Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 99
гр.Свищов, 15.06.2018г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 27.03.2018 година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА
БЪЧВАРОВА
при секретаря Татяна Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №698 по описа за 2018г., за да се
произнесе, взема предвид:
Производството е иск по иск,
предявен от ищеца Г.П.Г. против „М.“ ЕООД, със седалище и адрес ***, с ЕИК- *,
представлявано от *******я В.Д.М.с правно основание чл.61 от ЗЗД- водене на
чужда работа без пълномощие, с който ищецът претендира ответното дружество да
бъде осъдено да му заплати сумата от 3714,29 лв., явяваща се предмет на вземане
от водене на чужда работа без пълномощно за процесния период - м.декември 2011 г., м. януари 2012 г. до
12.02.2012 г. ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното
й изплащане.
Твърди се в молбата, че ищецът не
е имал право на посоченото в договора основание да получи възнаграждение за
периода декември 2011 г., януари 2012 г. до 12.02.2012 г. и изравняване през
месец март за първо тримесечие на 2012 г. поради прекратяването му по силата на
Решение № 37/22.12.2011 г. на ОбС Свищов. Навежда се твърдение, че до
10.02.2012 г. ищецът е изпълнявал задълженията си по договор за управление и не
е допуснал спиране на дейността на отделенията и на болницата като цяло. Твърди
се, че лицензът за работата на болницата
през този период бил издаден на негово име, като представляващ, като в такова
качество бил в договора със здравата каса по клиничните пътеки за 2012 г.
Твърди се още, че всички платежни документи и извършени разплащания до
10.02.2012 г. били подписани от ищеца, както и спесимена в обслужващата банка бил
до цитираната по-горе дата. Твърди се, че за процесния период ищецът фактически
бил упражнявал всички функции, произтичащи от договора за възлагане на
управление. Твърди се, че същият бил получил за месец декември 2011 г. авансово
1000,00 лева, като останали за получаване 980,00 лева. За месец януари 2012 г.
и до 10.02.2012 г. му се дължали съответно 1980,00 лева и 754,29 лева.
Искането е да бъде постановено
решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да му заплати исканата
сума, явяваща се предмет на вземане от водене на чужда работа без пълномощно,
съобразно и направените допълнителни уточнения от ищеца за процесния
период декември 2011 г., януари 2012 г.
до 12.02.2012 г. ведно със законната лихва от завеждане на делото.
С допълнителни искови молби по
делото, съобразно и дадени от съда указния се навеждат твърдения, че с Решение
от 26.01.2012 г. д-р А. бил освободен от длъжност ******* без да е вписан в
Търговския регистър, като с решение на ОбС от същата дата бил избран д-р М., който
бил вписан в регистъра на 9.02.2012 г. твърди се, че и при двамата новоизбрани
*******и ищецът не бил възпрепятствал изпълнението на задълженията им след
избора им. Навежда се твърдение, че с писмено съгласие на собственика, заявено
с чл. 9, т. 1 от Договора за управление и мълчаливото съгласие на новоизбраните
*******и бил управлявал дружеството. С допълнителна молба за отстраняване на
нередовност на искова молба са наведени и твърдения от ищеца, че съобразно и
договора за управление срокът за прекратяване на договора е свързан с
възникване на събитие – датата на вписване на решението на ОбС за избор на нов
******* в Търговския регистър, което обстоятелство било осъществено една на
09.02.2012 г. след избора и регистрирането на д-р М. в Търговския регистър,
след която дата се твърди, че ищецът напуснал. Твърди се, че на основание
текста на чл. 9, ал. 1, т. 1 от Договора за управление ищецът приемал като
пълномощно, което му давало право да изпълнява пълномощията си на ******* за
времето до вписване на новоизбрания ******* в Търговския регистър. Твърди се,
че работата е уместно предприета, поради това че и двете страни по договора за
управление дружеството респективно Кметът О.С. който подписвал от името на
дружеството, както и ищецът имали съзнанието, че уговореното в чл. 9, т. 1 от
Договора за управление следвало да бъде изпълнено. Твърди се, че за периода от
23.12.2011 г. до 10.02.2012 г. ищецът изпълнявал правомощията на ******* на
лечебното заведение, съгласно чл. 9, т. 1 от Договора за управление, които
изпълнявал добросъвестно в интерес на доброто функциониране на болницата и в
интерес на населението на общината. Като посочва, че интереса за доброто функциониране на болницата се изразявало в
осигуряване на медицинските дейности, финансово, ресурсно и кадрово осигуряване
по осъществяване на медицинските и немедицински процеси, включително
комплектовка на документацията необходима за подписване на договора с РЗОК
Велико Търново за 2012 г. Твърди, че съгласието на ответника за управлението му
след датата 22.12.2011 г. било получено предварително като условие по чл. 9, т.
1 от Договора за управление и последващо мълчаливо съгласие на ОбС Свищов, като
собственик. Липсвали доказателства до момента на вписване на новоизбрания
*******
М. да е оспорено изпълнението на задълженията на ищеца като ******* на
болничното заведение. Твърди се, че дружеството е поело задължение да му
изплати полагащо се възнаграждение за положения труд,извършвайки съответни
разноски – осигурители вноски към НОИ за процесния период, с което се твърди,
че налице, признание на положения от ищеца труд.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК , ответникът оспорва предявения иск, като неоснователен. Твърди, че считано
от 22.12.2011 г. Договорът за управление на ищеца е прекратен и считано от
същата дата са били прекратени правомощията му, като ******* на дружеството.
В допълнително подадения отговор от ответника след уточняващи искови молби на
ищеца се излагат подробни съображения за неоснователност на исковата претенция,
т.к. исковата претенция се изразявала в претендирано възнаграждение за
процесния период заради това, че ищеца изпълнявал функции на ******* на
ответника без да е натоварен за това за времето от 23.12.2011 г., за месец
януари 2012 г. до 09.02.2012 г. Прави се възражения, че не е посочил нито едно
лично задължение, което е поел при управление на чуждата работа без да е
натоварен, както и че не се навеждат твърдения, че са извършени необходими или
полезни разноски при извършване на чуждата работа, свързани с хипотезата на чл.
61, ал. 1 от ЗЗД. Прави се възражение, че липсвали твърдения, че работата е
извършена в собствен интерес от където да можело да се направи правна
квалификация за ал. 2 на същата разпоредба. Взема се становище, че независимо
от това искът касаел водене на чужда работа от лице, което е знаело, че
работата е чужда и без да е натоварено, като било необходимо да са налице
основанията на чл. 60 от ЗЗД. Становището на ответника е, че нито един от
елементите на воденото на чужда работа без пълномощие не бил доказан. Позовава
се, че по Договора за управление възнаграждение се дължало, ако е уговорено
такова и същият бил валиден дори и без да е уговорено такова. В тази връзка
възразяват, че липсва обективен критерий, който да определи какъв би била
размера на възнаграждението за периода от време, за който се претендира, още
повече че такъв договор нямало подписан за този периода. Прави се възражение,
че поради това, че Договорът за управление е прекратен и след прекратяването му
определеното съгласно договора възнаграждение не може да служи за основа за
изчисление на предявената искова претенцията от ищеца по реда на чл. 61 от ЗЗД,
поради което и искането е да бъде отхвърлена предявената искова претенция като
неоснователна, като се претендират разноски от двете страни.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представените писмени
доказателства ищецът Г.Г. бил назначен
за ******* на ответното дружество - „М."ЕООД за периода от 16.04.2010 г.
до 09.02.2012 г., включително с договор за възлагане на управлението на „М."ЕООД-Свищов
от 04.11.2010 г. между ищеца и О.С. като едноличен собственик на капитала
дружеството, представлявана от Кмета на О.С. С.Б., въз основа на Решение №
964/29.07.2010 г. - Протокол № 62 на Общински Съвет Свищов. Независимо, че
ищецът е бил избран за постоянен ******* на „М.“ ЕООД с това решение, още
преди това на 16.04.2010 г. същият бил вписан в Търговския регистър на Агенция
по вписванията в това качество без да е провеждан конкурс.
Видно решение № 37/22.12.2011 г. (Протокол № 6) на
Общинския съвет-Свищов ищецът бил е освободен от длъжността ******* и е
прекратен договорът му за управление.
С влязлото в сила решение по
делото е прието, че договорът за управление между О.С. и ищеца по делото е
прекратен на 22.12.2011 г.
Видно от представената по делото
Епикриза в периода от 27.01.2012 г. до 01.02.2012 г. ищецът е бил на лечение в
болницата.
На 09.02.2012 г., ищецът е
заличен от Търговския регистър на Агенция по вписванията като ******* и е
вписан следващия ******* на дружеството.
Видно от представена справка НОИ на
ищеца били внесени осигуровки **********.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Ищецът не доказа, че е изпълнен
фактическия състав на чл.61, ал.1 от ЗЗД. Тази разпоредба определя, че за
работа предприета уместно, която е била добре управлявана в чужд интерес,
заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да
обезщети *******я на работата за личните задължения, които той е поел, и да
му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на
изразходването им. С доклада по делото предходен състав на съда е квалифицирал иска
като такъв по чл.61,
ал.1 от ЗЗД, като във връзка с това е разпределил доказателствената тежест. По предявения иск на ищцовата страна е
указано, че носи доказателствената тежест за доказване на елементите на
фактическия състав, при така предявения иск по чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, а именно,
че е предприета чужда работа чрез извършване на правни и материални действия,
същата да е водена от ищеца в чужд интерес, предприемането на работата да е
доброволно, липса на възлагане от ответтника, но същият да е знаел за
предприетата работа от ищеца, както и да докаже, че му се дължи възнаграждение
като гестор за извършената работа в размер на обичайното за този вид работа.
В настоящия случай ищецът не
изпълни задължението си да проведе главно и пълно доказване на подлежащите на
доказване факти. Независимо, че по молба на ищеца беше допуснато изслушването
на съдебно-счетоводна експертиза с определени от ищеца въпроси, въпреки
многократно даваната му възможност да заплати определеното му възнаграждение,
ищецът не стори това, поради което експертизата не беше назначена и не беше
извършена. По делото не бяха водени допуснатите от съда свидетели. По делото ищецът
представи копие от общински вестник, който не е приет като доказателство по
делото. Дори и да бе приет като доказателство, в него се сочи, че се били
провели две срещи, на които ищецът присъствал. Ищецът не представи други
доказателства, които да докажат това негово твърдение. Същевременно за същия
период от 27.01.2012 г. до 02.02.2012 г. ищецът представи епикриза, видно от
която е, че същият е бил на лечение в болницата. След като е бил на лечение
(епикризата, която е официален писмен документ -изготвен от длъжностно лице в
кръга на службата му, удостоверяващ факти с правно значениие по смисъла на
чл.179, ал.1 от ГПК и има обвързваща съда доказателствена сила), то участието
му в работни срещи е недоказано. Обстоятелството, че за периода от 01.12.2011г.
до 12.02.2012г. на ищеца били внесени осигуровки върху осигурителен доход от
2000лв. за м. декември 2011г.- 21 отработени дни, 1995,82лв. осигурителен доход
за м. януари 2012г. – 8 отработени дни и 760 лева осигурителен доход за месец
февруари 2012г. – 8 отработени дни по никакъв начин не доказва, че е извършена
работа. Дори обаче да се приеме противното, отново не е изпълнен фактическия
състав на воденето на чужда работа, тъй като ищецът, чиято е доказателствената
тежест не доказа дали тази работа е била предприета уместно и в интерес на
ответното дружество. Нещо повече, не доказа размера на претендирата сума. В
представената като доказателство справка
НОИ се седържа осигурителен доход, чиито
размер не съвпада с претендираната от ищеца сума.
С оглед на горното съдът намира
иска за недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
При този изход на делото ищецът Г. П.Г. следва да заплати на ответното
дружество „М.“ ЕООД, с ЕИК- * направените по делото разноски съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК в размер на 450,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно
основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД от Г. П.Г., ЕГН ********** *** против „М.“ ЕООД,
с ЕИК- *, със седалище и адрес ***, представлявано от *******я В.Д.М.за
заплащане на сумата от 3714,29 / три хиляди и седмстотин и четиринадесет лева
29ст. /, явяваща се предмет на вземане от водене на чужда работа без
пълномощно, съобразно за периода - м.декември
2011 г., м.януари 2012 г. до 12.02.2012 г., ведно със законната лихва от
завеждане на делото до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г. П.Г., ЕГН ********** *** да заплати на „М.“ ЕООД, с ЕИК- *, със
седалище и адрес ***, представлявано от *******я В.Д.М.направените по делото
разноски, в размер на 450,00 лева /четиристотин и петдесет лева/, за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: