Решение по дело №1542/2022 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 1656  Година  2022,  04.10.   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 26.09.2022 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                              ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря П. Ц. и при участието на прокурора ТОДОР ПАВ­ЛОВ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 1542 по описа за 2022 годи­на и като обсъди:

            

             Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от ОД на МВР – Плов­­­див чрез проце­суален представител юриск.Белова срещу Решение №822/18.04.2022г. по АНД №8106/ 2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХIII н. състав, с което е отменен Електронен фиш/ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, установено с автомати­зирано техническо средство серия К №4695646, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който за нарушение на чл.21 ал.2 във връзка с чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ на основа­ние чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.2, т.3 ЗДвП на Ж.П.С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Със същото решение ОД на МВР – Пловдив е осъдено да заплати на С. сумата в размер на 300 лева, представляваща направените от последния разноски по делото. В жалбата се сочи, че решението е недопустимо, алтер­нативно незаконосъобразно, неправилно и необосновано и се настоява за отмяна­та му и потвърждаване на ЕФ. Претендира се присъждане на юрисконсултско въз­награждение и се прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение от ответника по касация.

Ответникът по касационната жалба – Ж.П.С., чрез пълномощ­ник адв.П., излага подробни съображения за неоснователност на касационна­та жалба. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след ка­то разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата каса­ционни осно­ва­ния, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, следователно е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВА­ТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав установи, че с оспорения, издаден от ОД на МВР – Пловдив ЕФ серия К №4695646 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на 30.03.2021г. в 15,20 часа на Републикански път II-64 км 49+800 в посока с.Труд, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч с отчетен толеранс -3 км/ч в полза на водача, С., в качеството му на собственик, на когото е регистрирано МПС – лек автомобил „БМВ 318 Д“, с рег.№РВ9329ТС, е бил санкциониран на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.2, т.3 ЗДвП, като му е наложено административно наказа­ние „глоба“ в размер на 100 лева за това, че управлява МПС със скорост от 82 км/ч, при максимално разрешена скорост от 60 км/ч – нарушение на чл.21 ал.2 във връзка с чл.21 ал.1 ЗДвП.

За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на атакувания ЕФ, състав на районния съд е приел от една страна, че същият не е издаден в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП, същевременно обаче посочва, че в него са посочени всички реквизити. На следващо място е прието, че от представено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване се установява по безспорен начин годността на техническото средство, поради което и е прието, че действително на датата и мястото, отразени в ЕФ, описаният в него автомобил е извършвал движение с превишена скорост, като правилна е приета и посочената като нарушена норма, а именно чл.21 ал.2 ЗДвП. Въпреки така установената фак­тическа обстановка, обаче, ПРС е приел, че в случая не е доказано по безспорен начин, че С. е извършил установеното нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, а от друга страна и че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Мотивирано е, че въпросното МПС е собственост на жалбоподателя, същевременно е прието, че съгласно нормата на чл.189 ал.4 ЗДвП установява­нето и заснемането на нарушенията може да се осъществяват само при отсъствието на водач и контролен орган, а в конкретния случай АТСС, с което е установено процесното нарушение, е мобилно такова. Установена е нарушена про­цедура по поставяне на пътен знак В26, като е констатирано от събраните доказателства, че същият е поставен от частноправен субект по указания на институция, която няма абсолютно никаква компетентност по законосъобразното му поставяне, поради което е прието, че се явяват оборени фактическите констатации в ЕФ, че е допуснато превишение на режима на скоростта от 82 км/ч, доколкото би се явило приложимо общото ограничение на скоростта от 90 км/ч извън населено място.

Констатирано е също така, че АТСС е извършвало заснемане след кръстовището, където действието, въведено с пътен знак В26 е било преустано­вено и е имало възможност да засича скорост, след като е отпаднало въведеното ограничение. Отчетена е и липсата на номер на първо и последно статично изображение в протокола за използване на АТСС, което е прието, че води до невъзможност за установяване на връзка между протокола и снимковия материал, който също няма номер. При това положение и доказателствената сила както на протокола, така и на снимковия материал, според ПРС е разколебана, тъй като преписката не съдържа други писмени доказателства, според които да е възможна корелация между приложения снимков материал и документираните данни в протокола по чл.10. Не е установено да е изпълнено и императивното изискване на чл.10 ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., а именно да е направена снимка на разположението на уреда. До извод в обратната насока е прието, че не води и представената такава по делото, доколкото същата по никакъв начин не може да се обвърже с деня на осъществявания контрол, нито с мястото, на което се твърди АТСС да е разположено. И не на последно място е прието, че от текста на самия ЕФ по никакъв начин не може да бъде направен извод относно точното място на реализиране на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, доколкото са посочени единствено датата, часа, мястото и регистрационния номер на МПС, с което се твърди, че е извършено нарушение на ЗДвП, същевременно липсва каквото и да било описание на същото.

Така постановеното решение е неправилно.

Преди всичко, и с оглед наведените от касатора възражения за недопусти­мост на жалбата на наказаното лице, поради заплащане на наложената глоба, е необходимо да се посочи, че по отношение на електроните фишове по ЗДвП е налице изрична и специфична уредба в чл.189 ал.9 ЗДвП, която разпоредба дава възможност за заплащане на наложената глоба по фиша с намаление, но това заплащане/за разлика от посоченото в чл.79б ЗАНН/, не съставлява съгласие с установеното нарушение и не изключва правото на обжалване. В този смисъл наведените възражения, настоящият съдебен състав намира за неоснователни.

На следващо място следва да бъде съобразено, че в конкретния случай, оспореният фиш е съставен съобразно правилото, възведено в чл.189 ал.4 ЗДвП, според което при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Същият съдържа данните, предвидени в цитираната законова разпоредба, а именно: за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното и заплащане.

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл.10 ал.1 и 3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата/наричана по-долу само Наредбата/, за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението, като при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда. За осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока, като включва АТСС и извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. По време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата за движение. След изтичане на времето за контрол служителят изключва АТСС, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокола по чл.10/така чл.9 ал.1 – 4 от Наредбата/.

Изложеното до тук налага да се приеме, че за законосъобразното издаване на процесния електронен фиш, освен техническата изправност на използваната автоматизирана система за контрол/в каквато насока по делото са ангажирани доказателства и не се формира спор между страните/ е необходимо и съставянето на протокол по чл.10 от Наредбата ведно със снимка. В случая от съдържанието на административнонаказателната преписка се установява наличието както на протокол, така и на снимка на разположението на уреда. Самият протокол е съответен на приложението към чл.10 ал.1 от Наредбата и съдържа пълни данни за място за контрол – ОДМВР – Пловдив, Републикански път II-64 км 49+800 в посока с.Труд, посока на движение на контролираните МПС от юг към север в двете посоки, начало и край на работа – от 15,10 часа до 20,10 часа, номер на служеб­ния автомобил, ограничението на скоростта, режим измерване – стацио­нарен.

По отношение изводите на ПРС за неизпълнение изискванията на чл.10 ал.3 от Наредбата/че представената по делото снимка на разположението на АТСС по никакъв начин не може да се обвърже с деня на осъществения контрол, което се приравнява на липса на такава снимка/, настоящата съдебна инстанция възприе­ма този пропуск за несъществен и неоказващ влияние върху констатациите, направени с контролния уред. Действително, към протокола е приложена снимка по чл.10 ал.3 от Наредбата, която не може да се обвърже с деня на осъществения контрол. Това обстоятелство обаче не съставлява достатъчно основание, за да се приеме, че процедурата по издаване на електронния фиш е опорочена или че материалният закон е приложен неправилно. Използването на мобилната АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол/приложение към чл.10 ал.1 от Наредбата/, който като годно доказателствено средство установява точ­ното място за контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контро­лирания участък скоростен режим, режима на измерване, идентификация на служебния автомобил, както и началото и края на работната смяна. Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен от мобилната АТСС, доказват, че нарушението е установено в границите на контро­ли­рания участък, при максимално разрешена скорост за същия от 60 км/ч и разпо­ложението на мобилното АТСС. Освен това следва да се отбележи, че при използването на АТСС, контролният орган няма възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта, както и записът на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично. В този смисъл координатите на мястото, където е измерена, регистрирана и записана скоростта на движение на МПС, не се вписват, а се отпечатват автоматично с отпечатването на снимковия материал.

При това положение следва да се приеме, че приобщеният по делото доказателствен материал установява от една страна съответствие между мястото на нарушението, посочено в приложената снимка и мястото на нарушението, отразено в издадения електронен фиш, а от друга – местоположението на използваното АТСС.

По идентичен начин стои въпросът и липсата на посочени номера на първо и последно статично изображение. В приложения по делото протокол по чл.10 от Наредбата, е посочена дата на използване на техническото средство – 30.03. 2021г., която е и датата на извършване на нарушението, видно от приложената снимка. Както вече се посочи и по-горе, в протокола са надлежно попълнени номер на служебен автомобил и вида устройство, с което е установено процес­ното нарушение, начало и край на работа/от 15,10 часа до 20,10 часа/, като часът на заснемане на нарушението – 15,20 часа е в рамките на отразения в протокола режим на работа на АТСС.

За пълнота е необходимо да се посочи още и че от приложените по делото доказателства/снимка на разположението на уред, Протокол от проверка №4-С-ИСИС от 12.02.2021г. на Български институт по метрология, Писмо от БИМ и Протокол за използване на АТСС/ е видно, че процесното нарушение е установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип Cordon M2. Ноторно е, че тази система представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган върху т.нар. „триножник“, което не е трайно „прикрепено“ към земята, а има характер на временно разположено на участък от пътя/“мобилно“ по своя характер/. През 2015г. е приет ЗИД на ЗДвП/ДВ, бр.19/13.03.2015г./, с който е изменен ЗДвП, като е въведено определение на понятието „автоматизирани технически средства и системи“ и са определени и отделните видове такива - стационарни и мобилни/§6 т.65 от ДР на ЗДвП/. От своя страна мобилните АТСС биха могли да бъдат разпо­ложени както временно на самия участък от пътя, така и в превозно средство. Със същото изменение на закона е изменена и нормата на чл.189 ал.4 ЗДвП, като е предвидено, че електронен фиш се издава при нарушение, установено и заснето именно с АТСС, без да се разграничава с кой от двата вида, определени в §6 т.65 от ДР на ЗДвП следва да стане това. В този смисъл изводите на ПРС, че нормата на чл.189 ал.4 ЗДвП е неприложима в конкретния случай, тъй като процесното нарушение не е установено със стационарно, а с мобилно АТСС, са неправилни и незаконосъобразни.

Настоящият съдебен състав констатира, противно на приетото от ПРС, че контролираният пътен участък е попадал в обхвата на действие на валидно поставен знак В26, което обстоятелство се установява от приетото и неоспорено писмо изх.№11-00-222/25.02.2022г. на Директор ОПУ – Пловдив, съгласно което съществуващият пътен знак В26/(60) при км.49+860, ляво платно на Републи­кански път II-64 „Карлово-Пловдив“ е поставен във връзка с крайпътен обект „Фабрика за парфюми и козметика“/РЕФАН/, за който обект е проведена проце­дура по Наредба за специално ползване на пътищата, т.е. по изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях в обхвата на пътя и в обслужващите зони.

Организацията на движение в района на пътната връзка е изпълнена по одобрен проект, съгласуван с ОД на МВР – Пловдив в съответствие с изисква­нията на чл.8 ал.4, т.4 от Наредбата за специално ползване на пътищата. Пътният знак В26 (60) фигурира в екзекутивния проект за организация на движението, който се изготвя от проектанта и се заверява от него и представител на ОПУ, т.е. налице е одобрен проект именно от ОПУ – Пловдив за въвеждането му в експлоа­тация, който е компетентният орган, съгласно чл.5 ал.2, т.3 от същата наредба. Казано по друг начин, коментираният тук знак В26 е валидно поставен, поради което и неправилни и незаконосъобразни се явяват изводите на ПРС в тази насока. До извод в обратната насока не води представеното в хода на настоящото съдебно производство копие на писмо от Директор ОПУ-Пловдив, доколкото същото касае друго производство и не става ясно каква точно справка е била изискана, отделно от това, с него не се отрича одобрението от страна на ОПУ-Пловдив, а само се посочва, че ОПУ-Пловдив няма отношение към поставянето му, т.е. към физическото му поставяне.

Съдът намира за неправилни изводите на ПРС и досежно мястото на извършване на нарушението. Действително, както в ЕФ, така и в протокола по чл.10 ал.1 от Наредбата като място е посочено Републикански път II-64 км 49+800, но в приобщената по делото снимка, освен Републикански път II-64 км 49+800, са посочени и географски координати. За разчитането обаче на конкретните GPS  координати се изисква наличие на специален софтуер, с който не всеки нарушител разполага, поради което и с оглед гарантиране правото на защита на санкцио­нираните лица, практиката съвсем законосъобразно е наложила в ЕФ мястото на контрол да се обозначава с посочване на най-близкия административен адрес до конкретните географски координати, на които е разположено техническото средст­во.

GPS координатите, на които е разположено съответното АТСС, биха съвпадали с GPS координатите на поземления имот, за който е отреден даденият административен адрес, само, ако АТСС е разположено в границите на самия поземлен имот. Това изискване обаче само по себе си няма как да бъде изпълнено, тъй като АТСС следва да се разполагат в близост до пътното платно, на място от където има максимално благоприятни условия за следене на пътната обстановка, при спазване на правилото дейността на техническото средство да не се затруднява от естествени препятствия, каквито се явяват дървета, огради, знаци и др. Ето защо напълно достатъчно е GPS координатите на разположеното АТСС да са в близост до границите на поземления имот. За пълнота следва да се отбележи, че по същество С. не отрича, че на 30.03.2021г. в 15,20 часа е преминал със собствения си автомобил  по Републикански път II-64, км 49+800. Дори не твърди, че е бил на друго място по същото време, за да внесе съмнение относно установяването на административното нарушение.

И не на последно място следва да се посочи, че изрично в протокола по чл.10 от Наредбата е отразено, че мястото за контрол е именно км 49+800 м на Републикански път II-64, което без съмнение е в обхвата на действие на пътен знак В26, поставен при км 49+860 и с действие до км 49+736, който извод се подкрепя и от събраните и неоспорени от страните доказателства. До извод в обрат­ната насока не води обстоятелството, че в протокола е посочено, че разстоя­нието от пътния знак с ограничението до АТСС е 150 метра, доколкото от зна­чение, за да се прецени дали камерата заснема само МПС, които се намират в зоната на действие на пътния знак В26, е не дали самата камера е разположена в зоната на действие на пътния знак, а дали настройките на обхвата на заснемане на камерата са такива, че да заснема само тези МПС, които са в зоната на действие на пътния знак В26. А в конкретния случай в протокола изрично е отбе­лязано, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслуж­ване на производителя и нормативните предписания, като това удостоверяване е скрепено с подпис на удостоверилия го полицейски служител.

С оглед изложеното, съдът намира оспорения електронен фиш за законо­съоб­разен. Това има за последица незаконосъобразността на атакувания съдебен акт, в това число и в частта за разноските. Същият ще следва да бъде отменен, като съответно ЕФ се потвърди.

По разноските.

При този изход на спора, на касатора се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита в касационното производство. Те се конс­татираха в размер на 80 лв., изчислени съгласно правилото на чл.27е от Наред­бата за заплащането на прав­ната помощ, издадена на основание чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав,

 

Р      Е      Ш      И

           

            ОТМЕНЯ Решение №822/18.04.2022г., постанове­но по АНД №8106/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХIII н.с., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 4695646, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който за нарушение на чл.21 ал.2 във връзка с чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.2, т.3 ЗДвП на Ж.П.С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

            ОСЪЖДА Ж.П.С. *** да заплати на ОД на МВР – Пловдив с адрес гр.Пловдив, ул.“Княз Бого­ри­ди“№7 сумата от 80/осемдесет/ лева разноски за осъществената защита от юрис­консулт.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                       2.