Р Е Ш Е Н И Е
№
175
Гр.
Перник, 29.09.2021 година.
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на тринадесети септември
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като
разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 299 по
описа за 2021 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във
връзка с чл. 118, ал. 3, във връзка с ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/.
Образувано е по жалба на А.П.А.
с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Л.С. ***, моб. тел. ****против
Решение № КПК-35 от 04.06.2021 година, издадено от Директора на ТП Перник на
НОИ, с което е отхвърлена жалбата вх. № 1012-13-53 от 05.05.2021 година срещу
Разпореждане № 131-00-587-3 от 22.04.2021 година на ръководителя на
осигуряването за безработица, с което отказано отпускане на парично обезщетение
за безработица по чл. 54а от КСО.
Жалбоподателят
счита обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане за незаконосъобразни,
поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на административно – производствените правила. Сочи, че изводите за
правнорелевантните факти не се основават на събраните по делото доказателства.
Твърди, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за отпускане на
парично обезщетение за безработица. Искането към съда е да отмени оспореното
решение на директора на ТП – Перник на НОИ и потвърденото с него разпореждане
на ръководителя на осигуряването за безработица. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателят А.П.А. редовно призован се явява лично и се представлява от адвокат П.М., която поддържа жалбата по
изложени в нея и в съдебно заседание съображения. Моли съда да отмени
оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание ответникът – директор
на Териториално поделение Перник на Националния осигурителен институт редовно
призован не се явява, представлява главен юрисконсулт Й. С., която оспорва
жалбата по подробно изложени в съдебно заседание съображения. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото
доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е започнало с подадено от жалбоподателя до
директора на ТП Перник на НОИ заявление – декларация вх. № 131-00-587 от 01.04.2021 година, с което
е поискал да и бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, поради
прекратяване на трудовото му правоотношение в Г., считано от 31.03.2021 година.
Посочил е, че е упражнявала трудовата дейност в Г.. Приложил е Декларация
относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 62, ал. 2 от
Регламент ЕО № 883/2004*, в което е отразил, че е полагал труд в Г. през
периода 06.07.2015 година до 31.03.2021 година. От попълнената декларация се
установява, че настоящият му адрес е адрес в Република България, гр. Перник, преобладаващата
част от роднините са му в Република България, преобладаващата част от
контактите са му в Република България и възнамерява трайно да се установи в
Република България. От подаденото Заявление за удостоверяване на осигурителни
периоди от друга държава – членка на ЕС със СЕД U002* се
установява, че трудовото му правоотношение е било прекратено поради изтичане
срока на договора.
Ответникът е осъществил електронен обмен на социално осигурителна
информация чрез изпращане на искания за издаване на структурирани електронни
документи от компетентната институция в Г.. Получен е Н006. С него са потвърдени декларираните от настоящия жалбоподател данни.
При това положение и административният орган е приел, че държава на
пребиваване по отношение на жалбоподателя е Г., поради което ТП Перник на НОИ
не е компетентната институция по заявеното искане за отпускане на обезщетение
за безработица, поради което и на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с
чл. 11, §3, б. „а“, във връзка с чл. 65, §2 от Регламент /ЕО/883/2004 година за
координация на системите за социална сигурност, ръководителят на осигуряването
за безработица при ТП Перник на НОИ, е отказал да отпусне на А.П.А. с ЕГН ********** *** за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО, за което е издал Разпореждане №
131-00-587-3 от 22.04.2021 година. Последното е връчено на жалбоподателя на 29.04.2021
година, който е подал жалба срещу него, с вх. № 1012-13-53 от 05.05.2021 година
до директора на ТП Перник на НОИ.
С Решение № КПК-35 от 04.06.2021 година, издадено от директора на ТП Перник
на НОИ същата е отхвърлена като неоснователна. Решението е връчено на А.П.А. с ЕГН ********** *** на 08.06.2021 година, който го е оспорил пред съда с жалба вх. № 1012-13-53#5 от 22.06.2021 година.
В хода на съдебното производство, жалбоподателя е ангажирала писмени доказателства,
от които е видно, че притежава части от недвижим имот, находящ се в гр. З. /нотариален
акт ****2020 година/. Установява се също, че има две малолетни деца.
Във връзка с оставането и без работа се е регистрирал в Дирекция „Бюро по
труда“ – Перник, считано от 27.04.2021 година.
Пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите Р.П. Д. и В.И. С.,
водени от страна на жалбоподателя, от чиито показания се установява, че
настоящия жалбоподател е заминал за Г. за да спечели пари, като всяка година се
е прибирал в България, където са неговите близки и роднини. Върнал се е за
постоянно в България, като заедно с неговата съпруга са купили къща в гр. З. и
автомобил. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги
кредитира, тьй като се базиран на лични и непосредствени възприятия и са
взаимно допълващи се.
При така установените факти, настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения
административния акт, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП Перник на НОИ, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е
след надлежно сезиране с жалба вх. № 1012-13-53 от 05.05.2021 година, по реда
на чл. 117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО.
Постановено е от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – Директора на ТП Перник на НОИ и в посочения в същата разпоредба
едномесечен инструктивен срок. Обективирано е в изискуемата писмена форма и е
със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен е органът, който го е издал. Отразени са направените от него при
осъществената контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен
диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на
обжалване. Датирано и подписано е. От обстоятелствената част недвусмислено се
изяснява, че контролиращият административен орган приема обжалваното
разпореждане за издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за
форма, съдържание и процедура и споделя извода на издателя му за отсъствие на
компетентност на ТП Перник на НОИ за отпускане на обезщетение за безработица,
тъй като Република България не е държава по пребиваване по смисъла на чл. 11.§
3, б. а и чл. 65.§2 от Регламент /ЕО/ 883/2004. Становището си основава на отговор № 1013-13-11#1 от 20.04.2021 година
на Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ при НОИ за
прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент /ЕО/883/2004.
Настоящият съдебен състав намира, решението на
директора на ТП – Перник на НОИ за материално незаконосъобразно. Несъответстващ
на чл. 11, § 3, б. а и чл. 65.§2 от Регламент /ЕО/
883/2004 е решаващият извод, че ТП Перник на НОИ не
е компетентен да отпусне обезщетение за безработица на настоящия жалбоподателя.
Съображенията
за това са следните:
С Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета се установява
процедурата по прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/2004. В чл. 1, б. „у“ от последния Регламент е въведено общото понятие „осигурителен период“, с
което се обозначава периодът от време, който има значение на предпоставка за
придобиване на осигурителни права и за определяне на техния характер съгласно
националното право. От своя страна чл. 61 от Регламента предвижда самостоятелни правила за натрупване на осигурителни периоди,
поставени като условие за получаване на обезщетения за безработица.
Доколкото последната трудова заетост на лицето е била
в Г., относимите правни норми във връзка с координация на системите за социална
сигурност между Г. и България са в Регламент /ЕО/ № 883/2004 година на Европейския парламент и на Съвета от 29
април 2004 година за координация на схемите за социална сигурност. Заявлението
за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено на 01.04.2021 година,
поради което за установяване основателността на претендираното от настоящия
жалбоподател право, приложение намира цитирания по – горе Регламент. В чл. 2 от него се
сочи, че се прилага към граждани на държава – членка, лица без гражданство и
бежанци, които пребивават в държава – членка, които са или са били подчинени на
законодателството на една или повече държави – членки, както и към членовете на
техните семейства и към преживелите ги лица. Република България е страна –
членка в ЕС и съответно е длъжна да прилага европейските правила за координация
на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Съгласно чл. 3 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 година разпоредбите му са приложими към всички
законодателства по смисъла на чл. 1, параграф „л“
относно обезщетение за безработица, доколкото е установено, че последната
заетост на лицето е в Г., считано от 06.07.2015 година до 31.03.2021 година.
Механизмът на координация на системите за социална
сигурност, включващ и обезщетенията за безработица е обусловен от четири
основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в
третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и
износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за безработица общият
принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо
доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на
държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Специални
правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата – членка по
последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на
обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 година.
Спорът в случая е свързан с тълкуването и прилагането
на термина „пребиваване“. Легалната дефиниция на понятието „пребиваване“ се
съдържа в чл. 1, § 3, б. „й“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 година – мястото, където лицето обичайно пребивава.
Това място /на обичайно пребиваване на лицето/ се определя, съгласно чл. 11, § 1 от Регламент /ЕО/ № 987/2009 /Регламент по прилагането/ с оглед центъра на
интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната
информация относно релевантните факти – продължителността и непрекъснатото
пребиваване на територията на съответните държави – членки, семейното положение
и роднинските връзки на лицето, жилищното му положение и доколко постоянно е
то, както и естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност,
в т. ч. постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор
за заетост, мястото, където обичайно се упражнява тази дейност и др. примерно
изброени в цитираната норма. Съгласно разпоредбата на чл. 11, § 2 от Регламента по прилагането, решаващо значение при определяне на
действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице е намерението на
лицето, което произтича от горепосочените факти и обстоятелства, особено
причините за преместването на лицето. То се свързва с центъра на интересите му /чл. 11, § 1 от Регламент № 987/2009/ и въз основа на цялостна оценка на
наличната информация относно релевантните факти.
В член 1, букви „й“ и „к“ от Регламент /ЕО/ № 883/2004 година се прави разграничение между „пребиваване“ и „престой“.
В изготвения съвместно с държавите членки наръчник се изясняват понятията „обичайно
пребиваване“, „временно пребиваване“ и „престой“. Тези определения, посочени в
законодателството на ЕС /Регламент /ЕО/ № 883/2004 година са въведени, за да се установи коя държава
членка е отговорна за предоставянето на обезщетения по социално – осигурителни
схеми на граждани на ЕС, които пребивават в различни държави членки.
В конкретния случай в периода на заетост в Г. жалбоподателя
действително не е бил на територията на Република България, но това пребиваване
е било обусловено от съществуването на трудово правоотношение и следователно не
покрива критериите, въз основа на които се обосновава извод за „обичайно
пребиваване“. След преустановяване трудовата дейност – 31.03.2021 година в Г.
лицето манифестира желанието си да се установи в Република България, като още
на 01.04.2021 година се регистрира като безработно в Агенция по заетостта“Бюро
по труда“ – Перник, подава заявление за получаване на обезщетение за
безработица в Република България, установява се да живее на регистрирания
постоянен адрес, който е в Република България – гр. Перник, предприема действия
по осигуряване на необходимите битови условия за пребиваване на този адрес за
продължително време напред, в декларацията относно пребиваване във връзка с
прилагане на чл. 65, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 изрично посочва
намерението си да пребивава в Република България. Следователно прилагайки
неизчерпателно посочените критерии в чл. 11, § 1 от Регламент № 987/2009, въз основа на установените по делото факти, се
налага извода, че „пребиваването“ на жалбоподателя по смисъла на чл. 1, § 3, б.
„й“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 година е в Република България.
В тази връзка отразяването в структурирания електронен
документ Н006, като държава на пребиваване – Г., следва да се възприема само за
времето на полагане на трудова дейност от 06.07.2015 година до 31.03.2021 година.
От доказателствата по делото е видно, че повечето близки на жалбоподателя
живеят в България, в която държава са и социалните му контакти, както и
жилището му. Завръщането му в България е извършено непосредствено след
приключване на дейността в Г.. Затова престоят и в последното за времето на
трудова заетост има временен характер по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 година. В този смисъл са и Решение № 12 598/25.09.2019
година, постановено по адм. дело № 13206/2018 година на ВАС, Решение № 222/08.01.2019 година, постановено по адм. дело № 8158/2018 година по описа
на ВАС, Решение № 1645/06.02.2019 година, постановено по адм. дело № 8633/2018 година по описа
на ВАС, Решение № 2695/22.02.2019 година, постановено по адм. дело № 3077/2018 година по описа
на ВАС и Решение № 10291/03.07.2019 година, постановено по адм. дело № 15067/2018 година по описа
на ВАС.
Следователно, в оспорваното решение и в потвърденото с
него разпореждане незаконосъобразно и неправилно е позоваването на чл. 65, параграф 2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 година, съгласно който напълно безработно лице,
което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето
лице е пребивавало в държава – членка, различна от компетентната държава – членка
и което продължава да пребивава в тази държава – членка или се върне в тази
държава – членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в
държавата – членка по пребиваване. Безработно лице, без да е пограничен
работник, което не се върне в неговата държава – членка по пребиваване, се
поставя на разположение на службите по заетостта на държавата – членка, чието
законодателство за последно е било подчинено.
По делото обаче няма спор, че настоящия жалбоподател
не е пограничен работник и не е бил напълно безработно лице. Той е пребивавал
за времето на трудовата си заетост в държава – членка, различна от
компетентната държава – членка, а именно в Г.. Безспорно е установено, че настоящия
жалбоподател не е продължил да пребивава в тази държава – членка, нито се е
върнал в тази държава – членка – Г., на чието законодателство за последно е бил
подчинен, за това същия не се е регистрирал, не се е поставил на разположение
на службите по заетостта в държавата – членка по пребиваване за времето на
трудова заетост, а се е регистрирал в Република България, където се е завърнала
трайно и където обичайно пребивава.
Приложимото законодателство в настоящия случай е това
на държавата – членка по обичайното местопребиваване на оспорващия, на която
държава той е гражданин – законодателството на Република България. Именно Република
България се явява компетентна държава. Обезщетението за безработица,
претендирано от настоящия жалбоподател правилно е било поискано именно по реда
и при условията на действащото българско законодателство, в съответствие с
приложимите европейски регламенти за това.
С оглед изложеното решението, оспорено пред настоящата
съдебна инстанция и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени,
поради допуснато от административния орган нарушение на материалния закон и неговата
цел. Преписката, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК следва да се върне на административния орган за ново произнасяне по
същество при съобразяване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане
на материалния закон.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него съдебни
разноски в размер на 500 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие № 06235 от 22.06.2021 година.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № КПК-35
от 04.06.2021 година, издадено от Директора на ТП Перник на НОИ, с което е
отхвърлена жалбата вх. № 1012-13-53 от 05.05.2021 година срещу Разпореждане №
131-00-587-3 от 22.04.2021 година на ръководителя на осигуряването за
безработица, с което отказано отпускане на парично обезщетение за безработица
по чл. 54а от КСО на А.П.А. с ЕГН ********** ***,
чрез адвокат Л.С. ***, моб. тел. ****, като незаконосъобразно.
ВРЪЩА преписката на административния орган –
Териториално поделение – Перник на Националния осигурителен институт за ново
произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Териториално поделение – Перник на
Националния осигурителен институт да заплати на А.П.А.
с
ЕГН ********** ***, чрез адвокат Л.С. ***, моб. тел. ****сумата от 500 /петстотин/
лева, представляваща направени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО на основание чл.
119, във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО не подлежи на обжалване.
Съдия:/п/