Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. във връзка с чл. 317 от ГПК. С решение от ...2010 година, постановено по гр. дело № ..по описа на Великотърновски районен съд за 2009 година, присъдената с решение по гр.дело № ..по описа на Габровски районен съд за 2004 година издръжка в полза на К. Х. И. е увеличена с 55 лв., като бащата Х. И. И. е осъден да заплаща по 100 лв. месечно, считано от 14.10.2009 година до настъпване на законни причина за изменяването или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й заплащане. Постановено е предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка, В тежест на ответника е постановено заплащане на държавна такса върху увеличената стойност на издръжката. Решението е обжалвано от Х. И. И. в частта, с която издръжката е увеличена над сумата от 70 лв. месечно с доводи за необоснованост и противоречие с материалния закон. Голословно останало ищцовото твърдение, че са наложителни разходи за учител по английски език. Такъв разход бил не необходим, а луксозен за издръжката на малолетно дете. Не бил отчетен фактът, че въззиникът прави разходи по издръжка на детето в натура, когато го взима при себе си. Ответникът по жалбата - К. Х. И. – излага доводи за безпорочност на решението в обжалваната част. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявени е иск с правно основание чл.150 от Семейния кодекс. Ищцовата страна - К. Х. И., чрез А. Д. Д., майка и законен представител - излага в исковата си молба, че ответникът, негов баща, е осъден с влязло в сила решение да заплаща му заплаща издръжка от 45 лв. С доводи за изменение на обстоятелствата, при което е присъдена, по реда на настоящото производство претендира завишаването й до размер на сумата от 100 лв. месечно. Ответната страна – Х. И. И. - оспорва иска над сумата от 70 лв. месечно, с доводи, че доходите му не позволяват да отделя средства в търсения размер. Има друго дете, към което също е задължен, не развива търговска дейност, макар да е вписан като едноличен търговец. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от приложените документи, че страните са син и баща, детето понастоящем е на дванадесет години и са настъпили обстоятелствата, посочени в нормата на чл. 150 от СК и изискващи увеличение на присъдената издръжка – решението на първостепенния съд в необжалваната му част във връзка с правилата на чл. 296, т.2, предложение първо и чл. 298 от ГПК. Не се спори, видно е от обясненията на ответника, че е вписан като едноличен търговец, в чието търговско предприятие се включва заведение – кафе в гр. Габрово. Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на предявения иск. Безспорната по делото трудоспособност на ответника и дейността му като едноличен търговец сочат на имотни възможности, позволяващи му да отделя присъдената с първостепенното решение издръжка. Доводите му, изложенÞ в жалбата и пред първоинстанционния съд, не могат да бъдат споделени. Обстоятелството, че има и второ дете е отчетено от районния съд.Детето е на относително ниска възраст, а това обосновава и по-ниски нужди от издръжка. Разходите на извънредни учебни занятия в страната отдавна не са луксозен разход, а по-скоро необходимост. Изключването им от текущата за дете на дванадесет години издръжка би било както в разрез със закона, така и със социалната функция на родителските грижи по покриване финансовите нужди на децата. Не минималната за страната работна заплата, а реалните нужди на детето са критерий за определяне на нужната издръжка. Затова каква е стойността на минималната за страната работна заплата и какви данни изнася Националния статистически институт е без значение за изхода на спора. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението 22.01.2010 година, постановено по гр. дело № ...по описа на Великотърновски районен съд за 2009 година Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |