Р Е
Ш Е Н И Е
№ 21.01.2022 год.
гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
административен съд, впублично съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година,
в състав
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретаря Пенка Маринова
и в присъствието на прокурора Петя Драганова,
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
КАН дело № 482 по описа за 2021 год., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на И.В. ***, подадена чрез пълномощника му
адв. Д.Т. от АК – Благоевград против Решение № 249 от 31.10.2021 год., постановено
по АНД №20215530201967/2021 год. по описа на Старозагорския районен съд, с
което е потвърден като законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система серия К, № 4327685 на ОД на МВР – Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания
за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение
на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила –
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 във вр.
с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че съдът не е дал отговор на всички направени
възражения против електронния фиш. Твърди, че при издаването на електронния фиш
са допуснати съществени процесуални нарушения на ЗДвП и Наредба
№8121з-532/12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
действали към момента на нарушението 11.12.2020 год. Представената снимка по никакъв начин не се свързва с
използването на мобилно техническо средство АТСС АRН САМ S1 №11443b2, с което е било установено извършеното на 11.12.2020 год. в 17.29 часа
нарушение по ЗДвП. Според изложеното в касационната жалба са нарушени
разпоредбите на чл.8 и чл.10, ал.3 от Наредбата. Електронният фиш бил издаден
след давностния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. ЕФ бил
издаден в нарушение на разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН. Не било ясно кое е
санкционираното лице и защо при наличието на двама собственика е ангажирана
отговорността на управителя на ЮЛ, съсобственик на автомобила. Неправилно не
била приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Излага подробни съображения по
наведените касационни оплаквания, като въз основа на тях е направено искане обжалваното съдебно решение
да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде
отменен електронен фиш серия К, №
4327685 на ОД на МВР – Стара Загора както и да се присъдят
сторените от него разноски в производството за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Стара Загора,
редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител
по делото, и не взема становище по
подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание
дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага съдебното
решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото
доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и
становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК
служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна
страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на И.В.
*** против електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 4327685
издаден от ОД на МВР Стара Загора, с
който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лв., за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 11.12.2020 год., в 17.29 ч. в
обл. Стара Загора, гр. Стара Загора на път І-5 км.
236+200 в района на летището управлява в посока към центъра на града товарен
автомобил „Тойота Тундра“ с рег. №*** със скорост 67 км./ч., при разрешена скорост от 50 км./ч., заснето с АТСС ARH CAM
S1 №11443b2 и отчетен километров
толеранс от -3% и превишение на
скоростта 17 км/ч.
С обжалваното решение Старозагорският районен съд е потвърдил електронния
фиш, по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност.
Въззивният съд е приел, че електронният фиш съдържа всички изискуеми реквизити
по чл.189, ал.4 от ЗДвП, като не са констатирани нарушения при неговото
издаване. Безспорно е установено, че мястото на нарушението попада в гр. Стара
Загора. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства е намерил за
доказано извършеното административно нарушение от страна на жалбоподателя, като
същото е подведено под правилната материално правна разпоредба.
При извършената служебна проверка на решението, съдът намира, че не са
налице допуснати процесуални нарушения при неговото постановяване, които да
обосноват отмяната му само на това основание. Решението съдържа мотиви както по
отношение на осъщественото административно нарушение, неговият автор,
процедурата по неговото установяване, както и подвеждането му под правилната
материално правна разпоредба. Не обсъждането на всички наведени оплаквания не
представлява съществено процесуално нарушение.
По отношение на съответствието на решението с приложимия материален закон:
Съдът е формирал своите правни изводи въз основа на приетите по делото
писмени доказателства, с които се установява фактическата обстановка отразена
във фиша. Установените факти, правилно е прието от районният съд, че са
подведени от наказващият орган под правилната материалноправна
разпоредба.
Неоснователно е оплакването, че при издаването на електронният фиш са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Неоснователно е оплакването, че извършеното описание на нарушението не
отговаря на законовите изисквания. Видно от самият електронен фиш е посочено
мястото и датата на извършване на нарушението, конкретното МПС, с което е
извършено нарушението, установената скорост на управление, съответно разрешената
скорост за конкретния пътен участък, съответно приспаднатият толеранс. Всъщност
съдържанието на електронният фиш е законово определено и се съдържа в
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и именно то се следи като описание в
електронния фиш при съдебното му оспорване. Настоящият съдебен състав, намира,
че същият отговаря на законовите изисквания за съдържание така както е прието
от районния съд.
В касационната жалба се оспорва извода на съда, че не прилагането на снимка
към протокола по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на
вътрешните работи, не представлява съществено процесуално нарушение. В
представената преписка пред съда е представен такъв протокол с рег. №5378/13.12.2020 год., съставен по надлежния ред и съдържащ всички реквизити, предвидени в
наредбата и отразяващ използването на техническото средство на дата 11.12.2020 год. От същият се установява, че за времето от 13.50 часа до 18.20 часа е извършен контрол на скоростта на движещите се МПС от юг към север
на път І-5, км. 236, при което са установени 138 нарушения. Нарушението, за
което е санкциониран касаторът е осъществено на 11.12.2020
год. в 17.29 часа, за което е приложен и съответния клип. С така приложените
доказателства е правилен изводът на районния съд за безспорна установеност на
вмененото във вина на Н. административно нарушение за управление на МПС със
скорост над максимално разрешената за населено място. Настоящият съдебен състав
намира, че не прилагането на снимка по чл.10, ал.3 от Наредбата не представлява
съществено процесуално нарушение. Такава действително не е приложена към
административната преписка, но по този начин по никакъв начин не се накърнява
правото на защита на наказаното лице. Такава снимка не е изискана и от страна
на районният съд, като липсва и изрично волеизявление от страна на ответника по
делото, за липсата на такава.
Във връзка с възражението на касатора, че наказващият орган не е посочил точно на какво
основание е определил жалбоподателя като извършител на твърдяното нарушение, при
положение, че товарният автомобил е съсобствен.
Липсата на изрична регламентация за
хипотезата, при която определен автомобил е съсобствен не означава, че в тези
случаи не следва да се ангажира административнонаказателната
отговорност на нито един от съсобствениците. Противно на правната логика би било и ако и на
двамата съсобственици бъде наложено
отделно наказание за едно и също нарушение. Ако ЕФ бъде издаден на името на
единия от тях, както вече бе посочено, той има възможност да посочи лицето,
което е управлявало автомобила и да не понесе административнонаказателната
отговорност за нарушението.
Правилно е прието от районния съд, че това правило е развито и в разпоредбата на чл. 189, ал.
5 от ЗДвП,
съгласно която ЕФ се връчва на
лицето по чл. 188 от
ЗДвП като в
14-дневен срок от получаването му то може да
възрази и предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението. Правото на жалбоподателя
му е надлежно указано в електронния фиш, като по
делото липсват твърдения и доказателства, както той да
го е упражнил своевременно, така и друго лице да
е управлявало процесното
МПС. След като не е упражнил правото си на възражение, правилно е прието от съда, че
следва да се ангажира административнонаказателната му
отговорност
Неоснователно е възражението на
касационния жалбоподател, че съществува неяснота дали той е санкциониран поради
управление на МПС с превишена скорост или затова, че не е посочил лице, която
управлява МПС. Както бе посочена по-горе законът презюмира,
че МПС-то се управлява от неговия собственик и при ЮЛ от неговия законен
представител. В този смисъл несъстоятелно са релевираните
възражение, че не било ясно, че той е наказан именно за управление на МПС със
скорост над допустимата.
Неоснователно е оплакването, че оспореният електронен фиш е издаден след
тримесечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Касационна инстанция намира за необходимо да посочи, че
правилата за издаване на АУАН и НП, разписани в ЗАНН, в случаи като процесния
са дерогирани от специфичните изисквания на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
която детерминира процесуалния ред за ангажиране на административноказателна
отговорност и формалните изисквания към санкционния акт в зависимост от това
дали нарушението е констатирано от техническо средство без човешка намеса или с
техническо средство, но непосредствено използвано и управлявано от съответно
длъжностно лице. При установяване на нарушението от съответното техническо
средство, електронният фиш се издава в отсъствието и на нарушителя и на
контролен орган. Самият фиш представлява типизиран документ (електронно
изявление за знание, което има удостоверителен характер), възпроизвеждащ
установени неприсъствено факти (без възприемането им от човешки сетивен орган,
а чрез технически способ от годно за това средство), като в случаите на чл.189,
ал.4 от ЗДвП акт за установяване на нарушение не се издава и тази фаза на
производството не съществува.
При извършената проверка настоящата инстанция установи,
че нарушението е извършено на 11.12.2020 година, а ЕФ е издаден на 04.01.2021
година, тоест в едногодишния срок от извършване на нарушението. Вярно, че той е
връчен на касатора на 07.07.2021 година, но
връчването има отношение единствено към реализиране на правото на жалба на
привлеченото към административно наказателна отговорност лице. Поради което не
са изтекли давностните срокове за реализиране на административно
наказателната отговорност на Н..
Съдът не възприема тезата, че ЕФ е издаден в
нарушение на чл.
39, ал. 4 ЗАНН. В чл. 39 от ЗАНН са определени и други властнически
актове, освен НП, с които може да се ангажира отговорността на дееца а именно: чрез квитанцията по ал.1, издаване на
фиш по ал.2 или на електронен фиш по ал. 4. Съгласно чл. 39,ал.2 от ЗАНН за
маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им,
когато това е предвидено в закон или указ, овластените контролни органи могат
да налагат на местонарушението глоби в размер от 10
до 50 лв. За да бъде издаден фиш следва да са налице следните предпоставки 1. Установен
маловажен случай на административно нарушение 2. То да е установено от контролен
орган в момента на извършването му 3. Издаваното на фиш изрично да е предвидено
в закон или указ. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни за
самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на
нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от
контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата, и се изпраща
на финансовия орган на съответната общинска администрация за изпълнение. На
нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата. По силата
на разпоредбата на чл. 39,ал.4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по
ал. 2, за което се издава електронен фиш. Нормата на чл.
39, ал. 4 ЗАНН предвижда друг вид властнически акт за
санкциониране на нарушители, които се издава при следните условия. 1. Нарушението
е установено/ заснето /с техническо средство 2. В отсъствието на нарушителя или
контролен орган 2. Издаването на ЕФ трябва да е предвидено в закон .Вярно е ,че фишът и електронният фиш са
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции., но по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване те се различават . Поради което
не може да се приеме релевирания довод, че ако следва
да се наложи глоба в размер от 20 до 50 лева задължително следва да се издаде
фиш, а не електронен фиш. Специфична особеност на фиша, че нарушението е констатирано
в момента на издаването му, а при ЕФ то се установява в един по-късен момент,
защото нарушението се извършва в отсъствието на контролен орган . За разлика от
фиша с електронния фиш могат да се налагат глоби над петдесет лева.
С оглед обществената опасност на
деянието - движение с превишена скорост
в населено място със 17 км в час
правилно е прието, че не следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН.
Поради което съдът намира, че
решението на районният следва да бъде оставено в сила. Въз основа на приетите
доказателства по делото, съдът намира, че може да се направи обоснован извод,
че на 11.12.2020 год. в 17:29 часа Н. е осъществил от обективна и субективна
страна административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението е правилно
квалифицирано, а наказанието е наложено в предвиденият от закона размер.
С оглед на изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдяните касационни основания, поради което обжалваното
решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно
приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2,
предложение първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 249 от 31.10.2021 год., постановено по АНД №20215530201967/2021
год. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърден като
законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система серия К, №
4327685 на ОД на МВР –
Стара Загора.
Решението не подлежи
на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.