№ 55
гр. Елхово, 05.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Виолета К. Апостолова
при участието на секретаря Мара Ив. Демирева
като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Гражданско дело №
20212310100291 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439, ал.1, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено спрямо
ищеца недължимост на вземането на ответника от общо 2682.68 лева по издаден му
изпълнителен лист от 03.06.2013 г. по ч.гр.д. № 17306/2012 год. по описа на СРС поради
погасяването му по давност и като такова не подлежи на принудително изпълнение.
Ищецът Д. ХР. П. твърди в исковата си молба против „Топлофикация София“ ЕАД,
че въз основа на молба от последното дружество от 02.02.2015г. до Частен съдебен
изпълнител Ст. Я., рег. № 844 на КЧСИ и представен изпълнителен лист, е било образувано
против него изпълнително дело № 783/2015г. След това на 24.02.2015 г. съдебният
изпълнител е наложил възбрана на собствената му 1/2 идеална част от недвижим имот в гр.
София, а на 19.04.2017 г. ЧСИ С. Я. е наложил и запор върху банковите сметки, открити на
негово име в „ОББ“ АД и „БАНКА ДСК“ ЕАД. На 20.01.2021 г. съдебният изпълнител е
издал разпореждане за насрочване на опис на движими вещи в жилището на ищеца в гр.
София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 79, вх. Г, ет. 1, който да бъде извършен на 26.02.2021 г.,
но този опис не е бил извършен на посочената дата. При тези факти ищецът заявява, че не
дължи заплащане на задълженията, посочени в изпълнителен лист от 03.06.2013г., издаден
на основание чл. 416 от ГПК след влизане в сила на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 17306/2012 г. на СРС, въз основа на който е образувано изп.д. № 783/2015
г. на ЧСИ С. Я., тъй като същите са погасени по давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД
и чл. 119 от ЗЗД, алтернативно на основание чл. 110 от ЗЗД и чл. 119 от ЗЗД.
В исковата молба се сочи също, че съгласно чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК
изпълнителното производство се прекратява когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
1
Съобразно указанията на ВКС дадени с т. 10 на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК, давността в
изпълнителното производство се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ. В конкретния случай след издаване
на изпълнителния лист на 03.06.2013г. и образуване на изпълнителното дело на 02.02.2015г.,
ищецът счита, че с наложената от ЧСИ възбрана на 24.02.2015 г. (вписана на 10.03.2015 г.)
безспорно е била прекъсната давността за погасяване на вземането, като от този момент
(10.03.2015г.) започва да се брои двугодишният срок, с изтичането на който на основание
чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното дело се „перимира“. Този срок е изтекъл на
10.03.2017 г., тъй като в рамките на тези две години по отношение на длъжника не са били
извършвани никакви изпълнителни действия, като отново съгласно приетото с ТР № 2/2013
г. на ОСГТК прекратяването на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК настъпва по силата на
закона, без да е необходимо издаването на нарочен акт от съдебния изпълнител. Ето защо
всички извършени след тази дата изпълнителни действия, които поначало са годни да
прекъснат давността (наложени запори на банкови сметки от 19.04.2017 г.), не са породили
този ефект, тъй като са били извършени след настъпилата по силата на закона перемпция на
изпълнителното производство. Като се има предвид, че тригодишният срок за погасяване
на вземането на „Топлофикация София“ ЕАД по давност започва да тече от последното
валидно изпълнително действие, а именно от 10.03.2015 г., то същият е изтекъл па
10.03.2018 г., а вземанията за разноски са погасени на основание чл.119 от ЗЗД с погасяване
на главното вземане. Ищецът счита, че процесните задължения се погасяват с тригодишна
давност (чл. 111. б. „в“ от ЗЗД), защото същите касаят периодични плащания и лихви,
установени със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като нито подаването на
заявлението, нито издаването на заповедта и изпълнителния лист прекъсват давността. Не е
налице в тези случаи и хипотезата на предприемане на изпълнително действие по смисъла
на чл.116, б. „в“ от ЗЗД, а давността в заповедното производство се прекъсва само в
хипотезата на предявен иск за вземането по чл.422 ГПК – считано от датата на подаване на
заявлението /в т. см. т.14 от ТР №2/201Зг. ОСГТК/. Дори и да се приеме, че вземанията на
отв. дружество, установени със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
17306/2012 г. на СРС, имат петгодишна давност, то ищецът счита, че същите отново са
погасени на 10.03.2020 г.
Предвид на тези си съображения на основание чл.124, вр. с чл. 439 от ГПК ищецът
желае да бъде постановено решение, с което съдът да признае за установено по отношение
на отв. дружество „Топлофикация София“ ЕАД - взискател по изпълнително дело №
873/2015г. по описа на ЧСИ С. Я. с peг. № 844 на КЧСИ с РД-СГС, образувано на основание
изп.лист, издаден по ч.гр.д. № 17306/2012 год. по описа на СРС, че ищецът не дължи сумата
от общо 2682.68 лева, тъй като това вземане е погасено по давност и не подлежи на
принудително изпълнение. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В дадения от съда срок ответното дружество, чрез своя проц. представител –
юриск.Т. С., е депозирало отговор на исковата молба, с който е заявил, че исковата молба е
неоснователна, а задължението на ищеца не е било погасено по давност. Сочат на първо
2
място, че давността по влязла в сила заповед за изпълнение е 5 години, считано от влизане в
сила на Заповедта, а с молбата за образуване на изп. дело № 783/2015г. от 02.02.2015г.
погасителната давност отново е прекъсната, тъй като със същата молба е поискано да се
извършат изпълнителни действия. Освен това, с подаването на молбата за образуване на
изпълнителното дело, дружеството-ответник е възложило правата по чл. 18 ЗЧСИ, с което се
счита, че давността е прекъсната на основание чл.116, б. „в“ от ЗЗД. Твърди се на следващо
място, че след образуването на изпълнителното дело са предприети в периода 24.02.2015г.
до 09.03.2021г. множество изпълнителни действия, посочени подробно по вид и дата, като
всяко едно от тях прекъсва давността на вземането на „Топлофикация София“ ЕАД и
същото не е погасено. Излагат се съображения тече ли погасителна давност по време на
висящ изпълнителен процес съобразно даденото тълкуване с Постановление № 3 от
18.11.1980г. на Пленума на ВС и според ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС. Прави се искане за присъждане на разноски по делото и се прави възражение за
прекомерност в условията на евентуалност на адв. възнаграждение на проц.представител на
ищеца.
В съдебно заседание ищецът не се явява лично и не изпраща представител.
Процесуалният представител на ищеца – адв.Т.З. е представил писмена молба-становище, в
което заявява, че поддържа изцяло предявения иск. Твърди се, че иска е основателен и
доказан, поради което следва да се уважи изцяло и се присъдят на ищеца направените от
него разноски по делото – платени държавна такса за образуване на делото и адвокатско
възнаграждение.
Ответното дружество „Топлофикация София“ ЕАД, редовно и своевременно
призовано, не изпраща представител в с.з., но неговият процесуален представител –
юриск.Филиз Ибрямова е подала писмена молба, в която заявява, че поддържа
представеният отговор на исковата молба и желае иска да се отхвърли като неоснователен и
недоказан. Претендират се и направените по делото разноски.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, а и събраните доказателства убедително потвърждават, че въз
основа на подадено от ответното дружество заявление по чл. 410 от ГПК на 09.08.2012г. е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 01.10.2012г. по ч.гр.д. №
17306/2012г. по описа на СРС, с която на Д. ХР. П. /ищец в наст. производство/ е
разпоредено да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата от общо 2682.68 лева, от
които 2140.62 лева за доставена от дружеството топлинна енергия през периода м.12.2009г.
до м.04.2011г., ведно със законната лихва за периода от 09.08.2012г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 391.42 лева за периода от 31.01.2010г. до
25.07.2012г. и 150.64 лева разноски по делото. Тази заповед е влязла в сила на 30.04.2013г.
след връчването й на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК. На 03.06.2013 година е бил
издаден в полза на „Топлофикация София“ ЕАД по ч.гр.д. № 17306/2012г. по описа на СРС
изпълнителен лист против Д. ХР. П. за присъдените суми.
3
Безспорно е също така, че на 02.02.2015 година въз основа на така издаденият изп.
лист и по молба на „Топлофикация София“ ЕАД е било образувано против Д. ХР. П.
изпълнително дело № 783 по описа на ЧИС С. Я. с рег. № 844 на КЧСИ, като по същото е
изпратена покана до длъжника за доброволно изпълнение, извършено е проучване на
неговото имуществено съС.ие, изискани са справки за налични недвижими имоти и налични
публични задължения. С молбата за образуване на изп. дело, взискателят е направил искане
по чл. 18 от ЗЧСИ за възлагане от взискателя на частният съдебен изпълнител във връзка с
изпълнителното производство да проучва имущественото съС.ие на длъжника, да прави
справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определя начина на изпълнението.
В хода на изпълнителното производство с Постановление от 24.02.2015г. ЧСИ е
наложил възбрана върху собствения на длъжника недвижими имот. На 10.03.2015г. е
вписана възбрана върху собствената на длъжника ½ ид.част от конкретно посочен недв.
имот в гр. София, ж.к. ***
С Постановление от 23.03.2015г. ЧСИ е насрочил опис на недвижимия имот за
23.04.2015г., но съобщението до длъжника не е било надлежно връчено на Д.П. въпреки
направените опити за това, вкл. и чрез залепване на уведомление на входната врата на
жилището. На 30.03.2015г. при ЧСИ се е явила Елена П.а - дъщеря на длъжника, която се е
запознала с материалите по делото и е уведомила ЧСИ, че баща й не живее в Р България и
че има здравословни проблеми, но не е представила актуален адрес за връчване на съдебни
книжа на баща си. Опис на имота не е бил извършен, тъй като длъжникът не е бил надлежно
уведомен за него от ЧСИ.
На 19.04.2017 година ЧСИ е изпратил три запорни съобщения до три банки в
страната за налагане запор на банковите сметки на длъжника Д. ХР. П. до размер на
дължимите суми по изпълнителното дело. Запорните съобщения са връчени на 27.04.2017г.
и всяка от банките е уведомила ЧСИ, че налага запор по наличната сметка.
На 06.11.2019г. „Топлофикация София“ ЕАД подава нова молба до ЧСЕ С. Я., с
която желае да се извърши справка в НАП във връзка с налагане запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, както и да се насрочи опис на движими вещи, собственост на
длъжника.
На 20.01.2021г. ЧСИ е издал разпореждане, с което е насрочил на 26.02.2021г. от
11.30 часа опис и оценка на движими вещи на длъжника, намиращи се в жилището му.
На 08.03.2021г. е изпратено запорно съобщение до друга банка /„Райфайзенбанк
България“/ за налагане запор върху банковата сметка на длъжника до размера на
задължението.
На 11.03.2021г. е подадена молба от длъжника, чрез упълномощеният адв. Т.З. с
искане за спиране на изпълнителното производство поради допусната обезпечителна мярка.
От 11.03.2021г. до настоящия момент това изп.производство е спряно след наложена
обезпечителна мярка с Определение № 20057528 от 04.03.2021г. на СРС по гр. д. №
12174/21г., постановено преди изпращането на делото по подсъдност на ЕРС.
4
От така изложената фактическа обстановка която страните не оспорват, съдът прави
следните правни изводи:
Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и
като изходи и от петитума на същата, съдът квалифицира предявеният от ищеца
отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1, във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК – за признаване
за установено по отношение на отв. дружество „Топлофикация София“ ЕАД - взискател по
изпълнително дело № 873/2015г. по описа на ЧСИ С. Я. с peг. № 844 на КЧСИ с РД-СГС,
образувано на основание изп.лист, издаден по ч.гр.д. № 17306/2012 год. по описа на СРС, че
ищецът не дължи сумата от общо 2682.68 лева, тъй като това вземане е погасено по давност
и не подлежи на принудително изпълнение. Претендира и присъждане на направените по
делото разноски на основание чл. 78 от ГПК.
Съдът намира предявеният иск за процесуално допустим като предявен от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от воденето на настоящия спор и при липсата на
отрицателни предпоставки за осъществяване правото на иск на ищеца.
Съдът приема, че за ищеца Д. ХР. П. е налице правен интерес от предявяването на
настоящия отрицателен установителен иск, тъй като същият е длъжник по образуваното
изпълнително производство по изп.д. № 873/2015г. по описа на ЧСИ С. Я. въз основа на
издадения по ч.гр.д. № 17306/2012 год. по описа на СРС изпълнителен лист от 03.06.2013 г.
и именно дължимостта на вземането по този изпълнителен лист той оспорва като погасено
по давност.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да се отхвърли по следните съображения:
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
В настоящия случай ищецът е длъжник в изпълнителното производство по изп.д. №
873/2015г. по описа на ЧСИ С. Я. и оспорва съществуването на вземането по изпълнителния
лист на взискателя, като твърди, че същото е погасено по давност.
Съгласно текста на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а предвид разпоредбите на
чл.116, б.„в” и чл.117, ал.1 и 2 от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение и от прекъсването на давността започва да тече нова давност, а
ако вземането е установено със съдебно решение, срокът за новата давност е всякога 5
години.
В конкретния случай, един от спорните въпроси е дали за вземанията, за които е
издадена влязла в сила заповед за изпълнение, е приложима давността по чл.117, ал.2 ЗЗД –
5 години, или е приложима по-кратката 3 годишна такава.
5
Съдът приема, че в случая е приложима петгодишна давност, тъй като Заповедта за
изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, като при
оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали
вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато
възражение не е подадено в срок, какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение
влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на
вземането в този случай е установено със сила на присъдено нещо, но следва да се вземе
предвид обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата
на чл.414, ал.2 ГПК преклузивен двуседмичен срок /към момента на издаването на
заповедта/, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на присъдено
нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска
с правно основание чл.424 ГПК - при новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства. Извън иска по чл.424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма
на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от
възможност да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за
изпълнение на основание чл.423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК
(отм.) режим във връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно
изпълнително основание, при който се предвиждаше възможност за предявяване на искове -
по чл.252 ГПК (отм.), чл.254 ГПК (отм.), чл.255 ГПК (отм.), които не се преклудират със
специални срокове. Затова и съдебната практика приема, че правните последици на акта по
чл.242 ГПК (отм.), с който се разпорежда издаване на изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание, не се приравняват на влязло в сила съдебно решение, постановено
в исков процес, поради което срокът на давността по чл.117, ал.1 ЗЗД съвпада с давностния
срок за погасяване на вземането и разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира приложение.
В действащия ГПК, с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против
заповедта за изпълнение, се получава крайния ефект - именно на окончателно разрешен
правен спор относно съществуването на вземането. Стабилитетът на заповедта за
изпълнение произтича от това, че тя влиза в законна сила, за разлика от несъдебните
изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). С оглед на това, съдебната практика по
отношение на несъдебните изпълнителни основания по отменения ГПК няма отношение към
разглеждания случай, към който намира приложение актуалната съдебна практика,
постановена във връзка с регламентираното в действащия процесуален закон заповедно
производство. По изложените съображения съдът намира, че нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД
следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, влязла в сила поради неподаване на възражение от
страна на длъжника в срока по чл. 414, ал.2 ГПК.
Съгласно т.14 от ТР №2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, новият
ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл.422, ал.1 ГПК
предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал.1
6
ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.415, ал.1
ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването на възражение от
страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно, поради което заповедта
за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист, съгласно
нормата на чл. 416 ГПК.
Съдът приема, че в случая заповедта за изпълнение е влязла в сила на 30.04.2013г.,
когато е изтекъл 2-седмичния срок за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК. Също така
следва да се съобрази, че ищеца не е обжалвал и разпореждането за издаване на
изпълнителния лист, ако е считал, че заповедта за изпълнение не е влязла в сила, или
изводът, който се налага е, че заповедта за изпълнение е влязла в сила в хипотезата на
чл.416, пр.1 от ГПК. От този момент е започнала да тече давността по чл.117, ал.2 ЗЗД,
която изтича на 30.04.2018г.
Съгласно чл.116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Според задължителните разяснения по т.10 от ТР
№2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
разсрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължения лица. Искането да бъде приложен
изпълнителен способ също прекъсва давността, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, съгласно ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото съС.ие на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Видно от приложеното изп. дело № 873/2015г. по описа на ЧСИ С. Я.,
последният е извършвал действия, с които давността е била прекъсвана както следва: на
24.02.15г. с постановление на ЧСИ е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника,
вписана на 10.03.2015година; на 23.03.2015г. е насрочен за 23.04.2015г. опис на
недвижимият имот, върху който е наложена възбраната, който не е бил осъществен; на
19.04.2017г. са изпратени запорни съобщения до три различни банки за налагане запор
върху банкови сметки на длъжника, надлежно връчени на 27.04.2017г.; на 20.01.2021г. е
насрочен опис на движими вещи на длъжника за 26.02.2021г. и последното извършено по
това изп.дело изпълнително действие е от 08.03.2021г. когато е изпратено запорно
съобщение до друга банка за налагане запор върху банкова сметка на длъжника. С
предприемането на всяко от тези действия по налагане на възбрана и връчването на запорни
съобщения от съдебния изпълнител, петгодишната давност по отношение на вземанията по
7
издаденият изп. лист е прекъсната на основание чл.116, б. „в“ от ЗЗД и е започнала да тече
нова давност, която не е изтекла до подаването на исковата молба в съда на 01.03.2021
година. Теченото на давността е спряно на 11.03.2021г. със спирането на принудителното
изпълнение, постановено от съда за обезпечение на предявения иск по настоящото дело.
Другият спорен въпрос в настоящото производство е към подаването на исковата
молба - 01.03.2021г. настъпили ли са били предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за
прекратяване по силата на Закона на изпълнителното производство, образувано против Д.
ХР. П., и предприетите след това изпълнителни действия валидни ли са и в този смисъл
водят ли до прекъсване на давността.
Съгласно приетото в т.10 от Тълкувателно решение № 2, постановено на
26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС на РБ, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие, като е обявено за изгубило сила
Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд. Прието е, че в изпълнителния
процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа като иска
нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен, или да не действа /да не
иска нови изпълнителни способи/, а давността се прекъсва многократно – с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на Закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Тук следва да се направи разграничение между действията, препятстващи
прекратяване на изпълнителното дело по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК – така нар. перемпция и
действията, които водят до прекъсване на погасителната давност в изпълнителния процес по
чл.116, б.„в“ от ЗЗД /искане или предприемане на изпълнителни действия/. Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, то изпълнителното производство за събиране на паричното вземане се прекратява
по право по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, а новата погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. „Валидно изпълнително действие“ в смисъла, разяснен с т.10 от ТР №2/15г.
ОСГТК на ВКС, означава действие за принудително събиране на паричното притезание,
предприето от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение. Редовна е молбата за
изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ за осребряване на
имуществото на длъжника (чл. 426, ал. 2 ГПК), включително и молбата при възлагане по
чл.18 от ЗЧСИ. Действието за принудително изпълнение, предприето въз основа на
редовната молба, е валидно в смисъла на тълкувателния акт и прекъсва погасителната
давност за паричното притезание, съгласно чл.116, б.„в“ от ЗЗД. Съгласно трайната съдебна
8
практика основанието по чл.116, б.„в“ от ЗЗД не изисква изпълнителните действия да са
част от изпълнителен способ, приключил с осребряване на имуществото на длъжника преди
настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Добавянето на допълнителни условия към
това основание за прекъсване на погасителната давност по чл.116, б.„в“ от ЗЗД, които не
произтичат от фактическия състав на разпоредбата, неоправдано ограничава приложното й
поле. Действително, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, а основанието за прекратяване на изпълнителното
дело по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е настъпило по силата на закона, съдебният изпълнител
служебно вдига наложените запори и възбрани, а всички други предприети изпълнителни
действия за принудително събиране на паричното притезание се обезсилват по право с
изключение на тези по приключените изпълнителни способи, от които трети лица са
придобили права (напр. купувачите от публичната продан) и на редовността на плащанията,
извършени от трети задължени лица. Служебното задължение на съдебния изпълнител и
обезсилването на предприетите изпълнителни действия, като законни последици на
перемпцията, не се съотнасят към основанието по чл.116, б.„в“ от ЗЗД. Фактическият му
състав е осъществен. Погасителната давност е прекъсната и не зависи от по-късно
настъпилата перемпция, т.е. перемпцията е без правно значение за давността. Общото между
двата правни института е, че едни и същи юридически факти могат да имат значение както
за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни
правни последици. Изтеклата погасителна давност изключва правото на принудително
изпълнение, въпреки че кредиторът се е снабдил с изпълнително основание /пред съдебния
изпълнител обаче длъжникът не може да се позове на нея и съдебния изпълнител не може да
я зачете, освен при влязло в сила решение за уважаването на иска по чл. 439 от ГПК/.
Перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение. Обратно, и след
настъпването й правото на принудително изпълнение може да съществува, но въпреки това
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК задължава съдебният изпълнител да я зачете.
В случая след вписването на възбраната на 10.03.2015г., насрочването на опис на
недвижими имот за 23.04.2015г. и наложените на 19.04.2017г. запори по банкови сметки на
длъжника и изпратени запорни съобщения до три банки, връчени на 27.04.2015г., на
06.11.2019г. взискателят е подал молба до ЧСИ по изп. дело № 783/2015г. с искане да се
извърши нова справка в НАП и да се насрочи опис на движими вещи на длъжника. Такъв
опис на движими вещи в жилището на длъжника е насрочен от ЧСИ на 26.02.2021г. с
разпореждане от 20.01.2021г., а на 08.03.2021г. ЧСИ е наложил нов запор върху банкова
сметка на длъжника, с което отново е прекъсната давността. Обстоятелството, че в периода
от 27.04.2017г. /когато са връчени запорните съобщения от ЧСИ до банките, където
длъжникът има банкови сметки, съгласно чл. 450 от ГПК/ до 06.11.2019г. взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия и такива не са извършени, е основание да
се приеме, че е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на
изпълнителното производство /настъпило на 27.04.2019г./, но когато по изпълнителното
дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният
9
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува
новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той
е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително
дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана
дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени правила по
воденото и администрирането на изпълнителните дела. Перемпцията е без правно значение
за прекъсването на давността с оглед предмета на настоящото дело. Тя е имала значение при
действието на ППВС № 3/1980 г., тъй като до обявяването му за изгубило сила новата
давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът
и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.
Предвид на изложеното, съдът приема, че вземането на „Топлофикация София“
ЕАД против ищеца по делото Д. ХР. П. въз основа на изпълнителен лист от 03.06.2013г.,
издаден по ч.гр.д. № 17306/2012г. на СРС против Д. ХР. П., не е погасено по давност към
момента на подаването на исковата молба в съда – 01.03.2021г. Давността за погасяване на
вземането на ответното дружество по издадения изп. лист от 03.06.2013г., която в случая е
пет години, е започнала първоначално да тече от влизането в сила на издадената заповед за
изпълнение - 30.04.2012г. и е била многократно прекъсвана – с налагане от ЧСИ на възбрана
върху недвижимия имот на длъжника на 24.02.2015г. и вписването й на 10.03.2015г.,
насрочване на опис на същия имот на 23.04.2015г., налагането на запори върху банкови
сметки на длъжника – на 27.04.2017 година /с връчването на запорните съобщения/,
насрочването на 20.01.2021г. на опис на движими вещи на длъжника и налагане на запор
върху банкова сметка на длъжника в друга банка – на 09.03.2021г., поради което
предявеният отрицателен установителен иск се явява неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът Д. ХР. П. следва
да бъде осъден да заплати на ответника „Топлофикация София“ ЕАД направените по
делото разноски. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица, ако те са били
защитавани от юрисконсулт се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда и
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от ЗПП. Ето защо съдът присъди в полза на ответното дружество разноски в размер
на 300.00 лева за юриск. възнаграждение, определено по реда на чл.78 ал.8 ГПК, вр. с чл.37
ЗПП, вр. с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Направеното от проц.представител на ищеца искане за присъждане на основание чл.
78, ал.1 от ГПК разноски по делото, предвид отхвърляне на ищцовите претенции, като
неоснователно не следва да се уважава.
10
Воден от гореизложеното, Елховският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният на основание чл.
439, ал.1, вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК иск от Д. ХР. П., с ЕГН – **********, с поС.ен
адрес в гр. София, ж.к. *** и настоящ адрес в с. Гранитово, общ.Елхово, обл.Ямбол,
***, със съдебен адрес в гр. София, п.к. 1111, бул. „Шипченски проход“, № 43, вх.1,
етаж мецанин, ателие № А4, чрез адв. Т.З., против „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ”ЕАД, с ЕИК *********, представлявано от А.А. – Изп.директор и И.Е. –
Председател на УС, с адрес гр.София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, за признаване за
установено по отношение на ответното дружество - взискател по изпълнително дело №
783/2015 г. по описа на ЧСИ С. Я., peг. № 844 на КЧСИ, с район на действие СГС,
образувано на основание изп.лист, издаден по ч.гр.д. № 17306/2012 год. по описа на
СРС, ІІІ г.о., 86 с-в, че ищецът не дължи поради погасяване по давност и не подлежаща
на принудително изпълнение сумата от общо 2682.68 лева, от които 2140.62 лева за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода м.12.2009г. до м.04.2011г.,
ведно със законната лихва за периода от 09.08.2012г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 391.42 лева за периода от 31.01.2010г. до 25.07.2012г. и
150.64 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и 8 от ГПК Д. ХР. П., с ЕГН – **********,
с поС.ен адрес в гр. София, ж.к. *** и настоящ адрес в с. Гранитово, общ.Елхово,
обл.Ямбол, ***, със съдебен адрес в гр. София, п.к. 1111, бул. „Шипченски проход“, №
43, вх.1, етаж мецанин, ателие № А4, чрез адв. Т.З. ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”ЕАД, с ЕИК *********, представлявано от А.А. –
Изп.директор и И.Е. – Председател на УС, с адрес гр.София, ул. „Ястребец“ № 23 Б,,
направените по делото разноски в размер на 300.00 лева /триста лева/ с оглед
отхвърляне на иска.
НЕ УВАЖАВА искането на Д. ХР. П. , с ЕГН – ********** с правно основание
чл. 78, ал.1 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд
чрез Елховски районен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните, чрез
връчването му.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
11