Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
19.12.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:
Татяна Димитрова
Членове:
Румяна Найденова
Гюлсевер
Сали
при участието на секретаря Алина Тодорова като
разгледа докладваното въззивно гражданско дело № 10435 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от
ГПК.
С решение № 141116 от 06.07.2020
г., постановено по гр. дело № 55424/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 65
състав Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР е осъдена да заплати на П.Х.В., сумата от
2136.40 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 01.07.2016г. до 30.06.2019г. за 314 часа, 30 минути инструктаж,
преди всяка смяна, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 30.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 316.64 лв., представляваща лихва за забава за периода 30.10.2016г. до
30.09.2019г.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ответника Главна дирекция „Гранична полиция”, с
която обжалва същото като неправилно и необосновано, постановено в противоречие
с материалния и процесуалния закон. Предвид изложеното, се иска отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат
изцяло отхвърлени.
В
установения от закона срок, въззиваемата страна, е депозирала отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли се решението на районния съд в обжалваната част да бъде потвърдено,
като на въззиваемия бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция
разноски.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана
по същество - неоснователна.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с
мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението
съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е
ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Във връзка с
организацията на работното време е приета Директива № 2003/88/ЕО на Европейския
парламент и Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на
работното време, която се отнася за всички области на дейност в частната и
публичната сфера, с изключение на транспорта. Съгласно чл. 2 от Директивата
работното време е всеки период, през който работникът или служителят или
работи, или е на разположение на работодателя, за да изпълнява своите
задължения, докато почивката е всеки период, който не е работно време.
Въпросът дали
при дежурства, или други случаи, когато работникът или служителят е на
разположение на работодателя, без да полага физически труд през цялото време,
трябва да се счита изцяло за работно време, е бил разгледан в няколко решения
на Съда на Европейския съюз, постановени по преюдициални запитвания. Това са
решение от 3.10.2000 г. по дело С- 303/98 Sindicato de Medicos de Asistensia
Publica /Simap/ срещу Conselleria de Sanidad y Consumo de la generalidad
Valensiana,решение от 9.09.2003 г. по дело С-151/02 Landesstadt Kiel срещу
Norbert Jaeger, решение от 11.01.2007 г. по дело С-437/05 Jan Vorel срещу
Nemocnice Ceaky Krumilov, решение от 25.11.2010 г. по дело № С-419/09 Gunter
Fuss срещу Stadt Halle. Преюдициалните заключения на СЕС са правнообвързващи за
всички национални юрисдикции, дори и те да не са отправили преюдициалното
запитване, тъй като те обвързват по еднакъв начин всички субекти на правото на
ЕС и намират приложение и към настоящия казус.
Аргумент за
извода, че времето за явяване за инструктаж преди всяка смяна е част от
работното време, се извежда и от разясненията, дадени в ТР от 08.11.2014 г. по
т.д. № 8/2013 г. на ОСГК на ВКС. Провеждането на инструктажа касае време, в
което работникът или служителят присъства физически на място, определено от
работодателя. Съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г.
времето за инструктаж, отвод, приемане и сдаване на смяната или дежурството,
както и времето за строеви преглед, се включва в отработеното време.
С оглед на
гореизложеното, следва да се приеме, че времето, през което ищецът е бил на
разположение на работодателя за провеждане на инструктаж преди всяка смяна,
съставлява част от работното време. Доколкото то надхвърля отчитаното сумарно
работно време, това време съставлява извънреден труд и за него работодателят
дължи заплащане на съответно възнаграждение.
Според
заключението на ССчЕ, за проведените на В. в процесния период инструктажи,
равняващи се на 314 часа, се дължи възнаграждение общо за периода в размер на 2136.40
лева.
С оглед на
това предявеният иск за заплащане на възнаграждение за положен труд под формата
на проведен инструктаж 30 минути преди всяка смяна е основателен и обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
На
въззиваемия на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да се бъдат
присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 330 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Воден от
горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
в обжалваната част решение № 141116 от 06.07.2020 г., постановено по гр. д. №
55424/2019г. по описа на Софийски районен съд, 65 с-в.
ОСЪЖДА
Главна дирекция
„Гранична полиция” при МВР, ЕИК ********, да заплати на И.П.В. /конституиран на мястото на починалия П.Х.В./,
ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка Г.И.Г.,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК сумата от 330 лв.,
представляваща направените във въззивното производство разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: