№ 4387
гр. София, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110141348 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1
ГПК.
Производството е образувано по предявен от В. ИВ. Д. срещу [фирма] ЕООД иск
за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от
1250,00 лева, представляваща част от претендирана главница в общ размер на 3000,00
лева по договор за потребителски кредит № **********/07.07.2011г., поради липса на
валидно облигационно правоотношение поради нищожност на договора, сключен при
липса на съгласие /съгласно уточнение в о.с.з. на 23.11.2021 г./. В условията на
евентуалност, в случай, че съдът приеме за валидно и действително облигационното
правоотношение между страните, то моли за признаване неговата недължимост поради
изтекла погасителна давност.
В исковата молба ищецът твърди, че към датата на подаване на исковата молба в
съда бил заплашван многократно чрез телефонни обаждания от служители на
ответното дружество, че ако не плати сумите по договор за потребителски кредит №
**********/07.07.2011 г., ще бъде осъден и „натоварен“ с допълнителни съдебни
разноски. Ищецът поддържа, че не дължи суми по горепосочения договор поради
липса на валидно облигационно правоотношение между страните, както и поради
нищожност на договора. Прави и възражение за изтекла петгодишна погасителна
давност, тъй като дори да е налице валидно облигационно правоотношение и
договорът да е валиден, то същият касае погасен по давност период. По изложените в
исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си интерес от
1
предявяване на иска. Претендира разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответното дружество се
изразява становище за недопустимост на предявения иск, нередовност на исковата
молба, а по същество за неоснователност на исковата претенция. Поддържа се, че
твърденията на ищеца за системно телефонна заплашване от страна на дружеството са
голословни и неподкрепени с доказателства. Към настоящия момент ответното
дружество не претендира свое право от ищцата, поради което за нея не било налице
правен интерес от предявяване на иска. Сочи се още, че ищецът не уточнява на какво
точно основание претендира нищожност на договора – ЗПК или ЗЗД. По отношение на
направеното възражение за настъпила давност се изразява становище, че едва при
предприета защита от страна на кредитора по отношение на вземанията, за длъжника –
настоящ ищец ще се поради интерес да се позове на факта на изтеклия давностен срок,
какъвто настоящият случай не е. Поддържа се, че ищцата е сключила с ответното
дружество договор за револвиращ заем с № ********** /а не погрешно посочения в
исковата молба № **********/ за главница в размер на 3000,00 лева, от която е
платила сумата от 1330,00 лева. По предходното проведено производство по гр.д.№
70128/2019 г. по описа на СРС, 118-ти състав било признато за установено, че ищцата
не дължи на дружеството сумата в размер на 1250,00 лева от общо претендирана
главница от 3000,00 лева, поради което към настоящия момент дружеството има право
да претендира сума от 420,00 лева. При горните съображения се изразява становище за
редовност и основателност на иска до размера от 420,00 лева, като в останалата част
бъде отхвърлен. Претендират се разноски и се прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК в
случай, че претендираното възнаграждение надвишава минималния предвиден в
Наредба № 1/2004 г. размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложена покана от 13.01.2021 г. за доброволно извънсъдебно
уреждане на задължението от ответното дружество до ищеца, с която същият се
уведомява, че сключения договор за кредит № ********** е едностранно прекратен,
поради което в 7-дневен срок следва да заплати сумата от 13879,00 лева. При
неизпълнение ще бъде стартирана „съдебна процедура за принудително изпълнение от
частен съдебен изпълнител“, като ще бъдат наложени възбрани и запори. По делото
няма данни за датата, на която поканата е връчена на адресата – настоящ ищец.
По делото е приложен и договор за револвиращ заем № ********** от
07.07.2011 г., съгласно който ищецът е предоставил на ответника сума в размер на 3
000,00 лева, със срок 36 месеца, размер на вноската по кредита 246,00 лева, ГПР –
139,26 % и годишен лихвен процент 91,04 %. Общата дължима сума по кредита се сочи
да е в размер от 5904,00.
2
По делото е приложен заверен препис от решение № 20127866/31.05.2021 г. ,
постановено по гр.д.№ 70128/2019 г. по описа на СРС, от което се установява, че между
същите страни е влязло в сила решение със същия предмет – установяване
недължимост на сумата от 1250,00 лева – част от претендираната главница по
процесния договор за револвиращ кредит.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС,
решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено
нещо /СПН/ относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до
пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. При уважаване на
частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от
които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право.
Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за
частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от
последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В
случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/
от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в
останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се
претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид
правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в
последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието
на вземането и правната му квалификация. След като със СПН е установено, че
правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е
възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в
последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава
въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му
квалификация. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният
частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на
претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в
последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от
същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното
материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и
водещи до унищожаването му, е преклудирано. Формираната СПН на решението по
3
частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и
правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно
релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното
правоотношение, от което произтича спорното право.
Предвид гореизложеното, в разглеждания случай следва да се приеме, че с
влязлото в сила решение № 20127866/31.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 70128/2019
г. по описа на СРС, 118-ти състав, е формирана СПН относно основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно
материално право. Ето защо, предвид правоустановяващото и преклудиращото
действие на СПН е недопустимо в настоящия исков процес за остатъка от вземането да
се спори относно основанието на вземането, т.е. относно правопораждащите факти.
С оглед предходното, доколкото в хода на горепосоченото производство
ответникът не е провел пълно и главно доказване на наличието на валидно
облигационно правоотношение между него и ищеца, съответно основанието да
претендира от ищеца посочената в поканата за доброволно изпълнение сума, то
последиците на СПН се прилагат и при разглеждане на иска за останалата част от
вземането – сумата от 1250,00 лева, предмета на настоящото производство.
Предвид гореизложеното, предявения иск следва да бъде уважен в пълния
предевен размер, като съдът не следва да обсъжда наведеното в условията на
евентуалност в исковата молба възражение за погасяване на вземането по давност.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените от него разноски по делото. Видно от приложения по
делото списък на разноските по чл.80 ГПК е, че ищецът претендира разноски за
държавна такса и такса за банков превод в общ размер на 52,40 лева. Видно от
документа за банков превод е, че заплатената такса към банката е 1,41 лева, а не
претендираната от 2,40 лева. Въпреки предходното, съдът приема, че като разноски
следва да бъде призната и присъдена единствено сумата от 50,00 лева. Това е така, тъй
като платените банкови такси нямат характер на разноски по смисъла на чл.78, ал.1
ГПК, т.е. разноски, които страната реално е заплатила във връзка с извършването на
определени правни действия в процеса. Разходите за банкова такса са във връзка с
предоставени услуги от трети лица и като такива не следва да бъдат присъждани. С
оглед предходното ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
единствено направените разноски за държавна такса в размер на 50,00 лева.
Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие,
сключен между ищцата и адвокат С.Д. е, че същите са се договорили, че процесуалното
представителство е безплатно – чл.38, ал.1, т.2 ЗА. На основание чл.38, ал.2 ЗА, вр.
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
4
възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение в минимален размер от
317,50 лева. Следва да се има предвид, съдът е този, който определя възнаграждението
по реда на чл.38, ал.2, вр.ал.1 ЗА и не е обвързан от претендираното от адвоката
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. ИВ. Д., ЕГН **********
срещу [фирма] ЕООД, ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление: [адрес],
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 1250,00 лева, представляваща част от претендирана
главница в общ размер на 3000,00 лева по договор за револвиращ заем №
**********/07.07.2011г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [фирма] ЕООД, ЕИК175074752, със
седалище и адрес на управление: [адрес] да заплати на В. ИВ. Д., ЕГН **********
сумата от 50,00 лева, представляваща направени разноски по производството.
ОСЪЖДА [фирма] ЕООД, ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление:
[адрес] да заплати на адвокат С.Й. Д., ЕГН **********, с адрес на упражняване на
дейността: г[адрес] на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА, сумата в размер на 317,50
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска
помощ и съдействие на ищеца по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5