Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 131
гр. Враца, 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, трети състав,
в публично заседание на 18.03.2021 г. /осемнадесети март две хиляди двадесет и
първа година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм.
дело № 603 по описа на Административен съд - Враца за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 145 и сл. от АПК във връзка с
чл.118, ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на М.И.И. ***, депозирана чрез адв. М.М.
***, против Решение № 1012-06-94/6/21.10.2020 г. на Директора на ТП на НОИ –
Враца, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-06-94/04.11.2019 г.
срещу Разпореждане № ********** на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП
на НОИ – Враца за изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
оспорващата, считано от 14.04.2019 г.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Сочи се, че неправилно
не е признат като учителски стажа на жалбодателката за периода от 15.09.2000 г.
до 15.09.2007 г., когато е заемала длъжността „*****“ в СУ „Х. Б.“ ***. Независимо,
че не е имала възложен норматив от учебни часове по Наредба № 5/14.05.2002 г.
за нормите за задължителна ** и нормативната численост на персонала в системата
на народната просвета /отменена/,
оспорващата е отговаряла на изискванията за заемане на длъжността „*“ и са й
възлагани ***** в размер на 72 часа годишно. Изложени са твърдения, че след като
на * на учебното заведение и на ** по * или ** *, при условията на същата
Наредба може да бъде признат * стаж при покриване на нормата за задължителна **,
следва да се зачете, като * осигурителният стаж на ** по ***, за когото няма
такава обвързаност. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане и връщане на преписката за ново разглеждане от компетентния орган
със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
В с.з. и в писмено становище пълномощникът на жалбодателката
адв.М.М. развива идентични съображения
по съществото на спора и прави искане за присъждане на разноските по делото, за
което представя списък.
Ответникът - Директора на ТП на НОИ – Враца, чрез
процесуалния представител *Ц. Ц., изразява становище за неоснователност на
жалбата. Излага доводи, че за посочения период жалбодателката не е имала
възложен задължителен пълен норматив ** съгласно Наредбата, а визираните 72
часа годишно, са * и са отразени в списък образец № 1, колона 21 „*“. Пледира жалбата
да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
По делото са приети представените с административната
преписка писмени доказателства и е допусната съдебно-счетоводна
експертиза.
Съобразявайки посочените от жалбодателката основания,
изразените становища на страните и събраните по делото доказателства, както и с
оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната
проверка, съдът приема за установено следното:
Административното
производство е инициирано със заявление № 2113-06-443 от 20.05.2019 г. до ТП на НОИ - Враца, с което М.И.И. е предявила искане за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С Разпореждане № ********** издадено от Ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца на основание чл. 68, ал. 1 и ал.
2 от КСО на заявителката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст в минимален размер, считано от 14.04.2019 г.
С последващо Разпореждане № **********издадено от Ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца на основание чл. 99, ал. 1, т. 2,
б. „д“ от КСО вр. чл. 10, ал. 2 от НПОС е изменена личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от 14.04.2019г. в размер на 590,63 лева.
Зачетен е осигурителен стаж 36 години 10 месеца и 25 дни от трета категория
труд, от които 23 години 07 месеца и 15 дни * осигурителен стаж. Спорният
период от 15.09.2000 г. – 15.09.2007 г. не е зачетен за * стаж и на лицето не е
начислена добавка от * пенсионен фонд, по чл. 69в, ал. 3 от КСО, тъй като няма
изискуемия по чл. 69в, ал. 1 от КСО* стаж от 25 години и 8 месеца.
Разпореждането е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ –
Враца, който с Решение № 1012-06-094-4/16.12.2019 г. е оставил жалбата без
уважение, като неоснователна. Решението на директора е обжалвано на основание
чл. 118, ал. 1 КСО пред АдмС – Враца, който с Решение № 230/13.07.2020 г.,
постановено по адм. д. № 25/2020 г. е отменил решението на решаващия орган, с
което е оставено в сила Разпореждането на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ и
преписката е върната със задължителни указания по тълкуване и прилагане на
закона.
В изпълнение на дадените от съда указания и с оглед
разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК от Началник на отдел „пенсии“ е изготвено
писмо изх. № Ц2175-06-36-1/27.08.2020 г. до Регионално управление на
образованието - Враца и СУ „Х. Б.“ ***, с искане да бъде изготвен документ, в
който да бъде посочено тези 72 часа годишно, изработени от оспорващата,
включени ли са в нормата за задължителна * работа или са възложени като *
часове. Поискано е и удостоверение, в което да е посочено има ли приет норматив
за задължителна * работа за заеманата от И. длъжност „*****“ за периода от
15.09.2000 г. до 15.09.2007 г., в размер на колко часа е и дали лицето за всяка
от включените в периода години го е изпълнило, за да бъде зачетен
осигурителният стаж, като *, съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния
стаж /НПОС/.
В отговор по направеното искане с писмо изх. № 2-2292/02.09.2020
г., подписано от * на СУ „Х.Б.“ *,
уведомяват Началника на отдел „пенсии“ при ТП на НОИ – Враца, че за периода от
15.09.2000 г. до 15.09.2007 г. жалбодателката И. е имала * заетост от 72* часа
годишно, които са възложени и взети като * часове, съгласно чл. 11, ал. 2 от
отменената Наредба № 5/14.05.2002 г. за нормите за задължителна * работа и
нормите за численост на персонала в системата на народната просвета. Часовете
72 часа годишно за процесния период са отразени в Списък-образец № 1 за
съответните учебни години в к. 21: ** за годината, възлагани и заплащани като **
със заповеди на * на учебното заведение ежегодно. Посочено е още в писмото, че
за длъжността „*****“ няма задължителна * работа, тъй като това е длъжност от *
персонал.
Изготвено е и поисканото от ТП на НОИ гр. Враца Удостоверение
с изх. № 2-2293/02.09.2020 г., с което директорът на СУ „Х. Б.“ – **
удостоверява, че при заемане на длъжността „** АСД“ за период 15.09.2000 г. –
15.09.2007 г. И. няма възложен задължителен норматив от * часове. За всяка от
посочените години лицето е вземало 72 часа годишно, като * часове при условията
на чл. 11, ал. 2 от отменената Наредба № 5/14.05.2002 г.
Въз основа на тези допълнителни установявания Директорът на
ТП на НОИ гр. Враца е издал оспореното в настоящото производство Решение №
1012-06-94/6/21.10.2020 г., с което Разпореждане № ********** на Ръководител
„ПО“ при ТП на НОИ е прието за правилно и законосъобразно, а жалбата против
него е оставена без уважение, като неоснователна.
За
изясняване на значимите за спора факти и обстоятелства, по делото е допусната и
назначена съдебно – счетоводна експертиза.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице по чл.
147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния
акт, при спазване на срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на
съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на Директора
на ТП на НОИ – Враца, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Оспореното
решение е издадено след надлежно сезиране с жалба, от материално и териториално
компетентен орган, какъвто се явява Директорът на ТП на НОИ – гр. Враца, в
съответствие с предоставените в чл. 117, ал. 3 от КСО правомощия, поради което
е валиден и допустим административен акт. Обективирано е в писмена форма и
съдържа регламентираните в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Същото е мотивирано,
като са изложени направените при осъществената контролна дейност фактически и
правни изводи.
Постановено
е след пълно, точно и обективно обсъждане на относимите към спора обстоятелства,
в съответствие с представените доказателства, без да е игнорирано което и да е
от тях и при правилно приложение на материалния закон.
Съгласно
чл. 69в, ал. 1 от КСО учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и*
осигурителен стаж 25 години и 8 месеца.
Разпоредбата на чл.
69в, ал. 5 предвижда, че лицата, които заемат * длъжности, зачитането на
осигурителния стаж за * по смисъла на този кодекс се определя с наредбата по чл. 106.
Такава е Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж. Съгласно чл. 19, ал. 1 от цитираната
Наредба, * стаж е осигурителният стаж, положен на * или * длъжност в ****. За *
стаж се счита и осигурителният стаж на * и ** на ***, ако те са изпълнили
пълната норма задължителна * работа, а съгласно ал.2 * стаж е и осигурителният
стаж на лицата, заемащи длъжности в *** по ал. 1 по списък, утвърден от Министъра
на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на
изискванията за заемане на длъжността * или * съобразно придобитото
образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната
норма за задължителна * работа.
В чл.
19, ал. 5 от същия подзаконов нормативен акт, се посочва, че право на
пенсия по условията на чл.
69в, ал. 1 и ал.
4 КСО имат лицата, които към датата на изпълнение на условията за
пенсиониране по тези разпоредби са заемали длъжности по ал.
1, 2
и 4.
В хода на
настоящото съдебно производство от представените и подробно обсъдени
доказателства не се доказа за процесния период от 15.09.2000
г. до 15.09.2007 г., оспорващата
да е имала възложен и изпълнен задължителен пълен норматив от* часове *
работа, тъй като длъжността „***“, която е заемала е длъжност от непедагогически
персонал. В подкрепа на този извод е приетата съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено от
страните и съдът възприема, като обективно и компетентно изготвено. В отговор
на поставените въпроси вещото лице е посочило, че за периода от
15.09.2000г. до 15.07.2007г., през който жалбоподателката е заемала длъжността
„****“ в СУ „Х. Б.“ ***, е извършвала * дейност по ******. На лицето са
възложени учебни часове като*в размер на 72 часа за учебна година. Начислено е
възнаграждение по * часове над основната заплата за заеманата длъжност и е
включено в общото възнаграждение за месеца. При извършената проверка не са
открити писмени доказателства, които да докажат, че за процесния период
оспорващата е изпълнявала задължителната пълна норма преподавателска работа и
да потвърдят, че положеният стаж е
педагогически. Тези 72 * часа годишно са възложени и взети като *, съгласно чл.
11, ал. 2 от Наредба № 5/14.05.2002 г., с разрешение на инспектората по
образование. * работа на * кадри се планира през юни в списък Образец № 1 и се
утвърждава от началника на инспектората по образование не по-късно от 30
септември. За целия изискуем период, съгласно този документ, М.И. със специалност „**“, учебен предмет – *, ** не е имала
възложени часове, но са й възлагани 72 часа като * и са заплащани като такива
със заповед на директора ежегодно. За длъжността „*****“ нормата задължителна *
работа е 216 учебни часа годишно, но за длъжността заемана от оспорващата в
процесния период - „*****“ няма възложен задължителен пълен норматив от *
часове *работа, тъй като това е длъжност от *персонал.
В случая без правно значение е обстоятелството, че за всеки месец от посочения период са извършени начисления за
* пенсионен фонд в размер на 4,30%, заплащани от работодателя, тъй като за
спорния период оспорващата е заемала длъжност за * персонал, за която няма
възложен задължителен норматив по действащата към процесния период Наредба №
5/14.05.2002 г. за * работа, изпълнението на който е задължително условие,
съгласно НПОС за признаване на осигурителния стаж, като *. Доказаният и
съответно зачетен * осигурителен стаж от 23 години, 7 месеца и 15 дни,
не покрива нормативно заложеното в разпоредбата на чл.69в, ал. 1 от КСО
изискване, за 25 години и 8 месеца, поради което правилно е прието в оспореното
решение, че не са налице условията за
начисляване на предвидената в чл. 69в, ал. 3 КСО добавка от * пенсионен
фонд.
По изтъкнатите съображения настоящият
съдебен състав приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в
предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, същото е в съответствие с
приложимите материалноправни норми и с целта на закона, поради което следва да
бъде потвърдено, а жалбата против него следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на спора претенцията на
жалбодателката за присъждане на
направените по делото разноски, се явява неоснователна и такива не й се дължат.
Предвид своевременното искане на процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, такива се дължат в
размер от 100 / сто/ лева.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд -
Враца,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.И.
***, против Решение № 1012-06-94/6/21.10.2020 г. на Директора на ТП на НОИ –
Враца, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-06-94/04.11.2019 г.
срещу Разпореждане № ********** на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП
на НОИ – Враца за изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
оспорващата, считано от 14.04.2019 г.
ОСЪЖДА
М.И.И. *** да заплати на ТП на НОИ гр. Враца юрисконсултско възнаграждение в
размер от 100 /сто / лева
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание
чл. 138 АПК да се изпрати
препис от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: