки го на значително разстояние-от гр. Велинград
до гр. Ракитово и после обратно, за да го продаде, и то придружаван от дете на
единадесет години.
Следва да се посочи също, че понятието „управление
на МПС“ е разяснено в т. 2, б. „А“ от ППВС № 1 от 17.01.1983 г., което не е
загубило актуалност понастоящем и включва
всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното
средство, както и задължителните указания на оправомощените лица, когато тези
действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното средство
се намира в покой или в движение. Доколкото „бутането“ предполага извършване
действие с приборите на превозното средство за промяна на местоположението му в
пространството, то също следва да се счита като дейност по управление.
От показанията на свидетелите А.У., И.Л. и
Р.С., се установи, че подсъдимият е тестван на съдържание на алкохол в кръвта с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7410” с фабричен номер ARSK-0290, че резултатът е над 1,2 промила-1,36, че се е
съгласил с показанията, но въпреки това е бил придружен за медицинско и
химическо лабораторно изследване до ФСМП Велинград, където е отказал да даде кръвна проба.
От приетите по надлежния ред писмени
доказателства се установи че техническото средство, с което е извършено
изследването за съдържание на алкохол в кръвта е от одобрения тип и е
технически изправно-преминало е последваща проверка,
както и че подсъдимият е неправоспособен водач.
От приетата съдебно-техническа експертиза се
установи, че управляваното от Г. МПС не е представено за регистриране от ОДМВР
Пазарджик, където е постоянният адрес на неговия собственик.
В хода на съдебното следствие събраният
доказателствен материал дава основание да се направи извод, че именно
подсъдимият е извършил престъпленията, в които е обвинен. По делото
са налице достатъчно убедителни, логични и взаимно допълващи се доказателства,
подкрепящи обвинението и даващи основание на настоящия съдебен състав да
признае подсъдимия за виновен в престъпленията по внесения обвинителен акт.
Следва изрично да се посочи, че не са налице доказателства противни на така
възприетата фактическа обстановка, което да налага отделното обсъждане.
При
така установената фактическа обстановка, се налага извод и съдът
приема за установено по несъмнен начин, че подсъдимият
- на 23.05.2020 г., в Ракитово, е
управлявал моторно превозно средство двуколесен мотопед Tauris Ride the best“ с номер на рама LJLTABH8893Е80077 с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,36 на хиляда,
установено по надлежния ред - с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410” с
фабричен номер 0290, с което е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
- на 23.05.2020 г., в гр. Ракитово, на ул.
„********“, е управлявал моторно превозно средство – двуколесен мотопед „Tauris Ride the best“ с номер на рама LJLTABH8893Е80077, което не е регистрирано по надлежния ред, съгласно чл. 2 от
Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, пускане
в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркетата,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства: „Моторните превозни средства, предназначени за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, се предоставят за регистриране на
звената „Пътна полиция“ при СДВР или ОДМВР по постоянния адрес на собственика
за физическите лица, или по адреса на регистрация-за стопанските
субекти“-престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, във вр. чл. 245, ал. 1 НК, във вр.
чл. 2 от Наредба № № I-45 от 24 март 2000 г.
за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни
превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от Министъра на
вътрешните работи.
Като елемент от състава на престъплението
по чл.343б ал.1 от НК в закона е посочена точно определена величина, в
границата на минимума за съдържанието на алкохол в кръвта на дееца, а именно
над 1,2 на хиляда.
Следователно, точното й определяне е от
съществено значение за характера на неговата отговорност. Тази величина следва
да се установи по несъмнен начин с предвидените от закона средства, което
според съда в настоящия случай е сторено.
Предвиденият от законодателя надлежен ред
е регламентиран с правилата, установени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, издадена
от министъра на здравеопазването, министъра, на вътрешните работи и министъра
на правосъдието, обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., изм. и доп., бр. 81 от 2.10.2018
г.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата установяването на
концентрация на алкохол в кръвта при извършване на проверка на място се извършва с техническо средство, а съгласно ал. 2 при
съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с
техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда контролният орган попълва и талон за
изследване по образец съгласно приложение № 1. Наредбата
предвижда също, че се издава акт за установяване на административно нарушение,
в който контролният орган вписва часа и начина на извършване на проверката,
вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото средство или
резултата от теста и номера на талона за изследване. Показанията на
техническото средство се вписват в акта за установяване на административното
нарушение и в талона за изследване до втория знак след десетичната запетая
включително. В талона се отразява и изборът на лицето за изследване на
концентрация на алкохол в кръвта, когато не приеме показанията на техническото
средство. Когато с техническо средство е установена концентрация на
алкохол над 1,2 на хиляда,
полицейският орган съпровожда лицето до мястото за извършване на установяване с
доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване.
От
обективна страна, подсъдимият е управлявал моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,36 на хиляда,
установено по надлежния ред - с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410” с фабричен номер ARSK-0290, при спазване изискванията на Наредбата посочена
по-горе.
Видно от справка за средства за измерване,
преминали последващи проверки анализатори на алкохол, техническото
средство, с което е тестван Г., е годно към момента на процесната
проверка. Съдът не намира основания да не възприеме отчетения резултат, още
повече, че същият не е оспорен от подсъдимия, видно от вписаното в талона за
изследване – подсъдимият приел положителния резултат от техническото средство.
Не е оспорен и в съдебната фаза на процеса, когато е имал възможност да го
оспори, но не го е сторил, което означава, че също го е приел.
На подсъдимия надлежно му е връчен талон
за изследване, съобразно правилата на Наредбата. Тъй като не е оспорил
резултата при проверката, в талона липсва отразяване, а и такова в случая не е
и необходимо, на избора му да се подложи на изследване с доказателствен
анализатор или медицинско и химическо лабораторно изследване. Въпреки
това Г. е придружен до лечебно заведение, където е имал възможност да се възползва
от един от предвидените начини за последваща проверка за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта, но не се е възползвал от нея.
Спазени са действащите процедурни правила
на Наредбата, посочени по – горе.
Подсъдимият
е управлявал след употреба на алкохол, като е упражнил едно занятие, за което и
при липса на алкохол се изисква голямо внимание, непрекъсната съсредоточеност,
бързо възприемане на пътната обстановка и адекватно своевременно реагиране на
възникналите опасности.
В обективно отношение с деянието са
накърнени обществените отношения, гарантиращи сигурността на движение по
пътищата регламентирани със ЗДвП. Изпълнителното деяние се изразява в активни
действия от страна на дееца, насочени към поемането на управлението на МПС, и
то след употреба на количество алкохол. В настоящия случай подсъдимият, след
като употребил алкохол, съзнавайки обществената опасност
от противоправното си поведение, е управлявал мотопеда с намерение да
се придвижи с него.
По своята същност деянието е от вида на
т.нар. престъпления на „просто извършване”. Ето защо, за съставомерността
му не е необходимо да са настъпили конкретни вредни последици /вредоносен
резултат/ от деятелността на извършителя, а е достатъчно това, че са
осъществени всички обективни признаци на състава и при конкретна форма на
вината.
Деецът в случая е наказателно отговорен
субект - пълнолетен, разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да
ръководи постъпките си. Може да се подчертае, че наличната степен на алкохолно
повлияване, за която се съди от резултата от техническото средство, не е
попречила на извършителя да може да осъзнае противообществения характер на
деянието и произтичащите от него противоправни последици.
От субективна страна деянието е
осъществено от подсъдимия при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2
от НК. Подсъдимият не отрича, че е употребил алкохол преди да предприеме
управление. Бил е наясно със
задължението да не управлява МПС под въздействие на алкохол, независимо от това
е решил да се придвижи с мотопеда, а това означава, че е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, а именно, че поема управлението на
моторното превозно средство след употреба на алкохол, предвиждал е произтичащите
общественоопасни последици от неправомерното си поведение и е искал тяхното
настъпване.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, визирани в чл.54 от НК, предвиденото за
престъплението наказание, степента на обществена опасност на деянието и дееца,
личността на подсъдимия и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а
така също съобрази и целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.
Съгласно първия принцип, в специалния
текст на НК за престъплението по чл.343б ал.1 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до три години и глоба от 200 до 1000 лева.
Съдът отчете като:
- смекчаващи отговорността обстоятелства–че
концентрацията на алкохол е близка до предвидения в закона минимум от 1,2 на
хиляда, а именно 1,36 на хиляда; че управляваното моторно превозно средство е с
малки габарити, а обемът на двигателя не позволява да се развие висока скорост;
че управлението е извършено в период-през нощта, в който не е имало интензивно
движение по пътищата, т.е., в случая опасността от настъпване на ПТП и
причиняване на вреди на другиго е сравнително ниска.
- отегчаващи отговорността обстоятелства –
многократните осъждания на подсъдимия, че е неправоспособен водач, но въпреки
това е предприел управление на МПС, че е наказван за административен ред по
ЗДвП.
Съдът не намира наличие нито на
многобройни, нито на изключителни смекчаващи вината обстоятелства,
за да определи наказание по чл.55 от НК.
Наказанието следва да се индивидуализира
по правилата на чл.54 от НК.
При определяне размера на глобата съдът съобрази
сравнително затрудненото материално положение на подсъдимия, съобразно
декларацията приложена на досъдебното производство.
Отчитайки всичко гореизложено, съдът определи наказания
при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства в минималния
законоустановен размер - лишаване от свобода за срок от една година и глоба
200, 00 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл.345, ал.1 от НК –„Който си служи с табела с регистрационен
номер, издадена за друго моторно превозно средство, или с табела, неиздадена от
съответните органи, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба
от петстотин до хиляда лева” и ал. 2 -„Наказанието по ал. 1 се
налага и на онзи, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред”.
С оглед така приетата за установена
фактическа обстановка, съдът намира, че обвинението против Г. за престъпление
по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК се явява доказано по безспорен
начин от обективна и от субективна страна, а именно за това, че на 23.05.2020
г. около 00,10 часа, в гр. Ракитово на
улица „********“ е управлявал МПС двуколесен мотопед
„Tauris Ride the best“ с номер на рама LJLTABH8893Е80077, което не е регистрирано
по надлежния ред.
Разпоредбата на закона е бланкетна и препраща към
Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /загл.
изм. и доп. – дв., бр. 105 от 2002 г., изм. - дв, бр. 67 от 2012 г., изм. – дв.,
бр. 20 от 2018г./. Съгласно чл. 2 моторните превозни средства и ремаркетата,
предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се
представят за регистриране от звената "Пътна полиция" при Столична
дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по
постоянния адрес на собственика - за физическите лица, или по адреса на
регистрация - за стопанските субекти. Безспорно управляваното от Г. превозно
средство е предназначено за движение по път, отворен за обществено ползване.
Същото представлява мотопед-двуколесно пътно превозно средство, снабдено с
фабрично монтирания двутактов двигател, което принадлежи към категория L и задължително подлежи на регистрация в едномесечен
срок от придобиване на собствеността или оформяне на вноса /арг.
чл. 3 от цитираната наредба/. В
конкретния случай обвиняемият е управлявал моторно превозно средство, съгласно
данните от назначената СТЕ, което не е регистрирано, поради което следва да се
приеме, че е управлявал процесното превозно средство, без да е изпълнил
задължението си да го регистрира по надлежния ред. Процесният мотоциклет
подлежи на регистрация, тъй като не попада в хипотезата на чл. 1 ал. 4 от
цитираната Наредба, според който “Не подлежат
на регистрация регистрация по реда на тази наредба: тролейбусите;
верижните, строителните, селскостопанските и другите самоходни машини; моторните превозни средства, предназначени за състезания по затворен маршрут; велосипедите с допълнително монтиран двигател; инвалидните колички с двигател".
Обвиняемият е управлявал моторното
превозно средство по път, отворен за обществено ползване по смисъла на чл. 2 ЗДвП-улица в населено място. Не се
твърди и не се установява движението по пътят да е ограничавано от
стопанисващия го субект Община Ракитово чрез обозначаването му като затворен за
обществено ползване.
Субект на престъплението е пълнолетно
лице, притежаващо нормална психика, с капацитет да осъзнава свойството и
значението на извършеното и да ръководи действията си към момента на извършване
на деянието и след това. Няма данни обвиняемият да страда от умствена
недоразвитост или продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието, или да са налице външни причини,
препятстващи формирането на волева дейност.
От субективна страна деянието е извършено
от Г. при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй
като е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване. Съзнавал е, че МПС не е регистрирано, още повече, че за управление
на същото превозно средство вече е бил осъждан преди това със споразумение от
11.03.2020 г.по н.о.х.д. 130/2020 г., като въпреки това се е качил на него.
Извършеното от Г. деяние не се отличава с
явно незначителна степен обществена опасност, обосноваваща изводи за
малозначително деяние по смисъла на чл.9, ал. 2 от НК. Обществената опасност се
определя от характера на обществените отношения, върху които се посяга,
спецификата на последиците, които деянието предизвиква в обекта на
посегателство и степента на негово засягане, от начина и средствата, използвани
от дееца за осъществяване на деянието, условията при които е осъществено,
особеностите на субекта и субективната страна на престъплението, подбудите за
извършването му, неговото отражение. В случая обстоятелствата по делото сочат,
че обществената опасност на деянието и дееца не може да бъде определена като
ниска – самото деяние е извършено чрез управлението на нерегистрираното МПС и
от неправоспособен водач, който преди това е осъждан за същото
престъпление-управление на нерегистрирано моторно превозно средство, което сочи
на трайно незачитане на разпоредбите охраняващи обществените отношения по
регистриране и отчет на моторните превозни средства. В обобщение може да се
заключи, че конкретният случай – управление на нерегистрирано МПС, при
отсъствие на налагаща ползването му причина, свързана с опазване на висше
благо, като живота или здравето например, не разкрива различие от типичните
случаи на извършване на това престъпление и в този смисъл не позволява извод за
някаква особеност, предполагаща характеризирането му като малозначително. Обществените
отношения, обезпечаващи сигурността и безопасността на транспорта, са били засегнати, в степен определяща деянието ката
престъпление. Поради това съдът намира, че не намира приложение на чл.9, ал.2
от НК и съответно преквалифициране на деянието като административно
нарушение.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
визирани в чл.54 от НК, предвиденото за престъплението наказание, степента на
обществена опасност на деянието и дееца, личността на подсъдимия и смекчаващите
и отегчаващи вината обстоятелства, а така също съобрази и целите на
наказанието, залегнали в чл.36 от НК.
Съгласно първия принцип, в специалния
текст на НК за престъплението по чл.345, ал. 2 от НК се налагат кумулативно
наказанията предвидени в предходната алинея, а именно лишаване от свобода до една година и глоба от петстотин до хиляда
лева.
Съдът отчете като:
- смекчаващи отговорността обстоятелства –тежкото
материално положение на подсъдимия и че управлението е извършено в период, в
който няма интензивно движение по пътищата,
- отегчаващи отговорността обстоятелства –
многократните осъждания на подсъдимия, че е неправоспособен водач, но въпреки
това е предприел управление на МПС, че е
осъждан друго такова престъпление, извършено при управление на същото превозно
средство
Съдът не намира наличие нито на
многобройни, нито на изключителни смекчаващи вината обстоятелства,
за да определи наказание по чл.55 от НК.
Наказанието следва да се индивидуализира
по правилата на чл.54 от НК.
При определяне размера на глобата съдът
съобрази сравнително затрудненото материално положение на подсъдимия предвид
декларацията приложена на БП.
Отчитайки всичко гореизложено, съдът определи
наказания при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства в средния законоустановен размер - лишаване от свобода за срок от
шест месеца и глоба в минимален размер от 500, 00 лв.
Като
съобрази, че са налице предпоставките на чл. 23, ал. 1 НК, а именно, че с едно
деяние-управление на моторно превозно средство, подсъдимият е осъществил състав
на две престъпления, различни по непосредствен обект и наказателноправна
характеристика, за които са предвидени отделни състави, съдът след като
определи основното наказание за всяко
едно от тях наложи, най-тежкото, а именно наказанието за извършеното от
подсъдимия престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК-една година лишаване от свобода.
Съдът счита, че не са налице
предпоставките на прилагане на чл. 24 НК и така определеното общо най-тежко
наказание лишаване от свобода не следва да бъде увеличавано с една втора, тъй
като извършените престъпления не са тежи по смисъла на чл. 93, т. 7 НК,
извършени са при обстановка, при която опасността за настъпване на вреди не е
голяма и подсъдимият е съдействал при установяване и доказване на
престъпленията, като е дал проба за наличие на концентрация на алкохол в
кръвта, която не е оспорил и е предал доброволно средството на престъплението
по чл. 345, ал. 2, във вр. ал. 1 НК.
Към
така определението общо най-тежко наказание, на основание чл. 23, ал. 2 НК
следва да се присъедини наказанието глоба в размер на 500, 00 лв., наложено за
извършеното престъпление по чл. 345, ал.2, във вр. ал. 1 НК, което е с по-висок
размер.
В този размер наказанието би изпълнило
целите на чл. 36 НК за личната и генералната превенция.
Предвид че Г. е осъждан вече на наказание
лишаване от свобода-със споразумение от 03.12.2010 г. по н.о.х.д. 646/2020 г.
на РС Велинград- на 10 месеца,
изпълнението на което е отложено за срок от три години; с присъда № 3/25.01.2012
г. по н.о.х.д. 539/2011 г. на РС Велинград, влязла в сила на 03.05.2012 г. за
срок от две години, при режим строг; с присъда № 23/02.05.2012г. по н.о.х.д.
156/2012 г. на РС Велинград, влязла в сила на 18.05.2012 г. на лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца при режим строг; със споразумение
№ 57/23.07.2012 г. по н.о.х.д. 287/2012 г. на РС Велинград за срок от една
година при първоначален режим строг, за които не е реабилитиран нито по право,
нито по съдебен ред, съдът счита, че не са налице предпоставките на чл. 66, ал.
1 НК за отлагане изпълнението на общо определеното наказание една година
лишаване от свобода и подсъдимият следва да го изтърпи.
Съдът счита, че са налице предпоставките
на чл. 57, ал.1 т. 3 ЗИНЗС, поради които общо определеното наказание лишаване
от свобода от една година следва да се изтърпи при първоначален режим общ, тъй
като, видно от представената в съдебно заседание справка за съдимост на лицето,
от изтърпяването на 05.09.2014 г. на предходно наложено общо наказание лишаване
от свобода по н.о.х.д. 539/2011 г., н.о.х.д. 156/2012 г. и н.о.х.д. 287/2012
г., всичките на РС Велинград, което не е било отложено на основание чл. 66 НК, до
извършването на престъпленията, предмет на настоящото обвинение, са изминали
повече от пет години.
Тъй като по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл. 345, ал.2, във вр. ал. 1 НК
подсъдимият е признат за виновен, в
негова тежест, съгласно чл. 189, ал. 3 НПК, следва да се възложат разноските в
наказателното производство за извършване на съдебно-техническата експертиза, които
да заплати в полза на ОДМВР Пазарджик.
По изложените мотиви, съдът постанови
присъдата.
Да се съобщи на страните, че мотивите са
изготвени.
Районен съдия:
Иванка Пенчева