Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Добрич
,22 .04.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН
СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ десети състав в проведеното на десети март две хиляди и двадесета година открито съдебно
заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АЛБЕНА
КОЛЕВА
При
участието на секретар ДИАНА ЙОРДАНОВА сложи
за разглеждане гр.дело № 1017
по описа на съда за 2019г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.439 ГПК.
Предявен е иск от И.Д.И. ЕГН ********** срещу Е.П.Е. ЕГН ********** за установяване
недължимост на сумите: - 4000 лв . –парично задължение по запис на заповед; - 4507,91 лв.
- неплатени лихви върху главницата за периода 22.07.2008г.-31.01.2019г. ;-280 лв.- разноски по ч.гр.дело №1447/2008г.
на ДРС;-1261,28 лв. - съдебно- деловодни разноски
и 300 лв. – адвокатско възнаграждение по изп.дело № 354/2009г. на ЧСИ Лучия Тасева.Искът
е уточнен с молба вх.№ 25124 от 06.12.2019г./л.57/,
В срока по чл.131 ГПК ответникът чрез
особен представител е депозирал отговор.
Твърди се в исковата молба , че ответникът издал запис
на заповед в полза на ищеца на
11.02.2008г. с падеж 11.05.2008г.Въз
основа на заповедта е издаден изпълнителен лист за сумата от 4000 лева и
280 лв. по ч.гр.дело № 1447/2008г. на РС Добрич.
Въз основа на изпълнителния лист е предприето
принудително изпълнение по изп.дело № 354/2009г. на ЧСИ Лучия Тасева.Начислена
е от съдебния изпълнител сумата от 1261,28 лв. – разноски по изпълнителното
дело.
Ответникът оспорва обстоятелствата , на които
се основава иска.Излага хронология на изпълнителните действия.Оспорва доводите
на ищеца.Настоява за отхвърляне на иска като неоснователен.
Правни доводи на ищеца: Вземането по изпълнителния лист е погасено по
давност.Последното валидно изпълнително действие е извършен опис на движимо
имущество на 05.02.2009г.След тази дата са извършвани само справки, но не са
предприемани никакви действия по принудителното изпълнение.Петгодишната погасителна давност е настъпила на
05.02.2014г. Едва на 30.01.2019г. е
наложен запор на трудовото възнаграждение
на ищеца.Изпълнителното дело е следвало да бъде прекратено на осн.чл.433,ал.1, т.8 ГПК.
Ответникът твърди , че началният срок
на погасителната давност е 12.05.2008г. при данни ,че записът на заповед е
издаден на 11.02.2008г. с падеж
11.05.2008г.Заявлението по чл.417 ГПК и образуването на изпълнителното
дело прекъсват давността.Погасителната
давност не тече докато трае изпълнителния процес.
По делото са събрани писмени
доказателства.
След като взе предвид становищата на
страните и обсъди доказателствата по делото съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Между страните не се спори издаден от
ответника запис на заповед от
11.02.2008г. в полза на ищеца за сумата от 4000 лв. с падеж 11.05.2008г.Издадена е въз основа на
разпореждане от 21.08.2008г. по ч.гр.дело № 1447/2008г. на РС Добрич заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК за сумата от 4000 лв. заедно със
законната лихва от датата на заявлението -22.07.2008г. до окончателното плащане
и 280 лв. –съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.
С Постановление от 27.08.2008г. на ЧСИ Николай Ников е образувано изпълнително
дело за сумите – предмет на заповедта за
незабавно изпълнение.
На 01.09.2008г. ЧСИ връчил на ищеца Покана за доброволно изпълнение чрез
трето лице - баща.
С Постановление от 12.01.2009г. на
ЧСИ Н.Ников е насрочен опис на движими
вещи в дома на длъжника И.Д.И. на 05.02.2009г.Връчена му е и призовка за
доброволно изпълнение на 12.01.2009г.Описът е извършен на 05.02.2009г. , за
което е съставен протокол.
С Приемо –предавателен протокол от м.юни
2009г./ без дата/ изпълнителното дело е предадено на ЧСИ Лучия Тасева.С
Разпореждане от 01.06.2009г. при ЧСИ Л.Тасева е образувано изп.дело
№20097370400354 за сумите-4000 лв.
задължение по запис на заповед и 280 лв. -
съдебно-деловодни разноски в
заповедното производство.
С Разпореждане от 04.08.2009г. на ЧСИ
Л.Тасева е насрочен опис на движими вещи
в дома на длъжника И.Д.И. ***.На 10.08.2009г. му е връчена Призовка за
доброволно изпълнение.Описът е отложен поради предложение на длъжника за
разсрочено погасяване на задължението.
С Разпореждане от 15.05.2010г. на ЧСИ
Тасева на И.Д.И. е наложен запор на трудовото възнаграждение.
С разпореждане от 22.07.2010г. на ЧСИ Л.Тасева
е насрочен опис на движими вещи на длъжника И.Д.И. на 30.08.2010г.Съобщението е
връчено на 16.08.2010г.Няма данни по изпълнителното дело за извършване на
описа.
С Разпореждане от 05.01.2012г. на ЧСИ Л.Тасева
е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника за 07.03.2012г.Следващ опис
на движими вещи е насрочен от ЧСИ Тасева на 25.07.2012г.На 22.06.2012г. е
връчена призовка за доброволно изпълнение.
С разпореждане от 13.05.2014г. на ЧСИ Л.Тасева е наложен запор на трудово
възнаграждение на длъжника И.Д.И..
Насрочен е отново опис на движими вещи за
18.02.2015г. и след това на 27.01.2017г.Нов опис е насрочен на 25.05.2017г.
Свидетелските показания касаят
обстоятелства , за които са налице
писмени доказателства по изпълнителното дело , дадени са от майката на ищеца,
която е заинтересована от благоприятен изход на делото, поради което съдът не ги кредитира и не
ги обсъжда.
Правни изводи:
Предявен е иск по чл.439, ал.1 ГПК
във вр. с чл.124 ГПК.
Ищецът претендира недължимост на
процесните суми като погасени по давност
с изтичане на 5 – годишния срок.
Между страните
не се спори издадена в полза на ответника срещу ищеца заповед за незабавно
изпълнение и предприети действия по принудително изпълнение за суми-предмет на
издадената заповед и съответно изпълнителен лист.
Спори се: налице ли са предпоставките на
чл.110- погасяване поради изтичане на петгодишна давност;перемпция на
изпълнителното производство.
Ищецът се позовава при предявяване на иска на
новонастъпили обстоятелства по чл.439 ГПК-погасяване на вземанията поради
изтекла погасителна давност след приключване на заповедно производство.
С Тълкувателно решение N 2/26.06.2015г. по тълк.дело N 2/2013г. на ОСГТК на ВКС e дадено разрешение на въпроса за прекъсване
на давността в изпълнителното производство.Приложима е хипотезата на чл.116,
б”в” от ГПК.В случай , че изпълнителни действия не са предприети в продължение
на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК.Без значение е дали изпълнителни действия ще бъдат поискани от взискателя
или ще бъдат предприети от съдебния изпълнител.Ако такива въобще няма за период
от 2 години , изпълнителното производство се прекратява по право , дори и
прекратяването да не е скрепено с постановление на съдебния изпълнител.
Съгласно т.10 от Тълкувателно решение
, при прекратяване на изпълнителното
производство по право/перемпция/, новата давност започва да тече от
предприемане на последното валидно изпълнително действие.
В случая последното валидно изпълнително
действие е извършено на 05.02.2009г. , когато е извършен опис на движими вещи в
дома на длъжника от ЧСИ Н.Ников.След образуване на изпълнително дело №354 от
2009г. от ЧСИ Л.Тасева – 01.06.2009г. не са извършени валидни изпълнителни
действия.Хронологията на извършените
действия от ЧСИ Л.Тасева по документите
, съдържащи се в приложеното изп.дело № 354 от 2009г. по описа на ЧСИ Лучия
Тасева сочи извършване на справки и
насрочени ,но не и извършени описи на движими вещи , които действия не се считат за валидни изпълнителни
действия.Наложеният запор на трудово
възнаграждение на ищеца с разпореждане от 15.05.2010г. не е връчен
надлежно на трето лице , поради което също не може да се счита за валидно изпълнително действие.
Така от 05.02.2009г. в продължение на
повече от 2 години не са предприемани
валидни изпълнителни действия, поради което настъпват последиците на
чл.433,ал.1, т.8 ГПК и изпълнителното производство срещу длъжника се счита прекратено.От 05.02.2009г. е
започнала да тече новата погасителна 5 – годишна давност.Този срок е изтекъл на
05.02.2014г.Следователно към датата на исковата молба задълженията – предмет на
заповедта за незабавно изпълнение и издаденият въз основа на нея
изпълнителен лист не се дължат като погасени по
давност.Главният иск за сумите – предмет
на заповедта за изпълнение – 4000 лв. -
главница по запис на заповед и
280 лв. разноски в заповедното производство като основателен следва да бъде
уважен от съда.
Съответно ищецът не дължи и законна лихва
върху главницата от 4000 лева.Тази лихва
също е предмет на заповедта за незабавно
изпълнение , както и на принудителното изпълнение.Изчислена по електронен път /
ballanas.bg/
законната лихва върху 4000 лв. от датата на заявлението – 22.07.2008г. до фиксираната от ищеца крайна дата
30.12.2019г. възлиза на 4865,35 лв. Ищецът претендира недължимост на
мораторна лихва от 4507,91 лв.Искът като основателен ще бъде уважен от съда.
За сумите , начислени от ЧСИ в размер на
1261,28 лв. и 300 лв. адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство
искът е недопустим: В полза на ответника като взискател в изпълнителното
производство ЧСИ е начислена
сумата от 300 лева-адвокатско възнаграждение.На основание чл.79 ГПК разноските
по изпълнителното дело в хипотезата на чл.433,ал.1 т.8 ГПК остават за сметка на взискателя.ЧСИ е
начислил за ищеца и 696,35 лева – такси
и разноски по чл.79 ЗЧСИ.Съгласно последната разпоредба съдебният изпълнител изготвя сметка , която
връчва на задълженото лице.Данните по приложеното изпълнително дело сочат , че
за ищеца е начислена сумата от 696,35 лв., а за ответника -254,40 лв.Тези суми
следва да се заплатят на ЧСИ и
затова отговорността на ответника не
може да бъде ангажирана.Такъв иск би бил допустим на друго правно
основание-чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД, но при положение , че ищецът претендира
претърпени имуществени вреди в резултат на заплатени на ответника разноски по
изпълнителното дело, прекратено на основание чл.433,ал.1 т.8 ГПК.Такива
твърдения и данни по делото няма.Следователно съдът не може да разгледа и такъв
иск срещу ответника.Иск по чл.439 ГПК за
разноски по изпълнителното дело е
процесуално недопустим, тъй като тези разноски не са предмет на заповедта за
незабавно изпълнение и изпълнителния лист.Въпросът за това за чия сметка са
разноските по принудителното изпълнение
се решава по правилата на чл.79 ГПК в хода
на самото изпълнително производство в зависимост от изхода на спора по чл.439 ГПК за вземанията по
изпълнителния лист.В тази част искът е недопустим и производството следва да
бъде прекратено.Тъй като този иск първоначално е предявен като евентуален
държавна такса не е събрана.Впоследствие , по указания на съда , с молба от
06.12.2019г./ л.57 от делото/ ищецът заявява , че тези суми са част от главния иск.Предвид
изводите на съда за недопустимост на
иска дължимата държавна такса в размер на 62,47 лева
следва да се заплати от ищеца.
Останалите разноски в исковото производство на
основание чл.78,ал.1 ГПК съдът присъжда в полза на ищеца:ДТ – 171,20 лв./ върху
първоначалната искова претенция от 4280
лв./; -530 лв.- авансов депозит за особен представител на ответника по
чл.47,ал.6 ГПК.
За сумата от 4507,91 лв. не е внасяна държавна такса , тъй като и този иск
най-напред е заявен като евентуален ,а с молбата от 06.12.2019г. – като част от
главния иск.Предвид изхода на спора дължимата държавна такса от 180,31 лв. Следва да се заплати в полза на РС Добрич от
ответника.
С тези мотиви
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Е.П.Е. ЕГН ********** ***, че И.Д.И.И. ЕГН **********
*** НЕ МУ ДЪЛЖИ следните суми – предмет на изпълнителен лист
, издаден въз основа на заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.дело 1447/2008г. по описа на ДРС , които суми са
предмет на изпълнително дело № 20097370400354
по описа на ЧСИ Лучия Тасева с район на действие Окръжен съд Добрич:-4000 лв./
четири хиляди лева/- парично задължение по запис на заповед , издаден на
11.02.2008г. с падеж 11.05.2008г.;-4507,91 лв./ четири хиляди лева петстотин и
седем лева 91 ст./- законна лихва върху сумата от 4000 лв. за периода 22.07.2008г. – 31.01.2019г. и 280лв./ двеста и осемдесет лева/- разноски
по ч.гр.дело № 1447/2008г. по описа на РС Добрич.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 1017/2019г. на РС Добрич по предявения от И.Д.И.И. ЕГН **********
*** срещу Е.П.Е. ЕГН ********** *** иск
по чл.439 ГПК за установяване недължимост на разноски по изп.дело №
20097370400354 на ЧСИ Лучия Тасева с район на действие Окръжен съд Добрич в
размер на 1261,68 лв. -
съдебно-деловодни разноски и 300 лв.- адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.Д.И.И. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд Добрич държавна такса в размер на 62,47 лева /
шестдесет и два лева 47 ст./
ОСЪЖДА Е.П.Е.
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.И. ЕГН ********** *** сторените по гр.дело № 1014/201+9г. по описа
на РС Добрич съдебно – деловодни разноски – 171,20 лв./ сто седемдесет и един
лева 20 ст./ - държавна такса и 530 лв./петстотин и тридесет лева/- депозит за особен
представител по чл.47,ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Е.П.Е. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на Районен съд Добрич сумата от
180,31 лв./ сто и осемдесет лева 31 ст./- дължима държавна такса.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ
НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ОКРЪЖЕН СЪД ДОБРИЧ В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ
СЪОБЩАВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ, а в частта на прекратителното
определение – с частна жалба пред
Окръжен съд Добрич в едноседмичен
от съобщаването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :