Решение по дело №1413/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215, ал.1 ЗУТ.

Образувано е по жалба на А.И.С. *** срещу заповед № РД-02-09-113 от 06.04.2023 г. на кмета на община Кричим, с която на основание чл.225а, ал.1, във връзка с чл.225, ал.2, т.1 и 2 ЗУТ, на А.И.С. е наредено да премахне незаконен строеж: „Търговски обект – магазин с вход откъм бул. „Тракия“, един етаж“, изграден в югозападната част на имот с идентификатор 39921.502.124 по КККР на град Кричим, за част от който е отреден УПИ *** и УПИ *** (в които попада строежът), кв.130 по действащия регулационен план на град Кричим, с административен адрес: град Кричим, ****.

Според жалбоподателката оспорената заповед е незаконосъобразна поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Иска се отмяна на оспорената заповед и се претендират разноски по делото. Допълнителни съображения по същество са изложени в депозираната на 29.01.2024 г. писмена защита.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна. Претендира разноски.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, собственик на наредения за премахване строеж, чиито права неблагоприятно са засегнати от заповедта според практиката на ВАС, и в 14-дневния преклузивен срок от връчване на оспорената заповед, видно от пощенското клеймо (л.37). Жалбата е срещу заповед, която съгласно чл.215, ал.1 ЗУТ може да се обжалва по реда на АПК пред административния съд по местонахождение на имота. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява, че съгласно нотариален акт № **, том **, дело № *** г. на Службата по вписванията Пловдив жалбоподателката е собственик на 3/4 идеални части от дворно място с площ 640 кв.м, поземлен имот № 182 по кадастралния план на град Кричим, УПИ ***, кв.** по регулационния план на град Кричим, и съществуващите в имота жилищна сграда с площ 83,82 кв.м и избено помещение с площ 35,78 кв.м.

На 01.03.2023 г. от работна група при община Кричим е извършена проверка на процесния строеж: „Търговски обект – магазин с вход откъм бул. „Тракия“, един етаж“, изграден в югозападната част на имот с идентификатор ***** по КККР на град Кричим, за част от който е отреден УПИ *** и УПИ *** (в които попада строежът), кв.130 по действащия регулационен план на град Кричим, с административен адрес: град Кричим, ***. Резултатите от проверка са обективирани в констативен акт № 1 от 01.03.2023 г., съгласно който строежът е извършен от А.С. през 2012 г. (декларация – л.16) и за него не са представени строителни книжа – одобрен проект и разрешение за строеж, съгласувани с контролни органи, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво и заповедна книга. Според описанието в констативния акт строежът представлява дървена конструкция от дървени греди – носещи елементи – рамки от греди и колони, покрити с дървени плоскости, и алуминиева дограма по отворите на вратите и прозорците, с дървен покрив с покритие – ондулин и ПВЦ улуци, с приблизителни размери – дължина 7,9 м, ширина 6,1 м и височина около 2,7 м, с измазани външни и вътрешни стени, цокъл от декоративни гипсови плочки. Според работната група строежът е незаконен, защото е изпълнен без одобрени проекти и без разрешение за строеж, което е квалифицирано като нарушение на чл.148, чл.137, ал.3, пр.2 и чл.157, ал.1 ЗУТ. Работната група е извършила служебна справка и е установила, че строежът не е отразен в кадастралната карта на град Кричим, одобрена със заповед № РД-18-13 от 19.02.2009 г., за него няма данни в кадастралния план на град Кричим, одобрен със заповед № 300-4-74 от 22.10.2002 г., нито в други налични архивни планове на община Кричим, за строежа липсва предвиждане в действащия застроително-регулационен план на град Кричим, одобрен със заповед № 128 от 27.07.1996 г.

На 06.04.2023 г. кметът на община Кричим е издал оспорената заповед № РД-02-09-113 от 06.04.2023 г. – предмет на настоящото съдебно производство, като се е позовал констатациите в акта и е приел, че процесният строеж не е търпим по смисъла на § 16 ПРЗ ЗУТ и § 127, ал.1 ПРЗ ЗИД ЗУТ, съответно безспорно е установено наличието на незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и 2 ЗУТ, който подлежи на премахване по реда на чл.225а ЗУТ.

Представените в хода на съдебното производство писмени доказателства (заявление от 20.11.2023 г. – л.62-67) не са нови, а са част от преписката по издаване на оспорената заповед и представляват извадки от вече отменени планове за имота, в който се намира процесният строеж, съответно удостоверяват верността на констатацията на контролните органи и на кмета на общината, че строежът не е отразен в предходните планове и е нов. Съответно може да се приеме, че декларацията на жалбоподателката, че строежът е осъществен през 2012 г., е вярна.

В съдебното производство е прието заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства, но намира, че със това заключение не доказва основната защитна теза на жалбоподателката за наличие на преместваем обект. Както в самото заключение, така и при разпита в съдебното заседание вещото лице изрично посочи, че процесният обект не отговаря на условията на т.80 от § 5 ДР ЗУТ, тъй като не е донесен и монтиран цял на мястото, на което се намира в момента, а конструкцията му е индивидуална, сглобена в имота от отделни елементи от различен вид и не може да се отдели от повърхността в своята цялост без да загуби индивидуализацията си и да се пренесе и ползва на друго място. Вещото лице също е изследвало устройствените планове на град Кричим и потвърждава верността на извода на административния орган, че процесният строеж не е отразен нито в предходните планове, нито в действащия ПУП, нито в кадастралния план от 2002 г., нито в кадастралната карта от 2009 г. Според вещото лице действащият ПУП не предвижда основно или допълващо застрояване на мястото, на което се намира процесния строеж.

Съдът намира, че със заключението на вещото лице не се установяват нови факти от значение за законосъобразността на оспорената заповед, а единствено се потвърждава верността на констатациите на контролните органи, отразени в констативен акт № 1 от 01.03.2023 г. и послужили за издаване на оспорената заповед.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.

Съгласно чл. 225а, ал.1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. Следователно, оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл.225а, ал.2 ЗУТ заповедта по ал.1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2, връчва се на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок, а когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството. В настоящия случай тази процедура е спазена. Съставен е задължителният констативен акт, който е връчен на жалбоподателката, която не е подала писмено възражение срещу акта. Т.е., не е нарушено правото й на участие в административното производство. А участието на юрисконсулт в работната група, който не е служител по чл.223, ал.2 ЗУТ, не може да се квалифицира като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да е основание за незаконосъобразност на оспорената заповед само на това основание, защото не е повлияло по никакъв начин на хода на производството, не е довело до неизясняване на факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на възникналия въпрос със законността на строежа, нито е повлияло неблагоприятно или ограничаващо върху правата и законните интереси на жалбоподателката.

Не се споделя възражението на жалбоподателката за липса на точно описание на разпоредения за премахване строеж. Местоположението на строежа според окомерната скица от констативен акт № 1 от 01.03.2023 г. и според заключението на вещото лице е едно и също, а посочените от вещото лице размери на строежа не се различават съществено от тези по констативния акт с изключение на височината на постройката, която в заключението на вещото лице е дадена до стрехата, докато в констативния акт е посочена височина на билото, т.е., не е налице невярно или неточно описание на характеристиките на процесния строеж, което да не дава възможност по безспорен начин да се определи кой точно строеж е разпореден за премахване с процесната заповед. Още повече, че на място липсват други строежи, които да правят невъзможна идентификацията на процесния магазин. В този смисъл не е налице твърдяното нарушение на чл.59, ал.2, т.4 и 5 АПК.

Не се споделя становището на жалбоподателката, че процесният магазин има характеристиките на преместваем обект по § 5, т.80 ДР ЗУТ. Цитираната правна норма дава легалното определение на понятието „преместваем обект“ и това е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя; преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. Процесният магазин категорично не отговаря на посочените изисквания, доколкото вещото лице изрично заявява, че липсата на визуален достъп до основите на сградата и начина на фундиране на конструктивните елементи с терена не прави невъзможна преценката относно характеристиката на постройката, защото конструкцията е индивидуална, сглобена в имота от отделни елементи от различен вид и не може да се отдели от повърхността в своята цялост без да загуби индивидуализацията си, съответно не може да се пренесе и ползва на друго място. Т.е., процесната постройка не е преместваем обект, защото не може нито да бъде отделена от повърхността, нито да бъде премествана в пространството без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползвана на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползвана на мястото, от което е отделена, като премахването ще измени трайно субстанцията на обекта, т.е., по отношение на процесната постройка липсват съществени елементи от понятието за преместваем обект съгласно § 5, т.80 ДР ЗУТ.

В същото време се установява, че процесната постройка отговаря на изискванията на § 5, т.38 ДР ЗУТ, даваща легалното определение на понятието „строежи“ – това са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 ЗКН и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Съответно процесната надземна постройка категорично представлява строеж и при доказателствена тежест за жалбоподателката да обори тази констатация на административния орган не бяха събрани такива доказателства. Обстоятелството, че строежът представлява магазин – търговски обект по своето предназначение, не го прави автоматично преместваем обект по смисъла на чл.56 ЗУТ, в какъвто смисъл е защитната теза на жалбоподателката, доколкото преместваем обект по чл.56 ЗУТ е този, който отговаря на изискванията на § 5, т.80 ДР ЗУТ без оглед на конкретното предназначение, за което се използва.

Макар административният орган да не е установил с точност годината на изграждане на процесния магазин, по безспорен начин се установява, че той не е отразен в предходните и в действащия устройствен план от 1996 г. на град Кричим, както и в кадастралната карта от 2009 г. От друга страна, по делото е налице саморъчна декларация на жалбоподателката, че процесният магазин е изграден от нея самата през 2012 г., т.е., декларацията не противоречи на другите писмени документи, представляващи част от административната преписка по издаване на оспорената заповед, и доказва, че административното производство е водено срещу собственика и възложителя на процесния строеж. Съответно въз основа на констатацията, че процесната сграда не е отразена в ПУП и в кадастралната карта административният орган е направил извод, че тя не е търпим строеж по смисъла на § 16 ПРЗ ЗУТ и § 127, ал.1 ПРЗ ЗИД ЗУТ и подлежи на премахване.

Безспорно е установено, че в случая се касае за незаконен строеж, доколкото съгласно чл.148, ал.1 ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Процесният строеж е извършен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без разрешение за строеж и представлява незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и 2 ЗУТ. Тази констатацията на административния орган се потвърждава от извадките от действащия ПУП и от кадастралната карта, както и от заключението на вещото лице. При доказателствена тежест за жалбоподателката да обори констатациите такива доказателства не бяха представени.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли. При този изход на делото и предвид своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноските същото като основателно и доказано в размер на 1 250 лева за платеното адвокатско възнаграждение (л.96-97) следва да бъде уважено и на основание чл.143, ал.3 АПК да бъде осъдена жалбоподателката да заплати на община Кричим тази сума. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, IV състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.С., ЕГН **********,***, срещу заповед № РД-02-09-113 от 06.04.2023 г. на кмета на община Кричим.

ОСЪЖДА А.И.С., ЕГН **********,***, да заплати на община Кричим сумата от 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева, разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

Съдия: