№ 52
гр. гр.Н., 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20222150100570
по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на З. Ц. Ц., ЕГН
**********, с адрес: гр. Н., кв. К. № ..., ет. 4, .... против „С.К.Т“ АД, ЕИК ................, със
седалище и адрес на управление: гр. Н.П., ул. „.................“ № .................,
представлявано от изпълнителния директор Х.М.Т. В исковата молба се твърди, че
ищцата Ц. била страна по Договор за потребителски кредит № 621596 от 26.06.2020г.,
сключен с ответното дружество. Съгласно чл. 1 от Договора за кредит, Кредитодателят
се задължил да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 450 лева, а
Кредитополучателят /ищцата/ се задължила да върне сумата от 463,50 лева, съгласно
условията на договора. Съгласно договора ГПР по кредита бил в размер на 42.58 %, а
ГЛП в размер на 36 %. В чл. 24, ал. 1 от договора било предвидено, че ако ищцата не
предостави допълнително обезпечение дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9
% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е
предоставено договореното обезпечение. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба
неустойката се заплащала периодично заедно с всяка погасителна вноска. Поради
неизпълнение на договора, на ищцата била начислена неустойка в общ размер на
121,50 лева, разпределена на една месечна вноска. В тази връзка се сочи, че клаузата на
чл.24, ал. 1 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 121,50
лева, е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите
нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146
от ЗЗП. Твърди се, че ищцата била погасила търсените суми по договора, включително
и тази за неустойка в размер на 121,50 лева, която се явявала недължимо заплатена,
1
съответно получена от ищеца без правно основание. Предвид гореизложеното се моли
съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че клаузата на чл.24, ал.1
от сключения между страните Договор за потребителски кредит № 621596 от
26.06.2020г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 121,50 лева /сто
двадесет и пет лева и петдесет стотинки/, е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от
ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави, и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл. 146 от ЗЗП. Наред с това се моли основание
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата
сумата в размер на 121,50 лева, като недължимо платена, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда- 27.05.2022г., до окончателното
изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 от ГПК, по делото постъпи писмен отговор от ответното
дружество, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска.
Сочи се, че в действителност на 26.06.2020г. между страните бил сключен договор за
потребителски кредит- кредитна линия, предоставен от разстояние с № 621596, по
силата на който кредиторът предоставил на ищцата заемна сума в размер на 450 лева,
която сума същата била длъжна да върне заедно с дължимото възнаграждение за
ползването, съгласно погасителен план. Договорът бил сключен от разстояние, като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУ. На същата дата ответното
дружество предоставило на разположение на ищцата горепосочената сума, съгласно
изразеното от същата желание на каса на „Изипей“. Наред с това се твърди, че в чл.20 и
следващите от договора, била предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение
на договорни задължения от страна на потребителя визирани договора, може да бъде
начислена неустойка. Кредиторът обаче, не бил договорно задължен да претендира
подобна неустойка. По отношение на твърдението в исковата молба, че договорената
неустойка в договора е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, като противоречаща
на добрите нрави, се излага, че процесният договор бил сключен от разстояние, като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на договора,
страните използвали изключително средства за комуникации от разстояние. Описан е
подробно реда за кандидатстване за отпускане на кредит, както и реда за комуникация
между страните. Сочи се, че сключването на договора било инициирано от ищцата с
попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на дружеството. В
резултат на тези предприети от страна на ищцата действия, на 30.05.2020г. между
ответното дружество и ищеца като кредитополучател, във формата на електронен
документ бил сключен Договор за потребителски кредит- кредитна линия, предоставен
от разстояние с № 621596. Относно дължимата неустойка при непредоставяне на
обезпечение се излага, че независимо, че такава неустойка не е била начислявана и
2
събирана от дружеството, тази клауза е валидна и отговаряща на всички изисквания на
действащото законодателство. Сочи се, че в случая неустойката била уговорена за
неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението
не било обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определял в зависимост
от това, дали заемателят по договора изпълни в някакъв момент своето задължение.
Посочва се още, че видно от договора, неустойката се дължала единствено за периода,
в който заемателят реално не бил предоставил обезпечение, като ако такова било
предоставено впоследствие- същата спирала да се начислява, тоест причината за
евентуалното начисляване на такава неустойка би било единствено виновното
поведение на ищеца. На следващо място се твърди, че така договореният размер на
неустойката, като определен процент съгласно чл. 46, ал. 1 от ОУ в размер на 0.9 %,
независимо, че в текста на договор на договор за потребителски кредит бил посочен
вече изчисленият размер, обхващащ целият период на договора, изпълнявал
предвидените в чл. 92 от ЗЗД цели и не предвиждал неоснователно разместване на
блага. Развиват се съображения в тази насока. Навежда се, че знаейки, че няма да може
да изпълни задължението си ищцовата страна била действала недобросъвестно, като по
този начин нарушила чл.12 от ЗЗД. Сочи се, че нямало разпоредба в закона, която да
определя момента на предоставяне на обезпечение. Това било допустимо да стане
преди подписването на договора, но било възможно и да бъде предоставено в процеса
на изпълнение на същият. Именно поради това и разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД
предвиждала възможност задължението по договора да стане предсрочно изискуемо
при непредоставяне на обещаното обезпечение от страна на длъжника.
Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представеният по делото Договор за потребителски кредит- кредитна линия
№ 621596 от 26.06.2020 г., сключен между страните, е видно, че на ищцата е
предоставен кредит в размер на 450 лв., при годишен процент на разходите /ГПР/-
42.58 %, годишен лихвен процент- 36 %, както и неустойка в размер на 121.50 лв.,
подробно описани в погасителния план към договора, като ищцата е следвало да върне
сумата в размер на 463.50 лв. Ищцата заплатила сумите по договора, включително и
неустойка в размер на 121.50 лв.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от договора, в случай, че потребителят не изпълни
задължението си по чл.19 от договора, дължи неустойка в размер на 0.9 % от
стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
обезпечение. На първо място следва да се посочи, че нормата на чл.19 не съдържа
каквито и да било задължения за потребителя, още по- малко за предоставяне на
обезпечение. В чл.19 е заложено, че кредиторът не може да откаже да приеме частично
плащане на кредита. В този смисъл остава напълно неясно за какво всъщност се
3
начислява въпросната неустойка.
Би могло и то условно да се приеме, че се касае за неизпълнение на задължение
на кредитополучателя по чл.13 от договора, според който в случай, че страните са
договорили обезпечение, кредитополучателят следва в срок от 3 дни от подписване на
договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване
на договор за поръчителство с и в полза на кредитора, с което третото лице се
задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по
договора, или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо
задължение на банката да заплати на кредитора всички задължения по настоящия
договор в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила
писмено искане от кредитора за заплащане на тази задължения, като срокът на
валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на
последната вноска. Посочено е, че одобрението се извършва единствено по преценка
на кредитора, както и че третото лице- поръчител и банковата гаранция трябва да
отговарят на изискванията, посочени в общите условия. В чл. 17- чл. 22 в раздел VIII
от Общите условия са регламентирани подробни изисквания по отношение на
обезпеченията, както и са описани редица условия, на които следва да отговаря едно
физическо лице, за да бъде поръчител.
Ищецът, макар и заплатил сумата /факт, приет за безспорен/, счита така
уговорената клауза за нищожна на посочените по- горе основания. В случая, ако
приемем, че неустойката е начислена поради неизпълнение на задължение за
обезпечаване на кредита с поръчителство или с банкова гаранция, в практиката на ВКС
последователно е застъпено разбирането, че съгласно чл. 143 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, съдържаща
всякакви уговорки в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално
(Решение № 67 от 12.09.2019г. по търг. дело № 1392/2018г. по описа на I търг.
отделение на ВКС и др.). Върховната инстанция последователно приема, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия. В случая става въпрос за клауза от типов
договор за кредит, тъй като същата представлява част от стандартни, изготвени
предварително и типови условия на кредитора, и очевидно е, че кредитополучателят не
е имал възможност да влияе върху съдържанието й. Евентуално възпроизвеждане на
текста на клаузата, като част от сключения договор с ищеца, не я прави индивидуално
договорена, включително и при изготвен индивидуален погасителен план, защото
клаузата е съставена предварително и следователно потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание, нито пък е имал възможност да договори
4
друг план за погасяване на кредита си. В чл. 143, ал. 2 от ЗЗП е предвиден и
неизчерпателен списък на неравноправните клаузи. Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП
неравноправна е клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, а в чл. 143,
ал. 2, т. 20 от ЗЗП, като неравноправни са предвидени клаузи, които поставят други
подобни условия. В случая с неустойката не се обезпечава вземането на кредитора и
по-специално вредите от неизпълнението, каквато е основната й функция (арг. от чл.
92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). В т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009г. на ОСТК на ВКС е предвидено, че условията и предпоставките за нищожност
на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени
критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението
е обезпечено с други правни способи- поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на
уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението- съществено или за незначителна негова част; съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. В случая самият характер на неустойката е извън посочените нейни
функции. Както се посочи на практика не се обезпечава вземането на кредитора и целта
не е да се обезщетят предвидимите вреди от неизпълнението на договора, а да се
компенсира една възможна бъдеща неплатежоспособност на кредитополучателя и то
чрез поръчителство или чрез банкова гаранция, които следва да се осигурят в
изключително кратък срок- 3 дни. Освен това кредитополучателят се поставя в
затруднено положение, за да получи предвидената информация по отношение на
поръчителите в 3-дневен срок, като по този начин се нарушава принципът за
добросъвестност и равнопоставеност на страните. По този начин се създават
предпоставки за начисляване на неустойката и се води до оскъпяване на кредита. Т.е. с
уговарянето на тази неустойка кредиторът получава освен обезщетение за очакваните
вреди от неизпълнението на задължението за връщане на кредита, и допълнително
обезщетение за вреди, несвързани с неизпълнението на това задължение. Налага се
извод, че присъждането на такава неустойка би довело до несправедлив резултат,
несъвместим с добрите нрави и водещ до прекомерно обезщетяване за кредитора,
извън нормалното при подобни случаи (чл. 33 ЗПК). Следователно клаузата на чл. 24,
ал. 1 от Договор за потребителски кредит- кредитна линия № 621596 от 26.06.2020 г.
5
следва да се приеме за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 вр.
чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 20 от ЗЗП. В този смисъл е безпредметно да се изследват
останалите наведени твърдения.
С протоколно определение № 35 от 19.01.2023 г. съдът е приел за доказано, че
ищцата е заплатила на ответника сумата от 121.50 лв., представляваща неустойка.
Нищожността на клаузата за неустойка прави заплатената на това основание сума
недължимо платена. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД,
който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Както бе посочено по- горе
даденото въз основа на клаузата на чл. 24, ал. 1 от договора е недължимо платено
поради нищожността на клаузата. Доколкото е налице необосновано разместване в
имуществената сфера на ищцата за сметка на ответника, последния дължи връщане на
заплатената от Ц. сума в сочения размер.
Предвид на това, че исковата молба има характер на покана за плащане, дължи
се от ответника и законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
По разноските:
При този изход на спора на ищцата следва да се присъдят направените по делото
разноски- сумата от 100 лв. за внесена държавна такса.
Що се касае до размера, който следва да бъде присъден за адвокатско
възнаграждение, настоящата инстанция намира, че на адв. М. следва да бъде присъдена
сумата от 600 лв., съставляваща минимален размер по Наредба 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, към датата на подаване на
исковата молба. При приложението на чл.38 от Закона за адвокатурата, при условията
на които е била предоставена правната помощ на ищцата, съдът определя дължимото
възнаграждение. В случая делото не се характеризира с фактическа и правна сложност.
Проведено е само едно заседание, на което представител на ищеца не се е явил. По
делото е постъпило писмено становище за съдебното заседание, което на практика
приповтаря почти дословно изложеното в исковата молба. Предявени са два обективно
съединени иска, съгласно чл. 2, ал. 5 от НМРАВ, като минималното адвокатско
възнаграждение се определя за всеки от тях поотделно, а не чрез сборуване на
материалния им интерес. В този смисъл възнаграждение в размер на 600 лв., по 300 лв.
за всеки от исковете, в достатъчна степен ще овъзмезди извършената от адв. М. работа.
Съдът не споделя становище на процесуалният представител, че претенцията за
нищожност е неоценяема. Съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК,
претенцията е оценяема въз основа стойността на договора. В случая се претендира
нищожност само на клауза от него, поради което цената на иска възлиза на сумата от
121.50 лв.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
6
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит- кредитна
линия № 621596 от 26.06.2020 г., сключен между З. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.
Н., кв. К. № ..., ет. 4, .... и „С.К.Т“ АД, ЕИК ................, със седалище и адрес на
управление: гр. Н.П., ул. „.................“ № ................., представлявано от изпълнителния
директор Х.М.Т. в частта относно предвидената за заплащане от страна на ищцата
неустойка, обективирана в чл. 24, ал. 1 от съглашението.
ОСЪЖДА „С.К.Т“ АД, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: гр.
Н.П., ул. „.................“ № ................., представлявано от изпълнителния директор Х.М.Т.
да заплати на З. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., кв. К. № ..., ет. 4, .... сумата от
121.50 лв., представляваща платена без основание неустойка съгласно чл. 24, ал. 1 от
Договор за потребителски кредит- кредитна линия № 621596 от 26.06.2020 г., ведно със
законната лихва върху сумата, начиная от 27.05.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „С.К.Т“ АД, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: гр.
Н.П., ул. „.................“ № ................., представлявано от изпълнителния директор Х.М.Т.
да заплати на З. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., кв. К. № ..., ет. 4, .... сумата от
100 лв., представляваща направени разноски по делото за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „С.К.Т“ АД, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: гр.
Н.П., ул. „.................“ № ................., представлявано от изпълнителния директор Х.М.Т.
да заплати на адвокат Д. В. М. от АК- П., с адрес на кантората му- гр. П., бул. ............,
№ ............., сумата от 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Бургас в 14- дневен
срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
7