Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 28.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Р. Хаджидимитрова и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия Снежина Чолакова КАНД № 223 по описа за 2019г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на В.И.М.,***, депозирана срещу Решение №
304/17.05.2019г. на Районен съд – гр. Шумен, постановено по ВАНД № 789/2019г.
по описа на съда. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № 18/13.03.2019г. на директора на РИОСВ - гр. Шумен, с което на
основание чл. 166, т. 3, във вр. с чл. 165, ал. 1, във вр. с чл. 155, ал. 2 от
Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ на В.И.М. е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Касаторът изразява
становище за незаконосъобразност на съдебното решение поради постановяването му
в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че са допуснати
съществени процесуални нарушения и не са спазени разпоредбите на чл. 42, т. 3 и
4 от ЗАНН. Релевира доводи, че с процесното наказателно постановление е бил
подведен повторно под отговорност за едно и също нарушение. Аргументира и
тезата, че не е извършил вмененото му деяние. Излага твърдения и за
„маловажност“ на приписаното му неизпълнение на административно задължение,
поради което отправя искане за отмяна съдебния акт и на потвърденото с него
постановление. В съдебно заседание се представлява от адвокат Й.С.от ШАК, която
поддържа изложените отменителни основания.
Ответната страна, РИОСВ
– гр.Шумен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Н.Г., която
оспорва предявената жалба.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита касационната
жалба за допустима, но неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени
допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.
220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1
от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт,
съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията
на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
С процесното решение съдът е потвърдил Наказателно
постановление № 18/13.03.2019г. на директора на РИОСВ - гр. Шумен, с което на
основание чл. 166, т. 3, във вр. с чл. 165, ал. 1, във вр. с чл. 155, ал. 2 от
ЗООС на В.И.М. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 /две
хиляди/ лева.
За да постанови съдебния си акт съдът е установил
следната фактическа обстановка:
На 08.08.2018г. свидетелите С.Р.С., З.П.В.и П.Д.П.-
служители на РИОСВ – гр. Шумен, извършили проверка - последващ контрол в
поземлени имоти с идентификатори
№83510.561.3 и №83510.560.3, находящи се в гр. Шумен, кв. Дивдядово, местност
„Под селото“, собственост на В.И.М., във връзка с изпълнение на предписания,
дадени с Констативен протокол № СР – 57/08.07.2016г. Проверката била извършена
в присъствието на съпругата на жалбоподателя – свидетелката С.К.К..
При извършения оглед
било установено, че в имотите се събирали строителни отпадъци – бетон,
тухли, мазилка и др., които се сортирали, като годните тухли се отделяли, а
строителните отпадъци се пробутвали по дере
с налична в имота фадрома. Насипът бил с размери над 300 квадратни метра и
височина над 3 метра. Извършваните действия представлявали дейност по третиране
на строителни отпадъци, а за имотите нямало регистрирано юридическо лице, което
да притежава документ по чл. 35 от Закона за управление на отпадъците за
дейност по събиране, съхранение и третиране на строителни отпадъци.
Установеното при проверката било отразено в
Констативен протокол № СР – 33/08.08.2018г., с който на собственика В.М. били дадени
две предписания – да преустанови приемането и използването на строителни отпадъци в обратни насипи или
сортирането им, както и в срок до 14.09.2018г. да предаде наличните строителни отпадъци на
фирма, притежаваща документ по чл. 35 от
ЗУО и да се представят документи, относно предаването на отпадъците – кантарни
бележки, договор по чл. 8, ал. 1 от ЗУО. Определен бил и отговорник за
изпълнение на предписанията – касаторът В.М.. Констативният протокол бил
съставен в присъствието на св.С.К.и бил подписан от нея, без последната да
отрази обяснения или възражения. Впоследствие бил връчен и по пощата лично на нарушителя
на 14.08.2018г. Изготвен бил и снимков материал.
Тъй като в РИОСВ – гр.Шумен не били постъпили
документи, във връзка с даденото второ предписание, което е и с конкретен срок
за изпълнение – 14.09.2018г., на 23.10.2018г. свидетелите С.С., З.В.и П.П., отново
извършили проверка – последващ контрол в
имотите, във връзка с изпълнение на предписанията, дадени с Констативен
протокол № СР – 33/08.08.2018г., при която установили, че в имотите са налични
строителни отпадъци, също така и такива били изсипани в имотите от товарен
автомобил, в тяхно присъствие, докато била
извършвана проверката. Констатациите от
проверката били отразени в
Констативен протокол № СР – 43/23.10.2018г . Изготвен бил и снимков материал.
Поради това, че до 14.09.2018г. в РИОСВ гр. Шумен не
били входирани документи за изпълнение на даденото на 08.08.2018г. предписание,
на 06.11.2018г. свидетелят С.С. съставил срещу В.М. Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/№ СР - 09 за нарушение на чл. 166, т. 3, във
вр. с чл. 155, ал. 2 от ЗООС. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, тъй
като последният не се явил за съставянето му, въпреки, че на 29.10.2018г. лично
получил изпратената му покана за явяване на 05.11.2018г. в РИОСВ - гр. Шумен за
издаване на АУАН. Впоследствие актът му бил връчен от служител на Община Шумен.
При връчването му В.М. не е отразил възражения. Такива не са били депозирани и
в законоустановения срок.
Въз основа на съставения акт и на материалите по
преписката административнонаказващият орган издал процесното наказателно
постановление, оспорено пред Районен съд – град Шумен.
При така установената фактическа обстановка и след
като съобразил приобщените писмени и гласни доказателства съдът приел, че не са
налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на акта и на
наказателното постановление. Предходната инстанция счела за безспорно доказан
факта, че адресатът на предписание с посочен конкретен срок на изпълнение не го
е изпълнил в указания му от контролните органи период, с което е извършил
приписаното му административно нарушение. По тези съображения въззивният съд
потвърдил оспорения пред него санкционен акт.
Настоящият съдебен състав споделя установената от
районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея
правни изводи за липса на допуснати съществени процесуални нарушения,
опорочаващи санкционната процедура. Актът и издаденото въз основа на него
наказателно постановление са съставени при стриктното съблюдаване на
императивния законов ред и от компетентни за това лица. Същите разполагат с
необходимите реквизити.
Не е налице и соченото от касатора основание за
отмяна, аргументирано с предходното му санкциониране по реда на Закона за
управление на отпадъците. Действително с НП №85/11.12.2018г. на директора на
РИОСВ – гр.Шумен му е наложено административно наказание „глоба“ на основание
чл. 133, ал. 4, т. 1 от ЗУО, за това че на 08.08.2018г. в гр. Шумен,
кв.Дивдядово, в местност „Под селото“, в собствени поземлени имоти с идентификатори
83510.561.3 и 83510.560.3 /разделен на 83510.560.14 и 83510.560.13/, в
качеството си на притежател на строителни отпадъци, неконтролирано ги е
управлявал, като е извършил събиране, съхраняване и третиране на строителни
отпадъци, без да притежава документ за дейност със строителни отпадъци. Фактическият
състав на нарушението на норми от ЗООС, касаещи неизпълнение на дадено
предписание по реда на този закон обаче, се различава от този на нарушението,
за която В.М. вече е бил санкциониран с НП № 85/11.12.2018г. Не е налице и
идентичност между правните основания за издаването на двете постановления, поради
което касационният състав не споделя твърдението на инициатора на настоящото
производство, че неправомерно е бил подведен под отговорност два пъти за едно и
също нещо.
Настоящият съдебен състав счита, че районният съд е
достигнал и до правилни и законосъобразни изводи относно безспорната
установеност на приписаното на касационния жалбоподател нарушение. За да застъпи
тази теза, касационната инстанция съобрази обстоятелството, че с КП № СР-33 от
08.08.2018г. на нарушителя са били дадени две предписания, едното от които било
обвързано с конкретен срок на изпълнение, а именно - 14.09.2018г., в който срок
В.М. е следвало да извърши предаване на наличните строителни отпадъци на
надлежен субект, притежаващ изискуемия документ по чл. 35 от ЗУО, като
предостави и документи, установяващи предаването до 14.09.2018г. Протоколът е
изготвен в присъствието на съпругата на нарушителя, като впоследствие му е бил
връчен и по пощата на 14.08.2018г.
На следващо място, касационната инстанция намира за безспорно
установено вмененото на касатора нарушение, свеждащо се до неизпълнение на
дадено задължително предписание. Непротиворечиво Върховният административен съд
на Република България приема, че по своята същност задължителното предписание е
указване на фактическите действия, които проверяваният субект следва да
предприеме за отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на
разрешената от компетентните административни органи дейност. Следователно
предписанието изисква активно поведение от страна на адресата в рамките на
посочените в него срокове за изпълнение. Като акт, създаващ задължения за
адресата и предписващ конкретно поведение, скрепено с осъществяваната от
контролните органи административна принуда, констативният протокол е
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, в
хода на който да се преценят редица обстоятелства, включително и дали са били
налице материалноправните предпоставки за издаването му. Задълбоченият прочит
на доказателствата сочи, че така даденото на В.М. предписание не е било
оспорено, съответно отменено по надлежния ред. При положение, че даденото с
констативния протокол предписание е влязло в законна сила, то същото е станало
задължително за посоченото като негов изпълнител лице. Влизането на последното
в сила определя неговата задължителност за субекта, към който е отправено и
преклудира възможността да бъдат направени възражения, досежно правилността и
законосъобразността на предписанието в хода на последващото административнонаказателно
производство, каквито се поддържат от касатора в депозираната жалба. Следва да
се отбележи, че в случая изпълнителното деяние, осъществяващо административнонаказателния
състав на чл. 166, т. 3 от ЗООС, е неизпълнение на дадено по реда на чл. 155 от
ЗООС и влязло в сила предписание, каквото нарушение е приписано на касатора.
Осъществяването му е доказано по несъмнен начин, което предопределя извод за
законосъобразност на НП, както правилно е приел и районният съд. Това е така,
тъй като към указаната на В.М. дата, от показанията на разпитаните служители на
контролния орган, а и от приложените писмени доказателства, се установява, че
жалбоподателят не е изпълнил предписанието, обективирано в т. 2 от констативния
протокол, с който същото е било дадено. Нещо повече, в показанията си
свидетелката С.К.изрично сочи, че предписанието е изпълнено извън указания срок
/до 14.09.2018г./, за което са предоставени доказателства на 02.11.2018г. Това
съответства и на соченото от контролните органи, които са установили
неизпълнението при извършената последваща проверка от месец октомври 2018г.
Не се споделя и твърдението за „маловажност“ на
нарушението. „Маловажността“ е институт, приложението на който законодателят
обвързва с наличието на обстоятелства, сочещи на по-ниска степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с обичайните нарушения от същия вид. Такива в
случая не са налице, което препятства квалифицирането на простъпката като
„маловажна“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В обобщение на изложеното, Шуменският административен
съд намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при
съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание
за отмяна на неговото решение.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 304/17.05.2019г. на
Районен съд – гр. Шумен, постановено по ВАНД № 789/2019г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 28.10.2019 г.