№ 611
гр. Монтана, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20241630100529 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с
чл.422 ГПК.
Ищецът, ,,ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление гр. София, район Възраждане, ул. „Рачо Петков Казанджията“ №
4-6, чрез юрисконсулт Михаела Славчова Милушева, и адвокат П. В. В.,
вписан в САК, е предявило иск СРЕЩУ: Е. Л. С., ЕГН **********, от гр.
Монтана, бул. „Хаджи Димитър“ № 21 и цена на иска: 5 000 лв. /пет хиляди
лева/.
В исковата си молба твърди, че на 19.05.2017 г. в гр. Монтана е
сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение
между „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК ********* в качеството на
Кредитор и Е. Л. С., ЕГН **********, в качеството на Кредитополучател, по
силата на който „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК ********* предоставя
на Кредитополучателя в деня на сключване на договора паричен кредит в
размер на 14 500 лева /четиринадесет хиляди и петстотин лева/. Кредитът се
олихвява с лихвен процент, подробно определен в чл. 4 и чл. 5 от Договора. С
подписване на договора ответникът се е задължил да погасява задължението
си по кредита на 96 месечни анюитетни вноски с краен падеж на 03.05.2025 г.
Вноските по кредита били уговорени в размер на 249,07 лева всяка и последна
изравнителна вноска в размер на 248,81 лв., съгласно чл. 8 от Договора и
приложения като доказателство погасителен план. След усвояване на кредита,
кредитополучателят не изпълнил поетите договорни задължения към
„Обединена Българска Банка” АД, ЕИК *********, като останало непогасено
задължение по кредита в размер на 18 990,65 лева, от които 12 238,45 лв. -
главница и 6 752,20 лв. - договорна лихва. Поради неизпълнение на
1
задължението на кредитополучателя да внася редовно погасителните вноски,
на основание чл. 18 от Договора, е изпратено уведомление за предсрочна
изискуемост до кредитополучателя с изх. № 581/28.07.2023 г.
На 15.12.2021 г. е сключен Договор за прехвърляне на парични
вземания между „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК ********* и ,,ЕОС
Матрикс” ЕООД, с ЕИК ... с който задължението на Е. Л. С., ЕГН **********,
произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 19.05.2017 г., е изкупено от ,,ЕОС МАТРИКС” ЕООД. На
адреса на длъжника е изпратено уведомление по смисъла на чл.99 от ЗЗД за
извършената цесия. Прилага съдържанието на изпратеното уведомление по
чл. 99 ЗЗД с изх.номер 443/28.07.2023 г., изходящо от цедента, което според
задължителната съдебна практика, материализирана в Решение №
123/24.06.2009 г. по т.д № 12/2009г. на ІІ т.о на ВКС, Решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т.д № 1711/2013 г., І т.о, съставлява надлежно
съобщаване за цесията. Съгласно приложено като доказателство по делото
нотариално заверено пълномощно цесионерът ,,ЕОС Матрикс“ ЕООД е
упълномощен от цедента „Обединена Българска Банка” АД да извършва
уведомявания по чл. 99 ЗЗД до всички длъжници, чиито задължения са
цедирани по силата на Договор за прехвърляне на парични вземания от
15.12.2021 г.
,,ЕОС МАТРИКС” ЕООД пристъпил към принудително събиране на
вземанията си по договора, като на 30.11.2023 г. подал по пощата до Районен
съд - Монтана Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК, с които поиска длъжникът да бъде осъден за следните суми: 4500 лв.
- част от общо дължима главница в размер на 12 238,45 лв. и 500 лв. - част от
общо дължима договорна лихва в размер на 6752,20 лв. за периода от
01.09.2020 г. до 03.08.2023 г. - дата, на която кредитът е обявен за предсрочно
изискуем. Образувано е частно гражданско дело № 2734/2023 г. Срещу
издадената заповед за изпълнение ответникът Е. Л. С., ЕГН ********** е
възразил по реда на чл. 414 ГПК, в резултат на което на основание чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК на 01.02.2024 г. получили указания да предявят иск за установяване
на вземането си срещу длъжника. Към настоящия момент пълно погасяване на
горепосоченото задължение не е осъществено. Не им е известно и основание,
на което задължението за погасяване на усвоения от длъжника кредит да е
отпаднало.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за
установено, че Е. Л. С., ЕГН **********, дължи на ,,ЕОС МАТРИКС” ЕООД,
сумата от 4500 лв. - част от общо дължима главница в размер на 12 238,45 лв.
и 500 лв. - част от общо дължима договорна лихва в размер на 6 752,20 лв. за
периода от 03.12.2020 г. до 03.08.2023 г. - дата, на която кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, както и бъде присъдена законната лихва върху
претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.
Претендират направените съдебно деловодни разноски в хода на
заповедното и исковото производство, а именно: 100 лв. - държавна такса за
заповедното производство, 100 лв. - държавна такса за исковото производство,
2
50 лв. - юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и 340
лв. - юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Посочена е банкова сметка, по която длъжникът може да плати
присъдената сума.
ОСОБЕНО ИСКАНЕ: В случай че не успеят да докажат, че
предсрочната изискуемост е била надлежно обявена на ответника, молят,
съобразно Тълкувателно решение № 8/2017 г. от 02.04.2019 г., постановено по
Тълкувателно дело № 8/2017 г., Общото събрание на Гражданската и
Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), искът им
да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо.
Ответникът, Е. Л. С. от гр.Монтана, бул.“Хаджи Димитър“ № 21, ЕГН
**********, чрез процесуалния си представител адвокат К. И. Б., вписан в АК
- Монтана, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.
С исковата молба е заявено и особено искане- в случай че ищецът не
докаже надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на задължението на
ответника, то исковата претенция да бъде уважена за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо.
В отговор на исковите претенции заявява:
Претенцията, заявена като особено искане не сочи ясно на какво
основание и за какъв период се претендират вноски с настъпил падеж.
Налице е нарушение на чл.127, ал.1, т.4и 5 от ГПК, което прави
исковата молба нередовна.
Моли, на основание чл. 129, ал.2 от ГПК съдът да констатира
нередовността и да изпрати съобщение до ищеца да я отстрани в определен
срок.
Оспорва исковите претенции като неоснователни.
Прави възражение за изтекла погасителна давност за всяка от
претенциите.
Оспорва, че към датата на договора за цесия ответникът е имал
задължение към ОББ-АД в общ размер на 18 990.65 лева, от които 12 238.45
лева главница и 6752.20 лева лихви.
Оспорва, че описания в приложение № 1Б към анекс № 1 от 5.05.2023 г.
под № 130 договор за кредит е идентичен с договора по исковата молба.
Оспорва съдържанието и подписите на всички представени от ищеца
документи, включително на договора за кредит от 19.05.2017 г.
Твърди, че подписите не принадлежат на посочените като техни автори
лица.
Оспорва съответствието на представените от ищеца копия с
оригиналите.
На основание чл.183 от ГПК моли съдът да задължи ищеца да ги
представи в оригинал с оглед установяване на пълното им съответствие с
представените копия.
3
Оспорва действителността на договора за цесия от 15.12.2021 г. като
поддържа нищожност на същия.
Оспорва също, че представената към приложение № 1Б към анекс № 1 от
05.05.2023 г., стр.4 принадлежи на това приложение.
Оспорва също представителната власт на лицата, положили подписи
върху писмените доказателства, представени с исковата молба от ищеца.
Оспорва, че ответникът, Е. Л. С. е получил надлежно уведомлението за
предсрочна изискуемост и уведомление за цесията.
Моли съдът да отхвърли исковите претенции изцяло и да присъди на
ответника направените деловодни разноски.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено частно гражданско дело № 2734/2023г. на МРС.
Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена
от вещото лице Г. М., приета от съда и не оспорена от страните.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по
делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните
обстоятелства:
Няма спор между страните, че на 19.05.2017 г., в гр. Монтана е сключен
Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение между
„Обединена Българска Банка” АД, ЕИК ********* в качеството на Кредитор и
Е. Л. С., ЕГН **********, в качеството на Кредитополучател.
По силата на този договор „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК
********* предоставила на Кредитополучателя в деня на сключване на
договора паричен кредит в размер на 14 500 лева /четиринадесет хиляди и
петстотин лева/.
Кредитът се олихвява с лихвен процент, подробно определен в чл. 4 и чл.
5 от Договора. С подписване на договора ответникът се е задължил да
погасява задължението си по кредита на 96 месечни анюитетни вноски с краен
падеж на 03.05.2025 г. Вноските по кредита са в размер на 249,07 лева всяка и
последна изравнителна вноска в размер на 248,81 лв., съгласно чл. 8 от
Договора погасителен план.
На 15.12.2021 г. е сключен Договор за прехвърляне на парични
вземания между „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК ********* и ,,ЕОС
Матрикс” ЕООД, с ЕИК *********.
На 05.05.2023 г. е подписан Анекс № 1 към Договор за прехвърляне на
парични вземания от 15.12.2021 г., между ОББ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в
който се сочи, в чл.13, че същият влиза в сила от датата на подписването му.
Към него е Приложено Приложение № 1Б, неразделна част от Анекс № 1 от
05.05.2023 г., като под № 130 е вписан № на Договора LD1713910223 от
19.05.2017 г., Е. Л. С., ЕГН **********, общ размер на дълга към 28.04.2023 г.
- 18 990.65 лв., главница 12 238.45 лв., лихва 6 752.20 лв.
На л.25 от делото е приложено Уведомление, изх.№ 443 от 28.07.2023
г. за извършената цесия от 05.05.2023 г., а на л.26 от делото, с изх.№ 581 от
4
28.07.2023 г. ответникът е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита.
От приложената обратна разписка, от която личи че са изпратени два броя
писма до ответника, съответно № № 442, 443 от 28.07.2023 г., едното различно
от цитираните по-горе, не става ясно дали те са връчени на Е. С..
На 08.12.2023 г., с вх.№ 12808 е депозирано Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумата от 4 500 лв. главница,
частично от 12 238.45 лв. и 500.00 лв. договорна лихва за периода 01.09.2020 г.
до 03.08.2023 г., дата на която кредитът е станал изискуем. Образувано е
частно гражданско дело № 2734 по описа на МРС за 2023 г. На 11.12.2023 г. е
издадена Заповед за изпълнение № 1557, като са присъдени претендираните
суми изцяло.
В конкретния случай следва да се отговори на въпроса: на 15.12.2021 г.
прехвърлено ли е задължението на Елинор С. с цесия, т.е. ищецът да е
придобил вземане срещу Елинор С. и основателна ли му е претенцията за
установяване съществуване на вземането към един минал момент, а именно:
08.12.2023 г.
Видно от представеното по делото копие от договор за цесия от
15.12.2021 г., същият не съдържа никъде като предмет на прехвърляне,
процесното вземане към ответника, даже не съдържа никакви вземания.
В договора се сочи, че вземанията са описани в приложения № №
1А и1Б, но такива, съставени към датата на сключването му - 15.12.2021 г., не
са представени.
Сключеният година и половина по-късно Анекс от 05.05.2023 г. не
установява, че на 15.12.2021 г. вземането към Е. Л. е прехвърлено на ищеца.
Анексът внася промяна във вече сключен конкретен договор - в случая
договорът от 15.12.2021 г. С анекс може да се изменят условията на договора
от 2021 г., включително относно процесното вземане, но само ако с договора
това вземане е конкретно прехвърлено. Ако договорът не прехвърля
вземането, анексът не може да внася промени по несъществуващ предмет.
Самият анекс не прехвърля процесното вземане. Видно от съдържанието на
анекса, в него не се съдържа воля на двете страни, че едната на 05.05.2023 г.
прехвърля, а другата приема да получи вземане.
В приложение № 1Б към анекса са описани вземания, които са
прехвърлени преди това на 15.12.2021 г. с договора за цесия, но тези вземания
не се съдържат в договора от тази дата и не може да се считат прехвърлени
заради отразеното в анекса.
От това следва, че липсва идентичност между цедираното вземане и
това, предмет на иска за установяване на съществуването му. С договора за
цесия едно вземане се прехвърля на нов кредитор, който замества досегашния
и получава дълга заедно с всички негови привилегии, обезпечения и
другите му принадлежности (чл. 99 от ЗЗД). Предметът на цесията
следва да е ясно определен като се посочи основанието за възникване на
дълга, длъжника, размера на вземането, опишат се привилегиите и
обезпеченията, ако има такива. В настоящия случай нито в доказателствата
по заповедното производство, нито в исковото такова, не е посочен № на
5
Договора за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
19.05.2017 г. да е LD1713910223. Данните от договора за цесия от
15.12.2021 г. не сочат на конкретното вземане от длъжника.
Ищецът по иска с правно основание чл. 422 от ГПК не установява
активната си легитимация. От представените доказателства не може да се
направи извод, че той има качеството кредитор на Е. С. по силата на договор
за цесия на вземания от 15.12.2021 г., произтичащи от договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 19.05.2017 г.,
подписан с „ОББ“ АД .
Поради това, че не се установява „ЕОС Матрикс“ ЕООД да е
кредитор на Е. С. по силата на договор за цесия от 15 декември 2021 г., то
дали точно тази цесия или Анекс № 1 от 05.05.2023 г. са били съобщени на С. е
ирелевантно за спора. В конкретния случай не следва да се обсъждат както
доводите относно липсата на представителна власт и надлежното
упълномощаване, а така също и възраженията относно достоверността на
изводите в счетоводната експертиза.
При това разбиране, съдът намира иска за неоснователен и следва да го
отхвърли като такъв.
При този изход на делото, в тежест на ищеца са и разноските,
направени от ответника в производството, съобразно приложен списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от ,,ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ... със
седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, ул. „Рачо
Петков Казанджията“ № 4-6, ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО
СЪЩЕСТВУВАНЕ на ВЗЕМАНЕ към 08.12.2023 г., за това, че Е. Л. С., ЕГН
**********, от гр. Монтана, бул. „Хаджи Димитър“ № 21, дължи на ,,ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, сумата от 4500 лв. - част от общо дължима главница в
размер на 12 238,45 лв. и 500 лв. - част от общо дължима договорна лихва в
размер на 6 752,20 лв. за периода от 03.12.2020 г. до 03.08.2023 г. - дата, на
която кредитът е обявен за предсрочно изискуем, законната лихва върху
главницата, считано от 08.12.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение № 1557 от 11.12.2023
година по частно гражданско дело № 2734 по описа за 2023 година на Районен
съд Монтана, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ,,ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление гр. София, район Възраждане, ул. „Рачо Петков Казанджията“ №
4-6, ДА ЗАПЛАТИ на Е. Л. С., ЕГН **********, от гр. Монтана, бул. „Хаджи
Димитър“ № 21, сумата от 1 252.35 лв. за направените в хода на
производството разноски.
6
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Монтана
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7