№ 4794
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ.
ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20211110134773 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено
застраховане по застраховка „Гражданска отговорност” е настъпило събитие – ПТП на
25.10.2019г. на входа на село Николаево,община Стражица,при което водач на
телескопичен товарач ``B.... по път III-4072,км.9, С....в при извършване на маневра завиване
на ляво, не пропуска движещия се с предимство лек автомобил `` Т..., управляван от М. М.
М. ,блъска го и реализира ПТП с материални щети. Към момента на настъпване на ПТП за
МПС марка `` Т... има сключена валидна застраховка „Каско+“ в ``Д...– полица №.....
Ищецът твърди, че произшествието е настъпило в следствие на допуснато нарушение на
правилата за движение по пътищата от водача на телескопичен товарач ``B.... . Между
Застрахователно акционерно дружество `` Б...``АД и собственика на телескопичен товарач
``B.... е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ . Твърди, че
неизплатените щетите от ответното дружество са на стойност 14001.56 лв., като поддържа
да е изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице. Твърди ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на делинквента, спрямо когото в полза на ищеца
възниква регресно вземане за платеното обезщетение и 25,00лева ликвидационни
разходи,извършено е прихващане на насрещно дължими,изискуеми и ликвидни задължения
с писмо изх.№01892/20.03.2020г.,поради което дължима от ответника е сумата в размер на
14001.56 лева. Твърди да е поканил ответника да му заплати остатъка от обезщетението, но
той към настоящият момент не е заплатил претендираната сума, предявяват настоящ иск за
сумата в размер 14001.56 лв.,представляващи неплатена част от стойността на регресната
претенция по щета №... ,както и сумата от 1758.11 лева мораторна лихва върху
1
главницата,считано от 24.03.2020г. до завеждане на исковата молба /18.06.2021г./,ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане,сторените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва изцяло предявените искове по основание и размера.Претендира
разноски.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата
гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.
За установяване на спорните в настоящото производство обстоятелства свързани с
механизма на ПТП, по делото са събрани писмени и гласни доказателства и заключение на
АТЕ.
Съдът намира че представеният по делото протокол за ПТП № 1467246 от 25.10.2019г. е
съставен, след като е било извършено посещение от органите на полицията, на мястото на
произшествието. Това обстоятелство се установява от бланковата форма на протокола,
където в графа „посетено на място”, при възможни отговора – „да” или „не”, е указано, че с
„х” се зачертава ненужният отговор, като в конкретния случай е отбелязано, че това е
отговор „не”. Доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията, след
оглед на местопроизшествието, същият в качеството си на официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл.179 ГПК се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице
факти, относими за механизма на ПТП - в този смисъл трайната практика на ВКС
постановена по реда на чл.290 ГПК - решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. I ТО,
решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и др.
В конкретния случай, удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от
него са за датата и мястото на инцидента – 25.10.2019г., в на входа на село
Николаево,община Стражица,при което водач на телескопичен товарач ``B.... по път III-
4072,км.9, С....в при извършване на маневра завиване на ляво, не пропуска движещия се с
предимство лек автомобил `` Т..., управляван от М. М. М. ,блъска го и реализира ПТП с
материални щети. Така посоченият механизъм по категоричен начин се потвърждава от
разпита на свидетеля М., водач лек автомобил `` Т..., който дава последователни и
безпротиворечиви показания за извършената маневра,завиване на ляво от Станимир
Станев,водач на телескопичен товарач ``B..... Свидетелските показания са последователни и
2
безпротиворечиви, не се опровергават от останалите доказателства по делото, а и по
същество конкретно тези обстоятелства – за мястото на удара и хоризонталната маркировка,
не се оспорват от ответника, поради което и съдът изцяло кредитира показанията. Същите се
подкрепят и от заключението на АТЕ, с което вещото лице е приело, че уврежданията по л.а.
`` Т...`` съответстват да са получени в резултат от така описания механизъм на ПТП.
Ето защо, въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира, че виновен за настъпване на процесното ПТП е единствено водачът на на
телескопичен товарач ``B...., който при извършване на маневра, не спазва предимство на
другия участник в движението. Водачът е бил длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея – чл.37, ал.2 ЗДвП.
По делото не се установи водачът на застрахования при ищеца автомобил да е осъществил
действия, с които да е допринесъл за настъпване на вредите.
Не е спорно между страните, а и от представената застрахователна полица № .... от
15.03.2019 г. се установява, че е сключен с ищеца договор за имуществено застраховане
„Каско+ на МПС“, с предмет лек автомобил `` Т..., със срок на застрахователно покритие
15.03.2019г. – 14.03.2020г., съответно застрахователното събитие е настъпило по време на
действие на договора. С преводно нареждане от 10.02.2020 г. ищецът е заплатил на
собственика по банков път ,при условията на тотална щета сумата от 720414.56 лева .
Изготвената САТЕ установява, че щетите ,които са нанесени на процесния автомобил `` Т...
се намират в пряка причинно – следствена връзка с процесното събитие.
От удостоверение с рег.№200892000008,издадено на 27.01.2020г.от сектор Пътна Полиция
Габрово е видно,че процесният автомобил е дерегистриран на 13.12.2019г.
Ответникът не оспорва качеството си на застраховател по сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ за „телескопичен товарач ``B.... към датата на настъпване на
процесното ПТП.
От изложеното съдът приема, че в срока на застрахователно покритие по застраховка
„Гражданска отговорност”, застраховател по която е ответникът, застрахованият водач на л
телескопичен товарач ``B.... е извършил виновно противоправно деяние, в причИ. връзка с
което са причинени вреди на застрахования при ищеца по имуществена застраховка
автомобил, като ищецът е платил обезщетение в размер на процесната сума. Следователно
искът е доказан по основание.
По отношение размера: Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената
застраховка се определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената
застраховка и разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ то трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Застрахователното
обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на увредените
трети лица, се определя по правилата на чл. 273 КЗ /отм./ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Съгласно чл. 273, ал.2 КЗ /отм./, в разглежданите случаи,
обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда и се
определя в съответствие с приета от КФН наредба за методиката за уреждане на претенции
3
за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението
на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя да плати
обезщетение обхващащо действителната стойност на причинената вреда, а представлява
указание за изчисляване размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се
определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в
сервиз – аргумент от чл.4 от Наредба № 24/2006 на КФН. При съдебно предявена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – 208, ал.3 КЗ /отм./, като ползва заключение на вещо лице, но
без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните
размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. /В този смисъл Решение № 52 от
8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., Решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по
т. д. № 870/2010 г., I т. о., Решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т.
о. и др./. При частични вреди на МПС, какъвто е настоящият случай, размерът на вредите е
равен на разходите за части и труд, които следва да се извършат за отстраняване на тези
вреди. С тези разходи се намалява имуществото на застрахования собственик на
автомобила, а тяхното извършване е в пряка причИ. връзка с настъпилото застрахователно
събитие. Размерът на тези разходи не следва да се намалява с коефициент за овехтяване, тъй
като по този начин би се достигнало до несъответствие на размера на обезщетението и
размера на вредата. Единственото ограничение на размера на обезщетението, което законът
предвижда е, че обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото
имущество.
По делото са представени доказателства, че за отстраняване на повредите на лекия
автомобил `` Т..., получени в резултат на процесното ПТП от 25.10.2019г., възлиза на
97261.87 лева.Според заключението на приетата по делото АТЕ,предвид размера на вредите
,икономически нецелесъобразно е възстановяването на автомобила. Налице е тотална
щета.При наличие на тотална щета и при спазване на Методиката към Наредба № 49/2014г.
/,обезщетението за вредите ,нанесени при ПТП на л.а.`` Т...",възлиза на 56112.20 лева с
включени ликвидационни разноски в размер на 25 лева.
Следователно, предявеният иск с правно основание чл. 411, ал.1 от КЗ за сумата от
14001.56 лв., лева е изцяло основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
При забава в изпълнението на парично задължение длъжникът дължи обезщетение на
кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото задължение от деня на забавата
- чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В случаите когато задължението не е обвързано с уговорка за срок на
изпълнение, длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от
момента на поканата за плащане, съгл. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Задължението на делинквента /на
застрахователя на неговата гражданска отговорност/ към застрахователя по имуществената
застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на
вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, ето защо, за поставяне
на длъжника в забава е необходимо покана. Съгласно 412, ал.3 КЗ, в срок 30 дни от
4
представянето на всички доказателства по регресната претенция, застрахователят трябва да
определи и изплати размера на своето задължение по предявената претенция, или
мотивирано да откаже плащането.
В случая не е спорно, че покана е отправена и получена от ответника на 21.02.2020г., като
не е упражнил правата си по чл.412, ал.2 ГПК и срокът е изтекъл на 20.03.2020г., т.е.
ответникът е изпаднал в забава на следващия ден – 21.03.2020г. Следователно, съдът
намира, че искът за мораторна лихва върху главницата от 1758.11 лева е основателен за
периода 24.03.2020г. . – 18.06.2021г. , поради което и искът следва изцяло да бъде уважен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, ищецът има право на всички разноски, които е направил в
производството на основание чл.78, ал.1 ГПК, общо в размер на 2031.58 лева /630.38 лв. –
държавна такса, 150 лв. – депозит за вещо лице, 50 лв. – депозит за свидетел и 1201.20 лв. –
адвокатско възнаграждение/.
Воден от горното, Софийски районен съд, 171 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.411, ал.1 КЗ от Кодекса за застраховането във връзка, ЗАД „Б...“,
ЕИК... да заплати ``Д..., ЕИК:..., сумата 14001.56 лв., представляващи регресно вземане за
платено от застрахователя по застраховка “Каско+”, сключен със застрахователна полица №
№.... от 15.03.2019 г. за лек автомобил автомобил `` Т... обезщетение по преписка по щета №
... за вреди, причинени от ПТП настъпило на 25.10.2019г. на входа на село
Николаево,община Стражица, по път III-4072,км.9,в резултат на виновно деяние – покрит
риск по застраховка “Гражданска отговорност” причинено от водача на телескопичен
товарач ``B.... , сключена при ответника , ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 18.06.2021г. г. до окончателното й
изплащане, както и да заплати на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1758.11 лева–
обезщетение за забава върху главницата за периода от 24.03.2020г. . – 18.06.2021г
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 от ГПК, ЗАД „Б...“, ЕИК... да заплати на
``Д..., ЕИК:..., сумата 2031.58 лева съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6