Р E Ш Е Н И Е
№ 351
гр.Плевен, 11.07.2022год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в
открито съдебно заседание на шести юли две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Председател:
Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова,
като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №392 по описа за 2022 год. на Административен съд - Плевен и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171 т.2 б.А от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
Делото е образувано по жалба от С.Х.И. ***,чрез адв.Б. ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22-0374-000099/22.04.2022г. на Началника на РУ-Червен
бряг към ОД на МВР-Плевен, с която на основание чл.171 т.2 б.А от ЗДвП спрямо
оспорващия е приложена принудителна административна мярка – временно спиране от
движение на моторно превозно средство до отстраняване на неизправността.
В жалбата са наведени твърдения, че заповедта е
издадена при неизяснена фактическа обстановка, недоказан фактически състав, в
нарушение на основни принципи на административния процес и при неспазване на
изискванията за форма. Сочи се, че оспорващият е разбрал за образуваното срещу
него административно производство едва при връчване на заповедта, като не му е
била предоставена възможност да участва в процеса по нейното издаване. Счита
се, че принудителната административна мярка следва да се наложи едва когато правоимащият административен орган е установил по несъмнен
начин наличието на предпоставките по чл.171 т.2 б.А от ЗДвП. Твърди се, че в
конкретния случай не е така, а е приложена репресия спрямо оспорващия, който не
е извършил каквото и да е нарушение на ЗДвП. Посочва се също, че в заповедта
липсва уточнение кое е превозното средство, което се спира от движение, като по
този начин не е ясно кой е обектът, върху който се налага мярката, което
представлява съществено нарушение и води до отмяна на заповедта. В заключение
се моли за отмяна на заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка. Претендират се разноски.
От ответника не е депозирано становище по жалбата.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не
се явява и не се представлява. По делото е депозирана молба от адв.Б., която счита заповедта за незаконосъобразна, тъй
като е издадена при липса на фактически основания, допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Моли за
отмяна на заповедта и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 550лева и 10лева държавна такса, съобразно представен списък.
За ответника по делото в съдебно заседание не се явява
представител и не изразява становище по съществото на спора.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Процесната заповед е връчена лично на оспорващия на 11.05.2022г.,
а жалбата е подадена по електронната поща на Административен съд Плевен,
подписана с валиден електронен подпис и заведена с вх.№2804/16.05.2022г. Т.е.
подадена е в законоустановения 14-дневен срок за
обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с
чл.172 ал.5 от ЗДвП, от активно легитимирана страна-адресат на акта, при
наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване
административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално
допустима, поради липса на задължителен административен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С АУАН серия GA
№642455 от 22.04.2022г., съставен от И.В. – младши автоконтрольор
при РУ Червен бряг, на Н.С. Х. са вменени нарушения по чл.105 ал.1, чл.100 ал.1
т.2 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП затова, че на 22.04.2022г. в 18:15часа в
гр.Червен бряг, ул.“Златна мина“ в района на бензиностанция „Ю.“, управлява
л.а. ***** с рег.№*****, собственост на С.Х.И., като е ограничена видимостта на
предните странични стъкла със самозалепващо черно фолио; не носи СРМПС част 2;
не носи контролен талон към СУМПС. Актът е подписан от Н.С. Х. без възражения.
Във връзка с горното, на 22.04.2022г. от Началник РУ
Червен бряг към ОД на МВР-Плевен, на основание чл.171 т.2 б.А от ЗДвП е
издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№22-0374-000099 от 22.04.2022г., с която е разпоредено
временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на
неизправността. В заповедта е посочено като фактическо основание, че спрямо С.Х.И.
се прилага ПАМ затова, че на 22.04.2022г. в 18:15часа в гр.Червен бряг,
ул.“Златна мина“ в района на бензиностанция „Ю.“, лицето Н.С. Х. управлява л.а. ***** с рег.№*****, собственост
на С.Х.И., като е ограничена видимостта на предните странични стъкла на МПС със
самозалепващо черно фолио; не носи СРМПС част 2; не носи контролен талон към
СУМПС.
Именно тази заповед е предмет на настоящето
производство.
Установява се още, че въз основа на АУАН серия GA №642455 от 22.04.2022г. срещу Н.С. Х. е издадено
Наказателно постановление №22-0374-000444 от 13.05.2022г. за нарушения по
чл.105 ал.1, чл.100 ал.1 т.2 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, като НП е връчено на
лицето на 26.06.2022г. и към датата на съдебното заседание не е влязло в законна
сила. Не са налице данни дали НП е обжалвано.
Видно от приложено на л.30 Свидетелство за регистрация
част I е, че собственик на л.а. ***** с рег.№***** е
оспорващият С.Х.И..
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
При проверка материалната компетентност на издателя на
оспорената заповед, съдът намира, че процесната
заповед е издадена от компетентен орган с оглед изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съгласно която принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2,
2а,
4, т.
5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. По делото на л.11-12 е приложена Заповед
№316з-27/03.01.2018г, с която началниците на РУ при ОД на МВР-Плевен са оправомощени да
издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2 от ЗДвП.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена
форма, съобразно чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59 ал.2 от АПК, включително
фактически и правни основания за издаването й. В същата се съдържа описание на
нарушението по чл.105 ал.1 от ЗДвП, станало основание за прилагане на ПАМ.
Следва да се посочи също, че по делото е представен и АУАН, станал основание за
издаване на процесната ПАМ. Актът е подписан от
нарушителя, редовен е от външна страна и доказва установените с него факти, тъй
като предвид разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. От последният се установява нарушението по чл.105 ал.1 от ЗДвП,
което е станало основание за издаване на принудителната административна мярка.
Т.е. заповедта е фактически и правно мотивирана, като от съдържанието й става ясно
по каква причина се налага ПАМ, а описанието на релевантните факти съответстват
на хипотезата на правната норма, посочена от административния орган като
нормативно основание за прилагането й. Ето защо е неоснователно възражението в
жалбата за липса на фактическо основание.
Също така, от фактите, описани в заповедта, се
установява на кое МПС е ограничена видимостта на предните странични стъкла със
самозалепващо се черно фолио, а именно л.а. ***** с рег.№*****, което видно от
доказателствата по делото е собственост на оспорващия С.Х.И., което
обстоятелство е и описано в АУАН серия GA №6424, станал основание за издаване на процесната заповед. Именно спрямо собственика на МПС С.Х.И.
е приложена принудителната административна мярка по чл.171 т.2 б.А от ЗДвП –
временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността. Предвид
последното е неоснователно и възражението за липса на елемент от
разпоредителната частта на заповедта.
В производството по издаването на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
каквито твърдения са изложени в жалбата. Действително оспорващият не е бил
уведомен за започване на административното производство, съгласно изискванията
на чл.26 от АПК, но неизпълнението на това процесуално задължение от страна на
административния орган не е накърнило правата и законните му интереси. Поради
специфичната функция на мярката, изразяваща се в своевременна превенция от
извършването на нарушения и създаване на опасност за движението по пътищата,
такова предварително уведомяване не е задължително и необходимо условие за
прилагане на мярката или поне липсата му не съставлява съществено процесуално
нарушение, което да налага отмяна на издадената заповед само на това основание.
В конкретния случай неуведомяването на оспорващия за започване на
производството не влияе на съдържанието на акта, а и самата характеристика на процесната ПАМ налага своевременното издаване на заповедта,
за да се осъществи функцията, за която е предназначена.
По отношение съответствието с материалния закон, съдът
съобрази следното:
Правното основание, на което е издадена процесната заповед е чл.171 т.2 б.“А“ от ЗДвП, съгласно
която за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка временно спиране от движение на пътно превозно
средство до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е
технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества
в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е
изменена без съответното разрешение.
Мотивите на административния орган за прилагане на ПАМ
са, че управляваният от Н.С. Х. л.а.***** с рег.№*****, собственост на
оспорващия С.Х.И., е с ограничена видимост на предните странични стъкла чрез поставено
самозалепващо черно фолио. В АУАН, станал основание за издаване на ПАМ, се твърди, че това представлява неизправност
на ППС – ограничена е видимостта /намалена прозрачност/ на предните странични
стъкла на автомобила, осигуряващи видимост на водача към пътя. Управлението на
такова ППС представлява нарушение по чл.105 ал.1 от ЗДвП, според който се
забранява ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните
стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване
на прозрачността им. Т.е. в процесния случай сме в
хипотезата на технически неизправно пътно превозно средство.
По делото не се спори, а и се установява от
доказателствата, че л.а. ***** с рег.№***** е собственост на оспорващия С.Х.И..
Последното е отразено и в АУАН серия GA
№642455 от 22.04.2022г., станал основание за издаване на процесната
ПАМ. Не се спори, че това МПС на
22.04.2022г. е било управлявано в гр.Червен бряг от Н.С. Х.. От оспорващия И.
не се отрича и факта, че на предните странични стъкла на собствения му л.а. е
поставено самозалепващо черно фолио. Административният орган е счел, че с
последното е ограничена видимостта на предните странични стъкла и това
представлява техническа неизправност на ППС. Съгласно §6 т.56 от ДР на ЗДвП,
„ограничена видимост“ е налице при
стръмнини, завои и други препятствия, които пречат на видимостта. От нея се
различава „намалената видимост“, която, съгласно т.55 от същата норма, е налице
при здрач, мъгла, валеж, запрашеност, задименост и
други подобни, т.е. налична е, но е затруднена видимостта. Дадените от
законодателя специални дефиниции на тези понятия сочат, че за целите на ЗДвП се
разграничават двете понятия, като разграничителния критерий е характера на
причината, водеща до видимост, различна от изискваната. При намалена видимост,
видно от дефиницията, става въпрос за физични явления – здрав, мъгла, валеж и
др., докато при ограничената видимост става въпрос за материални обекти, които
влияят на видимостта – стръмнини, завои, други препятствия. И двете понятия са относими за фактори, които са външни за моторното превозно
средство. В хипотезата на чл.105 ал.1 от
ЗДВП законодателят има предвид фактори, които са на или в самото превозно
средство, защото ограничаването е през стъклата. Т.е. не е разграничил
хипотезите на ограничена и намалена видимост, а с оглед на обективните
възможности за въздействие върху стъклата, които водят до намаляване на
видимостта, е забранил ограничаването на видимостта по какъвто и да е начин, в
т.ч. и чрез намаляване на прозрачността на стъклата независимо от начина, по
който е постигнато. Следователно, до ограничаване на видимостта се стига и чрез
намаляване на прозрачността на стъклата.
До какъв процент е намалена прозрачността и дали е в
границите на допустимото е факт, релевантен за административнонаказателната
отговорност с оглед на конкретно приетите в акта елементи на административно
нарушение. За целите на принудителната административна мярка е достатъчно, че
при контролната проверка компетентният орган е установил наличие на фолио върху
предните странични стъкла на автомобила, което прави последния технически
неизправен по смисъла на чл.10 ал.1 т.6 б.“в“ от ППЗДвП,
тъй като формално не отговаря на изискванията за стандартизационните
документи относно тези стъкла. Законодателят не е посочил кои са стандартизационните документи, но съдържанието на чл.9 от ППЗДвП, според която норма се разрешава движението на пътно
превозно средство по пътищата, ако то отговаря на определените от производителя
изисквания за експлоатация, на изискванията на правилника и на наредбите по
чл.8 ал.3 и чл.36 ал.3 от ЗДвП, следва че именно в тези актове са и съответните
стандарти. Затова и съдебната практика приема, че когато едно моторно превозно
средство е със залепено на стъклата фолио, то обективно не отговаря на
изискванията на производителя, защото фолиото не е сложено от производителя, а
от собственика на превозното средство и не са налице доказателства, които
следва да представи в такъв случай самият собственик, че с това поставяне не
ограничава, или затруднява видимостта. Ако собственика на МПС желае да постави
определени допълнения на стъклото, то негова е доказателствената тежест да
докаже, че тези отклонения са в съответствие със стандартизационните
документи. В тази връзка следва да се посочи, че ако при проверката беше
представен документ, доказващ прозрачност на стъклата, съгласно изискуемите
стандарти, не би имало основание да се приеме, че е налице ограничаване на
видимостта. В конкретния случай, обаче, към момента на контролната проверка
обективно върху предните странични стъкла на автомобила се намира допълнително
поставено самозалепващо черно фолио, като този факт, сам по себе си, е
достатъчен, за да приеме органът наличие на хипотезата на чл.105 ал.1 от ЗДвП и
наличие на материално-правните предпоставки за издаване на заповед за прилагане
на принудителна административна мярка по чл.171 т.2 б.А от ЗДвП. В този смисъл
решение №10583/16.08.2018г. на ВАС по адм.д.
№7811/2017г.
Оспорващият не е оборил доказателствената сила на
редовно съставения АУАН. Необходимо е да се посочи, че
в настоящето производство не подлежи на преценка съставомерността на посоченото като извършено в акта
нарушение, а следва да се прецени само неговата валидност. Описаните в акта
фактически обстоятелства за извършеното нарушение по чл.105 ал.1 от ЗДвП
съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената
заповед.
Мярката по чл.171 т.2 б.А от ЗДвП е принудителна административна
мярка, която няма санкционен характер. Тя цели да преустанови нарушението,
поради което законът допуска засягане на правата на собственика с оглед
постигане на целта, регламентирана в чл.1, ал.2,
както и в чл.171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението
по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения.
Предвид гореизложеното съдът намира, че при издаване
на оспорената заповед, с която е разпоредено временно
спиране от движение на МПС-то до отстраняване на техническата неизправност, е
съобразен материалния закон и целта на закона, поради което жалбата на С.И. е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и
ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Х.И. ***, чрез адв.Б. ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22-0374-000099/22.04.2022г. на Началника на РУ-Червен
бряг към ОД на МВР-Плевен.
Решението е окончателно на основание чл.172 ал.5
изр.второ от ЗДвП.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/