РЕШЕНИЕ
гр. София, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря Елеонара Г.,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 17284 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 196 и сл. ГПК /отм./.
Образувано е по въззивна жалба,
подадена от Ю.К.Д., Б.К.Д. и С.К.Д. срещу решение № 67-ІІ-1 от 17.04.2015 г.,
постановено от СРС, ГО, 67-ми състав по гр.д. № 23722 по описа
за 2006 г., в частта, относно определените от първоинстанционния съд права на
съделителите /квотите/ върху източното
мазе находящо се в построената в УПИ
ІV-528 от кв.58 по плана на гр. София, м. „Изток“ жилищна сграда.
С Определение № 280 от 28.05.2018 г.,постановено
по гр.д. № 2287/2017 г. по описа на ВКС, ІІ ГО, е допуснато касационно
обжалване на въззивно решение № 46 от 05.01.2017г., постановено по в.гр.д.№
1046/16г. на Софийския градски съд, ІІІ-Б състав, в частта, с която е отменено
първоинстанциононото решение № 67-ІІ-1 от 17.04.2015 г., постановено от СРС,
ГО, 67-ми състав по гр.д.№ 23722 по описа за 2006 г. за допускане делбата на източното мазе, находящо се в построената в
УПИ ІV-528 от кв.58 по плана на гр. София, м. „Изток“ жилищна сграда и искът по
отношение на Източното мазе е бил отхвърлен. С цитираното Определение не е
допуснато касационно обжалване на въззивното решение в останалата му част.
С Решение № 144 от 20.12.2018 г.,
постановено по гр.д. № 2287/2017 г. по описа на ВКС, ІІ ГО, е било обезсилено въззивно решение № 46 от
05.01.2017г., постановено по в.гр.д.№ 1046/16г. на Софийския градски съд,
ІІІ-Б състав, в частта, с която е
отменено първоинстанциононото срещу решение № 67-ІІ-1 от 17.04.2015 г.,
постановено от СРС, ГО, 67-ми състав по гр.д.№ 23722 по описа за 2006 г. за допускане
делбата на източното мазе, находящо
се в построената в УПИ ІV-528 от кв.58 по плана на гр. София, м. „Изток“
жилищна сграда и е отхвърлен предявения от Ю.К.Д., С.К.Д., Б.К.Д. и Н.К.Д.. В
решението на ВКС е прието, че първоинстанционното решение не е било обжалвано в
частта му, с която е допусната делбата на източното мазе и съгласно
диспозитивното начало в гражданския процес въззивният съд не е имал
правомощието да отменя като неправилно това решение в тази му част, тъй като
същото е влязло в сила. Посочено е, че като е приел противното въззивният съд е
влошил правното положение на обжалващите страни, с което е нарушил визираната в
чл.208, ал.2 ГПК/отм./ забрана, а това е довело и до непроизнасяне на съда по
въззивната жалба относно определените от първоинстанционния съд права на
съделителите върху това мазе.
В жалбата са наведени оплаквания, че неправилно
СРС бил приел, че съсобствеността по отношение на мазето към момента на
учредяване на ЕС била 2/3 за К. Д. и 1/3 за Л.Д., както и че неправилно СРС
приел, че Л.Д. е прехвърлила през 1990 г. на И.И.½ идеална част от
жилището на първи етаж. В тази връзка сочи, че от представения нотариален акт
било се установявало, че всъщност е прехвърлена чрез дарение ½ от
притежаваната от Л.Д. ½ идеална част, т.е. Илияна Илиева притежавала
¼ идеална част от жилището на първи етаж, респективно и 1/4 идеална част
от общите части на сградата, а не ½ идеална част, както е приел СРС.
Ответникът по жалбата – съделителят Б.К.Д., е подал писмен
отговор на въззивната жалба, в който се излага становище за неоснователност на същата,
излагайки подробни съображения в тази насока.
Жалбата е подадена в срока по чл. 197,
ал. 1 ГПК /отм./, от легитимирани лица - страни в процеса, поради което е
допустима.
Съдът, като
съобрази оплакванията и доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 188, ал. 2 ГПК /отм./, на съделителите
върху източното мазе намира въззивната жалба за основателна.
Съгласно чл. 294, ал. 1 ГПК указанията
на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на закона са
задължителни за съда, на който е върнато делото, поради което единствения
въпрос, по който следва да се произнесе въззивната инстанция при настоящото
разглеждане на делото е единствено за правата на съделителите върху източното
мазе.
В тази връзка следва да се отбележи, че
по силата на съдебно решение от 24.08.1964
г. на Софийски народен съд по гр.д.№ 762 по описа за 1964 г. в дял на общия на страните наследодател К.Д.Д.
са поставени: 2/3 идеални части от дворното място, където не се спори, че е
изградена процесната жилищна сграда; таванско жилище от една стая, сервизни помещения и таванско помещение с 32 % идеални части от общите части на сградата. В дял пък на Л.Г. Д. са поставени: ½ идеални части от дворното място, тристайното
жилище със сервизни помещения, находящо се на партерния етаж на къщата, заедно с южното избено помещение с 66 % от идеалните части от общите части
на сградата/л.7 по делото на СРС/.
По силата на нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 146 от 08.12.1982 г. Л.Д. е дарила на синовете си Ю. К.Д. и С.К.Д.
общо на двамата: ½ идеална част от първия етаж от двуетажната жилищна
сграда, състоящ се от три стаи, кухня и други сервизни помещения, едно избено
помещение в южната част на сградата и 66
% от идеалните части от общите части на сградата, т.е. всеки един от тях те
са придобили по ¼ от 66 % от
идеалните части от общите части на сградата. Останалата ½ идеална част от първия етаж от двуетажната жилищна
сграда, състоящ се от три стаи, кухня и други сервизни помещения, едно избено
помещение в южната част на сградата и 66
% от идеалните части от общите части на сградата Д. е дарила на внучката си
И.И.въз основа на нотариален акт № 53 от 13.04.1990 г.
По делото са представени 2 броя
протоколи от 09.02.2005 г. относно обявяване на: саморъчно завещание от 15.11.2004 г. и на саморъчно завещание от
18.11.2004 г., съставени от общия на страните наследодател К.Д.Д.. Със
завещанието от 15.11.2004 г., представено в препис-извлечение /лист 47 по
делото на СРС/ К. Д. е завещал на Б.К.Д. и Н.К.Д. собствените си идеални част
от дворното място и намиращата се в него двуетажна жилищна сграда, наречена
„Дерменджиевата къща“.
С решение от 10.12.2009 г. , постановено
от РС, гр.Благоевград /лист 211 по делото на СРС/ е отхвърлен иска по чл.43,
ал.1,б.“а“ от ЗН, предявен от Ю.К.Д., С.К.Д. и Б.К.Д. срещу Н.К.Д. и Б.К.Д. за унищожаване на саморъчно завещание от
15.11.2004 г. Това решение е оставено в сила с решение № 239 от 15.06.2010
г. по в.гр.д.№ 266 по описа на ОС, гр.Благоевград за 2010 г. С определение №
1021 от 22.07.2011 г., постановено по гр.д.№ 20582011 г. по описа на ВКС не е
допуснато касационно обжалване на решението на ОС, гр.Благоевград.
Със завещанието от 18.11.2004 г. /лист 46
по делото на СРС/ К.Д.Д. е завещал на дъщеря си Н. и сина си Б. по равни дялове
от втория тавански етаж, в който „сега“ живеят. Същевременно е завещал на
синовете си Ю., С., Н. и Б. по равни части от ателието в София на ул.“Люлякова
градина“ № 16.
По реда на чл.43, ал.1,б.“б“ ЗН е било
образувано гр.д.№ 3569 по описа за 2008 г. на СРС, ГК, 57-ми състав /приложено
към настоящето/ за унищожаване на
завещание от 18.11.2004 г.,
представено на л.46 по делото на СРС. С разпореждане от 28.03.2008 г./л.153/
исковата молба е върната, като е отбелязано , че разпореждането е в сила от
16.12.2008 г.
Настоящият състав на съда намира, че
при определяне правата на съделителите върху източното мазе първоинстанционния
съд неправилно е изходил от притежаваните от
праводателите на страните по делото - К.Д.Д. и Л.Г. Д., идеални части от дворното място,
където е построена сградата, в която се намира и процесното източно мазе, а не
от идеалните части от общите части на сградата, доколкото към момента на постановяване
на съдебно решение от 24.08.1964 г. на Софийски народен съд по гр.д.№ 762 по
описа за 1964 г. на Софийски народен съд. Ето защо при определяне квотите на
съсобствениците следва да се вземат предвид идеалните части от общите части на
сградата на праводателите на страните - Л.Г.
Д. и 8% чрез завещанието от К.Д.Д., като отчитайки извършените от тяЮьх
впоследствие разпоредителни сделки Ю.К.Д. и С.К.Д. притежават по 24,5% идеални
части от източното мазе /16,50% ид.ч. следствие дарението от Л.Г. Д. и 8% чрез
завещанието от К.Д.Д./, а Б.К.Д. и Н.К.Д. притежават по 8% идеални части от
източното мазе /чрез завещанието на К.Д.Д./.
Тъй като Л.Д. е извършила
прехвърлителната сделка с нотариален акт № 53 от 13.04.1990 г. в полза на И.И.И.,
въз основа на която същата придобила 33% ид.ч. от процесното източно мазе, но
Илиева не е наследник по закон на общите на страните наследодатели, чието
наследство е предмет на делбата, делбата на източното мазе следва да се извърши
при съобразяване разпоредбата на чл. 283 ГПК /отм./, доколкото се установява,
че К.Д.Д. е починал на 01.02.2005 г., т.е. притежавал е с трето лице извън наследниците
по закон процесното източно мазе, като това не е единствения имот предмет на
делото за делба, доколкото такава е допусната с влязло в сила решение на
ателието, изградено в същата жилищна сграда /в този смисъл и указанията дадени в т. 3 от Постановление № 4 от
30.X.1964 г., Пленум на ВС/. Според чл. 283 ГПК /отм./ когато в
наследството има имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с
трети лица, тези имоти се изключват от поделяемата маса, ако между наследниците
от една страна и третите лица от друга не се извърши делба преди съставянето на
разделителния протокол.
По изложените съображения обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, с която са определени квотите на
съделителите по отношение на източното мазе и да се допусне такава между Ю.К.Д. и С.К.Д. притежават по 24,5% идеални
части от източното мазе и по 8% идеални части от източното мазе за Б.К.Д. и Н.К.Д..
С оглед предмета на делото – делба на съсобствен
недвижим имот, решението по процесното гражданско може да бъде обжалвано пред
ВКС – арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК .
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №
67-ІІ-1 от 17.04.2015 г., постановено от СРС, ГО, 67-ми състав по гр.д. № 23722 по описа за 2006 г., в
частта, относно определените от първоинстанционния съд права на
съделителите /квотите/ върху източното мазе находящо се в
построената в УПИ ІV-528 от кв.58 по плана на гр. София, м. „Изток“ жилищна
сграда, като вместо определените такива от по 1/12 ид.ч. за Ю.К.Д. и С.К.Д. и от по 4/12 ид.ч. за Б.К.Д. и Н.К.Д., ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ квотите върху източното
мазе, находящо се в построената в УПИ ІV-528 от кв.58 по плана на гр.
София, м. „Изток“ жилищна сграда, КАКТО СЛЕДВА:
по 24,5% идеални части от източното ма за всеки един от Ю.К.Д.
и С.К.Д.;
по 8% идеални части от източното мазе за всеки един
от Б.К.Д. и Н.К.Д.;
РЕШЕНИЕ № 67-ІІ-1 от 17.04.2015 г., постановено от СРС, ГО, 67-ми
състав по гр.д. № 23722 по
описа за 2006 г. в останалата си част е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: