№ 13369
гр. С, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20221110110789 по
описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД).
Ищецът – И. С. П., твърди, че на 08.03.2017 г. около 16:15 ч. на работното си
място, находящо се в гр. ххх, ответникът му е нанесъл удар с длан в областта на лявата
скула, лявата буза и лявото ухо, като с това е причинил на ищеца лека телесна повреда,
изразяваща се в маргинално разкъсване на тъпанчевата мембрана в долно-задния й
квадрант. Сочи, че пред останалите му колеги ответникът го е заплашвал с пистолет,
крещейки, че ще го убие, което е възбудило силен страх у ищеца за сигурността на
живота му. Твърди, че след първоначалния шок и стрес, който е изживял от инцидента,
болката в областта на лявата страна на главата му е станала непоносима, което е
наложило ищецът да посети медицински специалисти, като на 09.03.2017 г. при
преглед на ищеца са били констатирани следните увреждания: травматичен оток на
лява буза, лява скула, лява ушна мида; маргинално разкъсване на тъпанчевата
мембрана в долно-задния й квадрант, възпаление на мембраната, оточен външен
слухов проход; оток и лигавично кръвонасядане на горна устна вляво; разклащане на
първи и втори горно леви зъба. Сочи, че на 10.03.2017 г. му е била извършена операция
под обща анестезия, изразяваща се във възстановяване целостта на тъпанчевата
мембрана, като в процеса на лечение постоянно е имал оплаквания от шум, силни
болки в ухото и намален слух, като на 11.04.2017 г. е установено, че слухът на ищеца е
намален с около 45 – 50 %, като му е изписано допълнително медикаментозно лечение.
Твърди, че вследствие на инцидента е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се
1
в изтръпналост на лицето, постоянни болки и дискомфорт, разклатено психическо
състояние, страх за собствения му живот и този на семейството му, безсъние,
безпокойство. Сочи, че се е затворил в себе си, като е избягвал всякакви социални
контакти, спрял е да излиза навън, като домакинските задължение и тези, свързани с
отглеждането на детето му, са били поети изцяло от съпругата му, изпитвал е срам и
унижение от случилото се, избягвал е контакто дори и с най-близките членове на
семейството му, както и с родното си дете, защото му е било унизително детето да го
вижда в това състояние, страхувал се е да излиза сам, като в продължение на месеци
след инцидента е сънувал и кошмари. Поради изложеното претендира обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 17500 лв., ведно със законната лихва от 08.03.2017 г.
до окончателното плащане. Претендира разноските по производството.
Ответникът – К. П. Г., не оспорва, че в резултат на нанесения от него удар на
ищеца същият е получил маргинално разкъсване на тъпанчевата мембрана, като
оспорва размера на претендираните вреди като завишен. Оспорва поведението му да е
причина за другите увреждания, посочени в исковата молба, както и обстоятелството,
че е заплашвал ищеца с пистолет. Релевира възражение за изтекла погасителна давност
за вземането за лихва. Ето защо, моли за отхвърляне на иска. Претендира разноските по
производството.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
С доклада на делото като ненуждаещи се от доказване са отделени следните
обстоятелства, установени с влязлo в сила решение по н.а.х.д. № 20913/2018 г. по
описа на СРС, 22 състав, а именно – че на 08.03.2017 г., около 16:15 ч. в гр. С, в офис,
находящ се на ул. „ххх, ответникът, в качеството на длъжностно лице – управител на
„Ат“ ООД, осъществяващ ръководна работа и управление в посоченото юридическо
лице, при изпълнение на функциите си по ръководство и управление на дейността на
дружеството, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на лявата половина на главата е
причинил на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се в маргинално разкъсване на
тъпанчевата мембрана в долно-задния й квадрант, което увреждане реализира медико-
биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като
телесната повреда е причинена на ищеца П. в качеството му на длъжностно лице,
осъществяващо ръководна работа в посоченото юридическо лице (търговски
директор), при или по повод изпълнение на функцията му по организация, контрол и
ръководство на дейността в дружеството - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр.
чл. 130, ал. 1 НК.
Посочените факти се установяват и от представеното по делото решение по
н.а.х.д. № 20913/2018 г. по описа на СРС, 22 състав.
На основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
2
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Следователно, по делото се установява, че на 08.03.2017 г. около 16:15 ч. в гр. С,
в офис, находящ се на ул. „ххх, ответникът, в качеството на длъжностно лице –
управител на „Ат“ ООД, осъществяващ ръководна работа и управление в посоченото
юридическо лице, при изпълнение на функциите си по ръководство и управление на
дейността на дружеството, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на лявата половина
на главата е причинил на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се в маргинално
разкъсване на тъпанчевата мембрана в долно-задния й квадрант, което увреждане
реализира медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно
за живота“, като телесната повреда е причинена на ищеца П. в качеството му на
длъжностно лице, осъществяващо ръководна работа в посоченото юридическо лице
(търговски директор), при или по повод изпълнение на функцията му по организация,
контрол и ръководство на дейността в дружеството. С поведението си ответникът е
нарушил общата забрана да не се вреди другиму по чл. 45 ЗЗД и дължи обезщетение за
причинените вреди, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с
осъщественото противоправно поведение.
Следва да се установи, дали ищецът е претърпяла твърдените в исковата молба
неимуществени вреди вследствие осъщественото от ответника противоправно
поведение.
От показанията на свидетеля ЕСМ-П.а – съпруга на ищеца, се установяват
обстоятелствата, свързани с претърпените от ищеца болки и страдания вследствие
увреждането и заплахите, отправени от ответника. Свидетелят М-П.а сочи, че на
08.03.2017 г. е получила обаждане по телефона от ищеца, като същият е бил
изключително разтревожен, притеснен и е заеквал. Обяснил е на свидетеля, че е бил
ударен от шефа му, телефонът му е счупен, боли го лявата страна на главата. Когато
ищецът се е прибрал вкъщи, е бил силно притеснен, целият е бил зачервен, лявата
страна на главата му е била подута, говорил е несвързано, като е обяснил, че
ответникът на работното му място е връхлетял върху него, ударил го е от лявата част
на главата (ухо, буза, скула), извадил е пистолет и е започнал да го ругае и да го
заплашва. Ищецът си е тръгнал незабавно от офиса, включително и защото се е
изплашил за живота си. След този инцидент животът на ищеца се е променил. Същият
е спрял да излиза от вкъщи, тъй като е изпитвал страх за живота му, сринал се е
психически, не е могъл да спи спокойно. Спрял е да ходи на работа, като в резултат на
инцидента се е наложило да напусне, което е било съпътствано също с проблеми.
Всичко това се е отразило и на отношението му със семейството му и близките му,
спрял е да комуникира. Наложило се е също така провеждането на лечение за
3
възстановяване на уврежданията на здравето, които са в резултат на инцидента, като
ищецът е бил опериран във ВМА по спешност, тъй като при извършения преглед е
установено спукана тъпанчева мембрана. Лечението му е наложило престой в болница
и многократни последващи посещения на лекар.
От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че уврежданията на ищеца, които са били констатирани при извършените
прегледи след инцидента, са следните - травматичен оток на лява буза, лява скула, лява
ушна мида; маргинално разкъсване на тъпанчевата мембрана в долно-задния й
квадрант, възпаление на мембраната, оточен външен слухов проход; оток и лигавично
кръвонасядане на горна устна вляво; разклащане на първи и втори горно леви зъба.
Възможно е получаването им в резултат на удар с отворен тим „шамар“, нанесен от
мъж с голяма длан. Разкъсването на тъпанчева мембраната като увреждане освен с
остра болка винаги е съпроводено и води до временно намаление на слуха или загуба
на слух, поради което е наложително извършването на своевременна оперативна
намеса за възстановяване на тъпанчето, той като от посоченото увреждане е възможно
и настъпването на усложнения. В този смисъл, вещото лице дава заключение, че е
налице причинна връзка между извършените на ищеца медицински манипулации, в
това число и оперативни такива, и нанесения удар в областта на лява ушна мида, довел
до рязко нагнетяване на въздух в ушния канал и от това до руптура на тъпанчевата
мембрана. Съгласно заключението на вещото лице, при процесния инцидент освен
физическа травма при пострадалия е имало и негативни последици за психиката, но
при ищеца няма данни да е имало трайно психично разстройство, като към 01.01.2018
г. преживяната психическа травма е била преодоляна.
Във връзка с изложеното съдът намира, че по делото се установява по безспорен
начин от обсъдените по-горе свидетелски показания и приетата съдебно-медицинска
експертиза, че в резултат на противоправното поведение на ответника ищецът е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, включително и
психическа травма.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Критериите за определяне на този размер са вида и обема на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания и битови неудобства. При определяне размера на
обезщетението при телесните увреждания следва да се имат предвид обективни
обстоятелства като характера на увреждането, начина на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (така
Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС).
При определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди,
4
вследствие на увреждането на ищеца от нанесения му удар, следва да се отчете
обстоятелството, че периодът на възстановяване от претърпяното от ищеца увреждане
не е кратък, въпреки че се касае за временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, съдейки от заключението на приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза. Следва да се отчете и фактът, че претърпените болки от ищеца са били
интензивни в началния момент на увреждането, като характерът на причинената
травма е наложил оперативна интервенция, престой в болница и многократни
последващи посещения на лекар. Следва да се отчете обстоятелството, че телесното
увреждане на ищеца е причинени на работното му място от прекия му ръководител,
като същото е било съпроводено от ругатни и заплахи за живота на ищеца,
предизвикали психическа травма у ищеца, в резултат на което същият е бил силно
стресиран и притеснен за живота си, отказвал е да излиза от жилището си, променил е
отношенията си с близките му. От значение е и обстоятелството, че в резултат на
инцидента с прекия му ръководител ищецът е напуснал работата си. Отчитайки всички
тези критерии, с оглед на общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на
обезщетението, съдът намира, че общото обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на нанесената телесна повреда и причинената психическа травма,
следва да бъде определено в размер на 9000 лв., от която сума 6000 лв. се явява
обезщетението за неимуществени вреди в резултат на уврежданията на здравето на
ищеца и 3000 лв. – за преживяната от ищеца психическа травма.
По аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД длъжникът (ответникът) изпада в забава от
датата, на която е осъществено непозволеното увреждане, за което носи отговорност –
08.03.2017 г. Вземането за лихва се погасява с изтичането на 3-годишен давностен срок
(чл. 111, б. „в“ ЗЗД), поради което възражението на ответника в тази насока се явява
основателно. Ето защо, законната лихва следва да бъде присъден за периода от
01.03.2019 г. (три години преди датата на подаване на исковата молба, с която
давностният срок е прекъснат) до погасяването.
Ето защо, искът с правно основание чл. 45 ЗЗД следва да се уважи за сумата в
размер на 9000 лв., ведно със законната лихва от 01.03.2019 г. до погасяването, като
бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 17500 лв.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 514,29 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от
иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза
на ответника сумата в размер на 680 лв., представляваща разноски по делото съобразно
5
отхвърлената част от иска.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса и
възнаграждение за експертиза следва да се възложат в тежест на ответника, като
същият бъде осъден да заплати в полза на Софийски районен съд сумата в размер на
462,86 лв., представляваща разноски за държавна такса и възнаграждение за експертиза
съобразно уважената част от иска.
Така мотивиран, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. ххх, да заплати в полза
на И. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. ххх, на основание чл. 45 ЗЗД сумата в
размер на 9000 лв., ведно със законната лихва от 01.03.2019 г. до погасяването,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания и
психическа травма, причинени вследствие непозволено увреждане, осъществено от
ответника спрямо ищеца, за което е налице влязло в сила решение по н.а.х.д. №
20913/2018 г. по описа на СРС, 22 състав, а именно – на 08.03.2017 г., около 16:15 ч. в
гр. С, в офис, находящ се на ул. „ххх, ответникът, в качеството на длъжностно лице –
управител на „Ат“ ООД, осъществяващ ръководна работа и управление в посоченото
юридическо лице, при изпълнение на функциите си по ръководство и управление на
дейността на дружеството, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на лявата половина
на главата е причинил на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се в маргинално
разкъсване на тъпанчевата мембрана в долно-задния й квадрант, което увреждане
реализира медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно
за живота“, като телесната повреда е причинена на ищеца П. в качеството му на
длъжностно лице, осъществяващо ръководна работа в посоченото юридическо лице
(търговски директор), при или по повод изпълнение на функцията му по организация,
контрол и ръководство на дейността в дружеството, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 17500 лв.
ОСЪЖДА К. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. ххх, да заплати на И. С.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. ххх, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 514,29 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА И. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. ххх, да заплати на К. П.
Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. ххх, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в
размер на 680 лв., представляваща разноски по делото съобразно отхвърлената част от
иска.
6
ОСЪЖДА К. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. ххх, да заплати в полза
на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 462,86 лв.,
представляваща разноски за държавна такса и възнаграждение за експертиза съобразно
уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7