Р Е Ш Е Н И Е
Номер -255
04.07.2019 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На пети юни, две хиляди и деветнадесетата година
В
публично заседание в следния
състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор:__________________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Гражданско дело № 517 по описа за 2018 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Делото е образувано по исковата
молба на Д.П.С. от гр. Бургас, с която на основание чл.432 от КЗ и чл.45 от ЗЗД
са предявени обективно съединени искове
против ЗД „Бул Инс“ АД , ЕИК831830482, със
седалище и адрес на управление - гр.София и В.Р.З. от гр. Б., кв.К. за заплащането на сумата от 35 лв. –
обезщетение за имуществени вреди и сумата от 25 500 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди за причинени увреждания
вследствие причинено ПТП на 08.11.2017 г. в качеството му на пътник в застраховано МПС. Ищецът сочи , че вторият ответник – В.З. на 08.11.2017 г. като
водач на лек автомобил Фиат Стило с
рег.№А 1293 КА при управление на това
МПС причинява самостоятелно пътно-транспортно произшествие – излиза от пътното
платно и след множество удари в металните колчета, разположени до пътя
странично се блъска в бетонна ограда като вследствие на удара ищецът е получил
открита рана на главата, мозъчно сътресение, открита рана на дясно коляно,
както и скъсано сухожилие на същото, много силни болки в дясна ръка. На водача е съставен АУАН като е
образувано и ДП №393/2018 г. на РП – Бургас. Ищецът се позовава на епикризи – ИЗ №26720 , издадена от
Неврохирургично отделение при УМБАЛ – Бургас, по която е поставена диагноза –
открита рана на окосмена част на главата с придружаващо мозъчно сътресение,
както и на епикриза – ИЗ №26978 ,
издадена от ООТ при УМБАЛ – Бургас с диагноза – В.Л.К. Р. Г. Д..
Лезиотендини пателе проприум генус
декстри – видно от оперативен протокол е
извършена ревизия на рана на дясно коляно, намерена е лезия на сухожилието,
направена е тендорафия. След направената операция е направена ограничена
екстензия и флексия на десен долен крайник , продължаваща и към завеждане на
иска като в тази връзка се представя и амбулаторен лист. Относно лекия автомобил , в който е претърпяно
произшествието е налице валидно сключена застраховка „ГО“ със ЗД „Бул Инс“АД с
дата на покритието – 31.10.2017 г. – до 30.10.2018 г. На основание чл.478 от КЗ ищецът се
легитимира като пострадало лице. Същият сочи , че на 06.12.2017 г. е депозирал
пред застрахователя искане за изплащане на
обезщетение , но в предвидения в чл.108 ал.3 във вр. с чл.496 от КЗ срок
от три месеца застрахователят не се е произнесъл и плащане не е постъпило.
Ищецът сочи , че вследствие на причиненото ПТП е претърпял увреждания , които
са му причинили болки и страдания в значителна степен: от мястото на ПТП е бил
откаран с екип на СМП, претърпял е операция, продължително време е бил трудно подвижен, изпитвал е болки , които и
обезболяващи медикаменти не са могли да
потушат, изпитвал е болки в кръстната област и коляното около три месеца.
Назначено му е било домашно лечение , не е можел да ходи на работа.
Впоследствие е претъпял трудни процедури по раздвижване. Понастоящем ищецът се
оплаква от спорадични болки в таза , кръста, главата , дясната ръка. Изпитва
болки при движения , същите са
затруднени, състоянието се влошава при
застудяване и валежи. Претендира обезщетение
на така причинените му неимуществени
вреди. Претендира и заплащане на
причинени имуществени вреди – заплатени разходи за преглед при лекар в
размер на 35 лв. Сочи , че предявява
исковете си както следва : - на основание сключения договор за застраховка „ГО“ и чл.432 от КЗ
против ответника „Бул Инс“ АД – да бъде
осъден да му заплати сумата от 25 500 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди за причинените болки и страдания
вследствие на претърпяното ПТП на 08.11.2017 г. ведно със законната лихва върху
сумата считано от момента на увреждането до окончателното изплащане, както и
сумата от 35 лв. – обезщетение за
причинени имуществени вреди , изразяващи се в заплатен медицински
преглед ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска. При условията на евентуалност в случай че бъдат
отхвърлени предявените искове срещу застрахователя на основание чл.45 от ЗЗД се
претендира осъждането на втория – евентуален ответник В.З. – да заплати на ищеца сумата от 25 500 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди
за причинените болки и страдания
вследствие на претърпяното ПТП на
08.11.2017 г. ведно със законната лихва начиная от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Направени
са искания по доказателствата – за допускане на двама свидетели при режим на
довеждане, които ще установяват факти и обстоятелства от личния живот на ищеца, за назначаване на комплексна съдебна
експертиза, към която са поставени подробни въпроси относно механизма на ПТП ,
характера на уврежданията , както и процеса на лечение на ищеца, която да бъде
извършена от съдебен лекар, както и да се изискат от БРП – ДП №393/2018 г. на
БРП и медицинското досие на ищеца – от
НХО при УМБАЛ от 2017 г. Прилагат се към исковата молба писмени доказателства
по опис в девет пункта. Исковата претенция се поддържа пред съда лично и чрез
процесуалния представител – адвокат. По съществото на спора се представят подробни писмени бележки, в които се обосновава претенция като за
обезщетение на средна телесна повреда. Моли се за уважаване изцяло на предявените искове.
С отговора си на исковата молба по чл.367
от ГПК на първо място от страна на застрахователя ЗД „Бул Инс“ АД е направено
оспорване основателността на претенцията. Същата се оспорва и по размер като при
евентуална основателност на основание чл.52 от ЗЗД размера по
справедливост се признава в размер до 10
000 лв. Прави се възражение за съпричиняване на
вредата от страна на ищеца – бил е без предпазен колан и се е качил в
МПС , управлявано от водач , употребил
алкохол. Направено е искане по доказателствата – за назначаване на
автотехническа експертиза и
съдебно-медицинска експертиза, като са поставени въпроси към същите за изясняване на релевантни по
спора по делото факти и
обстоятелства. Направено е искане за
допускане като свидетел В.Р.З.. Пред съда не се явява представител на
този ответник. Не се взема становище по съществото на спора. Претендира се
присъждане на разноски по делото – 2500 лева – възнаграждение за адвокат и 200 лв.
–за експертиза – или общо 2700 лв.
Депозиран е и отговор на исковата молба по чл.367 от ГПК и от страна
на евентуалния ответник В.З.. Същият
оспорва иска като неоснователен спрямо
него. Не се противопоставя на
представените по делото доказателства и направените доказателствени
искания. Прави искане за допускане до разпит на двама свидетели при режим на
довеждане относно неимуществените вреди, претърпени от него и ищеца. Пред
съда страната поддържа становището си лично и чрез процесуален
представител – адвокат. Също се претендира заплащане на разноски по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност , Бургаският окръжен съд
приема за установено следното:
Безспорно установено е , че на 08.11.2017 г. в кв. Крайморие на
гр.Бургас ищецът като пътник в л.а. „Фиат Стило“ е претърпял ПТП, при което е
получил наранявания на главата, десен крак и
дясна ръка. Вторият ответник – В.З. е бил водач на автомобила като
същият е катастрофирал самостоятелно
след употреба на алкохол – излязъл от пътното платно и след множество удари в металните колчета се блъснал в бетонна
ограда. Назначената по делото съдебна
автотехническа експертиза сочи , че ударът в бетонната ограда е настъпил с
предния десен ъгъл на автомобила, съответно – ангажиментът на удара е бил в дясната
челна част и предната дясна страна. Поради това намиращият се
отпред вдясно пътник в автомобила , а именно – ищеца Д.С. е понесъл удара в най-голяма степен. Инцидента
е станал при завой наляво на кръстовището на ул. “Хр.Арнаудов“ с ул. “Вълнолома“.
Автомобилът сочи вещото лице е навлязъл в
кръстовището със значително по-висока скорост, за да напусне пътното
платно. Като се съобразява степента на
наранявания на ищеца скоростта на автомобила се определя на 40-50 км/ч ,
но не повече. Автомобилът е напуснал
очертанията на пътното платно ,
навлязъл е в тротоарната площ и се е
ударил косо с предния си десен ъгъл в бетонна ограда. Причината за процесното
ПТП се сочи от вещото лице е само
субективна – резултат от действията на водача на автомобила – В.З. , който не
съобразява скоростта си с пътната ситуация при навлизане в кръстовището за ляв
завой и допуска автомобилът да излезе от
пътя. Следвало е да намали скоростта до
около 20 км/ч , за да успее да изпълни
левия завой без странично занасяне. Обстоятелството , че водачът се е намирал под въздействието на
алкохол се е отразило на неговата
концентрация и внимание , а оттам – и на преценката му за избор на скоростта.
Скоростта , с която автомобилът навлиза в кръстовището е била значително над критичната и това е
довело до настъпването на ПТП.
Вследствие на причинения
удар при ПТП ищеца С. понася наранявания на главата , десния крак и дясната
ръка. На първо място - налице е открита
/ разкъсно – контузна / рана в окосмената част на главата. Вещото лице по
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза потвърждава наличието на рана. Ищецът е получил и мозъчно
сътресение. Причинено му е било локално
охлузване в дясна лицева половина. На дясното коляно е била причинена разкъсно
контузна рана. При ревизия на раната е намерена лезия на сухожилието на
пателата. Извършено е зашиване на
сухожилието и му е направена стерилна превръзка. Първоначално е бил хоспитализиран в НХО на УМБАЛ – Бургас на
09.11.2017 г. до 12.11.2017г. Направено му е било изследване на главата,
констатирана е липса на травматични увреждания. Впоследствие хоспитализиран в ООТ при УМБАЛ на 12.11.2017
г. като е изписан на 15.11.2017 г. за
оперативно лечение на коляното. При прегледа на ищеца от вещото лице се констатира оперативен
цикатрикс по предната повърхност на
дясното коляно с дължина на горното рамо – 6 см , на страничното рамо – 6 см и на
вътрешното – 4.5 см. Под брадата вляво
има белег от рана по дължина на долночелюстния ръб с дължина 1 см.
Белези от рани по челото , слепоочието и
главата не са установени. Движенията в дясната колянна става са в пълен обем.
Вещото лице сочи , че оздравителния процес е бил в рамките на 2 , не повече от
3 месеца, време през което му е било нарушено качеството на живот.
Възстановяването е протекло без усложнения. Вещото лице изследвайки механизма и увредените места по тялото на ищеца сочи ,
че травмата на коляното е от съприкосновение с остри ръбести предмети
на автомобила, като в механизма участва и притискане от такива части на
автомобила. Травмата на дясната половина
на лицето и главата са в резултат от съприкосновение
със страничните части на купето – греда , врата. При този механизъм на
получаване на уврежданията, същите според вещото лице могат да се получат и при поставен предпазен колан.
Съществено се различават
показанията на свидетелите по делото. Свид. П. – воден от ищеца сочи ,
че състоянието на Д. е било сериозно –
имал е рани по главата – при посещението
в болницата го е видял с
превръзки от дясната част на главата ,
дясната част на брадата, с шина на десния крак. Свидетелят сочи също така ,
че седмица след излизането от болницата Д.
не е можел да говори разбираемо поради прехапване на езика , хранел се е със
сламка. Бил е с шина на крака около месец, на легло след махането е ходел с
патерици , изпитвал е болки. Дълго време не е
можел да стъпва на крака си. Приемал е обезболяващи медикаменти. В
началото не е можел да се обслужва ,
придвижвали са го с кола. След два месеца с патерици му е било предписано раздвижване на крака.
Преустановил активния си живот и е напълнял от застоялия живот. Свидетелят К.,
воден от ответника З. сочи друго – че не
е виждал
Д. с превръзки и с патерици. Въпреки , че знае за претърпяното ПТП и
близостта с павилион на майка му не го е забелязал да е пострадал , да накуцва
и т.н. Изразява предположение , че го е виждал 20 дни след катастрофата, в края на м. декември но е ходел без патерици и не е накуцвал.
Съдът намира , че следва да се кредитират показанията на свидетеля П., които
излагат фактическа обстановка в съответствие с останалите по делото
доказателства , докато свидетеля К. изразява неувереност в изложението си като
изразява предположения и проявява липса на категоричност в показанията си.
Безспорно установено по делото съдът
намира обстоятелството , че ищецът Д.С.
е претърпял пътно-транспортно
произшествие като пътник в МПС ,
управлявано от втория ответник – З.. Безспорно установено е също така, че са му
били причинени травми на десния крак и в главата – медицинската документация и
приетата по делото експертиза по категоричен начин сочат, че ищецът е бил хоспитализиран в УМБАЛ – Бургас
в отделението както по неврохирургия , така и по ортопедия и травматология по
повод причинените удари в главата и в дясното коляно. Причинени са му били
увреждания, довели до преживявания на болки , страдания и ограничения в живота
му на придвижване , нормален активен
живот като възстановяването е преминало без усложнения. Вещото лице сочи , че
към момента на прегледа по време висящността на делото е настъпило пълно възстановяване с остатъчни
оплаквания. Уврежданията са получени
вследствие виновното поведение на водача на
автомобила – втория ответник, причинил ПТП-то със автомобил по отношение
на който е налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Това обуславя ангажиране отговорността на първия ответник – ЗД „Бул Инс“АД , с който
застраховател е сключена застраховката „ГО“. Ищецът е предявил искане пред застрахователното
дружество , но то както сочи ищецът не се е
произнесло по искането и плащане на ищеца в качеството му на пострадал
не е било правено. Приложено по делото е писмо от застрахователя до ищеца , в който се сочи ,
че няма влязла в сила присъда относно
виновността на деянието на водача З. , която да ангажира застрахователя в
процесния случай. Налице е обаче непозволено увреждане смисъла на чл.45 от ЗЗД
от страна на водача на застрахованото
МПС изъвършено на пострадалия ищец , което да ангажира
отговорността на застрахователя за обезвреда по чл.432 от Кодекса за
застраховането. Претърпените болки и страдания
безспорно следва да бъдат обезщетени съобразно принципа за справедливост
по чл.52 от ЗЗД. Възражението за
съпричиняване от страна на
застрахователя „Бул Инс“ АД не се възприема от настоящия съдебен състав.
На първо място – липсата на поставен предпазен колан в случая съобразно приетата
по делото медицинска експертиза не е повлияла на вредоносния резултат. Вещото
лице е категорично , че дори и да бе поставен колана – получените травми не би
могло да бъдат избегнати. Що се отнася до
обстоятелството , че ищецът
заедно с втория ответник са употребили алкохол непосредствено преди да се качат на автомобила и ищецът е знаел, че
водачът е под въздействието на алкохол – то съдът намира , че това не може да
бъде прието за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като това не е
елемент от този резултат – т.е. – знанието
на ищеца , че водачът е употребил алкохол и при управлението на МПС ,
вследствие на което е причинено ПТП по никакъв начин не съпричинява
вредоносния резултат, то не е допринесло по никакъв начин за причиненото
ПТП и получените увреждания. Поради това
не може да се приеме , че този факт
представлява съпричиняване на
вредоносния резултат в процесния случай и обезщетението , което следва да бъде присъдено по никакъв начин не
следва да бъде повлияно от съпричиняване от страна на ищеца по смисъла на чл.51
от ЗЗД.
Относно размера на обезщетението съдът
съобрази следното: съдът
съобрази следното: - моментът на определянето на размера на обезщетението е датата на увреждането, а
размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата
обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо
съдът определя обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 08.11.2017 г. Съгласно чл. 52 от ЗЗД,
обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост.
Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете
при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на
извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното
влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.). При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора.
Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно
покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. д.
795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г. Двете решения са били
постановени по реда на чл. 290 от ГПК и са задължителни за първоинстанционните
и въззивните съдилища). Вторият фактор е
практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и
относно момента на настъпване на увреждането). Макар настоящият съд да не е
обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия
в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на
решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната
система. Затова съдът отчита и този фактор.
При определяне
размера на обезщетението за причинени
неимуществени вреди настоящият съдебен състав намери и съобрази следната
съдебна практика: - Решение № 5658 от 25.07.2014 по гр. д. 1240/2013 на СГС – с
присъдено 25 000 лв. обезщетение, при 3 месеца интензивни болки, 4 месеца обездвижване движение и 6 месеца – лечение, първоначална
мануална репозиция и гипсиране и последваща
а в последствие – оперативно наместване на разместената фрактура и
поставяне на фиксираща пластина, която не е извадена и до сега; - Решение № 127 от 16.05.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 60387/2016 г., IV г. о. – с присъдено обезщетение в размер на 35 000 лв.
/ с признато съпричиняване – 17 500 лв./ фрактура на дясната
подколенница и на 4-то ребро, като първата травма наложила оперативно лечение,
включително интрамодуларна остеосинтеза със заключващ пирон. Болничното лечение
продължило 9 дни, съпроводено било със значителни болки и страдания, както и
неудобни изживявания за ищеца поради невъзможността да се обслужва сам. Тази
невъзможност продължила и през последвалия месец на домашно лечение, като
процесът на костно срастване е приключил за 6 месеца и е бил съпроводен със
значителни болки и страдания. В момента ищецът е възстановен напълно, но му
предстои планова операция за екстракция на поставения пирон в костта; - Решение
№106 от 11.07.2017 г. на ВКС по т.д.№60381/2016 г. на І г.о. – общо обезщетение
от 30 000 лв. за изкълчване на ставата
между ключицата и лопатката на горен
десен крайник, рана на десния лакът и счупен външен кондил и откъсване на външния мениск на дясното коляно–
десетдневно болнично лечение и домашно амбулаторен режим – 4 месеца.
В процесния случай съдът отчита
обстоятелствата , че се касае за млад
мъж към момента на инцидента на навършени
20 г. , причинени са травми на главата и
дясно коляно: локално охлузване в дясна лицева половина, разкъсно – контузна
рана на дясно коляно. Установява се от показанията на свидетеля П., които
кореспондират с експертното заключение
по СМЕ, че в продължение на 2-3 месеца качеството на живот на ищеца е
било влошено: следвало е да претърпи болнично лечение , около месец на легло
, ограничение в двигателния режим, да
търпи болки , невъзможност да се обслужва сам и т.н. Като ги съпостави с горепосочените съдебни актове и присъдени обезщетения / при
които са налице комбинирани телесни увреждания вкл. и долен крайник , при което
се причинява висока степен обездвижване, болезненост/ процесния
случай се отличава с наранявания на на десния крак и главата, причиняващо
дискомфорт на пострадалия, но в сравнително по-лека степен от гореописаните, датата на инцидента – 08.11.2017 г. –
съпоставена като момент спрямо цитираните решения и съобразно нарастването
на жизнения стандарт в страната, който
процес е с насока завишаване. Следва да се отчете обаче по-краткия срок на
възстановяване , степента на уврежданията – в категорията на средна телесна повреда на десния крак с оглед
времетраенето на ограниченията в движението. В процесния случай както и вещото лице по СМЕ е посочило –
оздравителния процес е протекъл нормално , без усложнения, както и без налагащи
се последващи интервенции. Това е безспорно и
следва да се вземе предвид при определяне на обезщетението по чл.52 от ЗЗД. С оглед на това и съобразно изискванията на чл.52 от ЗЗД съдът
намира , че за обезщетение на причинените неимуществени вреди на ищеца следва
да бъде присъдена сумата от 12 000 лв.
за причинените травми и рани на главата и
дясното коляно, претърпяната
интервенция при лечението, оздравителния процес. Сравнено с
визираните случаи процесния се
характеризира с по-лека степен на увреждания и по – лек и бърз оздравителен процес, което обосновава
присъждането на обезщетение в този размер. Над този общ размер
до предявения от 25 500 лв. съдът намира претенцията за неоснователна и
недоказана и като такава в тази част
претенцията следва да бъде отхвърлена. Твърденията в исковата молба не се
потвърдиха изцяло от събраните по делото доказателства за последиците от
процесното ПТП. Касае се за травматични увреждания, отшумяващи за един
сравнително къс период от време. Върху уважената част - 12 000 лв. следва да
бъде присъдена и законната лихва за забава, начиная от датата на увреждането –
08.11.2017 г.
Претенцията за заплащане на обезщетение в
размер на 35 лв. за причинени имуществени вреди съдът намира , че следва да
бъде уважена с оглед прилагането на фактура за
извършени разходи – преглед при
лекар – специалист – л.15 по делото. Същата съдът намира за основателна и
доказана.
С оглед на уважаването на исковата
претенция в размер на 12 000 лв. по отношение
на първия ответник – ЗД „Бул Инс“ АД
съдът намира , че не следва да се произнася по предявения при условията
на евентуалност иск срещу втория ответник – В.З. на основание чл.45 от ЗЗД.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на
ищеца разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като
такива не са направени от него поради освобождаването му от заплащането на
каквито и да са държавни такси и
разноски.
Следва да бъде уважено искането за
присъждане на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата на възнаграждение на адвоката, представлявал и защитавал
ищцовата страна в процеса. Такова се присъжда по искане на страната, направено
от нея своевременно, като с оглед разпоредбите на ГПК то съставлява част от
разноските по делото. В настоящия случай на ищеца С. е оказана безплатна
адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие /
находящ се на л.6 по делото/, в който е посочено, че основанието за
предоставяне на безплатна помощ е чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
адвокатурата / на материално затруднено лице/. С оглед на това е налице
предвиденото в чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата основание за присъждане
на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото пред
настоящия съд процесуално представителство. За да упражни правото си на
присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи
сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи,
че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като
наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. В този
случай, съгласно чл. 38, ал. 2 от цитирания нормативен акт, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът
от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал.
2 и осъжда другата страна да го заплати /в този смисъл и определение № 70 от
8.02.2017 година на ВКС по частно търг. дело № 2445/2016 година, II т. о.,
определение № 41 от 25.01.2017 година на ВКС по частно търг. дело № 2127/2016
година, I т. о. /. Тъй като адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се
присъжда директно на процесуалния представител на страната, то с настоящият
съдебен акт ответникът ЗД „Бул Инс“АД следва
да бъде осъден да заплати на адвокат В. общо сумата от общо 911.76 лв – 300 лв.
– възнаграждение за уважения иск за
обезщетение за имуществени вреди в пълен размер и 611.76 лв. – за уважения частично иск за обезщетение за
неимуществени вреди / 12 000/ 25 500
от 1300 лв. /. Искането за
заплащане на възнаграждение в размер на 200
лв. по частна жалба по ч.гр.д. 250/2018 г. се явява неоснователно и не следва
да бъде уважавано.
Пропорционално на отхвърлената част от
иска в полза на ответника ЗД „Бул Инс“
АД следва да бъдат присъдени разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК. Съобразно
приложения списък и доказателствата за общо направени разноски в размер на 2700
лв. – в полза на тази страна следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 1429.41 лв. / 13 500/ 25 500 от
2700 лв./
В тежест на ответника – ЗД „Бул Инс“ АД следва
да се присъди и държавна такса
върху уважената част на иска за
обезщетение на неимуществени вреди по присъдената сума от 12 000 лв. – 480 лв.
и уважената изцяло част сума по иска за
обезщетение за имуществени вреди – 50 лв. или общо – 530 лв. по сметка на съда,
както и сумата от 200 лв. – разноски по делото.
Мотивиран от горното и на осн. чл.432 от КЗ и във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД ,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД , ЕИК
********* със седалище и адрес на управление – гр.София , представлявано
от Стоян Проданов и Крум Крумов да
заплати на Д.П.С. от гр. Бургас, ЕГН-********** сумата
в размер общо на 12 000 / дванадесет хиляди/ лева – обезщетение за
причинени неимуществени вреди за
преживени болки и страдания вследствие причинени телесни повреди - открита рана по окосмената част на главата с
мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма и разкъсно – контузна рана
на дясно коляно вследствие на виновно причинено ПТП на 08.11.2017 г. от В.З.
при управление на застраховано МПС със
задължителна застраховка „ГО“ в ЗД „Бул Инс“ АД
ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 08.11.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата като претенцията в
частта над уважения размер на претендираната главница до предявения размер от 25
500 лв. - ОТХВЪРЛЯ като
недоказана и неоснователна.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД , ЕИК
********* със седалище и адрес на управление – гр.София , представлявано
от Стоян Проданов и Крум Крумов да
заплати на Д.П.С. от гр. Бургас, ЕГН-********** сумата
в размер на 35 / тридесет и пет /
лева – обезщетение за причинени имуществени
вреди за разходи по лечение на причинени увреждания – платен лекарски преглед ,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -
01.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов да заплати на адвокат Панайот Велков сумата от 911.76 / деветстотин и единадесет
лева и 76 ст./ лева - адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата и определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т.
5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съответстващ на уважената част от предявения иск.
ОСЪЖДА Д.П.С., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул Инс“АД сумата в
размер на 1429.41 / хиляда четиристотин двадесет и девет лв. и 41 ст./ лева –
направени по делото разноски съобразно отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, гр. София представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов да заплати по сметка на Окръжен съд –
гр.Бургас сумата от 530 / петстотин и тридесет / лева – държавна такса
върху уважената част от иска, както и
сумата от 200 / двеста/ лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд –
гр.Бургас в двуседмичен срок от уведомяването му на страните.
Окр. съдия: