№ 2403
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Анелия Ст. Янева
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело
№ 20221100505419 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 28.3.2022 г. на ищеца „ЗАД А. Б.“ АД
срещу решение № 1774/08.3.2022 г. по гражданско дело № 58299/2021 г. на
Софийския районен съд, 62 състав в частта, с която са отхвърлени
предявените от жалбоподателя срещу „ЗЕАД Б.В. И.Г.“ ЕАД искове по чл.
411 КЗ за сумата над 656, 40 лева до 1565,20 лева, представляваща регресно
вземане по щета № 0300/17/480/500/164 за изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски във връзка с ПТП, настъпило на
12.05.2017 г. в гр. Пловдив, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 258, 93 лева
до пълния предявен размер от 478,20 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 22.11.2017 г. – 11.10.2021 г.,
като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят е осъден да заплати на
ответника сумата 144, 61 лева разноски.
Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно. В нарушение на материалния закон съдът приел, че регресното
вземане не възниква в размера на платеното обезщетение, при положение че
застрахованият автомобил е бил в гаранционен срок. В нарушение на
съдопроизводствените правила не допуснал доказателства за това
обстоятелство. Решението било и необосновано, доколкото съдът не
кредитирал извънсъдебно признание на ответника относно размера на цените
на частите. За действителна стойност на вредите следвало да се приеме
сумата по фактурата, издадена от официалния сервиз. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявените искове.
1
Претендира разноски.
Въззиваемата страна – ответникът „ЗЕАД Б.В. И.Г.“ ЕАД оспорва
жалбата, като счита обжалвания акт за правилен. Моли съда да остави
жалбата без уважение и да потвърди решението в обжалваната част.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по
правилното приложение на императивния материален закон, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като
съдът не се е произнесъл в нарушение на императивни правни норми. Същото
е и правилно като краен резултат, поради което на основание чл. 272 ГПК
въззивният съд препраща към мотивите на Софийския районен съд в частта
относно установената фактическа обстановка, както и в частта, с която съдът
се е произнесъл по наличието на всички факти, включени във фактическия
състав на вземането за главница, с изключение на неговия размер.
По отношение на размера, в който е възникнало регресното вземане –
единственият спорен пред настоящата инстанция, съдът намира следното:
Въззивникът, носещ тежестта да докаже размера на вредите, не ангажира
доказателства, от които да се установи твърдението му, че процесният
автомобил е бил в гаранционен срок към датата на настъпване на събитието
/вкл. и допуснатите му пред втората инстанция по реда на чл. 267, ал. 3 ГПК/.
Доколкото е недоказан, въззивният съд не следва да обсъжда този факт.
Противно на твърденията на жалбоподателя, по делото не е представен и
приет като писмено доказателство описаният във въззивната жаба документ
/Нова методика - експертиза/, който се твърди да съдържа признание на
неизгодни за ответника факти /цените на частите/, поради което и този довод
не следва да се обсъжда.
За отговор на въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане
въззивният съобразява съдебната практика, постановена по реда на
касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на
ВКС, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да
определи застрахователното обезщетение единствено по действителната
стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на
застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери,
установени в Методиката. Именно стойността на вредите без овехтяване
следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна
практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване
на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието
преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да
2
се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои
случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/.
Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване
на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност
понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на
щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от
Постановление № 7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при
обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не
се взема предвид изхабяването на вещта/.
Съгласно заключението на САТЕ, неоспорено в срока по чл. 200, ал. 3
ГПК, пазарната стойност на ремонта на щетите без овехтяване възлиза на
5503,16 лева. Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете
суми – на действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в
размера на вредите. Според заключението на САТЕ обичайните разноски за
ликвидиране на щетата по риск Каско възлизат на 15 лева, в която част
заключението също не е оспорено, поради и което същата сума следва да се
включи в общия размер на дължимата от ответника. Общият размер на дълга
възлиза на 5518,16 лева, от които погасени са 4861,76 лева, като непогасена
остава присъдената от първоинстанционния съд сума, до която искът е
основателен.
Предвид неоснователността на иска за главница над посочената сума,
неоснователна е и акцесорната претенция за мораторна лихва над присъдения
с обжалваното решение размер.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния, жалбата следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд -
потвърдено като правилно в обжалваната част.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемата
страна се следват своевременно поисканите разноски пред въззивната
инстанция в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. При този
изход на делото въззивникът няма право на разноски.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване предвид
ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1774/08.3.2022 г. по гражданско дело №
58299/2027 г. на Софийския районен съд, 62 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „ЗАД А. Б.” АД, ЕИК ******* да заплати на „ЗЕАД Б.В.
И.Г.” ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 100 лева,
представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4