Протокол по гр. дело №136/2024 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 492
Дата: 5 декември 2025 г. (в сила от 5 декември 2025 г.)
Съдия: Христина Захариева Марева
Дело: 20242200100136
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 492
гр. Сливен, 05.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на четвърти
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина З. Марева
при участието на секретаря Илка Й. И.а
Сложи за разглеждане докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело
№ 20242200100136 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищцата К. Й. Б., редовно призована, се явява лично и с адв. А. Г. от САК,
надлежно упълномощен от по-рано.
Ответното дружество ЗД „Б.И.“ АД, редовно призовано, се представлява
от пълномощник адв. Г. Д. от АК Я., надлежно преупълномощен от
пълномощника адв. М. Г..
Свидетелят С. Д. С., редовно призован, не се явява.
Вещото лице Х. В. У., редовно призован, се явява лично.

Адв. Г.: Моля да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът приема, че са налице условията и

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД на делото и докладва, че съдебното заседание е насрочено за
събиране на доказателства чрез назначената по делото САТЕ, заключението по
която е представено на 17.11.2025 г. и е спазен срокът по чл. 199 от ГПК.
Съдът докладва, че свидетелят С. Д. С., редовно призован за днешното
съдебно заседание, като на 10.11.2025 г. му е била връчена редовно призовка
да се яви в качеството на свидетел в днешното съдебно заседание, насрочено
за 04.12.2025 г. от 10,00 часа.

Адв. Г.: Не се противопоставям за разпит на вещото лице. Моля да се
разпитат и водените от нас в днешното съдебно заседание свидетели.
Адв. Д.: Не се противопоставям да бъде изслушана експертизата преди
разпита на свидетелите, които се водят от насрещната страна, които явно ще
1
разпитате в днешното съдебно заседание, независимо от нашето искане за
разпит на свидетелите в едно съдебно заседание, тъй като те ще депозират
показания за едни и същи обстоятелства, но считам, че заключението на
вещото лице може да бъде изслушано, тъй като то касае други факти и няма
отношение към свидетелските показания.

Съдът снема самоличност на вещото лице.
САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Х. В. У. на 57 г., бълг.
гражданин, висше образование, неосъждан, без родство със страните;
Предупреден за наказателната отговорност, която носи по чл. 291 от НК,
обещава да даде заключение по знание и съвест.
РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам заключението си. Нямам по принцип
какво да допълня. Тъй като казусът беше свързан с доста изследвания и в
наказателния процес, в който съм участвал, ако има въпроси бих отговорил на
тях. Касае се за няколко съществени момента в изследването. Два автомобила
се движат един след друг, като пешеходецът предприема пресичане на
платното за движение пред първия автомобил. Водачът на втория автомобил
„Ф.“ предприема изпреварване на първия автомобил, като преминава от
дясната в лявата пътна лента. Тъй като е налице така нареченото относително
движение между автомобила „Ф.“, преднодвижещият се автомобил и
пешеходецът, водачът на „Ф.“ не може да възприеме на достатъчно голямо
разстояние пресичещия пешеходец, тъй като е налице така наречената
ограничена видимост за него. Видимостта му към пешеходецът е когато той
вече е позициониран в лявата пътна лента. Тук е направено едно подробно
изследване във връзка с това, че водачът на преднодвижещият се автомобил
предприема намаляване на скоростта и това че водачът на „Ф.“ може да
възприеме наличието на стоп светлини и съответно да предприеме също
действие за спиране. Очевидно е, че при възприемане на стоп светлини и
предприемане на спиране, би могло в следващия момент да бъде
предотвратено събитието, тъй като автомобилът „Ф.“ би бил на достатъчно
голямо разстояние. Ако се отчете това, че е опасност, то той е имал
възможност да предотврати. Ако се отчете възможността за такова
възприемане на пешеходеца, предвид ограничената видимост и вече
позиционираният автомобил в лявата пътна лента, то към този момент
пешеходецът навлиза в така наречената опасна зона за спиране, където вече не
е било възможно технически да се спре до мястото на удара и настъпва такъв
удар. Пешеходецът има възможността да възприеме наличието на
приближаващи автомобили. Тъй като произшествието възникна в тъмната
част на денонощието на неосветен пътен участък, то възприятията са свързани
с осветеност пред автомобилите и в случая това, че светлините на фаровете са
светили и на двата автомобила, то тази възможност е отчетена спрямо
поведението на пешеходеца, че той е могъл да възприеме положението и
скоростта на приближаване на тези превозни средства, за да не навлиза на
платното за движение, тъй като там е извън населено място и няма наличие на
2
пешеходни пътеки.
В района е нямало знаци ограничаващи скоростта.
В посока пътя към Сливен излизат автомобилите от село К. и е на около
километър след това. Аз съм посетил мястото на събитието в образуваното
досъдебно производство и съм придобил впечатления от събраните обективни
находки от самото събитие.
Разделителната линия е прекъсната за предприетата маневра
„изпреварване“. Тук от гледна точка на поведението на водача на „Ф.“, той е
извършил технически правилна маневра „изпреварване“. От гледна точка на
това, че опасността за него, вече е въпрос на тълкуване.
Настъпването на това ПТП е в зоната на неосветен пътен участък извън
населено място.
Аз точно не бих могъл веднага да ги опиша дрехите, с които е бил
пешеходецът, но доколкото си спомням бяха тъмни дрехи и не е използвал
светлоотразителна жилетка или други дрехи, които да са контрастиращи в
тъмната част. Що се касае до точното им описание, те са описани в протокола
за оглед. Не мога в момента да ги опиша точно.
Доколкото си спомням и от събраните допълнителни данни, но те вече
са свързани с наказателния процес, автомобилът „Т.“ се е движил на къси
светлини. „Ф.“ се е движил на къси светлини. Тук говорим, аз за това
подчертах така наречената ограничена видимост, предвид предприетата
маневра „изпреварване“. Що се отнася до това дали е бил на дълги или на
къси, аз казвам, че са използвани тези показания.
В лявата пътна лента е настъпил ударът. Крайното положение на покой
на пострадалия е в дясната лента, на 0,8 м ляво от разделителната линия, т.е.
на две крачки от разделителната линия. Лентата за движение е широка 3,70-
3,80 м някъде в този участък. 3,80 м е ширината на лентата, а общата е 7,60
метра. В лявата пътна лента, а средата е разделителната линия.
От техническа гледна точка не бих могъл да говоря за вина. Бих казал, че
техническата възможност за предотвратяване на събитието от водача е
свързана с два момента. Първият момент е дали опасността е стоп светлините,
където това разстояние от автомобила в този момент спрямо мястото на удара
е достатъчно той да спре, а втория момент е когато се появява във видимата
му зона пешеходец. Вече към този момент той няма възможност да
предотврати събитието, защото пешеходецът навлиза в така наречената
„опасна зона“.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към вещото лице. Да се приеме
заключението.

На основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението на съдебно-автотехническата експертиза като
доказателство по делото.
На вещото лице Х. В. У. да се изплати възн в размер на 600 лева,
3
съгласно представената декларация и внесения от ответника депозит. /издаден
РКО/

Съдът намира, че с оглед редовното призоваване на свидетеля С. Д. С. и
обстоятелството, че свидетелите поискани от ищцовата страна се водят в
днешното съдебно заседание, налага, за да не бъдат генерирани допълнителни
разноски, които подлежат на заплащане в полза на свидетелите, същите да
бъдат разпитани в днешното съдебно заседание, като свидетелят, който е
редовно призован за днешното съдебно заседание, следва да понесе
предвидената за неявяването си, без да посочи основателна причина,
отговорност на основание чл. 93 ал.1 вр. чл. 85 ал.1 от ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НАЛАГА на свидетеля С. Д. С., ЕГН **********, ГЛОБА на основание
чл. 93 ал. 1 вр. чл. 85 ал.1 от ГПК в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, като го
предупреждава, че при последващо не изпълнение на задължението си, след
като е призован редовно за съдебно заседание, не се яви или ако без
уважителни причини откаже да даде показания, съдът на основание чл. 93 вр.
чл. 85 ал.1 и чл. 91 ал.2 от ГПК може да наложи глоба до 1200 лева.
Наложената глоба може да бъде обжалване пред настоящия съд от
свидетеля, който следва да посочи причините, поради които не се е явил и
съответно да представи документи или други доказателства за установяване
на тези причини
Намира, че следва да ПРИСТЪПИ към разпита на свидетелите, водени в
днешното съдебно заседание.
ДОПУСКА до разпит водените днес свидетели и сне тяхната
самоличност.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ: С.К.П. на 55 г., българка, бълг.
гражданка, неосъждана, майка на ищцата и съпруга на пострадалия. Разяснено
й правото да не дава показания, същата желае да свидетелства,
П.П.П. на 59 г., българин, бълг. гражданин, неосъждан, без родство по
смисъла на чл. 166 ал.1 т.2 от ГПК;
Свидетелите предупредени за наказателната отговорност, която носят по
чл. 290 от НК, обещават да говорят истината.
Съдът отстрани от залата свид. П.П. и пристъпи към разпита на свид.
С.П..
Съдът ВЪРНА документите за самоличност на свидетелите.

Свид. С.П., РАЗПИТАНА КАЗА: Й.Й. е починалият баща на ищцата. Аз
знам за инцидента. Аз бях на погребението. С Й. сключихме брак през 1988 г.
и се разделихме. През 1996 г. се разведохме официално с него. Ние четири
години живяхме заедно. След това винаги сме поддържали връзка и през 1996
година се разведох с Й., като през цялото време сме поддържали връзка. К.,
като беше малка, живееше с мен. Й. винаги се е интересувал, дори до
завършването носеше пари, помагаше ми с каквото може. Никога не е
4
отказвал и сме ходили при него на К. и е давал пари и в къщи е идвал. Краси
беше голяма и имах син от друг човек и Й. винаги е купувал подаръци на
второто ми дете, което не е от него, до последно. Дъщеря ми винаги го е
чувствала близка. Това, че нашите взаимоотношения, сме се разделили по
някаква причина, това не е влияело на дъщеря ми. Й. винаги е поддържал
връзка с К.. К. през 2007 г. подписа брак със съпруга си, от който има две
дечица и дори Й. е ходил в К. и децата знае, и дори помагаше там за къщата.
Посещаваше ги. Колко често не мога да кажа, но ходеше. Там е спал. Никога
не съм се намесвала. Това, че аз не се разбрах по един или друг начин с него,
той поддържаше връзка с К.. Когато К. разбра за смъртта на баща си,
разстроени бяха. Те поеха погребението. Аз също отидох да я подкрепа.
Ковчегът беше затворен, какво да ви кажа. Психически беше разстроена
много. Плачеше много. Не беше добре, особено в началото хич не беше добре.
Много разстроена беше. Беше не много адекватна и за работата, разсеяна.
Психично нестабилна. Отрази се на грижата за децата. Не знам как да го
обясня точно. Тя не беше в нормално състояние. Не беше както обикновено си
е. Промени се начинът й на живот. По-нервна стана, избухлива стана,
неспокойна. Най-вече беше неспокойна, дори не можеше да спи вечер. Аз
затова казвам, че такова й беше състоянието и то не беше само въпросния
един месец. Това продължи два-три месеца в такова състояние - нервна,
избухлива, неспокойна, особено като спеше. Това е. Притеснена. Притеснена,
изнервена, заради самият инцидент. По-разсеяна, не може да се съсредоточи
върху това, което е като задължение. Тя много често казваше за самия
инцидент защо така се е случило. Вика – „Майко, той беше затворен. Даже
вдигнахме, само косичката му видяхме“. Много разстроена беше и точно това
може би я разклати. Не мога точно да кажа в какво се отрази поведението й
към децата.
Ние с Й. живеехме в моята родна къща в С.. След като се разведохме, Й.
отиде да живее при господина, който ще влезе след малко. Живя десет години.
Те са далечни роднини и там живееше, помагаше му. При него живя десет
години някъде в с. К.. Дъщеря ми беше при мен. След като минаха тези десет
години, Й. беше в с. Г. за известно време, там живя. Те си имат една къща и
там живееше в Г.. След Г. се върна в К. при въпросния С.. Коя година се връща
не знам. Но мога да Ви кажа, че въпреки че съм живяла, разведена и всичко,
винаги съм поддържала отношенията с Й.. Точната година, в която се върна в
К. не мога да кажа. През 2007 година се омъжи дъщеря ми. Тя живя в К.. Тя и
сега живее там. Аз живея в друго населено място, а тя в К.. Знам кога са се
виждали бащата и дъщерята. Аз съм била поне на три срещи. При С. съм
ходила лично три пъти, като единият период беше в рамките на един месец.
През последните четири години преживе съм ходила на две срещи между
баща и дъщеря. Въпросният господин даже имаше и едни млади момчета.
Единият път го чакахме много с колата, бях с К. и с момчетата. Преди да
почине Й. той живееше при С. в една саборетина отстрани и му гледаше
животните. Нито е осигуряван в К.. Нито е осигуряван, нито там какви пари
5
нямам си на идея, но той беше като един скитник. Особено единият път като
го видях чак се стреснах, защото нито при мен, нито при Петьо беше в такова
състояние. Говоря за последните години. През това време К. знаеше той в
какви условия живееше. В началото не беше в такова състояние. Искам да
кажа като отиде при С., после вече не знам кое точно се е променило и самото
отношение. Й. не е искал да отива някъде да живее. Той ходеше в К. на гости.
Не е искал нито да отива някъде при К. да живее. К. финансово или битово не
му е помагала. Не знам дали е имала желание да му помага.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетелката от залата.

Свид. П.П., РАЗПИТАН КАЗА: Познавам К. Б.. Познавам я от бебе.
Познавам баща й Й.Й.. Знам за катастрофата. Бяха в добри отношения.
Грижеше се за нея. Даваше й пари за училище, за облекла, за всичко. Аз много
пъти, аз имам кола, той няма и искаше да ходим да й занесем пари и сме
ходили много пъти даже аз сам съм й носил пари. Той е давал да си купува за
училище. В къщи е живял може би десетина години от 2001 г. до 2010-2011 г.,
не знам точно. Когато е бил при мен постоянно тя е идвала в къщи. Постоянно
са се виждали и поддържаха връзка. Например, в месеца веднъж, през два
месеца, а не всеки ден. След като не живееше при мен пак живееше в К. при
един С. и майка му Ц.. Аз съм го виждал. Когато съм го виждал спирам и съм
му се обаждал и той е казвал, че са се виждали пак, но не знам вече колко
често. Нищо не мога да кажа за това. След като почина Й., когато я видях К.
взе да плаче. Аз не знам подробности и тя тогава ми обясни. Плачеше,
разстроена беше. След смъртта на Й., К. съм я виждал няколко пъти. Дето
викат хората - човек не е на себе си да има притеснения, ядове. Когато ме видя
плачеше, притеснена беше.
Й. живееше в моето жилище в с. К.. Живееше при мен, защото нямаше
къде да живее. Дъщеря му през този период живееше в К., понеже тя се ожени
и там живееше. Не знам коя година се ожени. Той живя при мен десетина
години от 2001 година. К. идваше през тези периоди. Тя беше ученичка. Сама
е идвала и с майка си е идвала, много пъти. Най-редовно идваха и постоянно
той й даваше пари за училище. Докато живееше при мен Й. беше майстор
строител и постоянно работеше на частно. Може би специално за мазилки
сигурно в околията няма по-добър от него. Едно, че сме далечни роднини и от
деца сме приятели и се имаме много и по тази причина живееше при мен.
Ожениха се може би 1988 г. ли, не знам, не мога да кажа. Когато беше при мен
не живееха заедно, вече бяха разделени. След като той се изнесе от моята
къща, отиде в с.Г.. С. го е намерил и го е взел при него да работи. Беше след
една година ли, не точно веднага. След като заживя при С., аз К. съм я виждал
в К. един-два пъти през тези години.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетеля от залата.

6
Съдът намира, че не са налице условията за преустановяване на
съдебното дирене. Следва да се разпита свидетелят С. Д. С.. Същият следва да
бъде призован за следващото съдебно заседание, като му бъде съобщено
определението на съда за налагане на глоба за неизпълнение на задължението
да се яви в днешното съдебно заседание. В съобщението да се посочи, че в
едноседмичен срок има възможност да подаде до настоящия съд молба, с
която да поиска отмяна на наложената глоба, като посочи причините, поради
които не се е явил и съответно да представи документи или други
доказателства за установяване на тези причини.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :

ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 29.01.2026 г. от 13,30 ч., за която
дата страните да се считат редовно призовани.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетеля С. Д. С., като му бъдат съобщени
указанията.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10,58 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
7