№ 182
гр. С., 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на единадесети юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Р. Хубенова
при участието на секретаря Станислава М. Цонева
като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело №
20244230101455 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, предявена от А. И. Б. и А. А. Б.
срещу „С.” ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 93 от ЗС.
Ищците извеждат съдебно предявените си права при твърдения, че били
собственици на 1/2 идеална част от поземлен имот, с идентификатор **** по
кадастралната карта и регистри на гр. С., ул. „Т.” № 11, целият с площ 1315
кв.м. с трайно предназначение на територията - урбанизирана, съгласно
нотариален акт № 103 том II, рег.№ 2416, дело № 281/2020 г. на нотариус Н.К.,
с район на действие Pайонен съд – С., вписана по № 298 в регистъра на
Нотариалната камара, и нотариален акт № 21, том I, рег.№ 238, дело №
21/2021 г. на нотариус Н.К., с район на действие Pайонен съд – С., вписана по
№ 298 в регистъра на Нотариалната камара.
В исковата молба се твърди, че в имота на ищците била разположена
промишлена сграда, с идентификатор ****.2, със застроена площ 367 кв.м., на
един етаж, която съгласно нотариален акт № 75, том III, рег.№ **** дело №
369 от 16.04.2021 г. на нотариус П.Д., с район на действие Районен съд – С.,
вписан под № 543 в регистъра на Нотариалната камара, била собственост на
ответното дружество - „С.” ЕООД, с управител и едноличен собственик
Х.П.Х.. Сградата представлявала незаконен строеж върху чужда земя, което
било установено с техническа експертиза по гр.д.№ 299/2018 г. по описа на
Районен съд - С. и удостоверение за търпим строеж, изх.№ ДД-4-А-
05.1886/05.01.2017 г., издадено от Община С.. Въпросната сграда, била
ситуирана така, че било невъзможно пълноценното използване на поземления
имот от страна на ищците, като същите твърдят, че били обременени с данъци
и такси по този имот, без да могат да реА.зират някакъв ефект от него - като
1
придобиване на блага или строителство. Ищците твърдят, че след като
упражнявал фактическа власт върху имота без правно основание, като в
същото време лишавал ищците от възможността да ползват собствения си
имот, ответникът дължал обезщетение в размер на пазарния наем, който се
следвало за ползването на процесния имот. Поради тази причина, след отказ
на ответното дружество за сключване на договор за наем, ищците отправили
до управителя и едноличен собственик на капитала на ответника нотариална
покана рег.№ 20196 том 3, № 70/24.09.2021 г. по описа на нотариус П.Д., с
район на действие Районен съд – С., вписан под № 543 в регистъра на
Нотариалната камара, която била връчена на 08.10.2021 г., за изплащане като
обезщетение на ежемесечен наем на кв.м. върху площта, която сградата заема.
Тъй като до момента на подаване на исковата молба нямало ответна реакция
от страна на управителя и едноличен собственик на „С.” ЕООД - Х.П., това
налагало ищците да се обърнат към съда за присъждане на дължимото
обезщетение за изминА.я период.
Ищците твърдят, че поради променените финансово-икономически
условия в страната през изминА.те 2022, 2023 и 2024 г. претендират
обезщетение изчислено върху 1/2 идеална част от площта, която сградата
заема от земята, която била собственост на ищците - 34 месеца по 2 лева на
кв.м. съответно на 183 кв.м. от тяхната земя, общо 12 444 лева, ведно със
законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане.
Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се
осъди ответника да заплати на ищците сумата от 12 444 лева, представляваща
обезщетение за ползването в периода 01.01.2022 г. до 31.10.2024 г. на площ, в
размер на 183 кв.м. от собствения на ищците поземлен имот, с идентификатор
**** по кадастралната карта и регистри на гр. С., ул. „Т.” № 11, целият с площ
1315 кв.м., ведно със законната лихва върху нея до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски.
В първото с.з. се прави уточнение от ищцовата страна, че акцесорната
претенция за лихва да се счита предявена от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор, с който
предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен по изложени
съображения. Излагат се доводи, че исковата молба е недопустима, предвид
съдържащи се в нея противоречия между фактическите твърдения на ищците
и искането към съда, тъй като спора за претендирани обезщетения за
ползваната земя под сградата, собственост на ответника, бил решен със влезли
в сила решения още през 2003 г. на Апелативен съд – Велико Търново и през
2005 г. на ВКС. Твърди се, че с промяната на собствеността от праводателите
на ищците А.С.С. и С.А.С. – на ищците, не се променяла фактическата
обстановка и всички факти и обстоятелства, касаещи процесния имот,
подробно анА.зирани в Решение от 14.10.2003 г. по в гр. д. № 260 по описа на
Апелативен съд – Велико Търново и Решение **** от 16.05.2005 г. на IV г.о.
2
по гр.д.№ 465/2004г. на ВКС.
В отговора са изложени твърдения, че сградата безспорно била
собственост на ответното дружество „С.” ЕООД. Сочи се, че след
двадесетгодишни спорове с ищците това било безспорно установено. За
сградата били нА.чни проследими актове за Държавна собственост /акт №
1347от 08.07.1981г. с който била актувана процесната сграда - ДПП“И.В./, за
Общинска собственост /Акт № **** г. и Акт № **** и впоследствие бил
издаден и нотариален акт за собственост на „С.” ЕООД. С Решение №
36/21.01.2019 г. по гр. д. 299/2018 г. по описа на Районен съд - С. бил
отхвърлен отрицателен установителен иск с осн. чл. 124 ГПК, че „С.” ЕООД
не било придобило собственост върху недвижимия имот -промишлена сграда
с кадастрален идентификатор ****.2 по плана на гр. С., със застроена площ
367 кв. м., находящ се на ул. „Т.”. Сочи се още, че с Решение № 113/22.06.2017
г. по гр. д. 338/2017 г. Районен съд – С. осъдил А.С.С., С.А.С. и А. И. Б. да
предадат на „С.” ЕООД, процесната сграда, като възстановят състоянието
преди нарушението, осн. чл. 76 ЗС. Твърди се, че Решението на Районен съд -
С. е влязло в сила, като било потвърдено от Окръжен съд – Габрово /Решение
№ 224/11.2017 г. по гр. д. 247/18 г. на Окръжен съд – Габрово /, а с
Определение № 409/17.07.2018г. по к.гр.д. № 660/2018 г. ВКС не допуснал
касационно обжалване.
В отговора на исковата молба се посочва, че искът е неоснователен, тъй
като имотът, върху който бил застроен собственият на „С.” ЕООД цех, бил с
обща площ 367 кв. м. Сочи се, че не било ясно как била определена
претендираната от ищците сума. В отговора се твърди още, че ответникът
/към датата на депозирането на отговора на исковата молба/ нямал свободен
достъп до имота въпреки два въвода във владение в изпълнение на съдебни
решения от 2017 г. и от 2022 г./, като в тази връзка имало образувано
досъдебно производство по чл. 323 от НК за „самоуправство” от страна на
ищеца - А. Б..
В отговора на исковата молба се излагат и доводи, че за успешното
провеждане на иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, в тежест на ищците било да
установят при условията на пълно главно доказване не само факта, че са
собственице на имота, но и че ответникът ползвал фактически имота за
конкретния период от време, без правно основание, както и размера на
вредата, равняваща се на спестения пазарен наем. Твърди се, че в конкретния
случай не било доказано и не можело да се докаже ползване от ответника на
имота за исковия период, поради невъзможност и препятстване за ползване, с
авторството на единия от ищците - А. Б.. Имотът безспорно бил собственост
на ответника. Иска се от съда да отхвърли предявения иск и се претендират
разноски.
В о.с.з., както и в представените по делото писмени бележки, ищците,
чрез процесуалния си представител, молят да се уважи така предявеният иск
за сумата от 11 424 лева.
3
В о.с.з. ответникът, чрез процесуалния си представител, моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Не е спорно между страните, а и видно от доказателствата по делото
ищците са собственици на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор
**** по кадастралната карта и регистри на гр. С., ул. „Т.” № 11, целият с площ
1315 кв.м., както и че в имота на ищците е разположена промишлена сграда, с
идентификатор ****.2, със застроена площ 367 кв.м., на един етаж,
собственост на ответното дружество - „С.” ЕООД.
По делото е допусната и приета съдебнотехническа експертиза, като
същата не е оспорена от страните. Съгласно заключението на вещото лице
средната пазарна стойност на наема за ползване на терена/квадратурата, която
заема сградата на процесното дворно място – имот с идентификатор ****, за
периода от 01.01.2022 г. до 31.10.2024 г., е определен в размер на 11 424 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като обосновано,
компетентно изготвено, с необходимите знания и умения.
Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 64 от ЗС, съгласно която
собственикът на постройката може да се ползува от земята само доколкото
това е необходимо за използуването на постройката според нейното
предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е
постановено друго. Следва да се има предвид, че правото да се ползва част от
земята, предвидено в чл. 64 ЗС, ограничава правата на собственика на земята
до установения в тази разпоредба обем, а именно само доколкото това е
необходимо за използване на постройката според нейното предназначение.
Ако постройката все още не е изградена, този обем от права не може да бъде
точно определен, дори правото на строеж вече да е надлежно учредено. За
реА.зирането на правото на строеж е необходимо осигуряване на достъп до
терена от неговия собственик, посредством който се брани друг вид право, а
именно ограниченото вещно право на строеж и правата на собственика на
терена се ограничават в по-различен обем. Различен е и видът на
ограничението, като то съществува само докато правото на строеж бъде
реА.зирано, респективно погасено по давност. Правото по чл. 64 ЗС
съществува при други предпоставки докато съществува и постройката.
Ползването касае различни части от терена и се променя с оглед естеството на
ограничението на правата на собственика на терена. Различен е както видът на
правото, така и видът и обемът на търсената защита. По реда на чл. 64 ЗС
собственикът на сградата може да иска да му бъде предоставено правото да
ползва съответна част от терена само ако сградата е вече построена и докато
тя съществува. Това право възниква с факта на построяването на сградата и се
погасява с факта на разрушаването й – в горния смисъл е Решение № 152 от
30.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1318/2015 г., I г. о., ГК.
4
Съдът намира, че по отношение на построената в дворното място сграда
– същата не е реституирана на праводателите на ищците ищците, и ищците не
могат да претендират заплащане на обезщетение за ползуването й или за
заплащане на получавания наем. Целият терен на завзетия имот, включително
и тази част от него, върху която кооперацията /видно от представените по
делото съдебни решения/, респ. държавата е построила сгради след
одържавяването, подлежи на реституиране, но правоимащите не могат да
претендират заплащане на обезщетение за тази част от земята, върху която е
построена сградата, тъй като ползуването й не е без основание, а като
собственик на сграда, построена в чуждо място. Застроената част от имота
(сградата) с прилежащата й част има преимуществено значение спрямо
свободната площ. По отношение на площта от дворното място, която е
прилежащата за сградата, ищците, като собственици на земята, нямат право на
наема, от който са лишени, тъй като земята не се ползва без правно основание
/в този смисъл Решение от 14.10.2003 г. на ВтАС по в. гр. д. № 260/2003 г., ГК
и Решение № 1006 от 16.05.2005 г. на ВКС по гр. д. № 465/2004 г., IV г.о./.
С оглед на гореизложеното, следва да се приеме, че на ищците не се
следва обезщетение/наем за ползването на земята, върху която е построена
сградата. В тази връзка съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен, както следва да бъде отхвърлена и акцесорната
претенция за лихва.
По разноските:
Предвид изхода на спора, съдът намира, че единствено ответникът има
право на разноски и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да му бъдат присъдени
разноски, в размер на 1500 лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от А. И. Б., с ЕГН **********, и А. А. Б., с
ЕГН **********, и двамата с адрес в гр. С., ул. „Георги Бенковски” № 19,
срещу „С.” ЕООД, с ЕИК ********* и със седА.ще и адрес на управление:
гр. С., ул. „К.” № 10, иск с правна квА.фикация чл. 93 от ЗС, за осъждане
на ответника да заплати на ищците А. И. Б., с ЕГН **********, и А. А. Б., с
ЕГН **********, сумата от 12 444 лева, представляваща обезщетение за
ползването в периода 01.01.2022 г. до 31.10.2024 г. на площ, в размер на 183
кв.м. от собствения на ищците поземлен имот, с идентификатор **** по
кадастралната карта и регистри на гр. С., ул. „Т.” № 11, целият с площ 1315
кв.м., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на исковата
молба – 12.11.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А. И. Б., с ЕГН **********, и А. А. Б., с ЕГН **********,
да заплатят на „С.” ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 1500 лева,
представляваща сторените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
5
съд - Габрово в двуседмичен срок от получаване на препис от него от
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6