№ 16
гр. Луковит, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на четвърти
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. КИРЧЕВА
при участието на секретаря Ивета Г. Димитрова
като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Административно
наказателно дело № 20214320200174 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. М. П., ЕГН ********** с адрес: гр. Луковит, обл.
Ловеч, ул.С.С.** против наказателно постановление № 21-0297-000117/29.04.2021 год. на
Началник група към ОДМВР Ловеч, РУ Луковит, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради издаването му в нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на процесуалните правила и е изведено искане за неговата отмяна.
Жалбоподателят В. М. П., редовно призован, участва в производството лично.
Поддържа жалбата и моли да бъде отменено издаденото наказателно постановление.
Административнонаказващият орган не взема участие в съдебното заседание – лично
или чрез процесуален представител. В придружителното писмо, с което е администрирана
жалбата, е изразено становище за нейната неоснователност и молба за потвърждаване на
наказателното постановление.
Съдът, съобразявайки посочените в жалбата основания, изразените становища на
страните и фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, приема
следното от ФАКТИЧЕСКА страна:
Жалбоподателят В. М. П. живее в гр. Луковит, ул. С.С.**. През февруари 2021 г.
закупил АТВ с рама №L4ZAL1H4HF000849. Моторното превозно средство било без
регистрационни табели и не било регистрирано. На 25.02.2021 г. жалбоподателят, след като
ремонтирал превозното средство на двора си, решил да го пробва като го покара на улицата
пред дома си. Около 16,25 ч. на същата дата жалбоподателят управлявал въпросното
моторно превозно средство в гр. Луковит, ул. С.С.**, където живеел, когато бил спрян за
проверка от служители на ЗЖУ – Плевен, които участвали в СПО съвместно с полицейски
служители от РУ – Луковит. При проверката установили, че управляваното от
жалбоподателя моторно превозно средство - АТВ с рама №L4ZAL1H4HF000849 не е
ригистрирано по надлежния ред.
1
За констатираното св. Г. В. Й. - на длъжност "инспектор ПК в РУ - Луковит съставил
на жалбоподателя В. М. П. АУАН бл. № 753663 от 25.02.2021 г., в който вписал, че е
нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя,
свидетелите при установяване на нарушението (св. Х.В.К. и А.Г.М.. – ЗЖУ Плевен) и е
предявен на нарушителя, който го подписал без възражения.
По случая било образувано бързо производство № 58/2021 г. по описа на РУ –
Луковит за престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. След приключване на
разследването наблюдаващият прокурор с постановление от 08.03.2021 г. прекратил
наказателното производство по БП №58/2021 г., пр.пр.№855/2021 г. по описа на РП Ловеч,
ТО Луковит, водено за престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като изпратил същото
на началника на РУ – Луковит за ангажиране на административнонаказателната отговорност
на П..
По този повод АНО преценил, че следва да ангажира административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя и издал обжалваното наказателно постановление, с което
наложил на същия административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца..
Изложената фактическа обстановка не е спорна и се установява от приетите по
делото писмени доказателства, находящи се в приобщената адинистративнонаказателна
преписка, както и от показанията на актосъставителя Г. В. Й. и свидетелите Х.В.К. и
А.Г.М.., както и от разпитаната по искане на жалбоподателя свидетелка В.П.И.. Съдът
изцяло кредитира с доверие свидетелските показания, тъй като същите са безпротиворечиви
и взаимнодопълващи се.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран
субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение),
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
При извършената служебна проверка съдът установи, че съставеният АУАН и
обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, същите са издадени от
компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно
представената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи и
представените удостоверения, издадени от ОДМВР Ловеч. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя. Атакуваното
НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл.
34 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, възприета от актосъставителя и
административнонаказващият орган, като нарушена от жалбоподателя, въвежда за водачите
задължението да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
2
номер, поставени на определените за това места. Нарушаването на това задължение от
страна на водачите води до санкционните последици предвидени от нормата на чл.175, ал.3
от ЗДвП.
Съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Няма спор по делото, че на посочените в АУАН и НП дата и място
жалбоподателят е управлявал процесното МПС и че същото не е било регистрирано по
надлежния ред. С обажалваното НП на жалбоподателя са наложени минималните по размер
адм. наказания, доколкото за посоченото нарушение административно-наказателната
разпоредба на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП предвижда "Глоба" в размер от 200 лв. до 500 лв.
и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 до 12 месеца.
Независимо от гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че АНО
неправилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя. След съвкупен анализ на
материалите по делото, настоящата инстанция счита, че описаната в АУАН и в НП
деятелност следва да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН случай
на административно нарушение. На първо място, деецът и деянието се отличават с ниска
степен на обществена опасност, при която определената в минимален размер санкция не
съответства на тежестта на нарушението. Макар с действията си жалбоподателят да е
осъществил формално състава на адм. нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а именно
управлявал е МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, то в случая обществената
опасност на деянието е явно незначителна. Това е така, тъй като се касае за управление на
МПС – описаното АТВ, от правоспособен водач почти без нарушения по ЗДвП.
Действително при проверката е установено, че валидността на СУМПС била изтекла на
04.05.2020 г., но видно от справката за нарушител жалбоподателят още на следващия ден
след проверката предприел действия по подновяване на СУМПС. Наред с това
жалбоподателят е управлявал АТВ-то за кратко само в района на жилището му – на улицата
срещу дома му. Следва да се отчете и фактът, че се касае за нарушение, от което не са
произлезли вреди. Съдът приема, че санкционираната деятелност съставлява неизпълнение
на административно задължение по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН и доколкото
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Процесуално задължение
на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или
не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-
наказващия орган досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. При преценка на това
обстоятелство, съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-
специално: ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което,
когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради
издаването му в противоречие със закона. В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва
легална дефиниция на понятието "маловажен случай", следва да бъдат приложени
критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно които "маловажен случай" е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид. Съгласно константната съдебна практика, при преценката дали случаят е маловажен
или не, значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на
дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и
др., т. е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и
дееца. Като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, въпреки наличието на
основания за това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон.
Посочените по-горе многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства не са отчетени в
3
достатъчна степен от наказващия орган, който е следвало да прецени, че обществените
отношения – обект на нарушението по ЗДвП в случая не са били засегнати съществено и
деянието представлява маловажен случай. Наказващият орган е имал всички основания да
приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН – да не налага наказание, като предупреди
нарушителя, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено наказание.
Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие
със закона.
Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0297-000117/29.04.2021 год. на
Началник група към ОДМВР Ловеч, РУ Луковит, с което на В. М. П. ЕГН ********** с
адрес: гр. Луковит, обл. Ловеч, ул. С.С.** е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –Ловеч в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
4