РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. Варна , 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Съдия:Анета Н. Братанова
Магдалена К. Недева
Секретар:Десислава И. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Магдалена К. Недева Въззивно търговско дело
№ 20203001000462 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от НАЦИОНАЛНА
ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, ЕИК *********,гр.София, ул.“Кричим“
№ 1, представлявана от управителя проф.д-р П. С. против решение №
31/17.07.2020г. на Търговищкия окръжен съд, търговско отделение,
постановено по т.д. № 99/2019г., в частта, с която е осъдена да заплати на
„МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ПОПОВО"
ЕООД, ЕИК *********, адрес: гр. Попово, сградата на бившата общинска
болница, представлявано от управителя Й. Я. Я. сумата от 22 744 лв,
дължима по Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №
250181/19.05.2017 г., и представляваща стойността на извършената и
незаплатена поради надвишаване на лимита медицинска дейност по КП за м.
февруари 2017 г., м. март 2017 г. и м. май 2017 г., ведно с обезщетение за
забава по чл. 86, ал.1 от ЗЗД върху главницата за времето от 01.04.2017 г. до
1
22.12. 2019 г. в размер на 6 056.86 лв и законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска - 23.12.2019 г. до окончателното плащане на
задължението, както и направените по делото разноски в размер на 3 718.62
лева, определени по съразмерност и компенсация. Изложени са подробни
доводи за неправилност на решението в обжалваната му част поради
постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Иска
се от съда същото да бъде отменено и вместо него – постановено друго, по
съществото на спора, с което предявената искова молба бъде изцяло
отхвърлена като неоснователна.
Въззивеамата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и
законосъобразен.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявени са в условията на отрицателно евентуално съединяване
искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. с чл.59 от ЗЗО, съединен с иск
по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 23 164 лв. главница и 6 083.86 лв. лихва за
забава и чл.59 ЗЗД за сумата от 28 391 лв. главница и 7 197.85 лв. лихва за
забава.
„МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ -
ПОПОВО" ЕООД, ЕИК *********, адрес: гр. Попово, сградата на бившата
Общинска болница, представлявано от управителя Й. Я. Я. претендира от
НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА с ЕИК
*********, адрес: гр.София, ул.“Кричим“ № 1 представлявана от управителя
Д. П. Д. заплащане на горепосочените искови суми, представляващи
незаплатени медицински дейности по клинични пътеки въз основа на Договор
за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 250181/19.05.2017 г.,
изменен с Допълнително споразумение № 20/29.11.2017 г., осъществени от
болницата като надлимитна медицинска дейност за месеците февруари, март
и май 2017г.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от
2
фактическа страна, че между страните по спора е възникнало валидно
облигационно отношение въз основа на сключения между тях на осн.чл.59
ЗЗО и в съответствие с Националния рамков договор за медицински дейности
за 2017г. (НРД за МД за 2017г.) Договор за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки № 250181/19.05.2017 г., изменен с Допълнително
споразумение № 20/29.11.2017 г. и още няколко анекса към него. Съгласно
чл.1 от договора изпълнителят се задължава да оказва болнична медицинска
помощ на здравно осигурените лица по 26 броя клинични пътеки съобразно
Приложение № 16 към НРД за 2017г. Съгласно чл.5 т.1 от договора БМП
следва да се оказва при условията, предвидени в НРД за МД за 2017г. и
съобразно медицинските стандарти, заложени в ЗЛЗ. Възложителят НЗОК е
поел задължение да заплаща извършената и отчетена медицинска помощ в
срок до 30-то число на месеца, следващ отчетния, като в случай на забава се
дължи законна лихва за забава. Заплащането се извършва след представяне на
посочените в чл.32 ал.1 от договора първични медицински и
финансовоотчетни документи и то само за договорена и извършена
медицинска помощ по КП, отчетена в ежедневните отчети по реда на чл.31 от
договора и неотхвърлена от заплащане в месечното известие по чл.31 ал.10.
Неразделна част от договора е Приложение № 2 „Стойности и обеми на
дейностите в БМП и стойности на медицинските изделия в БМП и
лекарствените продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията
на БМП“. С няколко допълнителни споразумения към договора са уговаряни
месечните стойности по приложение № 2, част Б.
Съгласно чл.33 ал.1 възложителят определя стойности на дейностите за
БМП съобразно „Правила за условията и реда за прилагане на чл.4 ал.1, ал.2 и
ал.3 от ЗБНЗОК за 2017г.“ /Правилата/, приети на осн.чл.4 ал.4 от ЗБНЗОК за
2017г. от Надзорния съвет на НЗОК. При извършена и отчетена медицинска
дейност, надвишаваща определената месечна стойност в Приложение № 2
изпълнителят, съгласно чл.39 ал.2 подава до възложителя в сроковете за
отчитане писмено заявление за увеличаване на месечната стойност за тези
случаи, като извън случаите на спешна диагностика и лечение, посочва и
причините за това. След анализ на отчетите на всички изпълнители на БМП,
възложителят има право да закупи надлимитни дейности от всички
изпълнители на БМП, като съответните месечни стойности по приложение №
3
2 към договора се увеличават със заплатените на изпълнителя стойности. Ако
и след това се установят надлимитни дейности, възложителят извършва
проверка на цялата отчетена месечна дейност на изпълнителя, след която
проверка може да внесе мотивирано предложение за коригиране на
определените стойности в приложение № 2 по договорите с изпълнителите на
БМП с доклад до управителя на НЗОК за конкретните обстоятелства, довели
до необходимост от промяна и резултатите от извършените проверки при
констатирана тенденция на нарастване на разходите на ниво лечебно
заведение, а Надзорният съвет на касата може да утвърди корекции на
разходите за БМП на РЗОК съответно на средствата по бюджета на НЗОК за
заплащане на БМП на национално ниво. При достигане или надвишаване на
средствата на НЗОК за здравно осигурителни плащания за БМП на
национално ниво и след верификация на дейностите, надвишаващи месечните
стойности на изпълнителя на БМП, дейностите не се отчитат за заплащане.
При осигурена възможност на средства през следващите месеци на
национално ниво, Надзорният съвет на НЗОК взема решение за извършване
на корекция на месечните стойности и закупуване на потвърдените дейности,
частично или напълно.
Горепосочената процедура за закупуване на извършени и отчетени от
изпълнител на БМП случаи на стойност, надвишаваща определената месечна
стойност в приложение № 2 към договорите с НЗОК възпроизвежда
процедурата, уредена в чл.16 и сл. от Правилата за условията и реда за
прилагане на чл.4 ал.1 , ал.2 и ал.3 от ЗБНЗОК за 2017г.
Безспорно установено е още, съобразно заключението на комплексната
съдебно-медицинска и икономическа експертиза, че за процесните месеци
при всички незаплатени дейности по КП, с изключение на КП № 84
„Диагностика и лечение на остър и хроничен обострен пиелонефрит”, ИЗ №
619 /2017 за ЗОЛ С. П.а И. с болничен престой във ВО от 26.03.2017 г. до
29.03.2017 г./, диагностично-лечебният алгоритъм е изпълнен в съответствие
със заложените в клиничната пътека изисквания и критерии от действащите
за периода медицински стандарти и консенсусни протоколи за диагностика и
лечение по различните специалности. Всички пациенти са регистрирани в
информационната система на НЗОК „Регистрационна система за
здравноосигурителни събития при изпълнители на медицинска помощ“ по чл.
4
38 от РЕШЕНИЕ № РД- НС-04-24-1 от 29 март 2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл.
59а, ал. 6 от ЗЗО на Надзорния съвет на НЗОК — за месеците февруари и
март 2017 година и в информационната система на НЗОК „Регистрационна
система на събития по хоспитализация и дехоспитализация“ по чл.351 от
ТТТД 2017 за медицинските дейности. Месечните отчети за извършената
болнична медицинска помощ са изготвени въз основа на ежедневните
електронни отчети, подавани от болничното лечебно заведение, съгласно
изискванията на нормативната база. Т.е. всички оспорвани КП са отчетени от
„МБАЛ-Попово” ЕООД, но са отхвърлени за заплащане, като единствената
причина за това е, че договорените месечни стойности са надвишени. Тяхната
цена е в общ размер на 22 744лв, формирана както следва : за м.февруари
2017г. – 5 587лв, за м.март 2017г. – 11 687лв и за м.май 2017г. - 5 470лв., с
общ размер на лихвата за забава от 6 056,86лв.
Основният спорен въпрос между страните, пренесен и пред настоящата
инстанция, касае твърдяната от ищцовата болница недействителността на
договорните разпоредби, въвеждащи лимитирано заплащане на
осъществената медицинска дейност, на основание чл. 35 ЗЗО вр. чл. 26, ал.1,
пр.1 ЗЗД.
В тази връзка съдът съобрази следното :
Ищецът е лечебно заведение за болнична помощ по смисъла на чл.9 от
Закона за лечебните заведения. В това си качество, същият е сключил с
Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) индивидуален договор за
оказване на болнична медицинска помощ /БМП/, на основание чл.59 от
Закона за здравното осигуряване и в съответствие с Националния рамков
договор за медицинските дейности между НЗОК и Българския лекарски съюз
за 2017 г.
Според чл.2 ал.1 от ЗЗО задължителното здравно осигуряване е дейност
по управление и разходване на средствата от задължителните здравно
осигурителни вноски за закупуване на здравни дейности, която се
осъществява от НЗОК и от нейните териториални поделения – РЗОК.
Задължителното здравно осигуряване предоставя основен пакет от здравни
дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. Съгласно чл.4 ЗЗО
задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на
5
осигурените лица до медицинска помощ, както и свободен избор на
изпълнител, сключил договор с РЗОК. Съгласно чл.35 ЗЗО тази помощ е в
обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. В
чл.45 ЗЗО са определени видовете медицинска помощ, заплащана от НЗОК.
Съгласно чл.46 ЗЗО редът за предоставянето на медицинската помощ се
урежда в Националния рамков договор / НРД /и сключените въз основа на
него индивидуални договори между изпълнителите на медицинска помощ и
съответните РЗОК.
Съгласно чл. 4а от ЗЗО НРД е нормативен административен акт, който
има действие за територията на цялата страна за определен срок. Съгласно
чл.55 ал.2 б.3а ЗЗО НРД определя обемите, цените и методиките за
остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2-
отделните видове медицинска помощ по чл. 45.
В чл. 55а ЗЗО е въведено правилото, че Националната
здравноосигурителна каса планира, договаря и закупува за
здравноосигурените лица медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 в рамките на
обемите, договорени в националните рамкови договори и в съответствие с
параметрите на разходите по бюджета на НЗОК, определени в закона за
бюджета на НЗОК за съответната година.
Бюджетът на НЗОК е основният финансов план за набиране и
разходване на паричните средства на задължителното здравно осигуряване и е
отделен от държавния бюджет – чл.22 ЗЗО. Състои се от приходна, разходна
част и задължителен резерв / чл.25 ЗЗО /, вкл. за неотложни и непредвидени
плащания. Тъй като процесният казус касае престирана болнична помощ за
2017 год., приложим е ЗБНЗОК за 2017 год. Съгласно ЗБНЗОК за 2017 г. в
рамките на определените в плана годишни стойности, НЗОК определя за
всяка РЗОК обща стойност на разходите, разпределена по месеци / чл. 4, ал. 1,
т. 1 /, а директорите на РЗОК закупуват от изпълнителите на болнична
медицинска помощ здравни дейности от пакета по чл.2 ал.1 ЗЗО в рамките на
обемите и стойностите по т.1, б.“а“. На основание чл. 4, ал.4 ЗБНЗОК
Надзорният съвет на НЗОК приема правила за условията и реда за прилагане
на ал. 1, ал.2 и ал.3.
Относимата към процесния случай правна уредба сочи, че отношенията
6
във връзка с разходването на здравноосигурителни средства и обусловеното
от това договаряне и плащане на изпълнителите на БМП, е подчинено на
финансов механизъм за разпределение на лимитирани бюджетни средства.
Индивидуалното договаряне с изпълнителите е разчетено, строго лимитирано
и се осъществява в рамките на утвърдени, предварително фиксирани обем и
стойности.
Законодателно въведения регулаторен механизъм в отношенията между
РЗОК и изпълнителните на медицинска помощ е намерило отражение и в
процесните договори с ищеца. Същите имат за предмет престирането на
болнична помощ в определени стойностни рамки . Възложителят дължи
плащане на извършената и отчетена дейност в рамките на определени
договорноопределени стойности /лимити/.
Договорно въведените ограничения относно обемите на заплащане на
болничната помощ, съответстват на законодателните такива. Финансовата
рамка, очертана от ЗБНЗОК, става задължителна за самия изпълнител на
болнична помощ след индивидуално договаряне и сключване на договор.
Съответствието на посоченото законодателно разрешение с Конституцията на
РБългария е изрично признато в РЕШЕНИЕ № 2/22 февруари 2007 г. по к.д.
№ 12/2006 г. (Обн., ДВ, бр. 20 от 6 март 2007 г.)/.
От горното следва извода, че определянето на финансови рамки
/лимити/ за дължимото по договора плащане не противоречи нито на
императивни законови норми, нито на добрите нрави, поради ограничена
възможност за своевременна диагностика и лечение на нуждаещите се
здарвоносигурени лица. Договорното ограничаване на задълженията на
възложителя се явява в изрично изпълнение на законовата регулаторна рамка,
която императивно предвижда лимитиране на бюджетното финансиране,
разпределение и плащане.
Предвид горните правни изводи съдът дължи произнасяне и по третото
наведено основание за претендиране на исковите суми, изразяващо се в
твърдението, че клаузите, които ограничават размера на заплащаната от
НЗОК медицинска дейност противоречат на смисъла и целта на договора и
следва да бъдат тълкувани съобразно чл.20 от ЗЗД. Според ищцовата болница
в отклонение от типичния случай на договорно обусловена връзка процесният
7
договор не е средство за реализация на пряк интерес за НЗОК, а за
произтичащия от нормата на чл.52 от Конституцията на РБългария
ангажимент на държавата да обезпечи достъпно здравеопазване. Поради това
в договора не е предвидена възможност изпълнителят на медицинска помощ
да откаже диагностика и лечение на здравноосигурените лица при достигане
на определения лимит, нито пък е предвидена възможност НЗОК да откаже
плащане на вече извършена надлимитна медицинска дейност и тя да остане за
сметка на болничното заведение. Твърди се още, че болницата е осъществила
всички договорни условия за заплащане на надлимитната дейност.
В тази връзка съдът съобрази следното :
Паралелно с принципа на бюджетно финансиране и контрол на
медицинската дейност, обуславящ и съобразяването на месечните лимити със
съответния годишен бюджетен закон, законодателят е предвидил и корекция
на предварителните, месечно заложени обем и стойност на медицинските
услуги. Приложимите към 2017 год. Правила за условията и реда за прилагане
на ЗБНЗОК, приети в съответствие със законовата делегация на чл. 4, ал.4
ЗБНЗОК изрично визират процедурата по корекция в чл.16 и сл. от тях, която
бе разгледана по-горе.
Претендираните за заплащане надлимитни дейности обаче
представляват в по-голямата си част оказана СПЕШНА медицинска помощ.
Видно от заключението на в.лице по комплексната съдебно-медицинска и
икономическа експертиза 56 са случаите, обект на настоящия съдебен спор.
От тях 51 са случаите на пациенти, хоспитализирани в спешен порядък. Едва
5 от случаите са пациенти, приети за болнично лечение в планов порядък –
ИЗ 381/17г., ИЗ 579/17г. ИЗ 583/17г., ИЗ 595/17г. и ИЗ 3122/17г., със стойност
на оказаната им БМП в общ размер на 2 764лв. По отношение на тези пет
случая липсва оспорване от страна на възложителя на БМП за обективната
необходимост от проведеното лечение.
Предвидената в чл.16 и сл.от Правилата за 2017г. процедура по
допълнително закупуване на медицински дейности над утвърдените месечни
лимити по Приложение № 2 към договорите с НЗОК, както и тази по чл.39
ал.2 от договора изрично освобождава изпълнителя на БМП да посочва
причините за допускане на надлимитна спешна диагностика и
8
лечение/хоспитализация на пациенти. Абсолютното и неотменимо
задължение на здравното заведение да окаже спешна медицинска помощ на
нуждаещите се пациенти е вън от всякакво съмнение. Съгласно чл.52 от
Конституцията на РБългария гражданите имат право на здравно осигуряване,
гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на
медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.
Съгласно ал.3
Държавата закриля здравето на гражданите. Според Решение № 32 от 1998 г.
по конст.д. № 29/1998 г. понятието „достъпна медицинска помощ“
„означава възможност за медицинско лечение на всички граждани в случай
на заболяване и равни условия и еднакви възможности за ползване на
лечението“, а съгласно Решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело №
12/2006 г. конституционната разпоредба „гарантира свободен достъп на
осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем
пакет от здравни помощи, както и избор на изпълнител, договорил се с
касата“.
Актуалната съдебна практика трайно възприема разбирането, че
договорът с НЗОК, като средство за реализация на конкретен, зачетен от
правния ред значим обществен интерес – конституционно закрепеното право
на достъпна медицинска помощ при спазване на принципа на равенство и
правото на избор на изпълнител, вменява на държавата задължението чрез
специализирания публичен орган - НЗОК да носи отговорност за
паричното обезпечаване на този удовлетворен интерес. Обстоятелството,
че планираният финансов ресурс не е достатъчен, не изключва дължимостта
на плащането. Несъответствието между очаквания финансов ангажимент и
наложилия се в рамките на изпълнение на медицинската помощ не
освобождава от отговорност специализирания орган, участващ в
правоотношенията. Нормативно утвърденото финансово отношение определя
НЗОК като единствен платец на цената на оказана медицинска помощ от
основния здравен пакет. Осигуреното лице е внесло здравни вноски и
законът го освобождава от задължението да плаща или доплаща на
изпълнителя на медицинска помощ. Същевременно, изпълнителят е длъжен
да приеме потърсилото го лице и да престира медицинска помощ.
Задължението на НЗОК да покрие плащането на изпълнителя възниква
9
от изпълнената престация в полза на осигурено лице, чиято зачетена от
правния ред нужда от медицинска помощ е удовлетворена. Оттук позоваване
на подзаконова нормативна уредба (методики, правила и решения на НС на
НЗОК) или на договорни клаузи, въвеждащи т.нар. лимити, с оглед
изключване на отговорността на НЗОК, е неоснователно.
Правораздавателните органи са призвани на основание чл. 15, ал. 3 от
ЗНА да прилагат Конституцията и другите нормативни актове от по-
висока степен.
Освен това в доктрината и съдебната практика все повече се налага
мнението, че НЗОК може да поставя само прогнозни граници на брой
медицински услуги, но е абсурдно да се твърди, че този брой може да се
фиксира, поради факта на спецификата на правоотношението – заболеваемост
и наличие на човешки фактор, който не е контролируем чрез абсолютна
правна намеса.
В този смисъл като неоснователно се преценява позоваването във
въззиваната жалба на основанията за отказ от заплащане на оказаната
надлимитна медицинска дейност, визирани в чл.351 ал.12 т.8 от НРД за МД
за 2017г. вр.чл.355 от същия.
Неоснователно е и позоваването от НЗОК на отсъствието на третата
предпоставка за заплащане на процесната медицинска дейност, а именно –
освен да е извършена и отчетена, да е и потвърдена от РЗОК Търговище.
Отказът от потвърждаване е мотивиран единствено с нейния надлимитен
характер.
Съдът намира, че самото искане за заплащане на надлимитната дейност,
придружено с надлежна спецификация на надлимитните случаи, подадено в
системата на НЗОК, обективира имплицитно искане за корекция на
определените месечни стойности и следва да се квалифицира като искане по
чл. 16, ал.2 от Правилата. При така направеното искане ответникът не е
предприел действия по анализ на описаните надлимитни случаи, независимо
от факта, че съобразно представените спецификации същите са с
преобладаващ спешен характер. Ответникът не е навел и конкретни
възражения за нецелесъобразно и търпящо отлагане хоспитализиране по
спецификациите.
10
Възложителя е задължен да извърши анализ на отчетите на всички
изпълнители на БМП по реда на чл. 16, ал.3 Правилата и да удовлетвори
допълнителните искания при спазване на критериите по т.1 до 3. В случай, че
допълнителните искания не могат да се удовлетворят чрез неоползотворени
средства от други изпълнители на БМП, РЗОК следва да приложи
последващите мерки, включващи проверка на цялата отчетена месечна
дейност на изпълнителя на БМП, на другите изпълнители на БМП и изготвяне
на мотивирано искане до управителя на НЗОК за корекции, вкл. за сметка на
утвърдения резерв.
Т.е. - възложителят е бил длъжен да инициира процедура по чл. 16 от
Правилата и да постанови отказ за заплащане, но само при обективна
невъзможност за това, съобразно критериите, последователността и
механизмите на специалните актове по прилагане на ЗБНЗОК за 2017 год. В
производството не се твърди и не се установява подобна невъзможност.
Предвид всичко гореизложено съдът намира предявените главни искове
за основателни и доказани, поради което същите следва да бъдат уважени.
Основателността на главните претенции обаче не обуславя
основателност и на акцесорното вземане по чл. 86 ЗЗД. Договорно
фиксираните срокове на заплащане касаят единствено осъществената
медицинска дейност в рамките на месечните лимити. Договорът и
законодателна уредба не въвеждат срокове за заплащане на надлимитна
дейност, вкл. срокове за приключване на процедурата по чл. 16 от
Правилата. По делото не е установен факта на изпадане в забава на
възложителя по смисъла на чл. 84 ЗЗД. Ето защо предявените акцесорни
претенции за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал.1 от ЗЗД върху
главницата за времето от 01.04.2017 г. до 22.12. 2019 г. в размер на 6 056.86
лв. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на страните се
присъждат разноски, както следва : Ищецът е направил разноски за двете
инстанции в общ размер на 5 281лв / 3 781лв за първа инст. + 1 500лв за втора
инст./. Съобразно уважената част на иска му се дължат 4 106,66лв. На
ответникът се присъжда ю.к. възнаграждение за двете инстанции в общ
размер на 500лв / 300лв за първа инст. + 200лв за втора инст./. Съобразно
11
отхвърлената част на иска му се дължат 11,18лв. Изчислени по компенсация
на ищеца се дължат 3 995,48лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 31/17.07.2020г. на Търговищкия окръжен съд,
търговско отделение, постановено по т.д. № 99/2019г., в частта, с която
НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, ЕИК
*********,гр.София, ул.“Кричим“ № 1, представлявана от управителя проф.д-
р П. С. е осъдена да заплати на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ПОПОВО" ЕООД, ЕИК *********, адрес: гр.
Попово, сградата на бившата общинска болница, представлявано от
управителя Й. Я. Я. сумата от 6 056.86 лв., представляваща обезщетение за
забава по чл. 86, ал.1 от ЗЗД върху главницата от от 22 744 лв, дължима по
Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №
250181/19.05.2017 г., и представляваща стойността на извършената и
незаплатена поради надвишаване на лимита медицинска дейност по КП за м.
февруари 2017 г., м. март 2017 г. и м. май 2017 г. за времето от 01.04.2017 г.
до 22.12. 2019 г., като вместо него
П О С Т А Н О В Я В А :
ОТХВЪРЛЯ иска на МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ - ПОПОВО" ЕООД, ЕИК *********, адрес: гр. Попово, сградата
на бившата общинска болница, представлявано от управителя Й. Я. Я. срещу
НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, ЕИК
*********,гр.София, ул.“Кричим“ № 1, представлявана от управителя проф.д-
р П. С. за заплащане на сумата от 6 056.86 лв., представляваща обезщетение
за забава по чл. 86, ал.1 от ЗЗД върху главницата от от 22 744 лв, дължима по
Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №
250181/19.05.2017 г., и представляваща стойността на извършената и
незаплатена поради надвишаване на лимита медицинска дейност по КП за м.
февруари 2017 г., м. март 2017 г. и м. май 2017 г. за времето от 01.04.2017 г.
до 22.12. 2019 г., като неоснователен.
12
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, ЕИК
*********, гр.София, ул.“Кричим“ № 1, представлявана от управителя
проф.д-р П. С. да заплати на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ПОПОВО" ЕООД, ЕИК *********, адрес: гр.
Попово, сградата на бившата общинска болница, представлявано от
управителя Й. Я. Я. сумата от още 276,86лв – разноски за водене на делото в
двете инстанции съобразно изхода му, изчислени по компенсация.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечн срок от
съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
13