Р Е Ш Е Н И Е
Номер 357 15.11.2022 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, касационен състав, на
втори ноември две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния
състав:
Председател: Ивайло Йосифов
Членове: 1. Росица
Басарболиева
2. Диана Калоянова
при секретаря Цветелина
Димитрова и с участието на прокурор Георги
Манолов като разгледа докладваното от съдия
Калоянова касационно административнонаказателно дело № 366 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „ЕЛ“ ЕООД, ЕИК 117043612, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Търговска“ № 9 представлявано от С.С.С. – управител и адрес за съдебна кореспонденция гр. Русе, ул. „Църковна независимост“ № 16, ет. 15 против Решение № 141/17.06.2022 г., постановено по АНД № 827/2022 г. на Районен съд – Силистра, с което е потвърдено Наказателно постановление № СС-40-ДНСК-7/01.03.2021 г., издадено от заместник - началника на Дирекция за национален строителен контрол, с което за нарушение на чл. 154, ал. 5 във връзка с чл. 154, ал. 2, т. 8 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) за строеж с нарушения по чл. 224, ал. 1, 2 от ЗУТ на основание чл. 237, ал. 1, т. 2 от ЗУТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева. Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно поради нарушения на материалния закони, съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, т. 1 и т. 2 от НПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. М. Р., която поддържат възраженията, изложени в жалбата. Претендира разноски.
Ответникът по
касационната жалба – заместник
-началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), се представлява
в процеса от главен експерт Цветомира Сурдова, редовно упълномощена, която
оспорва жалбата и представените доказателства. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение, за неоснователност на оспорването, като иска от съда
обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Административен съд - Русе намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред
Районен съд – Силистра е образувано по жалба вх. № СС-2527-03-776/30.03.2021 г.,
подадена от „ЕЛ“ ЕООД, ЕИК ********* против Наказателно постановление № СС-40-ДНСК-7/01.03.2021
г., издадено от заместник - началника на ДНСК, с което за нарушение на чл. 154,
ал. 5 във връзка с чл. 154, ал. 2, т. 8 от ЗУТ за строеж с нарушения по чл.
224, ал. 1, 2 от ЗУТ на основание чл. 237, ал. 1, т. 2 от ЗУТ на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева. Във връзка с тази жалба
пред Районен съд – Силистра е образувано АНД № 237/2021 г., приключило с
Решение № 154/09.08.2021 г. Районният съд е отменил процесното наказателно
постановление и е осъдил ДНСК да заплати на „ЕЛ“ ЕООД съдебно-деловодни
разноски в размер на 300 лева. Цитираното решение не е приложено в преписката
по настоящото дело, но касационният състав се запозна със съдържанието на
същото на интернет адрес:
https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=%2ByNOFY%2Bmbrc%3D .
Недоволен от така
постановеното решение, административнонаказващият орган обжалва същото в
касационно производство пред Административен съд – Силистра, като по жалбата е
образувано КАНД № 103/2021 г. Въззивното решение се обжалва с доводи за
неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и материалния закон, както и поради необоснованост. Делото е приключило
с Решение № 91/27.12.2021 г., с което касационният състав е отменил Решение № 154/ 09.08.2021 г. по АНД №
237/2021 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен
съд – Силистра.
При така дадените
указания от по-горната инстанция в Районен съд – Силистра е образувано АНД № 827/2021
г., приключило с Решение № 141/17.06.2021 г., с което процесното наказателно
постановление е потвърдено и „ЕЛ“ ЕООД е осъдено да заплати на
административнонаказващия орган юрисконсултско възнаграждение. Цитираното
решение е приложено в преписката по настоящото дело.
За да потвърди процесното
наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на
АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да обуславят отмяната на НП на това основание, като наказанието е
правилно индивидуализирано и определено по размер.
Постъпила е касационна
жалба срещу решението на въззивната инстанция по АНД № 827/2021 г., адресирана Административен
съд – Силистра, като е образувано КАНД № 61/2022 г. Образуваното дело е прекратено с Определение №
83/16.08.2022 г., с което Върховния административен съд е сезиран с искане за
определяне на компетентен съд, който да се произнесе, поради факта, че в
Административен съд – Силистра не може да се формира касационен състав, който да
разгледа делото.
С Определение №
8553/05.10.2022 г., постановено по адм. д. № 8211/2022 г., тричленен състав на
ВАС, второ отделение е определил делото да бъде разгледано от Административен
съд – Русе.
Решението
на Районен съд – Силистра е правилно и следва да се остави в сила.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН е
решението на районния съд (в случая това е Решение № 141/17.06.2021 г. АНД №
827/2021 г. на Районен съд – Силистра) само на посочените в жалбата пороци като
за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с
материалния закон съдът следи служебно.
Обжалваното решение е издадено
от компетентен орган, функциониращ в надлежен съдебен състав, в пределите
на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, поради
което е валидно.
Решението е допустимо, защото е постановено с
участието на надлежни страни.
По въпросите за авторството на деянието; съставомерността на нарушението,
липсата на допуснати съществени нарушения на процедурата по установяване на
нарушението и неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН, на основание чл. 221, ал. 1,
изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното
решение, които възприема изцяло.
Решението е постановено в
съответствие с материалния закон.
Този съдебен състав счита, че
установеното нарушение е безспорно извършено.
Съдът
счита, че нарушението е реализирано от касационния жалбоподател. При
запознаване с Протокол от съдебно заседание, проведено на 03.06.2021 г. по АНД
№ 237/2021 г. е разпитан в качеството му на свидетел инж. Ш. М.Х., технически
ръководител на „ЕЛ“ ЕООД за процесния строеж. Видно от показанията на същия се
установява, че дружеството се е „възползвало“ от посочените тръби и не е
довършило изкопа по начина, по който той е уговорен между страните. Уговорката
на дружеството с възложителя на поръчката е ставала само по телефон, като за
изменението на проекта и за необходимостта касатора да използва вече положени
тръби не се ангажират доказателства. В касационната жалба процесуалният
представител се е позовал на показанията на свидетеля Х., но само в частта, в
която се сочи какво е следвало да извърши дружеството при изпълнение на
договора.
Какво и
как е изпълнил строителя на сградата, до която е следвало да бъде прекарано
електрозахранване чрез полагане на кабел, е отделен въпрос. За дружеството касационен
жалбоподател е налице задължение да прокара кабел до електротабло, монтирано на
фасадата на новопостроената сграда, което то не е сторило и което е установено
от контролните органи на ДНСК. Не са ангажирани доказателства, които да оборят
установената фактическа обстановка.
Настоящият
касационен състав приема за неоснователно твърдението в жалбата, че макар да е
установил правилно фактическата обстановка, въззивната инстанция е достигнала
до неправилния извод, че е налице нарушение, извършено от „ЕЛ“ ЕООД. Неправилно
е тълкуването на жалбоподателя, че въззивната инстанция приема като нарушение
полагането на кабел с дължина приблизително 180 метра, вместо уговорените с
договора 160 метра. Съдът приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението
си по договора, както и че няма доказателства за уведомяването на възложителя
за настъпилото изменение. Изрично следва да се подчертае, че районната
инстанция е ценила всички събрани доказателства в съвкупност и е достигнала до
правилни изводи.
Касационният
състав намира за необходимо да допълни следното: нарушението е правилно
установено и не може да се приеме за маловажно, при условие, че извършено от
юридическо лице. Твърдението, че при строителството, касационният жалбоподател
многократно е уведомявал възложителя за настъпилите промени в инвестиционния
проект и е налице неговото съгласие е недоказано и в хода на
административнонаказателното производство, и пред първата инстанция, и в
настоящото касационно производство. Отделно от това, в конкретния случай
института маловажност на нарушението е неприложим, защото санкционираното
деяние е свързано със защита на здравето и живота на хората.
Касационният състав счита, че
обжалваното първоинстанционно решение следва
да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно, а жалбата като
неоснователна – да се отхвърли.
По делото са поискани разноски от
двете страни. Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Според чл. 143, ал. 3
от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли
жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на
разноски. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора,
настоящия съдебен състав намира, че в полза на РДНСК-Русе следва да се присъди
сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78,
ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във
връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно
приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009
г. на ВАС. Касационният жалбоподател не е релевирал възражение относно размера
на претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка
с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 141/17.06.2022 г.,
постановено по АНД № 827/2022 г. на Районен съд – Силистра.
ОСЪЖДА „ЕЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Търговска“ № 9 представлявано от С.С.С.
– управител и адрес за съдебна кореспонденция гр. Русе, ул. „Църковна
независимост“ № 16, ет. 15 да заплати на
ДНСК София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.