№ 165
гр. Шумен, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20243630200166 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №В-002896/29.06.2023 год. на Директора на
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище
към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД
КО“ КД, с ЕИК131129282, със седалище и адрес на управление: ************** е наложена
имуществена санкция в размер на 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева на основание чл.210в
от ЗЗП за нарушение по чл.210в от ЗЗП, във вр. с чл.68л, ал.1 от ЗЗП. Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага
подробно доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явява упълномощен
представител, който поддържа жалбата и излагат становище по съществото на спора.
За Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Силистра и Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител. От тяхно име е
депозирана писмена молба, в която излагат становище по даване ход на делото и по
съществото на спора.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
1
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, макар и не на изложените
правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, с
ЕИК131129282 извършва търговска дейност в стопанисвания от него обект – хипермаркет
„Кауфланд“, находящ се в **************
По силата на Заповед №349/25.05.2018 г. на Председателя на Комисия за защита на
потребителите, влязла в законна сила с Решение №1221/27.01.2020 г. на Върховния
административен съд на Република България, издадена на основание разпоредбата на
чл.68л, ал.1 от ЗЗП на дружеството – жалбоподател е било забранено да използва нелоялна
търговска практика по чл.68ж, т.5 от ЗЗП.
На 20.02.2023 год. във връзка с национална кампания „Защита на икономическите
интереси на потребителите-право на информация-цени“ в обекта била извършена проверка
от компетентни длъжностни лица към КЗП, РД Варна, звено Шумен, съвместно с
представители на ОДБХ и НАП.
Към датата на проверката в обекта се разпространявала рекламна брошура
„Кауфланд“ с валидност от понеделник 20.02.2023 год. до неделя 26.02.2023 год., в която на
стр.22-ра търговецът е публикувал информация, че за този период потребителите могат да
закупят „Кокоши яйца Мизия“, размер L, подово отглеждане, 6 бр. в опаковка, с намаление
на цената с 22% с обявена цена преди намалението 3.49 лева за опаковка, която е зачертана и
е обявена намалена цена от 2.69 лева за опаковка от 6 броя яйца. Било установено, че на
стелажа, където са изложени за продажба описаните по-горе яйца няма изложени
наличности. Резултатите от извършената проверка били обективирани в Констативен
протокол №К-2692754/20.02.2023 год.
На 24.02.2023 год. от страна на дружеството-жалбоподател било представено
становище, в което са изложили, че в периода 20.02.2023 год. – 26.02.2023 год. в района на
гр.Шумен са били разпространени общо 37940 броя рекламни брошури, от които са били
разпространени 26540 бр. брошури, а 1400 броя са оставени във филиалите за свободно
вземане. В същото време в представено становище на 13.03.2023 год. търговецът излага, че
потребителите са били своевременно уведомени за липсващата стока, чрез изрична
указателна табела със следния текст: „Уважаеми клиенти, Информираме ви и молим да
имате предвид, че поради непредвидени обстоятелства не можем да ви предложим МИЗИЯ
кокоши яйца размер L от подово отглеждани кокошки 6 бр. на цена 2.69 лева от рекламната
ни брошура за периода 20.02.2023 год. – 26.02.20236 год.“ Едновременно с това в същото
становище сочи, че на 20.02.2023 год. са били доставени 144 бр. от посочения артикул, като
на същата дата са били реализирани продажби – 28 броя. В същото време излагат доводи, че
са осигурили допълващ продукт – кокоши яйца „Зора“, размер L, 10 бр. на цена от 4.48 лева.
2
По време на извършване на проверката посочената указателна табела не е била открита от
проверяващите лица.
С оглед констатираното нарушение до дружеството-жалбоподател била изпратена
покана изх.№В-03-360/23.02.2023 год., с която представител на дружеството бил поканен да
се яви на 06.03.2023 год. за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение. Видно от върнатото известие за доставяне поканата била получена от
представител на дружеството на 28.02.2023 год. За констатираното нарушение на 24.04.2023
год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение №002896, като
актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.210в от
ЗЗП, тъй като търговецът „Кауфланд България“ ЕООД енд Ко“ КД на 20.02.2023 год. в
магазин „Кауфланд“, находящ се в ************** не е изпълнил влязла в сила Заповед
№349/25.05.2018 год., издадена на основание чл.68л, ал.1 от ЗЗП, която забранява
прилагането на нелоялна търговска практика по чл.68ж, т.5 от ЗЗП. Актът е бил съставен
при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН в отсъствие на представител на нарушителя, като
впоследствие е бил връчен на представител на дружеството-жалбоподател на 04.05.2023
год., който го е подписал без да изложи възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН също не
са били депозирани допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно №В-002896/29.06.2023 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при
КЗП, с което на „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, с ЕИК131129282, със
седалище и адрес на управление: ************** е наложена имуществена санкция в размер
на 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева на основание чл.210в от ЗЗП за нарушение по чл.210в
от ЗЗП, във вр. с чл.68л, ал.1 от ЗЗП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на свидетелите В. К.
Г. и Н. И. Й., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК
писмени доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите
В. К. Г. и Н. И. Й., доколкото същите са придобили преки наблюдения по време на
проверка. Показанията им са последователни, непротиворечиви и кореспондират както
помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството
действително е извършило визираното в акта и в наказателното постановление
административно нарушение, по следните правни съображения:
Разпоредбата на чл.68в от ЗЗП Забранява прилагането на нелоялните търговски
практики, а съгласно разпоредбата на чл.68ж, т.5 от ЗЗП нелоялна търговска практика е и
отправяне на покана за покупка на стоки или услуги на определена цена, като не се посочват
разумни основания, поради които търговецът няма да може да достави или да осигури
доставянето от друг търговец на стоките или услугите или на равностойни стоки или услуги
3
на обявената цена за определен период от време и в разумно количество съобразно стоката
или услугата, обема на направената реклама за стоката или услугата и предложената цена.
От представените по делото писмени доказателства се установява по безспорен
начин, че по силата на Заповед №349/25.05.2018 г. на Председателя на Комисия за защита на
потребителите, обжалвана и потвърдена с Решение №1221/27.01.2020 г. на Върховния
административен съд на Република България и влязла в законна сила, издадена на
основание разпоредбата на чл.68л, ал.1 от ЗЗП на дружеството – жалбоподател е било
забранено да използва нелоялна търговска практика по смисъла, вложен в разпоредбата
на чл.68ж, т.5 от ЗЗП.
В същото време от материалите по делото и по-конкретно от разпита в съдебно
заседание на свидетелите Г. и Й. се установява по безспорен начин, че в периода от
20.02.2023 год. до 23.02.2023 год. в обекта на търговеца се е разпространявала рекламна
брошура „Кауфланд“ с посочената по-горе валидност, в която на стр.22-ра търговецът е
публикувал информация, че за този период потребителите могат да закупят „Кокоши яйца
Мизия“, размер L, подово отглеждане, 6 бр. в опаковка, с намаление на цената от 22% с
обявена цена преди намалението 3.49 лева за опаковка, която е зачертана и е обявена
намалена цена от 2.69 лева за опаковка от 6 броя яйца, като по време на проверката на
20.02.2023 год. такава стока е липсвала изложена на стилажа за продажба. Независимо от
твърденията на търговеца, изложени в писмено становище от 13.03.2023 год. по време на
извършване на проверката е липсвала и поставена указателна табела, която да предоставя на
потребителите информация за причините за липсата на посочената стока, както и за
предоставянето на равностойна такава стока.
С оглед на изложеното съдът намира, че дружеството е осъществило от обективна и
субективна страна състава на визираното в разпоредбата на чл.210в, ал.1 от ЗЗП нарушение,
доколкото не е изпълнило издадената му на основание разпоредбата на чл.68л, ал.1 от ЗЗП
Заповед №349/25.05.2018 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите,
обжалвана и потвърдена с Решение №1221/27.01.2020 г. на Върховния административен съд
на Република България и влязла в законна сила, по силата на която им е било забранено да
използват нелоялна търговска практика по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.68ж, т.5 от
ЗЗП.
Съдът не кредитира твърдението на дружеството-жалбоподател, че административно
наказващият орган не е издирил и приложил конкретната правна норма. В тази връзка съдът
съобрази обстоятелството, че на дружеството е наложено наказание на основание
разпоредбата на чл.210в, ал.1 от ЗЗП, която предвижда наказание за лице, което не изпълни
заповед по чл.68л, ал.1 или разпореждане по чл.68л, ал.3 от същия закон. Както бе посочено
по-горе издадената на търговеца Заповед №349/25.05.2018 г. на Председателя на Комисия за
защита на потребителите, обжалвана и потвърдена с Решение №1221/27.01.2020 г. на
Върховния административен съд на Република България и влязла в законна сила, е била
издадена именно на основание разпоредбата на чл.68л, ал.1 от ЗЗП, като със същата на
дружеството – жалбоподател е било забранено да използва нелоялна търговска практика по
4
смисъла, вложен в разпоредбата на чл.68ж, т.5 от ЗЗП. По изложените вече правни
съображения настоящият състав намира, че по време на извършване на проверката
дружеството е осъществило нелоялна търговска практика именно по чл.68ж, т.5 от ЗЗП,
поради което се налага извода, че същото е осъществило именно нарушение на издадената
му заповед, което от своя страна представлява именно нарушение на разпоредбата на
чл.210в, ал.1 от ЗЗП. За съставомерността на посоченото нарушение е достатъчно срещу
дружеството да има издадена Заповед по смисъла на чл.68л от ЗЗП, която да е влязла в сила.
А с оглед на изложеното е ирелевантно към настоящия спор самото производство по
констатиране на извършената от дружеството първоначална нелоялна конкуренция,
респективно наличието на представен по делото протоколът за взетото решение. Доколкото
влязлата в сила заповед е крайния акт, въз основа на който на търговеца се забранява
използването на нелоялна търговска практика, то същата е достатъчна, за да е налице
осъществен състав на нарушение при нейното последващо нарушаване, какъвто е настоящия
случай.
Съдът не кредитира твърдението, изложено в жалбата за допуснато съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в обстоятелството, че акта за установяване на
административно нарушение не е бил връчен на упълномощен представител на
дружеството. Видно от материалите по делото акта за установяване на административно
нарушение е бил връчен на 04.05.2023 год. на лицето Р.Т.Х. Представянето на пълномощно
от нейна страна е станало на същата дата преди връчване на акта за установяване на
административно нарушение, за което е съставен протокол за проверка на документи №К-
0136393 към констативен протокол №2692754/20.02.2023 год. В същата насока са и
събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г., който в съдебно заседание
изрично заяви, че посоченото пълномощно му е било представено от лицето, за което е бил
съставен посочения по-горе протокол за приемане на документи. В посоченото пълномощно
по категоричен начин е посочено, че лицето има право да представлява „Кауфланд България
ЕООД енд Ко“ КТ пред различни държавни органи и институции, между които и КЗП,
включително като подава и получава документи. С оглед на изложеното съдът намира, че
акта за установяване на административно нарушение е бил връчен на упълномощено за
целта лице, поради което не е налице соченото от дружеството процесуално нарушение.
Съдът не кредитира твърдението, изложено в жалбата, че наказателното
постановление е издадено в нарушение принципа за безпристрастност, като визира
обстоятелството, че Председателят на КЗП в различни свои интервюта и изказвания
многократно е заявявал, че вниманието на КЗП е насочено към големите търговски вериги,
че ще води борба с нелоялната търговска практика, прилагана от тях и със завишените цени
на продуктите. Имайки предвид основната функция на КЗП и в частност на ЗЗП да осигури
защита на основните права на потребителите, между които правото на информация за
стоките и услугите; право на защита срещу рискове от придобиването на стоки и услуги,
които могат да застрашат живота, здравето или имуществото им; право на защита на
икономическите им интереси при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски
5
практики и способи за продажба, неравноправни договорни условия, то й дейността на
комисията, изразяваща се в извършване на различни проверки има за цел именно
охраняване интересите на крайни потребител. Видно от представените журналистически
материали – на първо място те касаят изказвания и интервюта на предишен председател на
КЗП, който не е административно-наказващ орган в настоящото производство, като по
делото няма данни същият да е взел каквото и да е отношение в него. На второ място –
самите изявления касаят дейността на Комисията и деклариране, че същата ще спазва
стриктно закона и ще следи за извършване на нарушения от търговците, което в крайна
сметка е и нейната основна задача. Интервютата и изказванията не съдържат никакви
конкретни данни, които да навеждат на еднозначен извод за формирани предварителни
нагласи спрямо дружеството-жалбоподател, което косвено се доказва и от обстоятелствата
по делото.
Съдът не кредитира и твърденията на дружеството, че своевременно са били
предупредили за липсващата стока и за предоставянето на равностойна такава. В този
смисъл съдът съобрази обстоятелството, че в представено становище на 13.03.2023 год.
търговецът излага, че потребителите са били своевременно уведомени за липсващата стока,
чрез изрична указателна табела със следния текст: „Уважаеми клиенти, Информираме ви и
молим да имате предвид, че поради непредвидени обстоятелства не можем да ви предложим
МИЗИЯ кокоши яйца размер L от подово отглеждани кокошки 6 бр. на цена 2.69 лева от
рекламната ни брошура за периода 20.02.2023 год. – 26.02.20236 год.“ Едновременно с това
в същото становище сочи, че на 20.02.2023 год. са били доставени 144 бр. от посочения
артикул, като на същата дата са били реализирани продажби – 28 броя. В същото време
излагат доводи, че са осигурили допълващ продукт – кокоши яйца „Зора“, размер L, 10 бр.
на цена от 4.48 лева. В същото време обаче от разпита на свидетелите В. К. Г. и Н. И. Й. се
установява по категоричен начин, че по време на извършване на проверката такава
указателна табела не е била открита от тях. Такава не се установява и в изготвения от
проверяващите лица снимков материал, от който се вижда единствено, че на посочения
щанд липсва подобна указателна табела, като все още е била налична цената на яйца Мизия
– 2.69 лева и празни кашони от същия артикул.
В този смисъл съдът не споделя и твърдението, изложено в жалбата, че търговецът е
бил осигурил достатъчно количество от посочения продукт. Имайки предвид, че
валидността на брошурата е била от 20.02.2023 год., а проверката е извършена в 11.00 часа,
т.е. само няколко часа след началото на работното време и началото на обявената кампания,
липсата на обявения промоционален продукт още в началото на кампанията, само по себе си
доказва, че не е било осигурено достатъчно разумно количество от същия. В представеното
на 24.02.2023 год. от страна на дружеството-жалбоподател становище са изложили, че в
периода 20.02.2023 год. – 26.02.2023 год. в района на гр.Шумен са били разпространени
общо 37940 броя рекламни брошури, от които са били разпространени 26540 бр. брошури, а
1400 броя са оставени във филиалите за свободно вземане. Следователно имайки предвид, че
от представените от дружеството справки се установява, че на 20.02.2023 год. са били
6
доставени 144 бр. от посочения артикул, то същите се явяват крайно недостатъчни с оглед
разпространения брой брошури. Правилно административно-наказващият орган е преценил,
че в конкретния случай като се вземе предвид вида на стоката, обема на направената
реклама за стоката и предложената цена, така осигурените количества от промоционалната
стока не могат да се приемат за "разумни количества". Освен това търговецът не е посочил и
доказал наличието на разумно основание, поради което не може да се достави стоката в
"разумно количество" в съответния промоционален период. А с оглед на изложеното е
ирелевантно твърдението на дружеството, че в самата рекламна брошура е било посочено,
че посочената цена на артикула е валидна до изчерпване на количествата. Посоченото
основание би имало значение само, ако търговецът бе осигурил достатъчно разумно
количество от промоционалната стока и въпреки това обстоятелство същата е била
изчерпана преди края на промоционалния период.
Съдът намира за неоснователно и твърдението, че актът за установяване на
административно нарушение не е съставен от оправомощено лице. Видно от представените
по делото писмени доказателства актът за установяване на административно нарушение, въз
основа на който е било издадено обжалваното наказателно постановление, е издаден от
лицето В. К. Г., който е бил определен със Заповед №370 ЛС/22.04.2015 год. на
председателя на КЗП да издава актове за установяване на административно нарушение при
констатирани нарушения на територията на областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Разград и Силистра. В конкретния случай не е необходимо при промяна на председателя на
КЗП, да се издава нова заповед за оправомощаване, тъй като заповедта се издава от
длъжностно лице в качеството му на председател на КЗП, а не от лицето Д.М. в лично
качество. Независимо от последвалата след тази дата смяна на Председателя на КЗП
заповедта е действаща и не е отменена, според съпроводителното писмо, с което е
изпратена, поради което се налага извода, че актосъставителят е имал правомощия да издава
актове за нарушения на ЗЗП към датата на извършване на нарушението, респективно на
съставяне на акта.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението, като правилно е издирил и съответната за това нарушение санкционна
разпоредба на чл.210в от ЗЗП, във вр. с чл.68л, ал.1 от ЗЗП, съгласно която Който не
изпълни заповед по чл.68л, ал.1 или разпореждане по чл.68л, ал.3 се наказва с глоба в
размер от 2000 до 50000 лева, а на едноличните търговци и юридическите лица се налага
имуществена санкция в размер от 3000 до 70000 лева. В същото време обаче настоящият
състав намира, че наложеното на дружеството наказание не е правилно индивидуализирано.
Наложено е наказание в размер над минимума и около средния, предвиден в закона, като
изложените в този смисъл мотиви са общи и некореспондиращи с обществената опасност на
конкретното нарушение. Ирелевантно към размера на определената санкция е размера на
реализираните от търговеца нетните приходи за 2021 год., доколкото санкцията не е
обвързана със стойността на реализираните от дружеството приходи, не е съобразена с
приходите за конкретния промоционален артикул, а и касае нарушение, извършено през
7
2023 год., а не 2021 год. В този смисъл съдът като съобрази тежестта на нарушението, счита
за справедливо санкцията на дружеството за това нарушение да бъде намалена до
минималния, предвиден в закона размер от 3000 лева.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено, като наложената на дружеството имуществена
санкция бъде намалена от 35000 /тридесет и пет хиляди/ на 3000 /три хиляди/ лева.
При определяне отговорността за нарушението съдът съобрази правилото по
чл.355, ал.2 НПК, приложимо на основание разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, според което
съдът, на който делото е върнато за ново разглеждане, може да утежни положението на
жалбоподателя само когато първоначалното решение е било отменено по съответно искане
за утежняване на положението му. В настоящия случай решението на първоинстанционния
съд е било отменено и делото е било върнато за ново разглеждане единствено по жалба на
дружеството-жалбоподател. Следователно с оглед разпоредбата на чл.355, ал.2 от НПК,
приложима на основание препращащата норма на чл.84 от ЗАНН за извършеното
нарушение следва да бъде определен минималният размер на санкцията, наложен при
първоначалното разглеждане на делото.
Съдът не кредитира твърдението на дружеството-жалбоподател, че нарушението
следва да бъде квалифицирано, като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази
връзка съдът съобрази обстоятелството, че Законът за защита на потребителите охранява
особен вид обществени отношения, като има за цел опазване интересите на потребителите и
недопускане на въвеждането им в заблуждение. С оглед на изложеното, настоящата
инстанция намира, че предвид характера на охраняваните обществени отношения и
заложената от законодателя безусловна защита на правата на потребителите, то в настоящия
случай институтът на "маловажния случай" е неприложим. Наказващият орган е действал
законосъобразно, преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като „маловажен”
по смисъла на посочената разпоредба. Това мнение се споделя изцяло и от настоящия
състав.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
8
фактическа и правна сложност, както и че наложената на дружеството санкция е изменена,
намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 80
лева.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на жалбоподателя е
направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът съобрази
обстоятелството, че доколкото наказателното постановление е изменено, съгласно
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН дружеството-жяалбоподател също има право на
присъждане на разноски по реда на АПК, като според нормата на чл.143, ал.1 от АПК,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството,
че в настоящото производство жалбоподателят е направил разходи за адвокатско
възнаграждение намира, че искането за присъждане на разноски се явява частично
основателно и доказано. В тази връзка при преценка на направеното от страна на
процесуалният представител на въззиваемата страна възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение съдът намира същото за
неоснователно. При преценка на възражението съдът съобрази обстоятелството, че видно от
представените от жалбоподателя писмени доказателства във връзка с депозираната жалба за
процесуално представителство е било заплатено възнаграждение за един адвокат в размер
на 3000 лева с включен ДДС. Разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че в случай,
че заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Имайки предвид естеството на производството, както и правилата за определяне на
съответното минимално възнаграждение, визирани в разпоредбата на чл.18, ал.2, във вр. с
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, настоящият състав намира, че възнаграждението е определено в размер под
минималния /3450 лева/, посочен в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от същата наредба /в сила
към датата на сключване на договора за правна помощ и защита/. В същото време доколкото
наказателното постановление е изменено, то въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя разноски в размер на 2742.86 лева /с включен ДДС/, включващи
заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с изменената част на наложената с
наказателното постановление санкция.
С оглед указанията на ШАС съдът да се произнесе и по разноските, направени от
страните при водене на делото пред ШАС, съдът съобрази обстоятелството, че на страните
се дължат разноски и за водене на първоначалното съдебно производство по НАХД
№1870/2023 год. по описа на ШРС /VIII съдебен състав/. По отношение разноските на
въззиваемата страна, съдът като съобрази изложените по-горе съображения, а именно, че
настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, както и че
9
наложената на дружеството санкция е изменена, както и че производствата са се развили в
рамките на по едно съдебно заседание намира, че размера на юрисконсултското
възнаграждение по НАХД №1870/2023 год. по описа на ШРС /VIII съдебен състав/ следва
да бъде в размер на 80 лева. В същото време, доколкото производството пред ШАС в
рамките на образуваното КАНД №199/2023 год. по описа на ШАС се е развило единствено
по жалба на дружеството-жалбоподател, като оспорването е било уважено напълно, то
разноски се дължат единствено на подателя на жалбата, в случая „Кауфланд България“
ЕООД енд Ко“ КД.
По отношение разноските на жалбоподателя съдът намира, че с оглед направеното
възражение за прекомерност същото се явява основателно, както по отношение
претендираните разноски по НАХД №1870/2023 год. по описа на ШРС, така също и по
отношение претендираните разноски по КАНД №199/2023 год. по описа на ШАС. По
отношение разноските по НАХД №1870/2023 год. по описа на ШРС съдът установи, че са
били представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 6000 лева /с
включен ДДС/. В същото време обаче с оглед изложените по-горе правни съображения,
които не следва да бъдат преповтаряни предвид естеството на производството, както и
правилата за определяне на съответното минимално възнаграждение, визирани в
разпоредбата на чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав намира, че
възнаграждението е определено в размер над минималния, посочен в разпоредбата на чл.7,
ал.2, т.4 от същата наредба /в сила към датата на сключване на договора за правна помощ и
защита/ от 3450 лева/. С оглед на изложеното, след редуциране на възнаграждението, с
оглед възражението за прекомерност и съобразявайки факта, че наказателното
постановление е било изменено и от предишния съдебен състав, то въззиваемата страна
следва да бъде осъдена да заплати на дружеството-жалбоподател сумата от 3154.29 лева /без
ДДС/, представляваща направени от тяхна страна разноски за адвокатско възнаграждение за
водене на НАХД №1870/2023 год. по описа на ШРС, съразмерно с уваженото възражение за
прекомерност и с изменената част на санкцията по наказателното постановление.
Доколкото съгласно разпоредбата на §2а от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения За нерегистрираните по Закона за
данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е
без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита
за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи
съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност то върху посочената
сума от 3154.29 лева следва да бъде начислен ДДС и на дружеството-жалбоподател да бъде
заплатена сумата от 3785.15 лева /включваща ДДС/.
По отношение претендираните разноски за водене на КАНД №199/2023 год. по описа
на ШАС съдът също намира, че направеното възражение за прекомерност се явява
основателно. Доколкото възнаграждението е определено в размер значително надхвърлящ
10
минималния, определен по правилото на чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1
от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /3450 лева/ то
възражението за прекомерност се явява основателно и същото следва да бъде уважено. В
този смисъл след редуциране на възнаграждението, с оглед възражението за прекомерното и
съобразявайки факта, че производството пред Административен съд – Шумен се е развило
въз основа на депозирана жалба единствено от страна на дружеството-жалбоподател, а
направеното от тяхна страна оспорване е било уважено изцяло, като решението е отменено и
делото е върнато за ново разглеждане, то въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати на дружеството-жалбоподател сумата от 3450 лева, представляваща направени от
тяхна страна разноски за адвокатско възнаграждение за водене на КАНД №199/2023 год. по
описа на ШАС, съразмерно с уваженото възражение за прекомерност. Доколкото както бе
посочено и по-горе съгласно разпоредбата на §2а от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения За нерегистрираните по Закона за
данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е
без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита
за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи
съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност то върху посочената
сума от 3450 лева следва да бъде начислен ДДС и на дружеството-жалбоподател да бъде
заплатена сумата от 4140 лева /включваща ДДС/.
Както бе посочено и по-горе с оглед изхода на спора пред Административен съд-
Шумен по КАНД №199/2023 год. по описа на ШАС на въззиваемата страна разноски не се
дължат.
С оглед на гореизложеното дружеството-жалбоподател следва да бъде осъдено да
заплати на въззиваемата страна общо сумата от 160 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ за процесуално представителство в
рамките на НАХД №1870/2023 год. по описа на ШРС и НАХД №166/2024 год. по описа на
ШРС.
В същото време въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
дружеството-жалбоподател сумата от 10668.01 лева /с включен ДДС/, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по НАХД
№1870/2023 год. по описа на ШРС, КАНД №199/2023 год. по описа на ШАС и НАХД
№166/2024 год. по описа на ШРС, съразмерно с уваженото възражение за прекомерност и с
изменената част на наложената с обжалваното наказателно постановление санкция.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №В-002896/29.06.2023 год. на Директора на
11
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище
към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД
КО“ КД, с ЕИК131129282, със седалище и адрес на управление: ************** е наложена
имуществена санкция в размер на 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева на основание чл.210в
от ЗЗП за нарушение по чл.210в от ЗЗП, във вр. с чл.68л, ал.1 от ЗЗП, като намалява
наложената имуществена санкция от 35000 /тридесет и пет хиляди/ лева на 3000 /три
хиляди/ лева.
ОСЪЖДА „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, с ЕИК131129282, със
седалище и адрес на управление: ************** да заплати на Регионална Дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към ГД „Контрол на
пазара“ при КЗП сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ за процесуално представителство по
НАХД №1870/2023 год. по описа на ШРС и НАХД №166/2024 год. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Силистра и Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП да заплати на „КАУФЛАНД
БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, с ЕИК131129282, със седалище и адрес на управление:
************** сумата от 10668.01 /десет хиляди шестстотин шестдесет и осем лева и една
стотинка/ лева с включен ДДС, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по НАХД №1870/2023 год. по описа на ШРС, КАНД
№199/2023 год. по описа на ШАС и НАХД №166/2024 год. по описа на ШРС, съразмерно с
уваженото възражение за прекомерност и с изменената част на наложената с обжалваното
наказателно постановление санкция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в
14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
12