Решение по дело №1017/2019 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 356
Дата: 22 април 2020 г. (в сила от 3 юни 2020 г.)
Съдия: Албена Петрова Колева
Дело: 20193230101017
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 март 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

                                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

          

 

    гр.Добрич ,22 .04.2020г.

 

В  И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

         ДОБРИЧКИ  РАЙОНЕН  СЪД  ГРАЖДАНСКА  КОЛЕГИЯ  десети състав в проведеното на десети март  две хиляди и двадесета година открито съдебно заседание в състав:

 

                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ: АЛБЕНА  КОЛЕВА

 

         При участието на  секретар ДИАНА ЙОРДАНОВА   сложи за разглеждане гр.дело № 1017 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

           Производството е по чл.439 ГПК.

  Предявен е иск  от И.Д.И. ЕГН **********  срещу Е.П.Е. ЕГН ********** за установяване недължимост на сумите: - 4000 лв . –парично  задължение по запис на заповед; - 4507,91 лв. -  неплатени лихви върху главницата  за периода 22.07.2008г.-31.01.2019г.  ;-280 лв.- разноски по ч.гр.дело №1447/2008г. на ДРС;-1261,28 лв. -  съдебно-  деловодни   разноски  и 300 лв. – адвокатско възнаграждение  по изп.дело № 354/2009г. на ЧСИ Лучия Тасева.Искът е уточнен с молба вх.№ 25124 от 06.12.2019г./л.57/,

В срока по чл.131 ГПК ответникът чрез особен представител е депозирал  отговор.

 Твърди се в исковата молба , че ответникът  издал запис  на заповед  в полза на ищеца на 11.02.2008г.  с падеж 11.05.2008г.Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист за сумата от 4000 лева и 280  лв. по ч.гр.дело № 1447/2008г.  на РС Добрич.

 Въз основа на изпълнителния лист е предприето принудително изпълнение по изп.дело № 354/2009г. на ЧСИ Лучия Тасева.Начислена е от съдебния изпълнител  сумата  от 1261,28 лв. – разноски по изпълнителното дело.

 Ответникът оспорва обстоятелствата , на които се основава иска.Излага хронология на изпълнителните действия.Оспорва доводите на ищеца.Настоява за отхвърляне на иска като неоснователен.

 Правни доводи на ищеца:  Вземането по изпълнителния лист е погасено по давност.Последното валидно изпълнително действие е извършен опис на движимо имущество на 05.02.2009г.След тази дата са извършвани само справки, но не са предприемани никакви действия по принудителното изпълнение.Петгодишната  погасителна давност е настъпила на 05.02.2014г. Едва на 30.01.2019г.  е наложен запор на трудовото възнаграждение  на ищеца.Изпълнителното дело е следвало да бъде прекратено  на осн.чл.433,ал.1, т.8 ГПК.

Ответникът твърди , че началният срок на погасителната давност е 12.05.2008г. при данни ,че записът на заповед е издаден  на 11.02.2008г. с падеж 11.05.2008г.Заявлението по чл.417 ГПК и образуването на изпълнителното дело  прекъсват давността.Погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес.

По делото са събрани писмени доказателства.

След като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори издаден от ответника   запис на заповед от 11.02.2008г.  в полза на  ищеца за сумата от 4000 лв. с падеж  11.05.2008г.Издадена е въз основа на разпореждане от 21.08.2008г. по ч.гр.дело № 1447/2008г. на РС Добрич заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК за сумата от 4000 лв. заедно със законната лихва от датата на заявлението -22.07.2008г. до окончателното плащане и 280 лв. –съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.

 С Постановление  от 27.08.2008г. на  ЧСИ Николай Ников е образувано изпълнително дело за  сумите – предмет на заповедта за незабавно изпълнение.

 На 01.09.2008г. ЧСИ връчил на  ищеца Покана за доброволно изпълнение чрез трето лице  -  баща.

С Постановление от 12.01.2009г. на ЧСИ Н.Ников  е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника И.Д.И. на 05.02.2009г.Връчена му е и призовка за доброволно изпълнение на 12.01.2009г.Описът е извършен на 05.02.2009г. , за което е съставен протокол.

 С Приемо –предавателен протокол от м.юни 2009г./ без дата/ изпълнителното дело е предадено на ЧСИ Лучия Тасева.С Разпореждане от 01.06.2009г. при ЧСИ Л.Тасева е образувано изп.дело №20097370400354  за сумите-4000 лв. задължение по запис на заповед и 280 лв. -  съдебно-деловодни разноски   в заповедното производство.

 С Разпореждане от 04.08.2009г. на ЧСИ Л.Тасева  е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника И.Д.И. ***.На 10.08.2009г. му е връчена Призовка за доброволно изпълнение.Описът е отложен поради предложение на длъжника за разсрочено погасяване на задължението.

С Разпореждане от 15.05.2010г. на ЧСИ Тасева на И.Д.И. е наложен запор на трудовото възнаграждение.

 С разпореждане от 22.07.2010г. на ЧСИ Л.Тасева е насрочен опис на движими вещи на длъжника И.Д.И. на 30.08.2010г.Съобщението е връчено на 16.08.2010г.Няма данни по изпълнителното дело за извършване на описа.

 С Разпореждане от 05.01.2012г. на ЧСИ Л.Тасева е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника за 07.03.2012г.Следващ опис на движими вещи е насрочен от ЧСИ Тасева на 25.07.2012г.На 22.06.2012г. е връчена призовка за доброволно изпълнение.

 С разпореждане от 13.05.2014г.  на ЧСИ Л.Тасева е наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника И.Д.И..

 Насрочен е отново опис на движими вещи за 18.02.2015г. и след това на 27.01.2017г.Нов опис е насрочен на 25.05.2017г.

Свидетелските показания касаят обстоятелства  , за които са налице писмени доказателства по изпълнителното дело , дадени са от майката на ищеца, която е заинтересована от благоприятен изход на делото,  поради което съдът не ги кредитира и не ги  обсъжда.

 

Правни изводи:

Предявен е иск по чл.439, ал.1 ГПК във вр. с чл.124 ГПК.

Ищецът претендира недължимост на процесните суми  като погасени по давност с изтичане на 5 – годишния срок.

 Между страните  не се спори издадена в полза на ответника срещу ищеца заповед за незабавно изпълнение и предприети действия по принудително изпълнение за суми-предмет на издадената заповед и съответно изпълнителен лист.

       Спори се: налице ли са предпоставките на чл.110- погасяване поради изтичане на петгодишна давност;перемпция на изпълнителното производство.

 Ищецът се позовава при предявяване на иска на новонастъпили обстоятелства по чл.439 ГПК-погасяване на вземанията поради изтекла погасителна давност след приключване на заповедно производство.

С Тълкувателно решение N 2/26.06.2015г.  по тълк.дело N 2/2013г. на ОСГТК на ВКС    e дадено разрешение на въпроса за прекъсване на давността в изпълнителното производство.Приложима е хипотезата на чл.116, б”в” от ГПК.В случай , че изпълнителни действия не са предприети в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК.Без значение е дали изпълнителни действия ще бъдат поискани от взискателя или ще бъдат предприети от съдебния изпълнител.Ако такива въобще няма за период от 2 години , изпълнителното производство се прекратява по право , дори и прекратяването да не е скрепено с постановление на съдебния изпълнител.

Съгласно т.10 от Тълкувателно решение  , при прекратяване на изпълнителното производство по право/перемпция/, новата давност започва да тече от предприемане на последното валидно изпълнително действие.

 В случая последното валидно изпълнително действие е извършено на 05.02.2009г. , когато е извършен опис на движими вещи в дома на длъжника от ЧСИ Н.Ников.След образуване на изпълнително дело №354 от 2009г. от ЧСИ Л.Тасева – 01.06.2009г. не са извършени валидни изпълнителни действия.Хронологията на  извършените действия от ЧСИ Л.Тасева по  документите , съдържащи се в приложеното изп.дело № 354 от 2009г. по описа на ЧСИ Лучия Тасева   сочи извършване на справки и насрочени ,но не и извършени описи на движими вещи , които действия   не се считат за валидни изпълнителни действия.Наложеният запор на трудово  възнаграждение на ищеца с разпореждане от 15.05.2010г. не е връчен надлежно на трето лице , поради което също не може  да се счита за валидно изпълнително действие.

Така от 05.02.2009г. в продължение на повече от 2 години  не са предприемани валидни изпълнителни действия, поради което настъпват последиците на чл.433,ал.1, т.8 ГПК и изпълнителното производство срещу длъжника  се счита прекратено.От 05.02.2009г. е започнала да тече новата погасителна 5 – годишна давност.Този срок е изтекъл на 05.02.2014г.Следователно към датата на исковата молба задълженията – предмет на заповедта за незабавно изпълнение и издаденият въз основа на нея изпълнителен  лист  не се дължат като погасени по давност.Главният иск  за сумите – предмет на заповедта за изпълнение – 4000 лв. -  главница по запис на заповед  и 280 лв. разноски в заповедното производство като основателен следва да бъде уважен от съда.

 Съответно ищецът не дължи и законна лихва върху главницата от  4000 лева.Тази лихва също е предмет на заповедта за  незабавно изпълнение , както и на принудителното изпълнение.Изчислена по електронен път / ballanas.bg/ законната лихва върху 4000 лв. от датата на заявлението – 22.07.2008г. до  фиксираната от ищеца крайна дата 30.12.2019г.  възлиза на  4865,35 лв. Ищецът претендира недължимост на мораторна лихва от 4507,91 лв.Искът като основателен ще бъде уважен от съда.

 За сумите , начислени от ЧСИ в размер на 1261,28 лв. и 300 лв. адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство искът е недопустим: В полза на ответника като взискател в изпълнителното производство ЧСИ е начислена сумата от 300 лева-адвокатско възнаграждение.На основание чл.79 ГПК  разноските  по изпълнителното дело в хипотезата на чл.433,ал.1 т.8 ГПК  остават за сметка на взискателя.ЧСИ е начислил за ищеца и  696,35 лева – такси и разноски по чл.79 ЗЧСИ.Съгласно последната разпоредба  съдебният изпълнител изготвя сметка , която връчва на задълженото лице.Данните по приложеното изпълнително дело сочат , че за ищеца е начислена сумата от 696,35 лв., а за ответника -254,40 лв.Тези суми следва да се заплатят  на ЧСИ и затова  отговорността на ответника не може да бъде ангажирана.Такъв иск би бил допустим на друго правно основание-чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД, но при положение , че ищецът претендира претърпени имуществени вреди в резултат на заплатени на ответника разноски по изпълнителното дело, прекратено на основание чл.433,ал.1 т.8 ГПК.Такива твърдения и данни по делото няма.Следователно съдът не може да разгледа и такъв иск срещу ответника.Иск по чл.439 ГПК  за разноски  по изпълнителното дело е процесуално недопустим, тъй като тези разноски не са предмет на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.Въпросът за това за чия сметка са разноските  по принудителното изпълнение се решава по правилата на чл.79 ГПК в хода  на самото изпълнително производство в зависимост от изхода  на спора по чл.439 ГПК за вземанията по изпълнителния лист.В тази част искът е недопустим и производството следва да бъде прекратено.Тъй като този иск първоначално е предявен като евентуален държавна такса не е събрана.Впоследствие , по указания на съда , с молба от 06.12.2019г./ л.57 от делото/ ищецът заявява , че  тези суми са част от главния иск.Предвид изводите на съда за недопустимост на  иска дължимата държавна такса в размер на  62,47 лева   следва да се заплати от ищеца.

 Останалите разноски в исковото производство на основание чл.78,ал.1 ГПК съдът присъжда в полза на ищеца:ДТ – 171,20 лв./ върху първоначалната искова претенция от  4280 лв./; -530 лв.- авансов депозит за особен представител на ответника по чл.47,ал.6 ГПК.

 За сумата от 4507,91 лв. не е  внасяна държавна такса , тъй като и този иск най-напред е заявен като евентуален ,а с молбата от 06.12.2019г. – като част от главния иск.Предвид изхода на спора дължимата държавна такса от 180,31 лв.  Следва да се заплати в полза на РС Добрич от ответника.

 

С тези мотиви съдът

 

                                Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на  Е.П.Е. ЕГН ********** ***, че И.Д.И.И. ЕГН ********** ***   НЕ МУ ДЪЛЖИ  следните суми – предмет на изпълнителен лист , издаден  въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело 1447/2008г. по описа на ДРС , които суми са предмет  на изпълнително дело № 20097370400354 по описа на ЧСИ Лучия Тасева с район на действие Окръжен съд Добрич:-4000 лв./ четири хиляди лева/- парично задължение по запис на заповед , издаден на 11.02.2008г. с падеж 11.05.2008г.;-4507,91 лв./ четири хиляди лева петстотин и седем лева 91 ст./- законна лихва върху сумата от 4000  лв. за периода 22.07.2008г. – 31.01.2019г.  и 280лв./ двеста и осемдесет лева/- разноски по ч.гр.дело № 1447/2008г. по описа на РС Добрич.

 

ПРЕКРАТЯВА  производството по гр.дело № 1017/2019г.  на РС Добрич по предявения от И.Д.И.И. ЕГН ********** ***   срещу Е.П.Е. ЕГН ********** *** иск по чл.439 ГПК за установяване недължимост на разноски по изп.дело № 20097370400354 на ЧСИ Лучия Тасева с район на действие Окръжен съд Добрич в размер на 1261,68 лв. -  съдебно-деловодни разноски и 300 лв.- адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА  И.Д.И.И. ЕГН ********** ***     ДА ЗАПЛАТИ   на Районен съд Добрич  държавна такса в размер на 62,47 лева / шестдесет и два лева 47 ст./

 

 ОСЪЖДА  Е.П.Е. ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ  на И.Д.И.  ЕГН ********** ***   сторените по гр.дело № 1014/201+9г. по описа на РС Добрич съдебно – деловодни разноски – 171,20 лв./ сто седемдесет и един лева 20 ст./ - държавна такса и 530 лв./петстотин  и тридесет лева/- депозит за особен представител  по чл.47,ал.6 ГПК.

 

ОСЪЖДА   Е.П.Е. ЕГН ********** ***    ДА ЗАПЛАТИ  на  Районен съд Добрич сумата от 180,31 лв./ сто и осемдесет лева 31 ст./- дължима държавна такса.

 

  

РЕШЕНИЕТО  ПОДЛЕЖИ  НА  ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ  ПРЕД  ОКРЪЖЕН СЪД  ДОБРИЧ В  ДВУСЕДМИЧЕН  СРОК ОТ  СЪОБЩАВАНЕТО МУ  НА  СТРАНИТЕ, а в частта на прекратителното определение –   с частна жалба пред Окръжен съд Добрич в едноседмичен  от  съобщаването му на  ищеца.

 

 

                                                РАЙОНЕН   СЪДИЯ :