РЕШЕНИЕ
№ 19047
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20221110161792 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „(фирма)“ ЕАД срещу Г. Д. К., с която са
предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумите, както следва: сумата от 16,02 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г. в
недвижим имот – офис № ***, находящ се в гр. С., общ. „***“, ул. „***“ №***, ет.***,
ведно със законната лихва от 16.05.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 4,26 лв. –
лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 31.12.2019 г. до 04.05.2022 г.; сумата от 12,17 лв. – главница, представляваща
цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2020 г., ведно
със законната лихва от 16.05.2022 г. до окончателното изплащане; сумата от 2,93 лв. – лихва
за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.07.2019 г. до 04.05.2022 г., за които суми на 15.06.2022 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 25485/2022 г. по описа на
СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния имот и като такъв –
потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 33 от ДР на ЗЕ.
Поддържа, че до имота на ответника е била доставена топлинна енергия, която той е
потребил, без страните да са били обвързани от договорна връзка по смисъла на чл. 149, ал.
1, т. 3 ЗЕ (писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди), поради
което се е обогатил за сметка на ищеца със стойността на доставената топлинна енергия и
сумата за дяловото разпределение, както и е изпаднал в забава за заплащане на посочените
главници за топлинна енергия и услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Моли за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Г. Д. К.,
чрез назначения му особен представител адв.А. Й., с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Оспорва между страните да има подписан договор за продажба на
топлинна енергия. Посочва, че няма издадена данъчна фактура за процесния период, няма
доказателства, че ищецът е изпратил до ответника покана за доброволно заплащане на
задълженията. Оспорва ответникът да е бил собственик или ползвател на процесния
недвижим имот.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без правно основание
за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с
друг иск, с който може да се защити.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че
през процесния период ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот, че е
потребявал топлинна енергия в имота за стопански нужди, както и е ползвал услугата
дялово разпределение, че не е имало годно правно основание ответникът да потребява тази
енергия, стойността и количеството на потребената топлинна енергия и на
възнаграждението за дялово разпределение на същата.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производството и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона
за енергетиката (ЗЕ).
Съгласно § 1, т. ЗЗа от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и приложима за исковия
период, „небитов клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на ТЕ за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при ОУ,
сключен между топлопреносното предприятие и клиента на ТЕ за небитови нужди – по
аргумент от нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.).
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост (в която се намира процесния имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства – нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело ***/*** г.,
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № ***, том ***,
рег. № ***, дело № ***/*** г. и Постановление за възлагане на недвижим имот от 14.05.2020
г., се установява, че ответникът Г. Д. К. е собственик на придобития по време на брака в
режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот: офис № ***, находящ се в гр.
С., общ. „***“, ул. „***“ №***, ет.***.
Не е спорно обстоятелството, че между страните не е бил сключен договор за
продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ
писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно
отношение за продажба на топлинна енергия за небитови нужди.
За установяване на обстоятелството, че през процесния период ответникът е ползвал
доставената му от ищеца топлинна енергия за стопански нужди, спествайки си разходи за
2
закупуването й, по делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза. От
заключението се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия
период е осъществявано от „(фирма)“ ЕАД. Вещото лице е установило, че през процесния
период ответникът не е ползвал топлинна енергия за отопление на имота и за БГВ и такава
не му е била начислявана от ищеца, като е била начислявана само топлинна енергия за
сградна инсталация. Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на
база отопляем обем на жилището, като видно от експертното заключение, процесният обект
е с кубатура 78 куб.м. През процесния период общият топломер в абонатната станция, както
и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закона за измерванията,
редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични проверки за
определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност, провеждани от
лицензирани юридически лица. Установява се, че редовно са отчитани технологични
разходи за сметка на ищеца. Съгласно заключението на вещото лице размерът на
непогасената главница за доставена топлинна енергия за периода от м.11.2019 г. до
м.04.2020 г. възлиза на сумата от 24,16 лв., след отчитане на разликата между прогнозно
начислената стойност и действителната такава, изчислена по изравнителни сметки.
Предвид изложеното и с оглед диспозитивното начало, искът за топлинна енергия се
явява изцяло основателен за сумата от 16,02 лв.
По отношение на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, съдът
приема следното:
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради което в
тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото възнаграждение.
Съгласно разпоредбата чл. 22, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „(фирма)“ ЕАД на клиентите в гр. С. от 2016 г., приложими в
отношенията между страните на основание чл. 72, ал. 2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от „(фирма)“ АД на потребителите в гр. С., дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и
сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, като съгласно ал. 2 на
чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо, ищецът е
материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение за дялово
разпределение.
В случая от заключението на съдебно-техническата експертиза, се установява, че
дяловото разпределение през исковия период е осъществявано от „(фирма)“ ЕАД. По делото
не се твърди и не се установява посочената сума да е погасена чрез плащане. Като не е
заплатил същата, ответникът се е обогатил неоснователно. С оглед изложеното искът се
явява основателен за сумата от 12,17 лв. за периода от м.01.05.2019 г. до 30.06.2020 г.
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД за лихви за забава върху главниците за топлинна енергия и за цена за услугата дялово
разпределение, съдът приема следното:
Основателността на исковете за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг
и забава в погА.ването му /отправянето и получаването на покана за плащане на процесния
дълг/.
По делото се установи наличието на главен дълг. За да изпадне ответникът в
забава, е необходима покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, тъй като при задължение,
основано на неоснователно обогатяване, няма определен ден за изпълнение на задължението
3
на обогатилия се. По делото не са ангажирани от ищеца доказателства, че ответникът е
поканен да заплати претендираната сума за главница.
Ето защо, исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в частта, в която се иска да се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 4,26 лв., представляваща
мораторната лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2019
г. до 30.04.2020 г., както и за сумата от 2,93 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г.
до 04.05.2022 г. следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 75
лв., от които 25 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
За исковото производство са представени доказателства за сторени разноски в общ размер
на 675 лв., от които 25 лв. – заплатена държавна такса, 250 лв. – депозит за съдебно-
техническа експертиза, 300 лв. – възнаграждение за особен представител, и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК).
Съобразно уважената част от претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът „(фирма)“
ЕАД има право на разноски в размер на 59,76 лв. за заповедното производство и 537,83 лв.
за исковото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„(фирма)“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „***“ № ***,
срещу Г. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С. ул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***, искове с
правно основание чл. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че Г. Д. К., ЕГН **********, дължи на „(фирма)“
ЕАД, ЕИК ***, сумата от 16,02 лв. – главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г. в недвижим имот –
офис № ***, находящ се в гр. С., общ. „***“, ул. „***“ №***, ет.***, ведно със законната
лихва от 16.05.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 12,17 лв. – главница,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до
30.06.2020 г., ведно със законната лихва от 16.05.2022 г. до окончателното изплащане, за
които суми на 15.06.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 25485/2022 г. по описа на СРС, 61 състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ГПК за
сумата от 4,26 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 31.12.2019 г. до 04.05.2022 г. и за сумата от 2,93 лв. – лихва
за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.07.2019 г. до 04.05.2022 г.
ОСЪЖДА Г. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С. ул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***,
да заплати на „(фирма)“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 537,83 лв. – разноски, сторени в
исковото производство пред Софийски районен съд и сумата от 59,76 лв. – разноски за
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
4
връчване на препис на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5