Р Е Ш Е Н И Е
Номер 33 09.01.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, XVI-ти състав, на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета
година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: Й. Б.
Прокурор: Христо К.
като разгледа докладването от съдията Д.Гальов КАНД № 2599 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна
инфраструктура“, чрез упълномощен процесуален представител, против Решение № 90
от 11.09.2019 г. по АНД № 221 от 2019 г. по описа на Районен съд– град Карнобат.
С оспореното решение съдът е отменил наказателно
постановление № 6209 от 05.07.2019г. на Началник отдел „КРПМ“, Дирекция
„АРОК“ при АПИ- гр.София, с което на ответника по касация, за административно
нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата /ЗП/, на основание
чл.53, ал.1 от ЗП било наложено наказание „глоба“
в размер на 2500 лв.
Касационният жалбоподател твърди, че постановеното
решение на РС-Карнобат е незаконосъобразно. Оспорва се извода на съда по
отношение субекта на отговорност, като според касатора осъщественото от
физическото лице-водач на МПС нарушение е именно такова по чл.26, ал.2, т.1,
б.“а“ от ЗП. Сочат се параметрите на превишението, съответно за първа и втора
ос било измерено натоварване от 22,600
тона при максимално допустимо натоварване 19 тона, а по отношение на 5 и 6 ос
на превозното средство е констатирано натоварване на ос 18,650 тона при максимално допустимо натоварване 18 тона, съгласно
цитирания подзаконов нормативен акт. Иска се съдът да отмени решението на
Районен съд – Карнобат и вместо него да постанови друго, с което да потвърди наказателното
постановление.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира като
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК– неправилно решение поради противоречие с
материалния закон.
В съдебно заседание касаторът
не изпраща представител. Не се позовава на нови доказателства.
Ответникът по
касация – Ю.А.Х., редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Не взема
становище по касационната жалба. Няма искания. Не сочи нови доказателства.
Представителят на
Окръжна прокуратура –гр.Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.
Според прокурора, постановеният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен
в сила, респективно споделя извода на районния съд за незаконосъобразност на
процесното наказателно постановление. Сочи, че ако и да е осъществено
нарушение, то не е с описаната в акта и в НП правна квалификация и е следвало
да бъде санкционирано по съвсем различен ред.
След
като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства,
въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас, в настоящия
състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана
по същество, при което съдът намери следното:
Производството пред Районен съд – Карнобат било
образувано по жалба на Ю.А.Х., против наказателно
постановление № 6209 от 05.07.2019 г., издадено от Началник отдел „КРПМ“,
Дирекция „АРОК“ при АПИ- гр.София, с което на ответника по касация, за
административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата
/ЗП/, на основание чл.53, ал.1 от ЗП било наложено наказание „глоба“ в размер на 2500 лв.
С оспореният
съдебен акт, Районен съд – Карнобат отменил изцяло наказателното постановление,
а за да постанови това решение съдът приел, че водачът на процесното превозно
средство не може да бъде субект на вмененото му нарушение. Сочи се, че същият
не е превозвач по смисъла на нормативната уредба, нито е собственик на МПС,
което би го задължило да се снабди с разрешение за специално ползване на пътя,
а освен това водачът изпълнявал трудовите си задължения, при което задължението
за заплащане на някаква такса отново не било негово, а на работодателя.
Изложените изводи обосновали цялостна отмяна на НП, като незаконосъобразно.
Настоящият
касационен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е ПРАВИЛНО, като краен резултат.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд,
на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
При
постановяването на оспорения съдебен акт, съдът обсъдил относимите към предмета
на делото факти и обстоятелства, а обоснованият извод относно незаконосъобразното
налагане на административно наказание на водача на превозното средство принципно
се споделят от настоящия касационен състав. Не се споделя становището на
предходната инстанция, че водачът не би могъл да бъде субект на отговорност по
този текст на закона. В случаят, съгласно чл.53, ал.1 от ЗП и чл.11 от Наредба
№ 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за извънгабаритни и/или тежки ППС, отговорността е
именно на водача. Настоящата инстанция приема, че с оглед събраните по делото
доказателства Районен съд– Карнобат установил в пълнота фактическата
обстановка, въз основа на която е формулиран обоснования и законосъобразен
извод за неправилно квалифициране на процесното деяние на водача, поради което
наложеното наказание е незаконосъобразно, а издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло, както правилно сторил
първостепенният съд.
От приетите по
делото доказателства, от фактическа страна се установява, че производството е
образувано със съставяне на акт за установяване на административно нарушение от
06.06.2019г., изготвен от главен
инспектор в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“- гр.София. Видно от
обстоятелствената част на акта, установено е, че на 06.06.2019г., около 15:00 ч., на път I- 6, км. 445+ 400, на 50 м.
след гр.Карнобат, в посока гр.Бургас- гр.София, Ю.Х. управлявал състав от ППС,
с 6 оси, както следва: влечкач „Мерцедес“, модел „Актрос 3348АК36“, рег. № СТ9279ВХ,
с 3 оси и ремарке с 3 оси, рег. № СТ0087ЕМ, с превозен товар: дърва.
Извършено е измерване с техническо средство електронна везна PW- 10 №К0200007 и ролетка на
съчлененото ППС, при което е констатирано, че натоварването на втора трета
двойна ос на МПС- то е 22.600 т., при максимално допустимо натоварване от 19
т., както и че при разстояние между осите на ремаркето от 1,32 м., сумата на
натоварването на ос на двойната ос на ремаркето е 18.650 т., при максимално
допустимо натоварване от 18 т. Направен е извод, че ППС- то е тежко и
извънгабаритно и не е представено разрешение /разрешително или квитанция за
заплатена пътна такса/ от Агенция „Пътна
инфраструктура“ за дейност от специално ползване на пътищата. Фактите и
обстоятелствата, при които е констатирано нарушението са доказани в хода на проведеното
съдебно следствие пред районния съд и не са спорни между страните. Несъмнено,
процесното превозно средство е „тежко“ превозно средство, съгласно чл.14, ал.3 от
наредбата, но доколкото аритметичната стойност на констатираното и посочено
по-горе превишаване не е с повече от 30 % спрямо допустимите максимални
натоварвания на ос по Раздел ІІ, за движението на това превозно средство следва
да бъде заплатена такса. При тези фактически данни нарушението се изразява в
липса на документ за заплатена държавна такса за движението на извънгабаритно
ППС по § 1, т.1 ДР на наредбата, с което деянието на водача осъществява състава
на нарушение, т.е. деянието е противоправно. Неправилна обаче е правната
квалификация на деянието, тъй като тези факти и обстоятелства сочат не
извършено нарушение по чл.26,
ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП.
Съгласно
§ 1, т.8 ДР на ЗП
"специално ползване на пътищата" е използването на пътищата за
превозване на тежки и извънгабаритни товари. "Тежки" ППС по чл. 3, т.
2 от наредбата са тези ППС или състав от ППС, които имат натоварване на ос,
по-голямо от стойностите по чл. 7. Доколкото по делото е безспорно установено,
че натоварването на осите на управляваното от П. ППС надвишава максимално
допустимите стойности по чл.7 от наредбата, то превозното средство е
"тежко" и за неговото управление е необходимо издаване на разрешение
по чл. 26, т. 2, б.
"а" от ЗП, ако не е налице изключението по чл.14, ал. 3 от
наредбата. В същото време, както административнонаказващият орган, така и съдът
са приели, че тъй като натоварването не превишава повече от 30 % от допустимите
максимални натоварвания на ос по Раздел ІІ, процесното ППС попада в
разпоредбата на чл.14, ал. 3 от наредбата. Наложената санкция е по чл.53, ал.1, т.2
от Закона за пътищата, съгласно която същата се налага за движение
на извънгабаритни и тежки превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. Доколкото процесното ППС не
надвишава максимално допустимата стойност с повече от 30 % и попада в обхвата
на чл.14, ал.3 от наредбата, то за движението му не е необходимо издаване на
разрешение, а е достатъчно само да има заплатена такса. В случая е налице
несъответствие между фактическото описание на деянието и правната му
квалификация, доколкото от фактическото описание е видно, че нарушението е за
управление на тежко ППС, без документ за заплатена такса, а е квалифицирано по
чл.26, ал. 2, т.1, б. "а" за липса на разрешение. Това несъответствие
безспорно представлява порок на наказателното постановление по чл. 57, ал.1, т.5
и т.6 от ЗАНН,
водещо до неговата незаконосъобразност, доколкото неправилно е наложена и
санкцията по чл.53, ал.1, т.2
ЗП. Санкцията по чл.53, ал.1, т.2
ЗП се налага за движение без разрешение, а не за движение на тежко
ППС с незаплатена такса, каквото е фактическото описание на деянието. Съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал.5 от наредбата на извънгабаритните и тежките пътни
превозни средства в случаите по чл.14, ал.3 се разрешава да се движат след
заплащане само на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите
норми по раздел II, което изключва изискването за издаване на разрешение.
Движението без заплатена дължима такса представлява неизпълнение на
законовоустановеното задължение, но не осъществява обективния състав на
нарушението по чл.26,
ал. 2, т. 1, б. "а" ЗП, а такова по чл.177, ал.3 от
Закона за движение по пътищата, предвиждаща налагане на административно наказание глоба от
500 лв. до 3000 лв. за управление на ППС, което алтернативно има размери, маса
или натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, без да е спазен установения за това
ред. За съставомерността и наказуемостта на деянието
по чл.26, ал.1, б."а" от ЗП следва да са установени други факти, но
не и тези в конкретният случай, доколкото превишаването на натоварванията на посочените
оси на автомобила аритметично са под 30% от допустимите стойности.
В изложения смисъл е и утвърдилата се
практика на районните и административните съдилища в страната, по аналогични
казуси.
При тези констатации, касационният съд счита, че първоинстанционното решение е валидно,
допустимо и правилно, като краен резултат, с оглед контекста на изложеното,
поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила, респективно жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.218 от АПК, вр. с
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 90 от 11.09.2019 г. по АНД
№ 221 от 2019 г. по описа на Районен
съд– град Карнобат.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.