Р
Е Ш Е Н И Е
№…………/28.07.2020
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание, проведено на тринадесети юли през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МАРИН МАРИНОВ
при секретар
Христина Атанасова
като разгледа
докладваното от съдията
търговско
дело № 78 по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на М.Й.С., ЕГН **********,*** за осъждане на
ответника Гаранционен фонд, Булстат *********, със седалище гр. София, ул.
"Граф Игнатиев" № 2, представлявано от Б.И.М. да й заплати
обезщетение за причинените от неидентифициран водач на МПС неимуществени вреди
в размер на 60 000 лева, вследствие на настъпило на 09.02.2018 г.
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на събитието до окончателното й изплащане.
Сочи се в исковата
молба, че на 09.02.2018 г. около 18:15 часа в гр. Варна неизвестен водач
управлявал неидентифицирано моторно превозно средство по ул. „Мир", с
посока на движение от бул. „Васил Левски" към бул. „Христо
Смирненски". На кръстовището с ул. „Студентска" същият нарушил
правилата за движение по пътищата, като отнел предимството и блъснал
пешеходката М.Й.С., пресичаща пътното платно отляво на дясно по посоката на
движение на автомобила по сигнализирана и обозначена пешеходна пътека.
Ищцата твърди, че е
била откарана по спешност и хоспитализирана в МБАЛ „Света Анна - Варна"
АД, където й била поставена следната диагноза: Пертрохантерно счупване, закрито
вляво /пертрохантерна фрактура на лява бедрена кост/. Контузия на ляв крак.
Била й извършена хирургична интервенция, изразяваща се в открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация фемур с бедрен пирон. По своя медико-биологичен
характер тези травматични увреждания обусловили трайно затруднение в движенията
на ляв долен крайник за период от повече от 6 месеца и представлява средна
телесна повреда. Ищцата сочи, че е получила телесни увреждания, търпяла е болки
и страдания за един продължителен период, които предвид възрастта й щели да
продължат до края на живота й.
Във връзка с
настъпилото събитие било образувано ДП № 59/2018 г. по описа на Сектор
„ПП" при ОДМВР - Варна, пр. пр. № 2109/2018 г. по описа на РП - Варна,
което било спряно с постановление на прокурор при ВРП. Прокурорският акт
представлява официален свидетелстващ документ, от чието съдържание се
установявало, че причинител на произшествието и последвалите от него вреди е
именно шофьорът на неидентифициран лек автомобил, тъй като наказателното
производство било образувано срещу неизвестен извършител и същото било спряно
на основание чл. 343, ал. 3, пр. последно, вр ал. 1 „б“ от НК.
Въз основа на
гореизложеното, ищецът твърди, че неидентифицираният водач попада в кръга лица,
чиято отговорност се покрива от ГФ съгласно разпоредбата на чл. 557. ал. 1. т.
1 от КЗ. Поради това със Заявление № 24-01- 607/13.09.2019 г. пред Гаранционен
фонд била предявена претенция за заплащане по доброволен ред на застрахователно
обезщетение, като били представени всички изискуеми и относими писмени
доказателства, необходими за определяне и изплащане на обезщетение по основание
и размер, на чието основание била образувана щета № 19-210334 и ответникът
отказал изплащане на обезщетение по съображения за липса на основание. С
горното ищецът обосновава правния си интерес от провеждане на исковата защита.
В депозирания писмен
отговор исковете се оспорват изцяло по основание и размер по съображения, че не
се доказва твърдяното от ищеца наличие на предпоставката на чл. 557, ал. 1, т.
1 Кодекса за застраховането - "неидентифицирано моторно превозно
средство", даващи му право да претендира изплащане на обезщетение от
Гаранционен фонд. На следващо място ответникът твърди, че не са представени
доказателства за наличието на фактическия състав на риска "Гражданска
отговорност", с оглед установяване на виновното противоправно поведение,
механизма, причините и обстоятелствата, при които е станало процесното ПТП,
както и с оглед изясняване поведението на пострадалия. Освен това сочи, че не е
представен констативен протокол с пострадали лица или друг документ- протокол
за оглед на местопроизшествието, свързани със застрахователното събитие и
причинените вреди, както и документи, установяващи качеството на увредените
лица по смисъла на чл. 478, ал.2 от КЗ. Оспорва обективираните в
постановлението за спиране на наказателно производство правни и фактически
изводи на прокурора при ВРП, тъй като не се основават на преките възприятия на
длъжностното лице, а описва чужди такива. Ответникът твърди, че липсват
доказателства за настъпване на процесното ПТП - същото не е запазено, липсват
следи, веществени доказателства, свидетели-очевидци, записи от видеокамери, а
данните за него произтичат изцяло от ищцата. На следващо място ответната страна
оспорва съществуването на причинно-следствена връзка между претендираните
увреждания и ПТП, а освен това твърди, че не са установени и описани следи от
движението на МПС, които да потвърждават изложения в исковата молба механизъм
на ПТП. Евентуално релевира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, тъй като макар пострадалата да е пресичала на обозначеното за целта
място не се е съобразила с разстоянието на приближаващото МПС и неговата
скорост на движение, което поведение било в нарушение с чл. 113 и чл. 114, ал.
1 от ЗДвП. Ищцата по този начин не се е убедила, че няма да създаде опасност за
другите участници в движението. Ответникът сочи, че според константната съдебна
практика и ТР № 1/2014 г. на ВКС стъпилият на пътното платно пешеходец се явява
опасност за движението и е длъжен да се огледа за идващи превозни средства.
Оспорва размера на претендираното обезщетение и обусловеността на последното от
предвидените застрахователни лимити, като сочи, че уврежданията са причинени
без участието на ППС. В заключение възразява и срещу основателността на
акцесорния иск за присъждане на мораторна лихва. С депозираната допълнителна искова молба ищецът
поддържа изложеното в първоначалната такава, като оспорва изложеното в
отговора. Искът се поддържа в съдебно заседание от процесуален представител,
който претендира и разноски
В срока по чл. 373 от ГПК е
депозиран допълнителен отговор от ответника, с който възразява срещу
твърденията, изложени в допълнителната искова молба на ищеца. Пълномощникът на ответната страна не се явява, като депозира писмена защита.
Съдът, след като взе предвид изложеното от страните и след
съвкупен анализ на доказателствата по делото приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Правна
квалификация на иска е по чл. 557 ал. 1 т. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Разпоредбата
на чл. 558, ал. 5 от КЗ, предвижда възможност увреденото лице да предяви
претенцията си за обезвреда пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил в
срока по чл. 496 от кодекса, откаже да плати обезщетение или увреденото лице не
е съгласно с неговия размер. Предявеният иск, е допустим с оглед приложеното по
делото доказателство за отказ на Гаранционен фонд да определи и изплати
обезщетение на ищеца, обективиран в писмо изх.№ 24-01-607 от 15.10.2019 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, в случай на настъпили имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, Гаранционния
фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за
тези вреди, ако МПС е напуснало местопроизшествието и не е било установено. За
да бъде уважен предявеният иск следва да бъдат установени следните кумулативно
предвидени предпоставки: настъпило пътно - транспортно произшествие на
територията на Република България, причинено от водач, който е неидентифициран
и чието виновно противоправно поведение, е довело до настъпване на
застрахователното събитие и причиняването на вреди, както и причинно-следствена
връзка между деянието и вредоносния резултат.
Видно от
приобщения на л. 4 от делото Протокол за оглед на местопроизшествие, е
констатирано настъпило пътно-транспортно произшествие на 09.02.2018г., около
18:15 ч. в гр. Варна, като е описана фактология на настъпило ПТП между
неизвестен автомобил и пешеходка, която е получила фрактура на крака. Съобразно
описаното, инцидентът се е случил на кръстовището на ул. "Студентска"
с ул. „Мир”. Протоколът е
изготвен съобразно изискванията на НПК и съдържа всички
необходими реквизити и съгласно чл. 131 от НПК, той съставлява
доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по
който са извършени, и за събраните доказателства, в това число и за направените
от страните изявления във връзка със събирането и проверката на
доказателствата.
Констатира се от
съдържанието на приложеното на л. 3 от делото Постановление на прокурор от ВРП
от 15.04.2019 г., че по случая е образувано ДП № 59/2018 г. по описа на Сектор
„ПП" при ОДМВР - Варна, пр. пр. № 2109/2018 г. по описа на РП - Варна, по
повод огледа на местопроизшествие, обективирано в горекоментирания протокол за
оглед от 09.02.2018г.
Няма спор по делото, че
същият е съставен след посещение на мястото на произшествието от дежурен
полицейски служител при ОД на МВР - Варна, сектор Пътна полиция.
Видно е от съдържанието
на постановлението за спиране на ВРП, че като пострадала при инцидента на
09.09.2018г. е посочена ищцата М.С., като е установено, че неизвестен участник
в движението, е блъснал пешеходката, като вследствие на това, последната е с
фрактура на крака.
Видно е от
кредитираното от съда като обективно и компетентно заключение на Комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, че
описаното в исковата молба пътно-транспортно произшествие, е възникнало през
тъмната част на денонощието, без данни за метеорологичните условия. Съобразно
експертизата, базирана на данните по делото, ищцата е
предприела пресичане на платното за движение на ул. „Мир”, от северната страна
на кръстовището с ул. „Студентска", в посока от запад към изток, в рамките
на пътна маркировка М8.1 – „Пешеходна пътека”.
От
съвкупния анализ на посочените доказателствени средства и на установените чрез
тях правнозначими факти и обстоятелства съдът еднозначно и безпротиворечиво
приема, че причина за ПТП, е станал водач на неизвестен автомобил. Съдът
приема, че когато ищцата е навлязла в лентата за движение на ул. „Мир”, в
посока от юг към север, неустановено превозно средство, с неизвестен водач,
движещо се по ул. „Студентска" и правещ десен завой ( по ул.
"Мир" по посока към ул. „Христо Смирненски”), преминавайки зад
пешеходката я удря в областта на лявата подбедрица. В момента на удара
пешеходката се е движела и е била изнесла своя десен крак напред ( поради тази
причина не е била ударена и през двата крака). Последвало е травмиране на левия
крак и падане на ищцата. Видно е от събраните по делото доказателства
(показанията на св.Г.), че по сведения на преките очевидци на инцидента
(неустановени по делото), в момента на удара ищцата е пресичала на зелен сигнал
на светофара и е била ударена върху пешеходната пътека от автомобил с тъмен
цвят, който не е спрял, а е продължил движението си.
Според
писмените материали по делото и констатацията за механизма на настъпване на
процесното събитие, описаните увреждания по пострадалата, експертизата приема,
че са в причинна връзка с констатирания механизъм на произшествието - от прекия
контакт с движещия неустановен лек автомобил. В заключението е прието още, че
полученото счупване е възможна последица от удар с външен детайл на превозно
средство, в момент, в който пешеходеца е в движение, с изнесен десен крак
напред и ляв крак назад спрямо тялото му, при което е получил удар, в областта
на лявата подбедрица, след което се реализирало падане и травма, в областта на
лявата бедрена кост. В разглеждания случай, описаните увреждания по ищцата по
лявата тазобедрена става, не са от прекия контакт с автомобил, като допуска, че
за настъпилото увреждане на пешеходеца, най- вероятният механизъм, е удар в
областта на лявата подбедрица, с последващо падане и удар на лявата тазобедрена
област в подлежащата настилка.
От
събраните гласни доказателства при проведения по делото разпит на свидетелката Д.
Г., които съдът кредитира при условията на чл. 172 от ГПК като последователни,
логични и непротиворечиви на останалия доказателствен материал по спора, се
установява, че непосредствено преди настъпването на произшествието,
свидетелката е оставила майка си - ищцата С.-*** и продължила по пътя си с
колата. След около 300 метра, майка и звъннала по телефона, за да и съобщи, че
я е блъснала кола. Св. Г. се върнала, заварила майка си седнала на тротоара,
която не можела да си движи изобщо левия крак от болки. Около пострадалата се
били струпали хора, очевидци на инцидента, от които научила, че пресичайки
улицата, кола с тъмен цвят е ударила ищцата на пешеходна пътека, като
автомобилът е продължил. Свидетелката обяснява, че е медицинско лице, поради
което незабавно качила майка си в колата и я закарала в терапията, впоследствие
я откарала в спешния център на Окръжна болница, където е била приета. След
приемането в болницата установили счупване на крака. Твърди, че след
операцията, респективно след изписването на ищцата от болницата, последната е
била на легло, свидетелката е обслужвала майка си във всяко едно отношение.
Твърди, че емоционалното и състояние е било много зле, не знаела дали ще се
възстанови и ще проходи отново. Сочи се още от свидетелката, че към момента
ищцата продължава да има болки и страх от пресичане на улица. Не излиза сама,
търси придружител, твърди, че емоционалното състояние на ищцата се е променило,
след инцидента, като преди него е водила по – активен начин на живот.
От
проведения по делото разпит на свидетеля М.В.А. – приятелка на ищцата, се
установява, че в деня след инцидента двете имали уговорка да се видят, но
вечерта на 09.02.2018 г., дъщеря й – Д. Г. й позвънила, за да й каже, че е
претърпяла злополука. На следващия ден М.А. отишла до Окръжна болница, за да
види пострадалата. На място установила, че е на легло, неподвижна, с памперси.
От време на време след операцията, е посещавала ищцата, за да се грижи за нея.
Около 4 – 5 месеца, след инцидента ищцата не излизала от дома си, впоследствие
излизала с проходилка, а след време и с патерици. Твърди, че е налице промяна в
емоционалното й състояние, стряскала се насън, както и че като върви
по–продължително кракът я боли.
В контекста
на изложеното съдът приема за доказан фактическия състав на деликта от
неизвестен водач на лек автомобил и отговорността на ответника по спора по т. 1
от чл. 557, ал.1 от КЗ, тъй като водачът на превозното средство /участник в
инцидента/, е напуснал местопроизшествието и видно от Постановление от
15.04.2019 г. по ДП № 59/2018 г. по описа на ВРП, не е установен в хода на
наказателното производство, както и до настоящия момент.
С оглед
възражението на ответника, че не е проведено пълно и главно доказване от ищцата
по спора, съдът счита следното: Макар фактическата обстановка, възприета
по-горе да се базира на косвени данни - свидетелства на неустановено по делото
лица, които са възприели непосредствено инцидента и са разказали пред св. Г.,
случилото се, те както и всички останали доказателства, събрани по спора, в
своята съвкупност, безпротиворечиво водят до единствения извод за обоснованост
на твърденията на ищцата за фактологията на инцидента. По делото няма събрани
никакви данни, които да разколебават изводите за достоверност на свидетелските
показания, които макар и от неочевидец на самия инцидент, са дадени под
угрозата от наказателна отговорност, а и соченият механизъм за получаване на
травмата се подкрепя от експертизата. При тези факти, единственият възможен
извод е за гореописаният механизъм на инцидента.
От
представеното експертно заключение, се установява още, че след инцидента ищцата
е посетила спешния център на медицинското заведение където са проведени
прегледи, въз основа на които и е поставена основна диагноза петрохантерно
счупване на ляв фемур и контузия на левия крак, следствие, на което е
извършено, под спинална анестезия, открито наместване на фрактура, с вътрешна
фиксация на фемур, извършена е още репозиция на фрактура и фиксация с бедрен
пирон. В заключението, е прието, че петрохантерното счупване на лява бедрена
кост, е обусловило трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за
период не по – малък от 6 месеца. При
изслушване на експерта, в открито съдебно заседание същият заявява, че към
настоящия момент, при пострадалата, е налице накуцваща походка, която ще остане
завинаги, като намира, че същата, е в резултат на скъсяване на крайника,
следствие на получената травма и имплантиране на остиосинтезиращия материал,
като твърди, че в последствие се получава скъсяване, с известна дължина спрямо
десния долен крайник.
Предвид
изложеното съдът приема за доказани и претърпяните болки и страдания през
продължителен период от време от ищцата.
Размерът на
дължимото обезщетение за установените неимуществени вреди според законовия
критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените
физически и душевни болки и други страдания, и неудобства. Като база за
определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, следва да служи още
икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за
доходите в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че
размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за
пострадалия. От значение е и създадения от съдебната практика ориентир, относим
към аналогични случаи. Следва да се съобразят и лимитите на отговорност по КЗ.
От
ангажираните по делото доказателства, ценени поотделно и в своята съвкупност,
се установява, че вследствие на причинената средна телесна повреда ищцата е
търпяла болки и страдания със сравнително голяма продължителност и интензитет.
Около месец кракът й е бил обездвижен, на легло и не е могла сама да посреща
битовите си нужди, включително и се е налагало да разчита на помощта на дъщеря
си при къпане, което по същността си е причинило сериозни неудобства, освен случващите се физически страдания. Последиците от фрактурата, макар да са
отшумели в голяма степен, не са изцяло преодолени, тъй като и към момента на
ексепертизата са налични данни за болка в крака. Свидетелства се и за
накуцване, дължащо се на скъсяване на крайника, вследствие на травмата, което
се прогнозира да остане за цял живот. Последното неминуемо води до страдания и
психическа травма, вследствие на невъзвратимо загубената мобилност и
автономност, каквито ищцата е имала преди инцидента.
Освен
увреждането на здравето на ищцата, произшествието се е отразило негативно и на
начина и на живот, като е станало причина да изпитва страх, когато излиза
навън, да търси придружител, изпитва страх при пресичане, които факти
представляват сериозна промяна за човек, който за възрастта си е водил активен
начин на живот. От друга страна и към настоящия момент, като последица от
произшествието за нея, е останал стресът от преживяното, страх от самостоятелно
придвижване, промяна в начина й на живот, както и усещането за болка при
движението на пострадалия крайник.
Дадените
с ППВС № 4 от 1968 год., разяснения са задължителни за съдилищата. С посоченото
постановление се въвеждат критериите, въз основа на които следва да бъде
определено конкретното обезщетение за произтичащи от деликт неимуществени
вреди, за да бъде спазен въведеният от законодателя принцип на справедливост. С
оглед съдържанието на понятието „неимуществени вреди“, в което според
последователната практика на ВКС, се включват всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в
своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не
само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен
период от време и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното му състояние. Предвид на горното, от една страна, както и
предвид разбирането, че критерият за справедливост, чийто израз е нормата
на чл. 52 ЗЗД, не
е абстрактен, а всякога определен от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава, обуславя уважаването на иска до размера на
40 000 лв., като иска за разликата над уважения размер, до пълния предявен
в размер на 60 000 лв., следва да бъде отхвърлен. Уважаването на
иска до размера на 40 000 лв., е обусловено от редица фактори, като съдът
намира, че, възстановителният процес при възрастни хора е по – продължителен,
отколкото при по – млади. Съдът отчита и последиците за пострадалата, които ще
останат за цял живот – нарушение на походката, нуждата от придружител, поради
изпитване на страх, но следва да се има предвид и факта, че към момента тя се
обслужва и придвижва сама, макар и с останалият като последица скъсен ляв
крайник, което сочи, че е преодоляла най-тежките последици от инцидента.
На
уважаване подлежи и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху
уважената част от главницата, която се претендира от датата на събитието –
09.02.2018 г., като ответника, е възразил, че лихва не се дължи от момента на
увреждането. Съдът намира, че в настоящия случай лихва следва да се дължи от
момента на изпадане в забава на ответника /постановения отказ на Гаранционен
фонд, по аргумент от чл. 558, ал. 7 от КЗ/ - 15.10.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, съобразно уважената част от главницата.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като
такива данни не се събраха. Единствените (макар и косвени) доказателства сочат,
че ищцата е пресичала пътното платно на пешеходна пътека и на зелен сигнал на
светофара, което изключва каквото и да е виновно поведение от нейна страна.
Видно от заключението на Комплексна съдебномедицинска автотехническа
експертиза, пешеходката не е могла да възприеме превозното средство като
опасност поради разстоянието, на което се е намирало превозното средство от
мястото на удара и сравнително ниската скорост, с която се движи. Ударът за
пешеходеца е във вътрешната част на ляв крак при движение с изнесен напред
десен крак, което означава, че превозното средство е преминавало зад
пешеходеца. Не са ангажирани и доказателства за друго действие или бездействие,
с което ищецът да е допринесъл за настъпването на вредите. За водача на
превозното средство, както и за другите участници в движението, пешеходецът е
бил видим, и с предимството на пешеходната пътека и зеления светофар.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на процесуалния
представител на ищцата, предоставил безплатна правна помощ на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1553,40
лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответната страна следва да заплати държавна
такса за уважената част от иска по сметка на ВОС в размер на 1 600 лева,
както и сумата от 133,33 лева, дължима като част от платените от бюджета
средства за изготвяна на експертиза, като се приспаднат внесените от ответника разноски за депозит от 200 лева.
Съразмерно
отхвърлената част от иска ищцата следва да заплати на ответника сумата от 100
лева - депозит за комплексна СМАТЕ, както и 776,6 лева - възнаграждение за
юрисконсулт. Ответникът е направил искане за присъждане на разноски, но не е
представил списък по чл. 80 от ГПК, в който да уточни претендираният размер на
разноски, както и липсват доказателства за заплатен адв. хонорар на ангажирания
процесуален представител, поради което му се присъжда само частта за доказаните
разноски.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище в гр. София,
ул. "Граф Игнатиев" № 2, ет. 4, да заплати на М.Й.С. с ЕГН: **********,***,
сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени
вреди - болки и страдания следствие на ПТП, допуснато на 09.02.2018 г. в гр.
Варна по вина на неизвестен извършител, с неидентифицирано МПС, на основание
чл. 557, ал. 1, т. 1 от Кодекс за застраховането, ведно със законната лихва за
забава върху главницата от 15.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 40 000 до 60 000 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище в гр.София, ул.
"Граф Игнатиев" № 2, ет. 4, да заплати на адвокат В.Н., с адрес ***,
сумата от 1553,40 /хиляда петстотин
петдесет и три лева и четиридесет стотинки/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище в гр. София, ул.
"Граф Игнатиев" № 2, ет. 4, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненския окръжен съд сумата от 1733,33 /хиляда седемстотин тридесет и три
лева и тридесет и три стотинки/ лева, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА М.Й.С. с ЕГН: **********,***, да заплати на Гаранционен фонд,
БУЛСТАТ *********, със седалище в гр. София, ул. "Граф Игнатиев" № 2,
ет. 4, сумата от 876,60(осемстотин
седемдесет и шест лева и шестдесет ст.)лева, на основание чл. 78, ал. 3,
вр. ал. 8 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: