Определение по дело №749/2024 на Административен съд - Плевен

Съдът намира, че ход по същество на делото не следва да бъде даден доколкото към настоящия момент сме все още на фаза установяване допустимостта на жалбата.

След като се запозна с представените по делото доказателства и със заключението по назначената първоначална съдебно-техническа експертиза и заключението по назначената допълнителна съдебно-техническа експертиза с вещо лице архитект, съдът намира, че жалбата срещу процесното разрешение за строеж е недопустима. Съображенията за това са следните:

Предмет на оспорване е Разрешение за строеж №188/13.06.2024г., издадено от Главния архитект на Община Плевен, за строеж „Преустройство на таванско помещение на жилищна сграда идент. 56722.660.175.1 – пета категория, в ПИ с идент. 56722.660.175 в УПИ II, кв.243а по плана на гр. Плевен.

Според заключението по първоначалната съдебно-техническа експертиза, съгласно одобрените проекти на части архитектура и конструкции се предвижда основен ремонт на покрива, чрез изграждане на надзид с височина 1,50 м. над съществуващия гредоред, по цялата дължина на ограждащия носещ тухлен зид, посредством изпълнение на стоманобетонов пояс 25/25см, вертикални пояси с различна височина, според наклона на покрива и тухлена зидария между тях; Увеличава се височината на кота корниз, която от +2,74м. става +4,59м., както и височината на билото, която става 5,78м.; Променя се и конфигурацията на покрива, който от четирискатен става двускатен; Съгласно проекта по част архитектура-вертикален разрез, пространството под новия покрив остава подпокривно и не се променя предназначението му.

Вещото лице-строителен инженер е посочило, че при осъществяване на одобрения проект ще има промяна на сградата във вертикално и в хоризонтално отношение. В съдебно заседание вещото лице посочва, че няма легална дефиниция на понятието „надстройка“, но надстрояването представлява нещо, което се строи над определена кота, като в случая има промяна на височината на кота „корниз“ и кота „било“, т.е. се променя обема на съществуващата сграда във височина и в широчина на това таванско помещение, но не може категорично да отговори налице ли е надстройка.

Предвид последното е назначена допълнителна съдебно-техническа експертиза с вещо лице архитект, според чието заключение, разрешеното преустройство, с оглед състоянието на сградата, предвижда преизграждане на съществуващия надзид с хоризонтални и вертикални пояси и увеличаване на височината му, като това преустройство налага и реконструкция по смисъла на т. 44 от §5 на ДР на ЗУТ, тъй като се предвижда подмяна на съществуващи и създаване на нови конструктивни елементи, с което се възстановява тяхната експлоатационна годност и се увеличава срока на тяхната експлоатация.

Вещото лице-архитект е категоричен в своето заключение, че предвидените в проекта и разрешението за строеж строителни работи не представляват „надстройка“, доколкото понятието има ясен устройствен и строителен смисъл – създаване на нова застроена площ над последното ниво на съществуваващата сграда с цел обособяване на нови обекти или нови помещения към съществуващи, като надстрояването създава един или повече нови етажи, които се отразяват по съответния начин в документацията. Вещото лице посочва в своето заключение и, че в конкретния случай разрешеното преустройство засяга съществуващо подпокривно пространство без да се променя предназначението му, като неговото използване за други жилищни и обслужващи нужди е невъзможно, поради липсата на функционален вертикален достъп до него. Във връзка с установеното прави заключение, че разрешеното строителство представлява реконструкция на покрива и надграждане на съществуващия надзид, но не се променя предназначението и функционалността на подпокривното пространство, както и не се предвижда изграждане на нов самостоятелен обект. В съдебно заседание вещото лице потвърди своите изводи и констатации направени в заключението като по категоричен начин заяви, че разрешеното преустройство не представлява надстройка по смисъла на ЗУТ.

Съдът кредитира с доверие заключението на вещото лице архитект относно понятието надстрояване и дали процесните строителни работи представляват надстройка.

Видно от събраните по делото доказателствата е, че процесната сграда е собственост на заинтересованата страна Е. Х., като последният заедно с оспорващите и заинтересованата страна З. И. са съсобственици на ПИ с идент. 56722.660.175 в УПИ II, кв. 243а по плана на гр.Плевен.

Съгласно чл.149, ал.1 от ЗУТ, за издаденото разрешение за строеж или за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на АПК. А според ал.2, заинтересовани лица са: 1. в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята; 2. в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж - лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2; 3. в случаите по чл. 185, ал. 1 – собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях; 4. в случаите по чл. 185, ал. 2 – собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост.

От всички доказателства по делото, включително изготвените заключения по назначените съдебно-технически експертизи, както и в днешното съдебно заседание по безспорен начин се установява, че оспорващите не са заинтересовани лица по смисъла на чл.149, ал.2 от ЗУТ, което да обуславя техния правен интерес да оспорват издаденото разрешение за строеж от Главния архитект на Община Плевен. Разрешеното строителство не представлява надстрояване, а представлява реконструкция на покрива и надграждане на съществуващия надзид, но не се променя предназначението и функционалността на подпокривното пространство, както и не се предвижда изграждане на нов самостоятелен обект. В тази връзка не са налице и другите хипотези на чл.149, ал.2 от ЗУТ отнасящи се до качеството на заинтересовани лица за оспорване на издаденото разрешение за строеж, т.е. не е налице комплексно застрояване за процесния квартал; съществуващата жилищна сграда не е в режим на етажна собственост или сграда в курортна, респ. вилна зона.

Всичко изложено до тук обосновава извод, че жалбата срещу Разрешение за строеж №188/13.06.2024г., издадено от Главния архитект на Община Плевен е недопустима за разглеждане на основание чл.159, т.4 от АПК.

С придружителното писмо, с което е представена административната преписка, с което е направено възражение за недопустимост на жалбата послужила за образуване на настоящото дело от процесуален представител на ответника е направено искане за присъждане на разноски в размер на 300 лева.

Предвид своевременно направеното искане за разноски и изхода на делото съдът счита, че такива се дължат в общ размер на 740 лева, от които 500 лева внесе депозит за вещо лице по назначената допълнителна съдебно-техническа експертиза и 240 лева юрисконсултско възнаграждение, което е съобразно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за правната помощ, като за разликата до претендираните 300 лева искането следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Е. Я. И. и Д. А. И., двамата от гр. Плевен, против Разрешение за строеж № 188/13.06.2024г., издадено от Главния архитект на Община Плевен, за строеж „Преустройство на таванско помещение на жилищна сграда идент.56722.660.175.1 – пета категория, в ПИ с идент. 56722.660.175 в УПИ II, кв.243а по плана на гр. Плевен, с административен адрес гр. Плевен, ул. “Панайот Волов“ № 9.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 749 по описа за 2024г. на Административен съд Плевен.

ОСЪЖДА Е. Я. И. и Д. А. И., двамата от гр. Плевен, ул. „Панайот Волов“ № 9, да заплатят в полза на Община Плевен направените по делото разноски в размер на 740 лева /седемстотин и четиридесет лева/.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуален представител на Община Плевен за присъждане на юрисконсултско възнагражение за разликата от 240 лева до 300 лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 7-мо дневен срок от днес за присъстващите в залата страни и в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението за неприсъстващите в залата заинтересовани страни.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.38 часа.