Решение по дело №51/2021 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 август 2021 г. (в сила от 2 август 2021 г.)
Съдия: Елена Стойнова Чернева
Дело: 20217210700051
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 май 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  51

 

гр. Силистра,  02.08.2021 година

 

СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева-Железова

                                                        ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов

                                                                      Елена Чернева

при секретаря Румяна Пенева, при участието на Окръжния прокурор Теодор Желев като разгледа докладваното от съдия Ч. КАНД № 51 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР - Силистра против Решение № 66 от 07. 04. 2021 г. по АНД № 45 / 2021 г. на Районен съд-Силистра, с което е отменен Електронен фиш (ЕФ), серия К № 2258421 на ОД МВР-Силистра.

Касаторът, действащ чрез гл. юриск. В. А., счита, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила  - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди, че  първоинстанционният съд  недопустимо е дал вяра на свидетелски показания относно това кой е реалният извършител на нарушението, установено и заснето с АТСС, за което е издаден електронния фиш, при условие, че Л.Ч., в качеството на собственик на автомобила, не е подала писмена декларация  в преклузивния срок по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с данни за извършителя. Посочва, че в резултат на това съдът е постановил неправилен съдебен акт, като моли за отмяната му и за потвърждаване на ЕФ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба Л.И.Ч. не се е възползвала от възможността за подаване на писмен отговор и за участие в процеса пред настоящата инстанция.

Окръжният прокурор намира жалбата за неоснователна и счита,  че въззивното решение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.

Предмет на обжалване е решение на районния съд, отменящо ЕФ, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС, на Л.И.Ч. е наложено административно наказание на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП – глоба в размер на 50. 00 лева.

От фактическа страна  пред съда е установено, че на 02. 06. 2018 г. в с.Айдемир, обл.Силистра, по ***, с автоматизирано техническо средство № TRF1-M 517, в 8. 58 часа e установено нарушение на скоростта с моторно превозно средство марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***. Превишението на скоростта е било с 13 км.ч. На собственика на автомобила Л.И.Ч. е издаден Електронен фиш серия К № 2258421, който съдържа всички данни, изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Фишът е бил връчен на Л. Ч., като същата не е подала декларация съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. За да отмени електронния фиш, съдът е приел, че нарушението е безспорно извършено, но позовавайки се на показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел А. Чернев, съпруг на Л. Ч., който е направил самопризнания, че е управлявал автомобила, е счел, авторството на нарушението не е безспорно доказано в досъдебното административно производство и обстоятелството, че превозното средство е собственост по регистрация на Л.Ч. не значи автоматично, че следва да се  ангажира отговорността ѝ. По тези съображения електронният фиш е отменен.

Настоящата инстанция не споделя доводите и изводите на въззивния съд и ги счита за изведени в нарушение на закона, което е и визираното в касационната жалба основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК.

Нормата на чл. 182 ЗДвП, уреждаща хипотезата на извършено нарушение при управление на моторно превозно средство чрез превишаване на разрешената скорост, възлага отговорността на водача, който извършва и действията по управлението. Доколкото при нарушения, установени и заснети с АТСС, съществуват затруднения за идентифицирането на конкретния водач на превозното средство, законодателят е предвидил в тази хипотеза, както и при нарушения установени и заснети по реда на чл. 167а, ал. 3 ЗДвП или в отсъствие на нарушителя, специална отговорност на собственика на превозното средство наред с тази на неговия водач - чл. 188 ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Възможността да се освободи от отговорност би могла да се осъществи в нарочна процедура, предвидена в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП -  в 14-дневен срок от връчването на електронния фиш собственикът може да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.  В случая жалбоподателката не се е възползвала от тази възможност, която ѝ е била изрично указана, видно от съдържанието на електронния фиш. Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП същата следва да понесе отговорността за извършеното с автомобила нарушение, тъй като възможността ѝ да се освободи от нея е преклудирана. Възприемането на тезата, че установяването на реалния извършител на деянието може да стане извън нарочното производство по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и след изтичането на указания в разпоредбата срок, практически би довело до ненаказуемост на деянието, тъй като от една страна би освободило собственика, а от друга – предвид кратките давностни срокове, предвидени в ЗАНН, би осуетило възможността за санкциониране на действителния извършител.

Предвид гореизложеното, касационната жалба се явява основателна, поради което следва да бъде уважена, като се отмени оспореното решение и се потвърди издадения електронен фиш.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 ЗАНН (ред. ДВ бр. 94 / 2019 г.) на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ  - в диапазона от 80.00 до 120 лева. В тази връзка ответницата следва да заплати на ОДМВР - Силистра, разноски в размер на 80. 00 лева за производството пред настоящата инстанция.

Въз основа на гореизложеното и основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Административен съд – Силистра

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 66 от 07. 04. 2021 г. по АНД № 45 / 2021 г. на Районен съд-Силистра, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 2258421 на ОД МВР-Силистра, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС, на Л.И.Ч. с ЛНЧ ********** ***,  е наложено административно наказание на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП – глоба в размер на 50. 00 лева.

 

ОСЪЖДА Л.И.Ч. с ЛНЧ ********** ***, да заплати на Областна дирекция на МВР - Силистра сумата от 80. 00 (осемдесет)  лева, представляваща разноски  по делото.

 

Решението е окончателно.

 

Председател:

 

                                                     Членове: 1.

 

2.