РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Сандански, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20241250100347 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Първа инвестиционна
банка“-АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление-гр.София, район
„Младост“, бул.“Цариградско шосе“, № 111П, представлявано от изпълнителните директори
Никола Христов Бакалов и Светозар Александров Попов, чрез пълномощника си А. И. М.,
срещу М. Ф. Т. с ЕГН-**********, с адрес-с.Л****, община С****, област Благоевград, с
която е предявен иск за установяване съществуването на вземане по договор №
022LD-R-002364/18.03.2013г. за банков кредит, сключен между „Първа инвестиционна
банка“-АД и кредитополучателите М. Ф. Т. и В. Ш. Т., в размер на 8768,25 евро-главница,
5484,02 евро-възнаградителна лихва (лихва за редовен дълг) за периода от 01.01.2016г. до
01.03.2023г.вкл., 6473,52 евро-обезщетение за забава за просрочени плащания (наказателна
лихва) за периода от 01.04.2013г. до 12.03.2020г.вкл., 1462,79 евро- обезщетение за забава за
просрочени плащания (наказателна лихва) за периода от 14.05.2020г. до 01.03.2023г. вкл.,
278,15 евро-законна лихва върху главницата за периода от 02.03.2023г. до 08.06.2023г.вкл, и
законната лихва върху главницата от 09.06.2023г. до окончателното изплащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК № 336 от 12.06.2023г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 626/2023г. по описа
на РС-Сандански.
Правно основание- чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ и във вр. с чл.415,
ал.1, т.1 от ГПК и чл.417, т.2 от ГПК.
Сочи се в исковата молба, че на основание договор за банков кредит
№022LD-R-002364/18.03.2013г., сключен между „Първа инвестиционна банка“-АД и
кредитополучателите М. Ф. Т. и В. Ш. Т., Банката е отпуснала кредит в размер на 8770 евро,
с краен срок на погасяване на кредита -01.03.2023г. Сочи се още, че договорът е сключен
при Общите условия на „Първа инвестиционна банка“-АД за кредити на физически лица
(ОУ). Твърди се, че в т.4 на договора е договорено кредитополучателите да заплащат на
банката годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване базовия лихвен
процент на Банката за евро, увеличен с надбавка от 8,51 пункта, както и че БЛП на Банката
за евро към датата на сключване на договора и до датата на падежа на същия е в размерна
7,99%. Твърди се, че съгласно т.1.1 от раздел І от ОУ „базов лихвен процент“ е променлив
1
лихвен индекс, който банката използва като базов при изчисляване на лихвения процент по
кредита, както и че БЛП се утвърждава от Управителния съвет на Банката и се изчислява за
всеки отделен вид валута по обявена от Банката методика на база на съотношението между
планираните разходи по пасива на Банката и пазарните лихви за същата валута, приложими
към кредити в национална и чуждестрА. валута. Твърди се, че БЛП се прилага като
референтен лихвен процент за договорите за кредит, сключени преди 23.07.2014г. Твърди се,
че погасяването на кредита е уговорено на месечни погасителни вноски, по погасителен
план, представляващ приложение № 1 към договора за кредит. Твърди се, че годишният
процент на разходите към датата на сключване на договора за кредит е посочен в т.5 от
раздел ІІ от договора за кредит, като процент и сума, включващ като компоненти и
допускания- главница, лихви, такси и комисионни по т.6 и т.7 от същия раздел на договора
във връзка с раздел І, т.1.1, б.“б“ от ОУ, препращаща към чл.19 от ЗПК, ведно с приложение
№ 1 към чл.19, ал.2 от ЗПК. Твърди се, че на основание т.10, раздел ІІ от договора
„плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната
сметка в Банката, посочена в раздел І, т.1 от договора, се отнасят в просрочие и се олихвяват
с договорения в т.4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва,
считано от деня следващ датата на падежа“. Твърди се, че отпуснатият кредит е изцяло
усвоен еднократно на 20.03.2013г. по банкова сметка с IBAN: BG63FINV91501015845945,
открита на името на М. Ф. Т. в банката. Твърди се, че кредитът е в просрочие от 01.04.2013г.,
като са просрочени 120 броя погасителни вноски по главница, считано от 01.04.2013г., в общ
размер на 8768,25 евро, както и 87 броя погасителни вноски по договорна лихва, считано от
01.01.2016г., в общ размер на 5484,02 евро. Твърди се, че на основание раздел ІІ, т.10 от
договора за кредит са начислени наказателни лихви в общ размер на 7936,31 евро, от които
6473,52 евро за периода от 01.04.2013г. до 12.03.2020г.вкл. и 1462,79 евро за периода от
14.05.2020г. до 01.03.2023г.вкл. Твърди се, че крайният срок на договора-01.03.2023г. е
настъпил, поради което сумите по кредита са изискуеми, като кредитополучателите дължат
на банката и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 02.03.2023г. до
08.06.2023г.вкл. в размер на 278,15 евро. Твърди се, че към 08.06.2023г. вкл. дългът на
кредитополучателите е в размер общо на 22466,73 евро. Изтъква се, че на 09.06.2023г.
банката е подала до РС-Сандански заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК , по което е образувано ч.гр.д.
№ 626/2023г. по описа на РС-Сандански. Твърди се, че по последното РС-Сандански е издал
в полза на заявителя заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК № 336 от 12.06.2023г. и изпълнителен лист № 302 от 12.06.2023г., ведно с
определение № 773 от 06.10.2023г. за сумите както следва: 8768,25 евро-главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 09.06.2023г. до окончателното й изплащане, 5484,02
евро-възнаградителна лихва (лихва за редовен дълг) за периода от 01.01.2016г. до
01.03.2023г.вкл., 6473,52 евро-обезщетение за забава за просрочени плащания (наказателна
лихва) за периода от 01.04.2013г. до 12.03.2020г.вкл., 1462,79 евро- обезщетение за забава за
просрочени плащания (наказателна лихва) за периода от 14.05.2020г. до 01.03.2023г. вкл. и
278,15 евро-законна лихва върху главницата за периода от 02.03.2023г. до 08.06.2023г.вкл.,
както и за разноски в размер на 870,82лева-държавна такса и 150лв.-юрисконсултско
възнаграждение. Твърди се, че срещу солидарните длъжници е образувано изп.д.
№961/2023г. по описа на ЧСИ Мартин Кацарски с рег.№891. Твърди се, че поради подадено
възражение само от М. Ф. Т. срещу издадената заповед за изпълнение заповедният съд е
указал на заявителя да предяви иск за установяване съществуването на вземането си,
предмет на заявлението, в едномесечен срок от получаване на съобщението. По изложените
съображения ищецът предявява настоящия иск, в подкрепа на който представя писмени
доказателства.
Ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва иска като
неоснователен. Същата прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните вземания. Ответницата прави и възражение за недействителност на клаузата
на т.5 от раздел 2 на договора за кредит, тъй като ГПР не съответства на чл.11, т.10 от ЗПК и
приложение № 1, защото не са включени всички разходи предвидени в договора, сред които
и такса комисионна от 2% при неусвояване на кредита-т.8 от договора; наказателни лихви
при просрочени задължения-т.10 от договора; такси и разноски, когато банката от името на
ответника извърши служебно нареждане на средства от банковата й сметка-т.14 от договора.
Ответницата прави и възражение за недействителност на Общите условия към договора за
кредит, поради неспазен размер на шрифта, а именно: не по-малък от 12. Ответницата прави
и възражение, че наказателните лихви противоречат на добрите нрави и на ЗПК.
2
Към делото е приложено ч.гр.д.№ 626/2023г. по описа на Районен съд-Сандански.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза и съдебно компютърно-
техническа експертиза и са приети заключения на вещи лица.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа стрА. следното:
На 18.03.2013г. е сключен договор № 022LD-R-002364/18.03.2013г. за банков кредит
между „Първа инвестиционна банка“-АД, от една стрА. в качеството на кредитодател, и М.
Ф. Т. с ЕГН-********** и В. Ш. Т., от друга стрА. в качеството им на кредитополучатели, по
силата на който банката предоставя на кредитополучателите банков кредит в размер на
8770евро по разплащателна сметка с IBAN: BG63FINV91501015845945, водена на името на
М. Ф. Т., за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредит с № 41КР-АА-
0386/09.07.2007г. на М. Ф. Т., а кредитополучателите са се задължили да върнат кредита,
заедно с дължимите лихви, такси и комисионни, уговорени в договора, в срок до
01.03.2023г. Договорът е сключен при Общи условия на „ПИБ“-АД за кредити на физически
лица, в сила от 05.10.2012г. В т.4, раздел ІІ на договора е договорено кредитополучателите
да заплащат на банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на Банката за
евро, увеличен с надбавка от 8,51 пункта, както и че БЛП на Банката за евро е в размерна
7,99%. Съгласно т.1.1, б.”а” от раздел І от ОУ „базов лихвен процент“ е променлив лихвен
индекс, утвърждаван от управителния съвет на Банката и изчисляван за всеки отделен вид
валута на база на съотношението между планираните разходи по пасива на Банката и
пазарните лихви за същата валута, приложим към кредити в чуждестрА. и национална
валута, а съгласно т.1.1, б.”б” от раздел І от ОУ, ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за кредитополучателя, включващи всички разходи по кредита (лихви, такси,
комисионни и други разходи съгласно закона за потребителския кредит), свързани с договора
за потребителски кредит, които кредитополучателят трябва да заплати, изразени като
годишен процент от общия размер на кредита. На заседание на УС на ПИБ-АД от
13.05.2008г. е одобрена методика на Първа инвестиционна банка за изчисляване на базисен
лихвен процент за кредити на ФЛ, приложена по делото, а на заседание от 30.04.2010г. е
взето решение БЛП да е в размер на 7,9900% при евро, считано от 01.05.2010г.
Съгласно т.6 от договора, кредитополучателите заплащат на банката еднократна такса
за разглеждане на искането за кредит в размер на 25 лева, а съгласно т.7 от договора, Банката
събира комисионна за отпускане на кредита в размер на 2% от разрешения кредит в деня на
усвояване на кредита. Страните са уговорили кредитът да бъде усвоен в срок до 21.03.2013г.
/т.2 от договора/, като в случай, че кредитополучателите не усвоят цялата сума по кредита в
уговорения срок, същите дължат на банката комисионна за ангажимент в размер на 2%
върху неусвоената част от кредита /т.8 от договора/. Към договора е изготвен погасителен
план (приложение № 1), съгласно който кредитът се издължава чрез 120 месечни вноски, с
падеж на първата месечна вноска-01.04.2013г., и падеж на последната месечна вноска-
01.03.2023г., при ГПР в размер на 18,78%. и общо дължима сума в размер на 18148,56 евро.
Съгласно т.10, раздел ІІ от договора, дължимите, но неизвършени в срок плащания се
отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в т.4, раздел ІІ от договора лихвен
процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня следващ
датата на падежа на съответната вноска.
Видно от заключението на съдебно компютърно-техническата експертиза е, че
договорът за банков кредит, погасителният план и Общите условия по договора са с
различен шрифт и размер на шрифта, а именно: договорът за кредит е изписан с шрифт
„Times New Roman”, размер 12,0 пункта; погасителният план-шрифт „Arial/Calibri”, размер
11,0 пункта, а ОУ към договора за кредит са с шрифт „Garamond RAW”, размер 09,0 пункта.
Предоставеният кредит е усвоен еднократно на 30.03.2013г. по банкова сметка
посочена в договора и открита на името на М. Ф. Т., като от получената сума по договора
служебно е удържА. такса за проучване на кредита в размер на 179,67 евро и са погасени
съществуващи задължения по стар договор за кредит на М. Ф. Т. с № 41КР-АА-
0386/09.07.2007г. с общ остатък от 8590,33 евро (заключението на вещото лице Ю.).
На 08.06.2023г. „ПИБ“-АД е подала до Районен съд-Сандански заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу М. Ф. Т. и Виктория Шанкова Т. за
солидарно заплащане на сумата от 22466,73 евро по договор за банков кредит №
022LD-R-002364/18.03.2013г., от които 8768,25 евро е главница, 5484,02 евро е договорна
лихва за периода от 01.01.2016г. до 01.03.2023г.вкл., 6473,52 евро е наказателна лихва за
3
просрочени плащания за периода от 01.04.2013г. до 12.03.2020г., 1462,79 евро е наказателна
лихва за просрочени плащания за периода от 14.05.2020г. до 01.03.2023г.вкл., а 278,15 евро е
законна лихва върху просрочената главница за периода от 02.03.023г. до 08.06.2023г.вкл.,
ведно със законната лихва от 09.06.2023г. до изплащане на главницата. По така подаденото
заявление е образувано ч.гр.д.№ 626/2023г., по което съдът е издал заповед за изпълнение на
паричното задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 336 от 12.06.2023г. и
изпълнителен лист, като е разпоредил М. Ф. Т. и В. Ш. Т. да заплатят солидарно на заявителя
претендирА.та сума. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д.№
961/2023г. по описа на ЧСИ Мартин Кацарски, който е изпратил на длъжниците покА. за
доброволно изпълнение с приложена заповед за незабавно изпълнение, която е връчена на
М. Ф. Т. на 18.01.2024г. Последната е подала в определения й срок възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, за което кредиторът е уведомен на 21.02.2024г. и същият
е предявил настоящия иск на 11.03.2024г. (датата на куриерската пратка).
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза е видно,
че М. Т. е извършвала погасявания по кредита в общ размер на 4793,93 евро, като
последното плащане по кредита е от 09.05.2017г., като към 09.06.2023г. /датата на съставяне
на документа по чл.417 от ГПК-извлечение от счетоводните книги/ размерът на дълга по
кредита е в размер общо на 22466,73 евро, от които 8768,25 евро е главница, 5484,02 евро е
договорна лихва за периода от 01.01.2016г. до 01.03.2023г.вкл., 6473,52 евро е наказателна
лихва за просрочени плащания за периода от 01.04.2013г. до 12.03.2020г., 1462,79 евро е
наказателна лихва за просрочени плащания за периода от 14.05.2020г. до 01.03.2023г.вкл., а
278,15 евро е законна лихва върху просрочената главница за периода от 02.03.023г. до
08.06.2023г.вкл., както и че няма извършени погасявания на задълженията след датата на
подаване на заявлението в РС-Сандански. От заключението на вещото лице Ю. е видно още,
че при изчисление на ГПР по договора- в размер на 18,78%, са включени като разходи
сумата по кредита-8770евро, договорната лихва-16,50%, такса за разглеждане на искането за
кредит-25 евро и 2% комисионна върху разрешения кредит-175,40 евро, както и че
посоченият ГПР отговаря като размер на математическата формула за изчисляване на
годишния процент на разходите, съгласно приложение № 1 към чл.19, ал.2 от ЗПК и не
надвишава максималния размер определен в чл.19, ал.4 от ЗПК. Вещото лице сочи, че
размерът на дължимата главница по процесния договор, считано пет години преди датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК е 5838,80евро.
От заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза е видно, че частта
от главницата по процесния договор, изчислена на база на дължимите погасителни вноски за
главница за периода от 01.07.2018г. до 01.03.2023г., е в размер на 5790,38 евро; че
договорната /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 08.06.2020г. до 01.03.2023г. е
в размер на 990,64 евро; че обезщетението за забава за просрочени плащания/наказателна
лихва/ за периода от 08.06.2020г. до 01.03.2023г. е в размер на 4856,13 евро, а законната
лихва върху главницата от 5790,38 евро за периода от 02.03.2023г. до 08.06.2023г.вкл. е в
размер на 183,68 евро.
Предявеният иск е допустим:
Налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от
предявяването му-страните по настоящото дело са страни по заповедното производство по
ч.гр.д.№ 626/2023г. по описа на Районен съд-Сандански. За ищеца е налице правен интерес
от предявяването на иска, тъй като ответницата – солидарен длъжник, в заповедното
производство в определения от закона срок е възразила срещу издадената спрямо нея
заповед за незабавно изпълнение, поради което е направила вземането на ищеца-заявител
спорно. Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок. Налице е и съответствие
на вземането- предметът на предявения по реда на чл.415, ал.1 от ГПК иск е идентичен с
предмета на искането по реда на чл.417 от ГПК. Твърди се, че ответницата е неизправна
стрА. по договор за банков кредит №022LD-R-002364/18.03.2013г., сключен с ищеца по
делото.
Предявеният иск е частично основателен:
За да се уважи предявения установителен иск, ищецът следва да докаже пораждащите
спорното право факти. В настоящия казус ищецът основава вземането си срещу ответницата
на основание качеството й на кредитополучател, заедно с В. Ш. Т., по договор за банков
кредит №022LD-R-002364/18.03.2013г., срокът на който договор е изтекъл. Не се спори, а и
от доказателствата по делото се установи, че ищецът, от една стрА., и ответницата, заедно с
В. Ш. Т., от друга стрА., са в облигационни отношения на основание сключен на 18.03.2013г.
4
договор за банков кредит №022LD-R-002364, с размер на кредита от 8770 евро и лихва в
размер на 16,50% и за срок до 01.03.2023г., по който са приложими Общи условия на ПИБ-
АД за кредити на физически лица.
Неоснователно е възражението на ответницата, че Общите условия към договора са
недействителни, защото са с шрифт, който не е еднакъв по вид, размер и формат с шрифта
на самия договор за банков кредит, тъй като към датата на сключване на договора-
18.03.2013г., ЗПК не предвижда такова изискване. Такова изискване не се съдържа и в
цитирА.та от ответницата европейска директива.
Установи се, че кредитът е усвоен еднократно на 30.03.2013г., поради което за
кредитополучателите възниква задължението да върнат заетата сума, ведно с дължимите
лихви при уговорените условия.
Неоснователно е възражението на ответницата за недействителност на клаузата по
договора относно ГПР по кредита, поради неспазване на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК и Приложение № 1 към него, тъй като в договора е посочен годишния процент на
разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се установи от заключението на вещото лице, че при
изчисление на ГПР по договора са взети предвид всички разходи по договора
/предоставената в кредит сума, уговорената възнаградителна лихва, уговорената такса за
разглеждане на искането и уговорената комисионна при усвояване на кредита/, както и че
посочения в договора ГПР отговаря като размер на математическата формула за
изчисляване на годишния процент на разходите, съгласно приложение № 1 към чл.19, ал.2 от
ЗПК и не надвишава максималния размер определен в чл.19, ал.4 от ЗПК. Неоснователен е
довода на ответницата, че в ГПР не са включени уговорената наказателна лихва /съгласно
т.10 от договора/ и комисионна за ангажимент /т.8 от договора/, тъй като ГПР включва
разходите при добросъвестно изпълнение на договорните задължения, а не и тези при
неизпълнение на задължения на кредитополучателя по договора. Относно предвидените в
т.14 от договора такси при служебно извършен превод в случай на прехвърляне на
вземанията на трето лице следва да се отбележи, че тези такси не се дължат на основание
сключения договор за кредит /в договора за кредит само е предвидено служебно дебитиране
на сметката в случай на прехвърляне на вземанията на трето лице и инициирани от третото
лице нареждания за директен дебит, т.е. не касаят изпълнението на договора с ПИБ-АД, а е
свързано с оперирането на разкритата сметка на ответницата в ПИБ-АД във връзка с
правоотношение, което би възникнало с нов кредитор/.
С непосочване в договора на взетите предвид допускания при изчисляването на ГПР
не е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ГПК, тъй като чрез общите условия към
договора е дадена достатъчно ясна информация за това. В такъв случай не може да се
приеме, че потребителят е бил лишен от възможността да прецени икономическата тежест
на задължението си. Нещо повече, от данните вписани в договора и в погасителния план,
отразяващи величината на главницата, на възнаградителната лихва и на дължимите такси,
потребителят може да се направи преценка кои точно компоненти участват във формиране
на ГПР.
Неоснователно е и възражението на ответницата относно претендираните
наказателните лихви, тъй като съдът не установи същите да противоречат на императивни
изисквания на закон, както и на добрите нрави.
Установи се, че по договора са извършвани плащания от ответницата в размер общо на
4793,93 евро, като последното е на 09.05.2017г., както и че е настъпил уговорения в договора
краен падеж-01.03.2023г., като са остА.ли непогасени суми по кредита в размер на 8768,25
евро -главница, 5484,02 евро- договорна лихва за периода от 01.01.2016г. до 01.03.2023г.вкл.,
6473,52 евро - наказателна лихва за просрочени плащания за периода от 01.04.2013г. до
12.03.2020г. и 1462,79 евро - наказателна лихва за просрочени плащания за периода от
14.05.2020г. до 01.03.2023г.вкл. Предвид на изложеното съдът намира, че в полза на ищеца
съществува изискуемо вземане по договора за кредит.
По отношение на възражението,че вземането е погасено по давност, съдът излага
следното:
С изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок (чл.110 от ЗЗД). Вземанията за лихви се погасяват с изтичане на 3-
годишна давност (чл.111, б.”в” от ЗЗД). Съгласно чл.114 ЗЗД, давността започва да тече от
деня, в който вземането е стА.ло изискуемо. По въпроса от кога започва да тече давностният
5
срок за вземанията по договор за банков кредит с погасителен план /какъвто е настоящия
случай/ ОСГТК на ВКС е постановил тълкувателно решение № 3/2023 от 21.11.2024г. по т.д.
№3/2023г., съгласно което давностният срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемост на
съответната вноска. Предвид сроковете посочени в погасителния план за всяка вноска, то
давността за частта от главницата до вноска № 64 включително /с падеж 01.06.2018г./ е
изтекла към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение-08.06.2023г., поради което е дължима частта от главницата по следващите
погасителни вноски-от 01.07.2018г. до 01.03.2023г., в размер на 5790,38 евро (заключението
по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза), за които 5-годишния давностен срок
към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение /с
което действие на кредитора давността се прекъсва/ не е изтекъл. Вземането за
възнаградителна лихва /лихва за редовен дълг/ и за наказателна лихва /лихва за забава на
просрочени плащания/ е погасено по давност за периода преди 08.06.2020г., поради което е
дължима възнаградителна лихва за периода от 08.06.2020г. до 01.03.2023г./края на срока на
договора/, която е в размер на 990,64 евро и за наказателна лихва за периода за периода от
08.06.2020г. до 01.03.2023г. в размер на 4856,13 евро. След изтичане срока на договора върху
непогасената главница е дължима законна лихва, която за периода от 02.03.2023г. до
08.06.2023г.вкл. е в размер на 183,68 евро. Предвид на изложеното искът следва да се уважи
до горепосочените размери, а в остА.лата част следва да се отхвърли.
Относно разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски
за заплатена държавна такса в размер на 907,06лв. и 1040лева за възнаграждение на вещо
лице по съдебно-счетоводната експертиза. Ищецът е представляван по делото от
юрисконсулт, поради което ответницата следва да заплати на ищеца, съобразно разпоредбата
на чл.78, ал.8 от ГПК, и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на
300лв. Съобразно изхода на спора ответницата следва да заплати на ищеца сумата от 1182,29
лева, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.
Ответницата следва да заплати на ищеца и сумата от 541,31 лева за направени по
заповедното производство разноски съразмерно с уважената част от иска (т. 12 на ТР №
4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/ 2013г.).
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ответницата има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Ответницата е представлявА. по делото от адвокат А.
Д. Б., с която е сключила договор за правна защита и съдействие, като правната помощ е
предоставена безплатно по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата. Процесуалният
представител на ответницата претендира разноски. Предвид посоченото и на основание
чл.38, ал.2 от ЗА ищецът по делото следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на
ответницата по делото – адвокат А. Д. Б., адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждение на адвокат Б. за предоставена правна защита и съдействие на ответницата
по делото в размер на 4500 лева. Съобразно изхода на спора ищецът следва да заплати на
адвокат Б. сумата от 2132,33 лева, съставляваща възнаграждение за предоставена правна
защита и съдействие на ответницата съобразно отхвърлената част от иска.
Ищецът следва да заплати по сметка на съда направените разноски за възнаграждение
на вещото лице по съдебно компютърно-техническата експертиза в размер на 650лева, тъй
като се проведе успешно доказване на твърдения от ответницата факт-предмет на
експертизата.
Водим от горното и на основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ и във
вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и чл.417, т.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Ф. Т. с ЕГН-****, с адрес-
с.Л****, община С***, област Благоевград, че дължи на „Първа инвестиционна банка“-АД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление-гр.София, район „Младост“,
бул.“Цариградско шосе“, № 111П, представлявано от изпълнителните директори Никола
Христов Бакалов и Светозар Александров Попов, следните суми по договор №
6
022LD-R-002364/18.03.2013г. за банков кредит, сключен между „Първа инвестиционна
банка“-АД и кредитополучателите М. Ф. Т. и В. Ш. Т.: 5790,38 евро (пет хиляди
седемстотин и деветдесет евро и тридесет и осем евроцента)-главница, 990,64 евро
(девестотин и деветдесет евро и шестдесет и четири евроцента)- възнаградителна лихва
(лихва за редовен дълг) за периода от 08.06.2020г. до 01.03.2023г., 4856,13 евро (четири
хиляди осемстотин петдесет и шест евро и тринадесет евроцента) - обезщетение за забава за
просрочени плащания (наказателна лихва) за периода от 08.06.2020г. до 01.03.2023г., 183,68
евро (сто осемдесет и три евро и шестдесет и осем евроцента)- законна лихва върху
главницата за периода от 02.03.2023г. до 08.06.2023г.вкл. и законната лихва върху главницата
от 09.06.2023г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 336 от
12.06.2023г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 626/2023г. по описа на РС-Сандански.
ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност иска в остА.лата част-над уважения размер за
главница до претендирания размер от 8768,25 евро, над уважения размер за възнаградителна
лихва до претендирания размер от 5484,02 евро и за периода от 01.01.2016г. до 07.06.2020г.,
над уважения размер за обезщетение за забава за просрочени плащания (наказателна лихва)
до претендирания размер от 1462,79 евро и за периода от 14.05.2020г. до 07.06.2020г., както
и за сумата от 6473,52 евро-обезщетение за забава за просрочени плащания (наказателна
лихва) за периода от 01.04.2013г. до 12.03.2020г.вкл.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за заплащане на законна лихва върху
главницата за периода от 02.03.2023г. до 08.06.2023г.вкл. над уважения размер до
претендирА.та сума от 278,15 евро.
ОСЪЖДА М. Ф. Т. с ЕГН-**********, с адрес-с.Л*****, община С****, област
Благоевград, ДА ЗАПЛАТИ на „Първа инвестиционна банка“-АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление-гр.София, район „Младост“, бул.“Цариградско шосе“, №
111П, представлявано от изпълнителните директори Никола Христов Бакалов и Светозар
Александров Попов, сумата от 1182,29 лева (хиляда сто осемдесет и два лв. и 29 ст.) за
направени по настоящото производство разноски и сумата от 541,31 лева (петстотин
четиридесет и един лв. и 31 ст.) за направени по заповедното производство разноски (по
ч.гр.д. № 626/2023г. по описа на РС-Сандански).
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“-АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление-гр.София, район „Младост“, бул.“Цариградско шосе“, № 111П,
представлявано от изпълнителните директори Никола Христов Бакалов и Светозар
Александров Попов, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. Д. Б., вписА. в АК-Благоевград с личен
№ *****, със служебен адрес-гр.П****, ул.”Ц****I”, № *, сумата от 2132,33 лева (две
хиляди сто тридесет и два лв. и 33 ст.), съставляваща възнаграждение за предоставена
правна защита и съдействие на М. Ф. Т. по настоящото дело.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“-АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление-гр.София, район „Младост“, бул.“Цариградско шосе“, № 111П,
представлявано от изпълнителните директори Никола Христов Бакалов и Светозар
Александров Попов, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-Сандански сумата от 650
лева (шестстотин и петдесет лв.) за направени по делото разноски за вещо лице, както и 5
/пет/ лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на
страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
7