Р Е Ш Е Н И Е
№1080/23.6.2020г.
Град Пловдив, 23.06.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на десети юни две хиляди и
двадесета година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при
секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 785 по
описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба В.Г.И. *** против заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-1030-000287 от 03.02.2020 г. на
началник група към ОДМВР Пловдив , сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с която на
жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а,
б.”б” ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 10 месеца.
Според жалбоподателката оспорената заповед е оспорената заповед е
незаконосъобразна, тъй като е издадена от некомпетентен орган и противоречи на
материалния и процесуалния закон, не са изложени пълно и точно фактическите
основания за нейното издаване. Сочи, че РС Пловдив е съобразил обстоятелството,
че определянето на концентрацията на алкохол в кръвта е на база химическа
експертиза, а не на база тестване с техническо средство, поради което е одобрил
споразумение и е прекратил наказателното производство, но административнонаказващият
орган не е изпълнил задължението си по чл.36 АПК за служебно събиране на
доказателства. Жалбоподателката прави възражение за липса на мотиви относно
срока, за който се прилага ПАМ, което според нея е особено съществено
нарушение. Иска се отмяна на оспорената заповед или алтернативно намаляване на
срока на 6 месеца и присъждане на разноските по делото.
Ответникът в писмено становище от 20.03.2020 г. оспорва жалбата и моли тя
да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че употребата на алкохол е
установена по безспорен начин и в тази връзка, отчитайки грешната преценка на
водача и високата обществена опасност на нарушението, е преценил необходимостта
от определяне на срок от 10 месеца за прилагане на ПАМ. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат
на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно
засегнати от нея, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено на
20.02.2020 г., лично, срещу подпис на жалбоподателката, поради което е
допустима, но разгледана по същество, тя е основателна поради следните
съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на
03.02.2020 г., около 20,20 часа, в град Пловдив на бул. „Княгиня Мария Луиза“ жалбоподателката е управлявала собственото си МПС
„Шкода Октавия“, с рег.№ *****, след употреба на алкохол и техническото
средство „Алкотест
дрегер 7410“, фабричен № ARSM0001, с което е
била тествана жалбоподателката, е отчел 1,39 промила алкохол в издишания
въздух. Във връзка с констатираното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП е
издадена оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство, с
която на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка по
чл.171, т.2а, б.”б” ЗДвП – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 10
месеца.
В приложеният акт за установяване на административно нарушение (л.17) е
отразена описаната фактическа обстановка, т.е., налице е официален документ,
който по безспорен начин установява извършеното административно нарушение.
Представените в съдебното заседание от процесуалния представител на
жалбоподателката писмени доказателства – трудов договор, допълнително
споразумение и рецептурна книжка, са ирелевантни за настоящия спор и не
доказват никакви правозначими факти, защото нейната местоработата и
здравословно състояние не са елементи от хипотезата на чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП
и по никакъв начин не определят нейното проявление.
Видно от приложените към жалбата талон за медицинско изследване № 0062233
от 03.02.2020 г. (л.11) и протокол за химическа експертиза № 90 от 04.02.2020
г. (л.12) жалбоподателката е била с 1,23 промила алкохол в кръвта, т.е.,
проведеното медицинско изследване показва само 0,15 промила разлика от теста,
проведен на мястото на нарушението, като и двете показания са за наличие на
алкохол в кръвта над 1,2 промила, което представлява престъпление по чл.343б,
ал.1 НК. В този смисъл напълно неоснователно е възражението на жалбоподателката
за несъобразяване на административния орган с химичната експертиза, която не
променя правнорелевантния факт, че концентрацията на алкохол в кръвта е над 0,5
на хиляда (чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП).
Видно от протокол № 175 от 12.02.2020 г. по н.о.х.д. № 973 по описа на
Пловдивския районен съд (л.7-9), е одобрено споразумение между Районна
прокуратура Пловдив и подсъдимата В.И. за наказанието за извършеното
престъпление по чл.343б, ал.1 НК. Решаването на въпроса за наказателната
отговорност не отменя правомощието на административния орган да издаде заповед
за прилагане на принудителна административна мярка, доколкото принудителната
административна мярка не е наказание по НК или административно наказание, а
превантивна мярка, целяща предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения и на вредните последици от тях. В случая
извършеното от жалбоподателката деяние покрива всички елементи от хипотезата на
административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП. Съответно с прилагането на
мярката – прекратяване регистрацията на ППС – се цели жалбоподателката да не
допуска нови нарушения на правилата за движение по пътищата и да не управлява автомобил
след употреба на алкохол.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна.
Неоснователно и недоказано е възражението на жалбоподателката, че
оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган. Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.2а се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Изхождайки от тази правна норма и с оглед представената заповед № 317з-391 от
06.02.2017 г. на директора на ОДМВР Пловдив (л.23-24), в която изрично в т.І, 7
началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ са посочени като оправомощени
длъжностни лица, които могат да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171,
т.1, 2, 2а, 4, 5, б.“а“ и 6 ЗДвП, съдът намира, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган.
Съгласно
чл.171, т.2а, б.“б“, пр.1 ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки – прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда, за срок от 6 месеца до една година.
В
настоящия случай, както вече се каза, по безспорен начин е доказано
управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 1,38 промила според
техническото средство и 1,23 промила според химическата експертиза, т.е., над
0,5 промила. Т.е., налице са всички материалноправни предпоставки за прилагане
на мярката по чл.171, т.2а, б.“б“, пр.1 ЗДвП.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателката за непълно и неточно изложение на
фактическите основания. Напротив, макар и лаконично, в заповедта са описани
всички елементи от хипотезата на чл.171, т.2а, б.“б“, пр.1 ЗДвП,
обосноваващи прилагането на мярката. Обстоятелството, че химическата експертиза
определя концентрацията на алкохол от 1,23 промила не променя съществено
фактите, от значение за правилната квалификация на нарушението и за правилното
определяне на приложимата принудителна административна мярка, защото и двете
стойности (1,38 и 1,23) са много над допустимата концентрация на алкохол в
кръвта, при която управлението на МПС не може да бъде квалифицирано като
административно нарушение.
Вярно
е, че за прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП е предвиден срок от 6
месеца до една година и че в случая липсват относно определения срок от 10
месеца, което според настоящия състав не съставлява такова съществено нарушение
на административнопроизводствените правила с оглед спецификите на конкретното
нарушение – шофиране в пияно състояние с висока концентрация на алкохол в
кръвта, което представлява престъпление чл.343б, ал.1 НК и което би могло да причини значителни
материални и нематериални щети, застрашавайки сериозно живота и здравето на
всички участниците в движението, включително пешеходци, тъй като
жалбоподателката е управлявала МПС в град Пловдив. В този смисъл всички мотиви
на административния орган за определения в заповедта срок на прилагане на мярката,
клонящ към максималния срок, предвиден от закона, могат да се извлекат
еднозначно от правнорелевантните факти и не се нуждае от допълнителни мотиви.
Прилагането
на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП в настоящия случай отговаря на целта на
закона – да се осигури безопасността на движението, което предполага незабавни
фактически и правни действия. Административният орган действа в условията на
обвързана компетентност и при установяване на фактическите основания, визирани
в хипотезата на правната норма, той няма право на избор или преценка за
налагането на мярката, а е длъжен да издаде заповед с указаното в закона
съдържание, както в случая.
Предвид
всичко изложено жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този
изход на делото на жалбоподателката не се дължат разноски. Затова и на
основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.И., ЕГН **********,***, против заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-1030-000287 от 03.02.2020 г. на
началник група към ОДМВР Пловдив , сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с която на
жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а,
б.”б” ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 10 месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Административен съдия: