Присъда по дело №2200/2021 на Районен съд - Бургас

мотиви към присъда № 53 от 15.09.2021 г. по НОХД № 2200/2021г. по описа на Районен
съд-гр.Бургас

Производството по делото е образувано по повод обвинителния акт на Бургаска районна
прокуратура, с който е повдигнато обвинение за престъпление по чл.206, ал.3 от НК, предл.
първо, вр. с ал.1 от НК спрямо подсъдимия Г. В. С. ЕГН **********.
Съдебното производство е по реда на глава двадесет и седма от НПК, като подсъдимият
признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява
съгласие да не се събират доказателства за тях, съгласно чл.371, т.2 от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението от правна и фактическа страна.
Пледира за виновност на подсъдимия и индивидуализиране на наказанието при условията на
чл.54 от НК, като същото определено към минимума, отчитайки оказаното съдействие от
негова страна. Моли съда след приложение на редукцията по чл.58а, ал.1 от НК да наложи
на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, като изпълнението му
бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 5 години. Наред с наказанието
лишаване от свобода прокурорът пледира на основание чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК, на
подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от право да заема определена държавна
или обществена длъжност, свързана с управление на държавно или общинско имущество и
лишаване от право да упражнява професия, свързана с посредническа дейност. Счита, че не
следва да бъде налагана конфискация на част или на цялото имущество на подсъдимия.
Защитникът изразява съгласие с представителя на Районна прокуратура-Бургас. Моли
съда при определяне на наказанието да вземе предвид като смекчаващи обстоятелства
необременената съдимост на подсъдимия, добрите характеристични данни, процесуалното
му поведение в досъдебната фаза, както и влошеното му здравословно състояние. Счита, че
наказанието лишаване от свобода следва да бъде определено в размер на предвидения
минимум от 3 години, като след редукцията с 1/3, на подсъдимия бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 2 години, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК
бъде отложено. Моли съда да не налага конфискация на част или на цялото имущество на
подсъдимия, а по отношение на предвидените наказания по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК,
предоставя на преценката на съда.
Подсъдимият разбира обвинението. Признава вината си.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 09.11.2007г. „Л.“ЕООД-гр.Варна представлявано от свидетеля Л.Б. закупило
яхта марка тип „Sea Ray 370“ за сумата от 80000 евро. Яхтата била регистрирана в
пристанище гр.Варна, като за същата било издадено позволително за плаване 10-2124-08 на
21.03.2008г. В документа за собственост като собственик било посочено „Л.“ЕООД-
гр.Варна, което дружество впоследствие, с решение на съвета на директорите на „Л.“АД,
като едноличен собственик на капитала на „Л.“ЕООД, променило наименованието на
същото на „М.Я.г“ЕООД.
На 09.12.2010г. „М.Я.г“ЕООД-гр.Варна, чрез свидетеля Л.Н.Б., като
пълномощник продало яхтата на „И“ЕАД-гр.София за сумата от 176024,70 лева. На
14.12.2010г. на новия собственик „И“ЕАД-гр.София било издадено позволително за плаване
на яхтата 10-3418-10 от пристанище Варна.
На същата дата, на която се осъществила сделката 09.12.2010г., бил сключен
договор за финансов лизинг между собственика „И“ЕАД-гр.София и „Я“ЕООД-гр.Варна,
представлявано от свидетеля Д. П., а като солидарен съдлъжник бил вписан свидетелят Л.Б..
1

На 01.07.2011г. независимо от факта, че „Л.“ЕООД вече било преименувано,
свидетелят Д. П., в качеството си на представляващ „Л.“ЕООД-гр.Варна, упълномощил
подсъдимия Г.С. да посредничи при продажбата на гореописаната яхта, включително и с
правото да сключва предварителен договор за продажба за сума не по-малка от 40000 евро,
като в пълномощното изрично било посочено, че съответните суми във връзка с
евентуалната продажба следва да бъдат превеждани по банков път. Моторна яхта марка тип
„Sea Ray 370“ била позиционирана на пристанището в гр.Созопол.
Свидетелят В.Г. е гражданин на Руската федерация. През лятото на 2011г.
живеел в гр.Приморско. Често посещавал гр.Созопол, а при една от визитите си през месец
юли същата година, решил да се позаинтересува и евентуално да закупи яхта. За целта, той
отишъл до пристанището в гр.Созопол, където имало позиционирани плавателни средства и
се обърнал към директора на същото- свидетеля С.Г., който го насочил към подсъдимия
Г.С.. Подсъдимият С. показал описаната по-горе яхта на свидетеля Г., обяснявайки му, че я
продава. Показал му и позволително за плаване, на което пишело, че яхтата е собственост на
„Л.“ЕООД. Подсъдимият С. обяснил още, че той е упълномощен от тази фирма да продава
яхтата и показал ключовете от нея, твърдейки, че плавателните средства в България не
могат да са собственост на физически лица, а на фирми.
След като преговаряли няколко дни, на 26.07.2011г. бил сключен предварителен договор
за покупко-продажба на гореописаната яхта - плавателен съд м/я ВН 72 98 между „Л.“ЕООД
с ЕИК *** представлявано от пълномощника Г. В. С., като продавач и търговското
дружество „Н.“ ЕООД в процес на регистрация, чрез управителя си В. Н. Г., като купувач. В
предварителния договор била уговорена цена и начин на плащане, а именно: 50000 евро
платими в брой при подписване на предварителния договор и сумата от 30000 евро, платима
на три равни ежемесечни вноски от по 10000 евро, в срок от 1-во до 10-то число на текущия
месец, считано от месец септември, платими в брой. При подписването на договора изготвен
от свидетеля Ц. М., който се ангажирал и с регистрирането на дружество на името на
свидетеля Г., купувачът заплатил сумата от 50000 евро в брой на подсъдимия С., която
преди това изтеглил от банкомат чрез извършването на многократни транзакции.
След сключването на договора, подсъдимият С. предал ключовете за плавателното
средство на свидетеля В.Г., който няколко дни, след като ползвал същото, констатирал, че
има проблем в двигателя му. За това той уведомил подсъдимия, който му заявил, че ще
отстрани повредата. Тъй като на Г. се налагало да пътува до гр.Москва, Руска федерация,
двамата се уговорили по време на отсъствието му плавателното средство да бъде
възстановено в изправен вид.
По време на престоя си свидетелят Г. често се чувал по телефона с подсъдимия С..
Последният му съобщил, че проблемът по яхтата е доста сериозен, и че трябва да се
поръчват части от Америка, поради което му казал да преведе сума в размер на 10000 евро
„и всичко ще бъде наред“, а тази сума ще влезе в сметката за изплащането на плавателния
съд.
Свидетелят Г. изпратил сумата в размер на 10000 евро - на две вноски от по 3000 евро и
7000 евро, които превел чрез „Сбербанк“ - гр.Москва по личната сметка на Г.С..
В рамките на няколко месеца свидетелят Г. се връщал в България и отново
заминавал за гр.Москва, като всеки път констатирал, че проблемът по яхтата не е отстранен,
съответно подсъдимият С. го уверявал, че тя ще бъде поправена.
На 05.11.2011г. свидетелят В.Г. за пореден път пристигнал в България след
престой в гр.Москва и установявайки, че по плавателния съд отново не е отстранен
проблемът, в него възникнали подозрения, че нещо не е наред със собствеността.
Подсъдимият С. уведомил Г., че дружеството му не е регистрирано, поради съвпадение на
наименованието. Тези обстоятелства допълнително притеснили Г., което го мотивирало да
2

се обърне към услугите на адвокат, като за целта се свързал със свидетеля Я К. - адвокат от
БАК. Чрез свидетеля К., Г. поискал от подсъдимия С. да финализират сделката, за което
заявил готовност да заплати останалите 20000 евро. Юристът изразил готовност да
регистрира дружество на свидетеля В.Г. в рамките на 2-3 дни, а подсъдимият С. заявил, че
трябва да регистрират офшорна компания на името на свидетеля Г., както и да заплати ДДС
върху първоначално договорената сума. Тогава било изяснено от адвокат К. и
обстоятелството, че собственик на яхтата е „И“ЕАД-гр.София, което е сключило договор за
финансов лизинг с „Я“ЕООД- гр.Варна, а упълномощеният от „Л.“ЕООД-гр.Варна Г.С. не е
притежавал представителна власт, за да обвърже собственика на моторната яхта с продажба
на същата впоследствие, респективно, предварителният договор няма правно действие.
Всъщност на подсъдимия С. били предоставени ключовете от яхтата и позволителното за
плаване, тъй като същият първоначално е имал уговорки със свидетеля Б. да я закупи за себе
си, но след това се е отказал, решавайки в последствие да си закупи ветроходна лодка.
Останала уговорката между тях С. да предлага яхтата за продажба в гр.Созопол, а при
осъществяване на сделка да получи комисионна за това.
През лятото на 2012г., пристигайки за пореден път в България, свидетелят В.Г. установил,
че вече яхтата не е на пристанището в гр.Созопол. Тя била придвижена до пристанището в
гр.Варна от хора, ангажирани от лизингополучателя на плавателното средство. Чрез адв.К.
били проведени допълнителни разговори с подсъдимия С. и със свидетелите Б. и П. относно
финализиране на сделката. П. и Б. съобщили, че не са известени за сключването на
предварителен договор от страна на подсъдимия С. и свидетеля Г., и че не са получавали
никакви пари по сделката, но изразили готовност да прехвърлят собствеността на моторната
яхта ако получат сума в размер на 40000 евро, колкото дължали на лизингодателя.
Въпреки желанието на свидетеля В.Г. и поради факта, че той не бил склонен да плати още
20000 евро над договорената между него и подсъдимия С. сума, на 20.08.2013г. от негово
име била изпратена нотариална покана peг.№**, том 1, акт №112 по описа на нотариус Н.М.
с peг.№**, с район на действие Районен съд-Бургас до подсъдимия С. да му върне в 7-
дневен срок сумата от 60000 евро. Поканата е била връчена лично на подсъдимия Г.С.
срещу разписка, подписана от него на 20.08.2013г.. В посочения в нея 7-дневен срок С. не е
върнал получената от него сума.
Гореописаната фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от събрания
доказателствен материал - показания на пострадалия свидетел В.Г., на останалите свидетели
по делото И Г.а, Я К., Ц. М., Л.Б., Д. П., С.Г., Г.М., К.П., А.Б., К.Д. и П.К обективирани в
протоколите за разпит от досъдебното производство, договор за финансов лизинг на
плавателен съд с опция за прехвърляне на правото на собственост № 11232/F/ 09.12.2010г.,
позволително за плаване № 10-2124-08 и свидетелство за регистрация на м/я ВН 7298 „Sea
Ray 370“, предварителен договор за договор за покупко-продажба на плавателния съд м/я
ВН 7298 от 26.07.2011г., пълномощни на Г.С. от „Л. България“ ЕООД от от 01.07.2011г. и
07.11.2011г., протоколите за очни ставки от 09.11.2016г.,22.07.2019г., 23.07.2019г.
нотариална покана от 20.08.2013г. с peг.№**, на нотариус Н.М., peг.№**, с район на
действие Районен съд – гр.Бургас, справки от търговски регистър, извлечения, платежни
документи, приложената справка за съдимост, самопризнанието на подсъдимия и останалите
доказателства по делото.
При анализа на доказателствата съдът кредитира изцяло показанията на горепосочените
свидетели относно авторството, времето и начина на извършване на деянието и размера на
имотната вреда. Съдът не констатира съществени противоречия между показанията на
свидетелите, които да внесат съмнение в достоверността им. Същите са логични,
последователни и кореспондират помежду си, както и с приложените писмени
доказателства по делото.
От материалите по делото безспорно се установява, че подсъдимият Г.С. е получил сумата
3

от 50000 евро в брой, както и впоследствие сумата от 10000 евро, които свидетелят В.Г. е
изпратил на С. по банков път или общо 60000 евро. Въпреки проведените телефонни
разговори, лични срещи, С. не е върнал сумата, получена от него с оглед нереализираната
сделка за продажбата на плавателния съд м/я ВН 7298. Получените движими вещи - пари не
са собствени на подсъдимия, но са били в негово държане, като същият е отказал да ги върне
и след изпратената нотариална покана.
При така установената фактическа обстановка е видно, че подсъдимият С. е осъществил
състава на престъплението по чл.206, ал.3, предл.1, във вр. ал.1 от НК, като на 28.08.2013г. в
гр.Созопол, област Бургас, противозаконно е присвоил, като не е върнал, след като е бил
поканен с нотариална покана от 20.08.2013г. с peг.№**, на нотариус Н.М., peг.№**, с район
на действие Районен съд – гр.Бургас, да върне в седмодневен срок, чужди движими вещи -
пари в размер на сумата от 60000 /шестдесет хиляди/ евро на стойност 117349 /сто и
седемнадесет хиляди, триста четиридесет и девет/ лева, собственост на В. Н. Г. от
гр.Москва, гражданин на Руска Федерация, които владеел, получавайки ги по силата на
сключен предварителен договор за покупко-продажба на плавателен съд м/я ВН 7298 между
„Л.“ЕООД с ЕИК ***, като продавач, представлявано от Г. В. С., като пълномощник, и
търговско дружество „Н.“ЕООД - в процес на регистрация, чрез управителя си В. Н. Г., като
купувач, като обсебването е в големи размери, поради което призна подсъдимия за виновен
по повдигнатото му обвинение.
От обективна страна за обсебването е характерно, че чуждата движимата вещ,
предмет на престъплението е поверена на дееца и се намира в неговата фактическа власт, за
което по делото са налице неоспорими доказателства. Престъпното своене може да се
реализира, както чрез валидно правно действие или акт на фактическо разпореждане на
дееца с вещите, така и чрез бездействие, каквото съставлява отказът да се върнат чуждите
вещи. В конкретиката на настоящия случай, подсъдимият е установил фактическа власт
върху инкриминираните чужди движими вещи - пари, които владеел, получавайки ги по
силата на сключен предварителен договор за покупко-продажба на плавателен съд м/я ВН
7298 между „Л.“ЕООД с ЕИК ***, като продавач представлявано от Г. В. С., като
пълномощник, и търговско дружество „Н.“ЕООД - в процес на регистрация, чрез управителя
си В. Н. Г., като купувач. В случая се касае за противозаконен отказ, който не почива на
съобразено със закона правно основание за владеене на вещта, и което е имало за цел и
последица отклоняването им от патримониума на собственика. В настоящия случай
подсъдимият е присвоил конкретни чужди движими вещи - пари, които не му принадлежат,
и по този начин е изпълнил състава на престъплението „обсебване”.
С Тълкувателно решение №1/1998г. на ОСНК на ВКС/ се въвежда единен
критерий за понятието „големи размери“. Квалифициращият признак „големи размери” е
налице, когато стойността на имуществото превишава седемдесет пъти размера на
минималната работна заплата към момента на извършване на деянието. Съгласно ПМС
№250 от 11.10.2012г. /Д.В.,бр.80/2012г./ минималната работна заплата на територията на
Република България от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. е била 310 лева.
Съгласно справката за валутните курсове от БНБ, стойността на еврото е равна на 1.95583
лева, съответно сумата от 60000 евро възлиза на 117349 лева.
Деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл по смисъла на
чл.11, ал.2 от НК. Същият е искал настъпването на вредните последици, предвиждайки и
съзнавайки общественоопасния характер на действията си. Интелектуалният момент на
умисъла за обсебване се изразява в съзнанието на подсъдимия, че предмета на
престъплението, който държи на правно основание, позволяващо му да извършва
разпоредителни действия с него. Той се е разпоредил със сумата противозаконно, в разрез с
уговореното, в свой личен интерес.
При определяне на наказанието съдът, съобрази степента на обществена опасност на
4

престъпленията с оглед на конкретните условия, място, време, обстановка на осъществяване
на деянието, личността на подсъдимият. В случая не се установяват многобройни и
изключителни смекчаващи обстоятелства, за да се обсъжда приложението на чл.55, ал.1 от
НК, поради което наказанието бе определено на основание чл.54 от НК.
Обществената опасност на подсъдимия Г. В. С. е ниска. С. е роден на 31.05.1959г. в
гр.София. Същият е българин, български гражданин, със средно образование, неженен, не
работи, неосъждан /реабилитиран/. Има постоянен адрес в гр.Кюстендил, обл.Кюстендил,
ул.“Любен Каравелов“, №5, ет.2, като настоящият му адрес е в гр.Созопол, обл.Бургас,
ул.“Цар Самуил“ № ет.2, ап.5 /извън регулация/. Като смекчаващи вината обстоятелства
при реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия съдът взе предвид
необремененото му съдебно минало, признаването на вината, добрите характеристични
данни и оказаното съдействие от негова страна в хода на разследването. При определяне
на наказанието съдът взе предвид и здравословното състояние на подсъдимия. От
приложената медицинска документация се установява, че същият е с множество
заболявания, някои от които тежки. Не се констатираха отегчаващи вината обстоятелства.
При индивидуализацията на наказанието съдът намери, че наказанието лишаване от
свобода следва да бъде индивидуализирано при условията на чл.54 от НК в размер на
минимума от 3 години, като след приложение на редукцията по чл.58а, ал.1 от НК съдът
наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, като за
поправяне и превъзпитаване на последния не е наложително наказанието да се търпи
ефективно, поради което отложи изпълнението му за срок от 4 години на основание чл.66,
ал.1 от НК.
На основание чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК съдът лиши подсъдимия Г.С. от право да заема
определена държавна или обществена длъжност, свързана с управление на държавно или
обществено имущество, както и от право да упражнява професия, свързана с посредническа
дейност за срок от 4 години.
С така наложените наказания съдът намери, че ще бъдат постигнати целите на генералната
и специалната превенции визирани в чл.36 от НК.
С оглед наличието на посочените по–горе смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът
намира, че не е необходимо спрямо подсъдимия да бъде постановявана конфискация.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
5

Номер на акта:	53
Дата:	15 септември 2021 г. (в сила от 1 октомври 2021 г.)
Съдия:	Петя Кръстева Георгиева

Дело:	20212120202200
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 април 2021 г.

Присъда по дело №2200/2021 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите