№ 896
гр. Пазарджик, 23.06.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Бишуров Наказателно дело
частен характер № 20215220201132 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Частният тъжител П. Д. АНДР. – редовно призован, се явява лично и с
повереника си адв.Н.Я., надлежно упълномощена от преди, както и с
повереника си адв.Л. К., надлежно упълномощен за днешното съдебно
заседание.
Подсъдимият СТ. К. АНГ. – редовно призован, се явява лично и със
защитника си адв.Н.Б., надлежно упълномощен.
Явява се вещото лице д-р Б. Хр. П. – редовно призован.
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
1
Б. Хр. П. – на 65 години, от гр.Пловдив, българин, български
гражданин, женен, с висше образование, неосъждан, без родство с
подсъдимия.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл.291 от НК.
Пристъпи се към изслушване на СМЕ.
Прочете се заключението на вещото лице.
В.Л. Д-Р П.: Поддържам заключението. Допуснал съм техническа
грешка при отговора на 4-ти въпрос, като съм отговорил сякаш задавам
въпрос. Междуметието „ли“ не трябва да се чете, т.е. отговорът ми е, че е
възможно травматичното увреждане да е било получено, когато лицето стои
на шофьорското място. Изречението завършва с точка.
АДВ. Б.: Възможно ли е, понеже Вие казвате, че има два варианта –
единият да е ударен в устата и да е кървял. А другият да е ударен в зъбите,
възможно ли е да има при удрянето в зъбите от венците кървене?
В.Л. Д-Р П.: Областта на устата и зъбите са едно цяло, ако мога да го
нарека. Една и съща област е. В случая може да се е имало предвид, че когато
ударът е нанесен в областта на устните, под тях се намират зъбите. Другият
вариант, ако примерно е била леко отворена устата и тогава ударът да е
нанесен само в областта на зъбите, но тогава пак би могло да се засегне част
от горна и долна устна от устата. За да се получи разкъсно-контузна рана на
тъканта от вътрешната страна на лигавицата, юмрукът все пак е мека тъкан и
не може да бъде предизвикана рана от външна страна на устните, а поради
това, че зъбите са под вътрешната страна на устната, при такъв удар се
получава цепване или разкъсно-контузна рана по лигавицата на устата
съответно горна или долна и се получава кървене. За да се получи такова
кървене, което да се види от останалите свидетели, които съобщават за него,
по-вероятно е устната да е разкъсана. По-малко вероятно е самото кървене да
е от зъбите, защото при проблем със зъбите щеше да има по-тежко изменение
и той би потърсил стоматологична помощ. Най-вероятно е разкъсно-
контузната рана да е на устната, понеже такава индикация дават
свидетелските показания и съм приел, че при разкъсно-контузна рана на
устната на лигавицата ще се получи временно разстройство на здравето,
2
неопасно за живота, по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Ако са засегнати само в
областта на зъбите, ще бъде само болка, защото самите зъби няма как, ако
бяха разклатени и имаше друг проблем с тях, щеше да се прояви пак
разстройство за здравето, неопасно за живота. Възможно е и в двата случая да
има кървене, но е по-малко вероятно да има кървене от зъбите и да се види.
АДВ. Я.: Вие казвате, че ако е нанесен ударът, ще бъде разкъсана
единствено лигавицата откъм вътрешната страна на устата. Тъй като
свидетелите В.и твърдят, че разкъсно-контузната рана е на устната, т.е. от
към видимата страна, може ли да настъпи такава рана от този удар, който Вие
казвате, ако е настъпил такъв или само от вътрешната страна на лигавицата
може да има такава рана и как тя би могла да се види от други лица?
В.Л. Д-Р П.: Ако има такава рана, тя ще се получи, както от лигавичната
страна и прехода кожа-лигавица, т.е. покрай устните на повърхността на
устните и повече от вътрешната им част и естествено може би може тя да е и
там. Нямаме точно описание на това нещо.
За да се получи кървене в тази област, която е богато кръвоснабдена,
трябва да се наруши не само лигавицата повърхностно, а да се наруши и в
дълбочина, т.е. да има разкъсно-контузна рана.
Страните /поотделно/: Да се приеме заключението.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА заключението на вещото лице и определя възнаграждение на
същото в размер на 220 лв., от които 200 лв. за изготвяне на заключението и
20 лв. за явяване в днешното съдебно заседание, платими от бюджета на съда.
Страните /по отделно/: Да се приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
3
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ. Я.: Уважаеми господин съдия, от събраните по делото писмени и
гласни доказателства и приобщените към него видеозаписи от камери на
обекта на тъжителя се изясни поводът, по който е станало спречкването и
съприкосновението между тъжителя и обвиняемия. Считам, че ясно и
категорично се доказа, че поведението на обвиняемия е допринесло и е повод
за ставането на съответното спречкване, а именно прегазването на лежащи и
спящи кучета на самата улица на стопанския двор. От тук, следвайки
следващото ми заключение и явно доказан факт, в който тъжителят тръгва да
гони съответно извършителя и тук намиращия се обвиняем, който след
прегазване на кучето не е спрял, а е продължил, с цел да избяга от станалото.
Той го настига в края на улицата и отваря вратата. Тук е въпросът дали е
имало удар и кой на кого е нанесъл този удар. Дали от страна на обвиняемия
е нанесъл пръв удара на тъжителя или тъжителят е нанесъл пръв удар. В
заключението на вещото лице се казва при отговор въпрос № 1, че ако се
приеме за достоверно казаното в обясненията на обвиняемия С.А. и
същевременно се съпоставят с показанията на свидетелите З. и Й., то реално
те казват, че видимо, когато са снемали обяснение на обвиняемия, не са
забелязали и не са видели той да има цепковидна рана на устната от долната
страна и затова и аз зададох въпрос на вещото лице дали тази цепковидна
рана може да бъде видима на външната страна на устата. Относно това кой е
нанесъл първия удар, както твърди обвиняемият, считам, че не би следвало да
бъде кредитирано обяснението му, дадено с отговора на тъжбата, поради
съществено разминаване с дадените обяснения от свидетелите - прекият
очевидец на сбиването, макар и на един по-късен етап – свидетеля Г. и
свидетелите З. и Й., които са двамата полицаи, които са посетили мястото и
са съвсем безпристрастни. Дадените свидетелски показания от бащата и сина
В.и те преразказват това, което са чули или по-точно обвиняемият им е
преразказал, че е станало. Те не са преки очевидци нито на първоначалния
удар, нито на ударите в задната част на автомобила, а разбират на по-късен
етап. Свидетелят Б., който твърди, че е бил видял и чул какво се случва,
категорично излъга в съответно дадените си обяснения, защото в
първоначалния си разпит каза, че е имал работа в собственото си място, т.е. в
4
дърводелската работилница. Ако той се е намирал там и е извършвал работа,
то от производствения шум не може да чуе, че има викове, нито кучешки лай
или друго, което да изостри вниманието му и той да излезе и да отиде на
съответното място, за да види какво се случва. Също така картинката или
рисунката, която представи защитата с цел да се каже, че Б. се е движил
точно по права линия от средата на парцела си до изхода, също не отговаря на
обясненията, защото той казва: „Аз вървях по една пътечка, която се движеше
до сградите и след това завих наляво“, което също е категорично
противоречиво с дадените от него обяснения. Затова считам, че самият
свидетел излъга при даване обясненията си в съдебно заседание. Също така
двамата свидетели В.и, които са приятели с обвиняемия и преразказват това,
което той им е казал, а не те да са го възприели и така го предадоха в съда. Те
са приятели, които са в недобри отношения междусъседски с тъжителя, т.е. те
разбира се ще вземат неговата страна.
Не на последно място, искам да се спра по отношение на телесните
увреждания. Тъжителят представи СМУ, от което е видно, че е получил
съответни болки и страдания от нанесените удари. Двамата свидетели З. и Й.
категорично при снемане обясненията, когато са отишли на място,
потвърждават, че видимо у тъжителя е имало травматични увреждания, които
са вследствие нанесените удари, докато травматичните увреждания на
обвиняемия не са съществували и не са ги видели. В самите си обяснения,
приложени в изисканата преписката от РУ – Септември, никъде обвиняемият
не споменава, че е бил ударен, а единствено само споменава, че е бил
провокиран от тъжителя, за което, като си спомням възпроизведения
видеоматериал и отговора, който е дал обвиняемия спрямо изнесените факти
на тъжбата, категорично се опровергават от видеоматериалите и са в
противоречие, поради което считам, че отговорът, както е създаден, е с цел да
се организира неговата защита. Подготвените свидетели и това, което
изложиха в обясненията си, показват една подготовка да се стреми с
поисканата СМЕ с даденото заключение, че нанесеният удар с дясната ръка
от А. към обвиняемия той може да е предизвикал болка и страдание, което се
изравнява с травматичните увреждания на тъжителя. Предвид изложеното,
моля, да постановите съдебен акт, с който да признаете за виновен
подсъдимия СТ. К. АНГ. за това, че на 08.03.2021г., към 15.00 ч., в с.Варвара,
пред входа на стопанския двор на ЗК „Възраждане“, е нанесъл лека телесна
5
повреда с подробно описани травматични увреждания на тъжителя П. Д.
АНДР. по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, за което моля да постановите
справедлива присъда и съответно уважите така предявения граждански иск в
пълен размер за претърпени неимуществени вреди вследствие на несената
лека телесна повреда.
АДВ. К.: Уважаеми господин съдия, колежката Я. изложи обстойно
фактическата обстановка в настоящия случай. Само искам да допълня
накратко няколко основни неща. С оглед аргументите, да не ги повтарям,
изложени от адв.Я., считам, че не следва да бъдат кредитирани показанията
на свидетелите В.и и Б.. В своето съдържание тези свидетелски показания са
противоречиви и неправдоподобни. Малка част от тях само възпроизвеждат
осъществилата се фактическа обстановка. В по-голямата си част тези
свидетелски показания целят да защитят подсъдимия С.А.. По отношение на
останалите свидетели - показанията на полицейските служители З. и Й., както
и свидетеля Г., следва и моля да бъдат приети изцяло като правилни,
непротиворечиви и правдоподобни, които в детайли възпроизвеждат
фактическата обстановка по случая, а именно, че подсъдимият е нанесъл и
причинил лека телесна повреда на пострадалия А.. От юридическа страна
обект на престъплението са обществени отношения, осигуряващи
неприкосновеност на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Субект на престъплението е пълнолетно физическо вменяемо лице. По делото
няма данни подсъдимият да страда от някаква форма на психическо
заболяване, което да изключва умисъла и отговорността, която му се търси.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и
се изразява в такова въздействие върху организма на пострадалия, вследствие
на което на пострадалия е причинено травматично увреждане по чл.130 от
НК. От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл,
касаещо формата на вината, като деецът е предвиждал и желаел да причини
този престъпен резултат. Аз също Ви моля, с оглед събраните по делото
доказателства, които колежката Я. изброи, да признаете подсъдимия за
виновен в така предявеното частно обвинение.
АДВ. Я.: Само искам да добавя, че моля да присъдите сторените
6
разноски на тъжителя в настоящата инстанция - адвокатско възнаграждение
за един адвокат и съответно сторените съдебно-деловодни разноски.
АДВ. Б.: Уважаеми районен съдия, моля, да признаете подсъдимия
изцяло за невиновен, като приемете, че същият не е извършил вменените му в
тъжбата противоправни деяния. Доколкото става дума за частно обвинение,
същото се ограничава до посоченото в тъжбата. Изпълнителното деяние в
тъжбата е нанесени множество удари по главата и ритници по долните
крайници. Няма събрано по делото нито едно доказателство от разпитаните
свидетели, че става въпрос на посоченото място пред стопанския двор да е
нанесен юмручен удар в главата от страна на подсъдимия или ритници в
долните крайници. Единствено племенникът на тъжителя А. – свидетелят Г.,
посочва, че бил нанесен един удар в корема, за каквото обвинение няма. Ще
развия аргументи и по тази тема. Започнах от момента за очертаване
обвинението, защото около това обвинение ще бъде и защитната теза. По
отношение на мотива – категоричен и ясен пример за това е „крадецът вика
дръжте крадеца“. Половината село е пропищяло от А., включително и аз, за
отношението му към домашните любимци и животните и начина, по който ги
гледа, тези животни страдат и пречат на хората. Разказвам го всичко това, за
да може съдията да разбере какъв е мотивът А. да тръгне и да нападне С.А..
Защо казвам „Крадецът вика дръжте крадеца“? Видите ли не бил спрял -
повереникът твърди. Тезата им, както се разбра, а племенникът Г., който е
основният свидетел, не е разбрал, че куче е ударено. Той казва в показанията
си, че по-късно е разбрал. Кучето не е ударено челно, а е ударено, защото е
нападнало колата в задния калник и поради тази причина е прегазено и това
се вижда на камерите. Няма доказателства, че кучето е ударено челно и че
шофьорът е разбрал. Целта на настоящото дело е Стойчо да дава показания,
които да могат да се използват в ДП за причиняване на смърт на гръбначно
животно, каквото дело има. Целта е да се ползва тази информация. Затова и
моето поведение беше да не се дават обяснения в настоящия процес. Видимо
разярен, както каза и повереникът, тръгва да го гони и видите ли той с колата
не е искал да избяга, а спира подсъдимият, за да разбере за какво става въпрос
и какъв е проблемът. Тук е моментът да се каже, че се вижда от камерите,
като от 6 камери са представени само 3, за които ние твърдим, че защитата
тенденциозно крие информация от съда и от другата страна, защото ако беше
7
показана истинската камера, която обхваща въпросния ъгъл, по съвсем друг
начин щяха да стоят нещата по делото. Разбира се те имат право да крият
информация, ако преценят, че не е в техен интерес, но е факт, че от 6 камери
са представени само 3, които не са пореден номер – 2-ра, 3-та и 4-та, ако не се
лъжа, а останалите липсват. Поради което гледаните и посочените от
свидетелите над 30 кучета, тези ч кучета, които са на пътя и се вижда, че
лежат на платното, разярен тъжителят тръгва да гони и да отмъщава на
подсъдимия, че бил ударил или прегазил куче. Това е мотивът на тъжителя да
нападне подсъдимия. Всичко това се доказва, както от разпита на свидетеля
Г., така и от разпита на свидетеля Б.. По отношение на свидетеля Б., за който
се твърди, че бил лъгал, това не е вярно. Поверениците на тъжителя
максимално се опитаха да покажат и компрометират показанията на
свидетеля Б., но в настоящия случай се доказа, че той има трудов договор, че
е осигуряван и че това, което е казал пред съда, не е лъжа. Няма основание
съдът да се съмнява в показанията му, респективно да не ги кредитира.
Поради тази причина намирам, че от страна на подсъдимия не е имало повод
да нападне тъжителя, ако е имало спречкване и ако е имало удари от страна
на подсъдимия, за което аз твърдя, че няма доказателства, то те могат да
бъдат единствено само в посока упражняване на самозащита. Логиката на
доказателства по делото доказват евентуално такъв извод, защото сам в
тъжбата тъжителят признава, че е тръгнал да го гони и го настига, когато е в
колата. Няма как един човек, ако гони една кола, да я настигне колата, освен
ако водачът на колата не иска да я спре и да му даде възможност да влезнат в
контакт. Ако е искал да бяга, както казаха поверениците, подсъдимият от
мястото, то същият не е имал никакъв проблем с въпросната колата да
продължи и изобщо да не спре. Напротив - той спира, защото няма от какво
да се притеснява и изобщо не е разбрал, че е станало нещо с поредното куче
от 30-те кучета на А., които пак казва, че е пропищяло половината село от тях
и от него и от поведението му да храни домашни кучета и котки всяка вечер.
Поради тази причина намира, че няма мотив от страна на подсъдимия същият
да нападне А., защото няма поради каква причина да упражни такова
насилие. Показанията на свидетеля Б. и на свидетелите В.и са безпристрастни
и непротиворечиви, включително съвпадат косвено с показанията, дадени от
работника на А. - Г. Д.. Неговите показания са важни, защото същият твърди,
че е бил в камиона, който е високо и който се намира по права линия срещу
8
входа на стопанския двор, а се твърди от Г., който беше разпитан подробно,
че се е развила случката точно на входа на стопанския двор. От друга страна,
свидетелят Д. твърди, че спирането на колата и осъществяването на
комуникацията между подсъдимия и тъжителя не е станало пред входа,
където той има видимост, а станало малко по-нагоре, където има сграда и той,
макар че е нависоко в камиона, не е могъл да има видимост, защото сградата
пречи. Това показва, че показанията на Г. са неточни, най-вероятно
неистински, тъй като мястото, за което се твърди да се извършва деянието, не
е на входа, а е станало малко по-нагоре по пътя. Това се доказва и ако
внимателно се погледнат камерите, които са успели да дадат, а не са скрили
като останалите, тази камера от кантара към входа, на която се виждат и
кучетата, на нея отсреща се вижда и входът. Ако случката беше станала в
рамките на този кадър, т.е. там на това място на входа, то щеше да се види на
въпросната камерата, но това не е станало там, а е станало извън обхвата на
тази камера, където вече от сградата спрелият отстрани висок камион влекач,
където се е качил горе Д. и е гледал, не е могъл да види, както и камерата,
като това е от другата страна на сградата. Представените снимки и скици и
снимки доказват точно това, което твърдим от самото начало - къде се е
извършило - мястото; че е осъществено спиране съвсем доброволно, защото
не е разбрал за какво става въпрос; че наглото и агресивно поведение на
тъжителя А., който на всичко отгоре има и нахалство да се жали е
съпроводено с това да предизвика агресия, тичайки за да го нападне, той го
признава, защото ако са искали да се разберат, има и друг начин – да го
извика, да извика полиция, за да се разберат, както става и по-късно. Аз
намирам, че не се доказа така соченото обвинение, че са осъществени
множество удари по главата или ритници по долните крайници. Нито един
свидетел, нито едно показание, няма по делото, че той е ударен по главата или
долните крайници. Показанията на свидетеля Г. е за удряне по корема,
каквото обвинение няма. Доколкото съдът е обвързан с посоченото в тъжбата,
следва да се приеме, че такова обвинение няма, респективно, че не е
упражнявана защита по такова обвинение и не може да се постанови
осъждане.
Що се отнася до това, ако съдът все пак приеме, че е осъществено
нарушаване на телесния интегритет на тъжителя А., моля, настоящият
съдебен състав да заключи от събраните доказателства, че подсъдимият няма
9
мотив да нападне. Същият се е отбранявал, а поведението на тъжителя е
агресивно и нападащо доказано и същият е имал мотив да нападне
подсъдимия заради ядосването си от това, че поредният помияр, който той
държи на пътя и не гледа нормално, за което пак казвам, че страдат
животните, включително мое животно е страдало от неговия акъл, е било
засегнато от кола странично без шофьорът да е разбрал. От разпитаните
свидетели стана ясно, че тормозът на тези животни с гледането на тези
животни, без да бъдат затваряни и без да бъдат полагани необходимите
грижи, създават проблеми на хората, а в края на краищата е довело и до
засягане на въпросното животно от преминаване на кола. Може да е всичко,
но не е място кучетата да спят на пътя, където минават коли.
На следващо място, по въпроса за самозащитата и твърдяното от мен в
случай, че евентуално приемете, че е имало отвръщане на удар - реторсия,
моля, да приемете, че в самата тъжба се признава, а именно, доколкото
тъжбата е подписана лично от П.А. и в нея е направено изявление: „Аз му
отвърнах с няколко удара по лицето”. Моля, да се съгласите, че сам
тъжителят признава, че е нападнал подсъдимия, поради което в този случай
веднага непосредствено му е отвърнал и следва да се приложи институтът на
реторсия. В случай, че прецените, че ударът е нанесен първоначално от
страна на подсъдимия, за което няма преки доказателства, то моля да
съобразите, че същото е осъществено във форма на самозащита, предвид
агресивното поведение и гонене от страна на А. спрямо А. и същият е
следвало да се защити от поведението на А.. Претендирам разноски,
съобразно списъка и адвокатски хонорар, включително и за допълнително
явяване след второ и трето съдебното заседание. В този смисъл, моля, да
произнесете оправдателна присъда.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия: Присъединявам се към
адвоката ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия: Невинен съм. Друго няма какво да
кажа.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да постанови присъдата си.
10
След обявяване на присъдата на страните съдът им разясни реда и
сроковете за обжалване, както и че мотивите ще бъдат изготвени в срок до 60
дни.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 15.30 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
11