Р Е Ш Е Н И Е
№ I- 259 25.11.2020г.,град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, първи въззивен граждански състав в открито заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1.
Пламена Върбанова
2.мл.с.Детелина
Димова
При секретаря Ани Цветанова
като разгледа докладваното от съдията
Върбанова въззивно гражданско дело №
2415 по описа за 2020 година на Окръжен съд-Бургас , за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по
делото
пред
настоящата
съдебна
инстанция
е
с
правно
основание
чл.
258 ГПК
и
сл.
и
е
образувано
по
две въззивни жалби,предявени от всяка от страните по делото.
Въззивна жалба
е предявена от въззивниците- ищци М.Щ.Г.
и Г.А.Г., двамата чрез адв. Димитринка Вълева от БАК, срещу Решение №
113/06.07.2020г., постановено по гр.д.№ 1171/2019г. по описа на РС-Карнобат в
частта, с която е отхвърлен иска им срещу Т.Т.Й.,
ЕГН:********** и Й.Д.Й., ЕГН:********** над
сумата от 5 619,41лева до пълния
му предявен размер от 12111,84лева,разликата претендирана като разходи за
саниране на жилищна
сграда, находяща се в гр.***, ул. „*****
*********“ №**, както и за установяване съществуване на вземане за
сумата от 3 630,20,представляваща
мораторна лихва, за периода: 01.09.2016г.- 15.08.2019г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение №609/16.08.2019г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №953/2019г. на
Районен съд- гр.Карнобат.В жалбата се твърди, че
всички изводи на съда относно правната квалификация и установената фактическа обстановка били
правилни, но неправилно бил приет начина, по който да се определи дължимата от
ответниците на ищците сума. В тази връзка са обсъдени мотивите на
първоинстанционния съд, както и заключението на вещото лице, които съотнесени
към нормата на чл.38 ЗС според въззивниците –ищци установяват основателността
на главния им иск в изцяло претендирания
размер. В жалбата са изложени съображения и относно акцесорния иск за мораторна
лихва; твърди се, че поради основателността на исковите претенции на ищците
същите не следвало да понасят разноски в полза на ответниците.В обжалваната част
първоинстанционното решение се счита за незаконосъобразно и се моли отмяната му
и уважаване на исковете, предявени от ищците,моли се присъждане на разноските.
По
въззивната жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемите ответници Т.Т.Й.
и Й.Д.Й., в който изтъкват, че не са били съгласни никога да бъде саниран етажа им ; ищците
нямали нито една оригинална фактура ;изложени са обстоятелства и твърдения
относно начина на извършване на санирането
на сградата,показанията на свидетелите, ангажирани от ищците.
Въззивна жалба е предявена от ответниците Т.Т.Й. и Й.Д.Й. срещу тази част от първоинстанционното решение, с
която са приети за установени вземанията на ищците по реда на чл.422 ГПК.На първо място се
оспорва установяване по делото на извършен от ищците ремонт в твърдяния
обем;липсвал договор за възлагане на СМР;доказателства за вида, количеството и
цените на вложените материали, както и за площта, която била санирана.Сочи се,
че по делото се установявало, че сградата е санирана от различни изпълнители и различни
материали-т.е. санирана е по различно време.Изтъква се липса на протоколи за
извършени СМР;неправилни съображения на районния съд- че не се изисквало
строително разрешение за саниране на сградата, като в тази насока се изтъкват разпоредби
на ЗУТ;намира , че за незаконно саниране не можело да се иска никакво
възстановяване на разходи за ремонти от останалите собственици.Моли се отмяна
на решението в частта, с която установителния иск по чл. 422 ГПК е уважен.
По въззивната жалба на въззивниците-ответници е постъпил писмен отговор
от въззивниците-ищци, които молят оставяне на жалбата без уважение.
С Решение №
150/19.08.2020г. РС-Карнобат е допълнил Решение № 113/06.07.2020г., постановено
по гр.д.№ 1171/2019г. на РС-Карнобат, като е признато за установено и
съществуване на законна лихва върху уважените парични суми, начиная от
15.08.2019г. до изплащане на вземането.
Никоя от страните не заявява
доказателствени искания.
Съдът намира всяка от
въззивните жалби за допустими като
предявени в законоустановения срок от процесуално-легитимирани лица и с платена по сметка на БОС държавна такса.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на
основание чл.
269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След
като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства
и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на
М.Щ.Г. и Г.А.Г., чрез адв. Димитринка
Вълева от БАК, против ответниците Т.Т.Й. и Й.Д.Й., с която претендират съда да постанови решение, с което
да признае за установено по реда на чл.422 ГПК дължимостта на следните суми: сума в общ размер от 12 111,84 лв., представляваща
незаплатена съответна част от стойността на извършен за периода месец април 2016г. –месец август 2016г.
ремонт на къща, находяща се в гр.***, ул. „***** *********“ №** и сума от 3 630,20 лв., представляваща
мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 01.09.2016г. до 15.08.2019г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №953/2019г. по описа
на РС- гр.Карнобат. Ищците сочат, че са
собственици на втори жилищен етаж от къщата на сочения по-горе административен
адрес; тя била в без външна мазилка, несанирана и освен лошия й външен вид и
разрушението на фасадата,това водело и до заплащане на по-високи сметки за
отопление.Ответниците били собственици на първия жилищен етаж и след като ищците им съобщили за намерението
да санират сградата,ответниците се съгласили на това, поискали да бъде саниран
и техния етаж, като ще им заплатят половината от сумата, заплатена от ищците за
извършения ремонт и саниране. Ищците твърдят, че стойността, заплатена от тях
като труд за извършеното саниране
на къщата е 12 000 лева, а стойността на
материалите е 12 233,67 лева, от които: за стиропор- 2 000 лв., за
лепило- 1 785 лв., за шпакловка- 3 175,67 лв., за дюбели- 425 лв., за
мрежа за шпакловка- 731 лв., за грунд- 173 лв., за ъгли- 84 лв., за водобранни
лайсни- 54 лв., за мазилка- 3 976 лв. Сборът от стойността за материали и стойността на заплатения труд е общо 24233,67 лева, от която ответниците,
като собственици на първия жилищен етаж от къщата, следвало да заплатят
половината сума/ 12 111,84 лева/.
В едномесечния срок за писмен отговор такъв е предявен от
ответниците чрез процесуалния им представител адвокат Живко Бойчев, с който се оспорва
основателността на предявените искове по основание и по размер. Изложени са
аргументи, че е извършено незаконно саниране на жилищната сграда без да са
налице съответните строителни книжа за това,поради което не можело ищците
да искат възстановяване на разходи от ответниците.
Оспорени са представените касови бонове от фирма „Бошнаков“, от фирма „Доверие
Брико“ АД , от „Бургас комерс“ АД, като се твърди, че не е посочен получателят
на касовите бележки и по тази причина с
тях не могело да се установи, че са
закупени стоки именно от ищците и че същите стоки са вложени при саниране на
сградата.Заявено е искане за СТЕ, която да отговори на въпроса: какви
строителни книжа има издадени за извършеното саниране.
От представен по делото Нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот от 0*.0*.19**г. №***, том **, н.д. №***/19**г.
на Ал. Коева- съдия в РС- гр.Карнобат, /стр.56 от делото на РС-Карнобат/ се
установяват собственическите права на ищците М.Щ.Г. и Г.А.Г. върху 1/2
идеална част от дворно място, цялото с площ от 780 кв.м., представляващо парцел
IХ,
планоснимачен №328, в кв.23 по плана на гр.Карнобат, с право на
ползване на южната част на парцела, заедно с целия втори етаж от построената в
него двуетажна масивна жилищна сграда, 1/2 идеална част от стълбището, от
гаражния етаж- югоизточния гараж, югозападното складово помещение, коридора за
стълбището за втория етаж, източната таванска стая, както и 1/2 идеална част от
стаята за ПРУ и от общите части на жилищната сграда.
От ответната страна е
представен Договор за доброволна делба
на съсобствен недвижим имот от 03.07.1997г. / вж. стр.130 от делото на КРС/, от
който се установява, че при извършване
на делбата на двуетажна масивна жилищна сграда, изградена
в парцел IХ, планоснимачен №328, в кв.23 по плана на гр.Карнобат, ответниците са
получили и станали собственици на първи
жилищен етаж от сградата, стълбището за първия етаж, от гаражния етаж-
североизточния гараж, северозападното складово помещение, западната таванска
стая, както и 1/2 идеална част от стаята за ПРУ и от общите части на жилищната
сграда и ½ идеална част от дворното място с право на ползване на
северната част от парцела.
По искане на страните по делото са
допуснати и разпитани свидетели, от показанията на които се установява следната
фактическа обстановка:
Водените от ищците свидетели Е. Д. /без родство със страните
по делото / и К. Г. /**** на ищеца Г.Г./ установяват, че през пролетта на 2016г.
започнало саниране на сградата в гр.***,ул.“*****
*********“, което продължило през лятото, до края на август,до есента на 2016г.
Материалите за санирането се закупували от ищеца Г.,като свидетелят К. Г. също закупувал материали с оставени му от ищците пари и вземал касова
бележка за закупеното, за да отчете парите.И двамата свидетели установяват, че
строителна бригада извършила ремонта на сградата, като бригадата била от 5-6-7
човека.И двамата свидетели категорично
заявяват, че ищецът платил труда на бригадата.Свидетелят Е. Д. заявява, че присъствал на самото разплащане ,
за което ищецът Г.Г. го извикал, отишли двамата в кафе „Виенски салон“ и там ищецът Г. броил на майстора /на бригадата/ 10 000 лева от пачка от по 100 лева и още 2 000 лева в банкноти от по 50
лева- общо 12 000 лева.Свидетелят К. Г. установява, че от ищецът знаел, че
точната сума за майсторите била
12 500 лева. И двамата свидетели /Е. Д. и К. Г./ установяват, че преди санирането къщата била
неизмазана, на тухли четворки.Свидетелят К. Г.
заявява, че познава другите собственици в сградата, те знаели за
санирането, живеели си на етажа; не бил виждал
да възразяват на санирането; одобрение имало след санирането като пред него
казвали, че ще стане по-хубава къщата.От ищеца Г.Г. свидетелят К. Г. знаел, че след
завършване на ремонта на къщата Т. и Й. трябвало да платят, но нищо не платили
за ремонта, тъй като нямали възможност.
От ответната страна е воден за
разпит пред районния съд свидетелят Й. Т.Й.- **** на ответника Т.Й., чиито
показания не установяват външното
състояние на къщата, тъй като същият свидетел заявява, че не си спомня „… каква
беше сградата преди ремонта“;минал 2-3 пъти по случайност по време на
ремонта,но групата работела от лявата страна на сградата;през 2020 година
минавал всяка седмица и отвън къщата изглеждала много добре, била боядисана с
кафеникав цвят. Свидетелят Й. Й. сочи, че
**** му /ответникът Т.Й./ при
разговор му казал, че не искал да
санира, ама „…. така и така почна
комшията, но аз не съм дал своето съгласие“.
По делото е допусната
съдебно-техническа експертиза,от заключението по която се установява,че при
извършване оглед на сградата през месец март 2020г. вещото лице установило,
че сградата на ул.“***** *********“№** в гр.*** е санирана
и измазана частично със силиконова мазилка, както следва: гаражен етаж-
югоизточна част на етажа, в т.ч. около прозорците и входната врата е санирано и
с мазилка; първи жилищен етаж- южната част е санирана изцяло и е измазана,
парапета на западната тераса е надзидан, саниран и с мазилка, източната тераса
е боядисана, остъклената северна тераса е боядисана, стълбището по северната
фасада е санирано и измазано; втори жилищен етаж- саниран и с мазилка изцяло по
всички външни зидове, терасите от вътрешната страна са с мазилка- без саниране,
монтирани са водооткапващи профили, около прозорците има мазилка, стълбището по
северната фасада е санирано и с мазилка, таванският етаж в частта на ищците е
саниран и с мазилка по източната фасада, монтиран е водооткапващ профил, в
частта на ответниците е санирано и е с мазилка само част от западната фасада.
Не са установени документи, от които да са видни изпълнените корекции по
сградата. Вещото лице Раканова е посочило, че за извършеното саниране не са
необходими разрешение за строеж или други строителни книжа от община-Карнобат и
такива не са били издавани. Вещото лице е дало средните стойности по Справочник
за цените в строителството за 2016г. на изпълнените СМР по саниране на
процесната жилищна сграда, за вложените материали и труда, както следва: за
гаражен етаж- общо сума от 2 498,01 лв., за първи жилищен етаж- сума от
3 382,26 лв., за втори жилищен етаж- сума от 10 049,90 лв., за
тавански етаж в частта на ищците- сума от 2 181,76 лв., за тавански етаж в
частта на ответниците- сума от 988,15 лв. или окръглено на сума от около
19 100 лв. общо за материали, труд
и допълнителни разходи. Вещото лице е достигнало до извод, че вследствие на
изпълненото частично саниране по южната фасада в етажа на ответниците пазарната
оценка на имота на ответниците се е увеличила със сумата от около 2 000 лв. В
публично съдебно заседание посочва, че горната сума е определена по лична
преценка.
При тези доказателства по делото и с оглед
дадената от районният съд правна квалификация на исковете като такива по чл.61,ал.2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД първоинстанционният съд е уважил главния иск до размера от 5619,41 лева и е отхвърлил претенцията за мораторна лихва в претендирания размер от
3630,20 лева за периода от 01.09.2016г. до 15.08.2019г.
Настоящият въззивен състав намира
дадената от районният съд правна квалификация на главния иск като такава по
чл.61,ал.2 ЗЗД, за погрешна.
Това е така, тъй като
първоинстанционният съд е възприел, че ищците водили предприетата работа както
в интерес на останалите съсобственици в сградата, така и в собствен интерес,
като са ремонтирали и собствения си втори жилищен етаж. Действително, правната
квалификация на иска би била такава по
чл.61,ал.2 ЗЗД в случай, че с действията си ищците поддържаха, възстановяваха и
подобряваха общи части в сградата.
В случая обаче ищците влагат
усилия и дейност по подобряване на обект-изключителна собственост на
ответниците-т.е. на чужда вещ, а не на съсобствена такава с оглед статута й на
обща част по смисъла на чл. 38 ЗС.Дейностите,извършени от ищците, не
представляват необходим,неотложен, спешен,авариен ремонт на общи части на сградата, наложени
от такова износване и овехтяване на сградата, че извършването им е необходимо за привеждане на
общите части в състояние, годно за използването им съобразно тяхното
предназначение.Твърдения за това не са
изтъкнати от ищците,както и не са установени със събраните по делото
доказателства.Санирането във вида, в който е извършено от ищците- с цел
намаляване сметките за отопление, както и за подобряване външния вид на обекта
на собственост/вж. исковата молба/, не
представлява необходим ремонт на
общи части на сградата,при наличие на който
и съгласно практиката на ВКС следва да се приложи нормата на чл. 61,ал.2 ЗЗД /Решение № 532/17.06.1994г. по гр.д.№ 382/1994г. ,първо г.о. ВКС/.
По принцип, при грешна правна квалификация,
дадена от районния съд, ако това е довело до неточни указания на страните
относно подлежащите на доказване факти, въззивният съд следва да даде указания
в тази връзка и да попълни делото с относимите доказателства. В случая обаче и
тъй като по делото са били събрани всички относими към спора доказателства и
е разгледан предявеният иск/независимо
от неточната правна квалификация/,въззивният съд не следва и не е дал нови указания на страните.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема следните правни изводи:
Предявен е главен иск с правно
основание чл.61,ал.1 ЗЗД вр. чл.422 ГПК и чл. 86 ЗЗД.
Установи се, че ищците са санирали
през периода април-август 2016г. както
своя втори жилищен етаж, частта от таванския етаж и източна и западна
фасада на гаражния етаж, така и са извършили саниране на първия жилищен
етаж/частично/ и на частта от таванския етаж на ответниците. В
тази връзка и с оглед заявените от ответниците- въззивници твърдения: че самите
ответници в един по-ранен етап от време извършили частично саниране на своя
обект на собственост следва да се отбележи ,че това твърдение не е заявено от ответната страна в писмения отговор по
исковата молба ,поради което съгласно чл.133 ГПК е преклудирано правото им на
възражения в тази насока.По тази причина съдът няма правото да изследва по настоящето дело така заявеното възражение,
което освен преклудирано е и най-общо и
неясно заявено/без конкретно изтъкнати от ответниците дейности по саниране от тях на етажа им преди отпочване на ремонта
от ищците през април 2016г./.
Изцяло неоснователно е и
поддържаното от ищците-въззивници твърдение: за незаконност на извършените от
ищците СМР.На първо място,по делото
липсва предписание на компетентните технически органи-заповед по чл. 225 ЗУТ, поради което не може да се приеме, че извършените дейности по саниране
подлежат на премахване,следователно- за така извършените дейности върху обекти, собственост на ответниците,те
дължат обезщетение като за подобрение.На второ място,вещото лице Раканова ,
изследвайки обектите и извършените от ищците ремонтни дейности заявява, че за
така извършеното частично саниране не е необходимо разрешение за строеж от Община-Карнобат /вж. л. 119 от
делото на РС-Карнобат/.
Както се посочи и по-горе, твърдяните от
ищците и установените по делото обстоятелства квалифицират правния спор по
настоящето дело като такъв по чл.61,
ал.1 ЗЗД. Съгласно цитираната правна норма лицето, което е извършило подобрения
в чужд имот, без да е било обвързано с договор към собственика на имота, когато
не е владелец и не е държател, не може да се ползва от правата на владелец;
неговите отношения със собственика за извършените подобрения се уреждат
съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие, съответно- с
правилата на неоснователното обогатяване.
Воденето на чужда работа без
пълномощие/поръчка/ е законово облигационно отношение, което възниква в
случаите, когато едно лице, наречено управител на работата (гестор) съзнателно
предприема извършване на чужда работа. Правоотношението се поражда между него и
лицето, в чиято правна сфера са извършени действията, което е наречено
заинтересовано лице (доминус). По силата на така възникналото облигационно
правоотношение гесторът, който навлиза и
засяга чужд кръг от права и интереси, трябва да положи дължимата грижа и да извърши
съответните действия, които тя налага, а заинтересованото лице се задължава да
плати направените разноски.
Фактическият състав на воденето на чужда
работа без поръчка включва следните елементи: фактически или правни действия -
осъществяване на някаква работа; последиците от нея настъпват в чужда правна
сфера; работата се извършва само в чужд, но не и в собствен интерес и гесторът
знае, че извършва чужда работа и иска това; гесторът не трябва да е овластен
или натоварен за нейното извършване; следва да е налице оправдание за
осъществяване на дейност в чужд интерес; поемането на чуждата работа следва да
отговаря на интересите и на действителната или предполагаемата воля на
доминуса.
Съгласно разпоредбите на чл.
61, ал. 1 ЗЗД, ако работата е била предприета уместно и е била добре
управлявана в чужд интерес, заинтересованият е длъжен да изпълни задълженията,
сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения,
които той е поел и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите
от деня на изразходването им.
|
|
|
|
|
В конкретния случай са налице изброените
елементи от фактическия състав на гестията. Ищците Г. са поели чужда работа - извършване на работи по
саниране/частично/ на първия жилищен етаж на ответниците.След
извършването на тези действия обекта на ответниците в сградата е повишил своята
стойност /вж. заключението на в.л.Раканова/, което означава, че работата е в интерес
на ответниците. Ищците безспорно са знаели, че извършват работа за ответниците и са целели това; намесата в
правната сфера на ответниците е
съзнателна и е извършена без тяхното съгласие, но с тяхното знание и
непротивопоставяне / свидетелите установяват, че по време на ремонта
ответниците са живели в своя жилищен етаж,виждали са предприетите от ищците
дейности, не е установено по делото противопоставяне от ответниците на така предприетите от ищците дейности/;дейността
е извършена и работата отговаря на интереса на ответниците; работата е
предприета уместно и е била добре управлявана.При това положение и в резултат
на извършените от ищците подобрения в имуществото на ответниците е настъпило
обогатяване със сумата от общо
4 370 лева,представляваща сбора от стойността на извършените строителни
работи по саниране на първия етаж на ответниците/ 3382 лева/ и
саниране на таванския етаж на ответниците/988 лева/,която сума ответниците
биха заплатили ако извършеха сами подобренията на своя първи жилищен етаж и на таванската част
с оглед пазарната им стойност към момента на извършването им според заключението на вещото лице
Раканова.
Настоящият съд намира , че не
следва да включва в стойността на подобренията
съответна припадаща се част от
разходите, извършени от ищците за
саниране на гаражния етаж и изчислени от
вещото лице Раканова на общата сума от 2 498 лева/вж. допълнение
към основното заключение/. Това е така, тъй като видно от заключението на
вещото лице санирана е само югоизточната част на етажа, в това число около
прозорците и входната врата, където е санирано и с мазилка. От документите за собственост на страните,
представени по делото , се установява че ответниците са собственици на североизточния гараж и на северозападното складово помещение, а от представения нотариален акт за собственост на
ищците се установява, че същите са собственици на югоизточния
гараж и на югозападното складово
помещение.Както се посочи по-горе, саниране според заключението на вещото лице
е извършено на югоизточната част от гаражния етаж- т.е. съдът счита, че саниране
е извършено само на обекти, които са собственост на ищците по делото, поради
което ответниците не се обогатили и по
тази причина не са отговорни за извършените за това разходи от ищците.
С оглед на изложеното крайният извод на
настоящия съд е за основателност на предявения установителен иск по чл.61,ал.1 ЗЗД вр. чл.422 ГПК до размера от
4 370 лева, над който размер и
до уважената от първоинстанционния съд сума от 5619,41 лева искът е
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. По изложените
съображения първоинстанционното решение,
уважаваща установителния иск над сумата от 4370 лева следва да се отмени като неправилно и
предявеният установителен иск над сумата от 4 370 лева до сумата от
5619,41 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
Съгласно
цитираната норма на чл.61,ал.1 ЗЗД,
заинтересованият дължи на гестора необходимите и полезни разноски заедно
с лихвите от деня на изразходването им.В случая лихва за забавено плащане на главницата
се претендира от ищците от 01.09.2015г./ след завършване
на ремонтните работи/ до
15.08.2019г. и изчислена от съда по реда на чл.162 ЗЗД върху уважения
размер главница от 4 370 лева, съдът намира акцесорният иск за мораторна
лихва за основателен до размера от
1309,78 лева. Над тази сума до претендирата от 3 630,20 лева искът е
неоснователен и като такъв правилно е бил отхвърлен от първоинстанционният съд,
макар и по други съображения, различаващи се от изложените от настоящата
инстанция.
На основание чл. 81 ГПК и чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК съдът следва да се произнесе по въпроса за разноските на страните,които
разноски по начина, по който са
присъдени от районния съд, не следва да се променят предвид
сходството в размера, в който са уважени
паричните претенция от КРС и от
БОС , макар и по различни съображения и на различно основание.
Пред БОС ищците-въззивници са извършили разноски за заплатена държавна
такса от 278 лева, без да е представен договор за правна помощ за извършен
разход за възнаграждение на адвокат за
защита пред въззивната инстанция; от въззивниците-ответници е заплатена
държавна такса по сметка на БОС в размера от 112,39 лева, без да е представен
договор за правна помощ за извършен разход за възнаграждение на адвокат за
защита пред въззивната инстанция .С
оглед резултата по спора пред въззивната инстанция заплатената от
ищците-въззивници и от ответниците-
въззивници държавна такса остава за
сметка на всяка от страните по начина, по който е направен.
Мотивиран от
изложеното Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
Решение № 113/06.07.2020г., постановено по гр.д.№ 1171/2019г. по описа
на РС-Карнобат и допълнено с Решение №
150/19.08.2020г в частта, с която е признато за установено по отношение на
ответниците Т.Т.Й., ЕГН:********** и Й.Д.Й.,
ЕГН:**********, че в полза на ищците М.Щ.Г., ЕГН:********** и Г.А.Г., ЕГН:**********, съществува
вземане по чл.422 от ГПК в размера над
4370 лева/четири хиляди триста и седемдесет лева/ до признатия размер от 5 619,41 /пет
хиляди шестстотин и деветнадесет лева и четиридесет и една стотинки/ лв., представляващи
сторени разноски за извършен ремонт през 2016г., изразяващ се в саниране на
жилищна сграда, находяща се в гр.***,
ул. „***** *********“ №**, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №609/16.08.2019г.
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №953/2019г. на Районен съд- гр.Карнобат,ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска за приемане за установено по отношение
на ответниците Т.Т.Й., ЕГН:********** и
Й.Д.Й., ЕГН:**********, че в полза на ищците М.Щ.Г., ЕГН:********** и Г.А.Г., ЕГН:********** съществува вземане
по чл.422 от ГПК във връзка с чл.61,ал.1 ЗЗД в размера
над 4370 лева/четири хиляди триста и седемдесет лева/ , представляващи
сторени разноски за извършен ремонт през 2016г., изразяващ се в саниране на
жилищна сграда, находяща се в гр.***,
ул. „***** *********“ №**, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №609/16.08.2019г.
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №953/2019г. на Районен съд- гр.Карнобат.
ОТМЕНЯВА
Решение № 113/06.07.2020г., постановено по гр.д.№ 1171/2019г. по описа на
РС-Карнобат,допълнено с Решение №
150/19.08.2020г., в частта, с която е отхвърлен предявения от М.Щ.Г., ЕГН:********** и Г.А.Г., ЕГН:**********,
срещу Т.Т.Й., ЕГН:********** и Й.Д.Й.,
ЕГН:**********, иск за установяване съществуването на вземане по чл.422
от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД, за сумата над
1309,78 лева, представляваща мораторна
лихва, за периода: 01.09.2016г.- 15.08.2019г., за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение №609/16.08.2019г. по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. №953/2019г. на Районен съд- гр.Карнобат,вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на ответниците Т.Т.Й., ЕГН:********** и
Й.Д.Й., ЕГН:**********, че в полза на ищците М.Щ.Г., ЕГН:********** и Г.А.Г., ЕГН:**********, съществува
вземане по чл.422 от ГПК вр. чл.86 от ЗЗД за сумата
от 1309,78 лева/ хиляда триста и девет лева и седемдесет и осем
стотинки/,представляваща мораторна лихва върху главница от 4370 лева за периода: 01.09.2016г.- 15.08.2019г., за част от която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение №609/16.08.2019г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№953/2019г. на Районен съд- гр.Карнобат.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 113/06.07.2020г.,
постановено по гр.д.№ 1171/2019г. по описа на РС-Карнобат, допълнено с Решение
№ 150/19.08.2020г., в останалите му
части.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/мл.с.