Р Е
Ш Е Н
И Е
№203
гр. Перник, 31.03. 2014 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в открито заседание на 04.02.2014 г. в състав
СЪДИЯ: Бисерка Милушева
при
секретаря Росица Игнатова, като разгледа докладваното от съдията Б.Милушева гр.д.
№ 534 по описа на Пернишкия окръжен съд за 2012 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Р.Р.Л. ***, в
качеството и на майка и законна представителка на Д.С.Л., ЕГН ********** против
Многопрофилна болница за активно лечение „Р.А.” АД гр.П., със седалище и адрес
на управление: ***, ЕИК *** за сумата 50 000 лв., представляващи обещетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на претърпяно непозволено увреждане на
ищеца при неговото раждане в МБАЛ ”Р.А.” гр.П. на *** г., предизвикано от
служители на ответника. Претендира се и законната лихва от датата на
увреждането до пълното изплащане на главницата, както и направените по делото
разноски.
В исковата молба се твърди, че на ***
г. около 6,00 ч. след получени силни родилни болки, майката на ищеца постъпила
за раждане в ответната болнично заведение. Твърди, че дежурният лекар- Д-р Л.,
след преглед с видеозон и ехограф и казал, че плодът е доста едър и трябва да
роди със секцио. Към 10,30 ч. след като болките се усилили, ищцата била
преведена за раждане в родилна зала. Твърди, че била на предела на силите си, поради
което тя помолила лекарят, водещ раждането - д-р М., да и помогне,
при което той започнал да натиска корема и. Тъй като ищцата не раждала, лекарят
продължил да натиска корема й и да дърпа бебето. Накрая д-р М. успял да издърпа
бебето, което било момче. Твърди, че още същия ден разбрала от персонала, че
при раждането е увредила дясната му ръка. От издадената й от болницата Епикриза
от *** на името на детето и Д.С.Л. майката разбрала, че детето е било родено с
тегло 3860 гр. и ръст
Ответникът МБАЛ”Р.А.” АД П., чрез
процесуалния си представител, в представения писмен отговор на ИМ по реда на
чл.131 от ГПК, е оспорил предявените искове по основание и размер. Твърди, че
липсва пряка и непосредствена причинна връзка между извършеното израждане на
ищеца в болничното заведение и претърпените от него неимуществени вреди.
Посочено е, че изложените в исковата молба обстоятелства не доказват нарушение
на медицинските стандарти или неправомерни действия, извършени от служителите
на болницата, в резултат на които да са настъпили твърдените от ищеца
неимуществени вреди. Моли съдът да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани.
С отделни молби ответното дружество, чрез
процесуалния си представител, е поискало да бъдат привлечени като трети
лица-помагачи Е.Н.М.- дежурен лекар при израждането на ищеца Д.С.Л. и
“Застрахователно акционерно дружество”А.” АД С.
С искова молба вх.№ 4653/13.07.2012 г.
ответникът е предявил обратен иск срещу третото лице-помагач- Е. С. М. за
сумата 50 000 лв.
С разпореждане от 16.07.2012г. съдът е
конституирал Е.Н.М. и “ЗАД А.” АД С. като трети лица-помагачи на страната на
ответника МБАЛ”Р.А.” АД П.
В срока за отговор на исковата молба по
обратния иск, ответникът по него-Е.Н.М., е депозирал писмен отговор, в който е
изразил становище по отношение, както на главния, така и на обратния иск за недопустимост и неоснователност на същите по
подробно изложените в отговора мотиви. Поискал е и конституиране на трето
лице-помагач по обратния иск ДЗИ ”О. з.” ЕАД С., поради сключен застрахователен
договор, покриващ професионалната му
отговорност.
С разпореждане от 30.08.2012 г. в з.з. е
конституирано като трето-лице помагач ” ДЗИ ”О. з.” ЕАД С. на страната на
ответника по обратния иск- Е.Н.М., като същото не е изразило писмено становище
по него.
Постъпило е писмено становище по предявените
искове от третото лице-помагач-ЗАД ”А” АД С., в което същото оспорва исковете, както
по основание така и по размер.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл.235 ГПК вр.
чл.12 ГПК, прие за установено следното:
От фактическа страна:
Страните не
оспорват обстоятелствата, че на *** г. майката на ищеца- Р.Р.Л., около 6,00 ч.,
след получаване на родилни болки е била приета в акушеро-гинекологично
отделение при МБАЛ ”Р.А.” АД гр.П., както и че в 14,10 ч. е родила ищеца-
доносено дете от мъжки пол, от втора по ред бременност на майката, с тегло 3860
гр., ръст 53 см, изплакало след аспирация. Не се оспорва и обстоятелството, че
детето е имало хематом в областта на дясно рамо, отпуснатост на дясна ръка, без
активни движения в китката, с намален мускулен тонус, липсващи СНР за дясна
ръка, Асимитричен МОРО, без признаци на
МРД, с оформена картина на пареза на брахиалния плексус на ниво С5-С7. Страните
не оспорват и обстоятелството, че на ищеца е проведено лечение и рехабилитация.
Същите се установяват и от представените
и приети по делото писмени доказателства- Епикриза от *** на неонатологично
отделение при МБАЛ ”Р.А.” АД гр.П., Епикриза от Университетска детска болница
СБАЛ ЕАД, Клиника по неврология; Електромиография, издадена от МДЦ ”ИСУЛ”-Ц. Й.”
ЕАД-С..
Представена е и приета като доказателство
и История на новороденото към история на раждането № *** от МБАЛ ”Р.А.”АД гр.П.,
от която се установява, освен начина на протичане на раждането така и, че
същото е водено от ответника по обратния иск-д-р М.. Това обстоятелство не се
оспорва и от страните.
От страните не се оспорва и
обстоятелството, че по време на раждането ответникът по обратния иск- д-р М. е
бил в трудовоправни отношения с ответника по главния иск- МБАЛ ”Р.А.” гр.П., за
което са представени и приети и писмени доказателства- Допълнително
споразумение към трудов договор № ***, от което се установява, че от *** д-р М.” е бил назначен от длъжност ”***”
в ГО, на длъжност ”***” на АГО до провеждането на конкурс. В същото е посочено
за място на работа- МБАЛ ”Р.А.” гр.П., Гинекологично отделение.
По делото е допусната и приета комплексна
съдебно-медицинска експертиза, изготвена
от трима експерти: проф. д-р В.С.Б., д.м., специалист по неврология и детска
неврология, д-р Е.К.Д., специалист по акушерство и гинекология и д-р Л.Д.Б. - специалист
по Детски болести и по детска кардиология. Експертизата изцяло се кредитира от
решаващия съд, тъй като е компетентно дадена, относима към спора и не
противоречи на останалия доказателствен материал. При извършването и вещите
лица са извършили личен амбулаторен преглед на ищеца, както и са се запознали и
взели предвид представената по делото медицинска документация.
От заключението на приетата
комплексна съдебно-медицинска експертиза /КСМЕ/ и дадените в съдебно заседание
обяснения на вещите лица се установява, че при ищеца Д.С.Л. е налице диагноза
“Родовотравматичната увреда на plexus brachialis в дясно/тотална, С5-С6-С7,С8-Th1/, по изразена в долния първичен клон/ С8-Th1/, състояние след оперативна корекция
поради контрактура в дясна раменна става” В резултат на провежданото лечение е
настъпило известно подобрение на движенията на дясната ръка, с увеличение обема
на движения в раменната стана, като има нужда от продължаване на лечението. В
съдебно заседание в.л.д-р Б. е пояснила, че в момента е налице предимно
дистална увреда като ръката се вдига над 90 градуса, но не в пълен обем и се
касае за лека степен на увреда. Посочила е, че ищецът може да си сложи ръката
назад и на гърба, но движенията на пръстите са с намалена мускулна сила и
позиция, като увредата се състои в това, че се касае за увреждането на повече
коренчета, а не на изтръгването им.
В заключението си, както и в съдебно
заседание вещите лица установяват, че настъпилата травма не е резултат от
неправилни действия на водещия раждането. Посочено е, че в конкретното раждане
действията на длъжностните лица са правилни
и съобразени с добрата акушерска практика. Не са установени данни за
несъответствие между таза на майката и плода, теглото на плода не е било над
4000 г., за да е налице ”едър плод”/както е посочено в исковата молба/, не е
имало раменна дистоция, неправилно прилежание на плода, протрахирано раждане
или други индикации от страна на майката, налагащи спешно родоразрешение с
цезарово сечение. В заключението е посочено също, че при всяко вагинално
раждане съществува минимален риск от увреждане на брахиалния плексус/от 1% до 4%/, които се квалифицират като
“непредвидено обстоятелство”, а не е в резултат на неправилни действия на
водещия раждането. В КСМЕ е посочено също, че при раждане чрез извършено Цезарово
сечение 1% от децата също имат увреждане на plexus brachialis. Посочено е, че тъй като раждането чрез
Цезарово сечение е сериозна коремна операция, съпроводена с голяма кръвозагуба
и немалко усложнения, за да се пристъпи към нея трябва да има необходимите
медицински показания според алгоритмите на поведение на медицинските стандарти
за акушерство и гинекология, а именно- “едър плод”- когато теглото на плода е
над 4000 г., като в настоящия случай няма установени данни за несъответствие
между размерите на таза на майката и плода, още повече, че това е второ раждане
за майката, с едно вече родено по естествен път дете./последното се установява
и от показанията на свидетелката Й.П.-баба на ищеца, която установява също, че
първото дете е било с тегло 3600 гр./ Посочено е, че в съвременното акушерство
оценката за съвместимост таз - плод се прави при декларирана родова дейност и
ако няма диспропорция, раждането или протрахира или спира напълно. Ако няма
диспропорция, раждането върви нормално и приключва в нормалните срокове - за
първораждащи - 10-12 ч., за второраждащи – 4 - 6 часа. Посочено е, че раждането
на ищеца е продължило 5 ч.и 10 мин., поради което по всички критерии тази
продължителност е нормална и не се касае за протрахирано /продължително/ раждане.
По делото са разпитани и свидетелите Й.В.П.,
Н.П.С., М.М.Н..
Свидетелката Й.П., която е баба на ищеца
по майчина линия, също установява обстоятелството, че още при раждането
дежурният медицински екип е установил увреждането на ръчичката на детето. От
показанията на същата свидетелка се установява, че майката на ищеца е родила
първото си дете през 2006 година също по естествен път, като детето е тежало
3600 г. /по-малко със 140 гр.от ищеца/ и раждането е протекло нормално.
Разпитаната по делото свидетелка Н.С. също
установява обстоятелството, което страните не оспорват, а именно, че при
раждането чула, че е травмирана ръката на детето.
Свидетелката М. М.Н., която работи като
акушерка в родилна зала от 1976 година и не си спомня конкретния случай, но след
запознаване с листа за раждане в с.з. установява, че е участвала в екипа при
раждането и от това, което е записано в него прави извод, че при раждането не е
имало нищо, което е извън процеса на самото раждане. Свидетелката е
категорична, че винаги задължително се описва раждането, метода, по който се
извършва същото и ако е имало някакво усложнение при самото раждане, е щяло да
бъде отбелязано, както е щяло да бъде отбелязано, ако е било използвано помощ
при раждането, както се твърди в исковата молба. Тогава вместо “партус нормали”
е щяло да бъде отбелязано - “апликациу форцепс” или друг метод - “вакум”,
каквото в настоящия случай няма посочено.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Предявеният от ищецът основен иск е с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
от ЗЗД.
Фактическият състав на непозволеното
увреждане по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД съдържа: деяние на лице, на
което е възложена някаква работа - по трудов договор или друг вид правоотношение,
противоправност на деянието, вреда, причинена при или по повод изпълнението на
същата работа, вина и причинна връзка между поведението и противоправния
резултат.
Отговорността на ответника по предявен иск по
чл. 49 ЗЗД е безвиновна гаранционно обезпечителна отговорност и се обуславя от
качеството му на субект, който е възложил на прекия причинител на вредата
извършването на работата по повод или във връзка, с която са настъпили вредите.
По предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
искът по основание и размер. Доказването на иска по основание изисква доказване
от ищеца на противоправно поведение на физическо лице – изразяващо се в
действие или бездействие, осъществени в противоречие с изискванията на
специални правни норми или на общия принцип да не се вреди другиму, настъпили в
патримониума си вреди, причинно следствена връзка между поведението на
физическото лице и настъпилите в патримониума на ищеца вреди, както и че
описаните действия са извършени от причинителя- физическо лице, при изпълнение
на възложена му от ответника работа или по повод изпълнение на такава. В
настоящия случай безспорно установено по делото е обстоятелството, което и
страните не оспорват, че между ответника МБАЛ ”Р.А.”АД гр.П. към *** г., когато
е извършено израждането на ищеца от ответника по обратния иск- физическо лице,
са съществували трудови правоотношения, породени от индивидуален трудов
договор.
Твърденията в исковата молба, визиращи
конкретни действия, които физическото лице-д- М. не е извършил или действия,
които е трябвало да бъдат извършени са твърде общи, без да са визирани конкретните
действия, като е конкретизирано само обстоятелството, че вместо раждането да
бъде извършено чрез оперативна намеса - “Цезарево сечение”, с оглед големината
на плода, то е било извършено по нормален начин, в нарушение на медицинските
стандарти. Съгласно чл.79 от ЗЗ, медицинската помощ в Република България се
осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи
и технологии, а според предвидено в чл.80 от същия закон, качеството на
медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на
чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. В конкретния случай от страна на
ищеца не бе установено поведение на физическото лице, осъществено в изпълнение
на задълженията му по трудовия договор, което да се намира в противоречие с
изискванията за своевременност и достатъчност на медицинската помощ и относно
нейното качество, в частност в противоречие с предвиденото в утвърдения
медицински стандарт.
Вещите лица са категорични в заключението си, както и в обясненията в съдебно заседание, че настъпилата
травма на ищеца не е резултат от неправилни действия на водещия раждането.
Установяват, че в конкретното раждане действията на
длъжностните лица са правилни и съобразени с добрата акушерска практика. Не са
установили данни за несъответствие между таза на майката и плода, теглото на
плода не е било над 4000 г., за да е налице ”едър плод”/както е посочено в
исковата молба/, не е имало раменна дистоция, неправилно прилежание на плода,
протрахирано /продължително/ раждане или други индикации от страна на майката,
налагащи спешно родоразрешение с цезарово сечение. Вещите лица са посочили, че
раждането чрез Цезарово сечение е сериозна коремна операция, съпроводена с
голяма кръвозагуба и немалко усложнения и за да се пристъпи към нея, трябва да
има необходимите медицински показания според алгоритмите на поведение на
медицинските стандарти за акушерство и гинекология, а именно- “едър плод”-
когато теглото на плода е над 4000 г., като в настоящият случай няма установени
данни за несъответствие между размерите на таза на майката и плода, още повече,
че това е второ раждане за майката, с едно вече родено по естествен път дете.
Посочено е, че в съвременното акушерство оценката за съвместимост таз-плод се
прави при декларирана родова дейност и ако няма диспропорция, раждането върви
нормално и приключва в нормалните срокове- за първораждащи- 10-12 ч., за
второраждащи - 4-6 часа. Посочено е, че раждането на ищеца е продължило 5 ч. и
10 мин., поради което по всички критерии тази продължителност е нормална и не
се касае за протрахирано/продължително/раждане.
В
заключението е посочено също, че при всяко вагинално раждане съществува
минимален риск от увреждане на брахиалния плексус/от 1% до 4%/, които се
квалифицират като “непредвидено обстоятелство”, а не е в резултат на неправилни
действия на водещия раждането. В КСМЕ е посочено също, че при раждане чрез
извършено цезарово сечение 1% от децата също имат увреждане на plexus brachialis.
С оглед на изложеното по-горе недоказани са твърденията на ищеца, че е налице деликт,
изразен в неправилно проведено раждане, както и в неправилна преценка от страна
на лекаря за начина на извършване на раждането.
В обобщение настоящият съдебен състав намира, че не са
налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране на гаранционно -
обезпечителната отговорност на ответното дружество за вреди, причинени от
виновно и противоправно поведение на лекарския екип, който е извършил
израждането на ищеца на *** г. По делото безспорно се установи, че ответникът
се явява възложител на работата по смисъла на посочената законова норма, но не
се установи деликтно поведение от страна на
лекаря, поради което предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД
вр.чл.45 ЗЗД е неоснователен и недоказан
и следва да бъде отхвърлен.
=Отхвърлянето на основния иск обуславя отхвърляне и на
акцесорното искане за присъждане на законната лихва върху главницата, считано
от датата на увреждане до окончателното
изплащане на обезщетението.
=По отношение предявеният обратен иск, с
правно основание чл.54 ЗЗД, предявен от МБАЛ
”Р.А.” АД П. срещу Е.Н.М.:
Тъй като обратният иск е винаги евентуален – разглежда се само ако бъде постановено неблагоприятно
решение по делото за подпомаганата страна, което следва изрично от естеството
на претенцията. Разглеждането на този иск е при условие, че бъде уважен иска на
увредения срещу ответника МБАЛ”Р.А.” АД П. Тъй като в настоящия случай
предявеният основен иск е отхвърлен като неоснователен, то предявеният обратен
иск следва да бъде оставен без разглеждане.
С оглед изхода на делото, ищецът, чрез своята
майка и законна представителка Р.Р.Л., следва да заплати на ответника направените
по делото разноски в размер на 2500 лв. за адвокатско възнаграждение, своевременно
поискани, а “МБАЛ ”Р.А.” гр.П. следва да заплати на ответника по обратния иск -
Е.Н.М., направените по делото разноски в размер на 2900 лв. от които-2500
лв.адвокатски хонорар и 400 лв. - възнаграждение за в.л., за които има
представен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният иск от Д.С.Л.,***,
чрез неговата майка и законна представителка Р.Р.Л. ***, ЕГН ********** срещу Многопрофилна
болница за активно лечение „Р.А.” АД гр.П., със седалище и адрес на управление:
***, ЕИК ***, за сумата 50 000 лв., представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на претърпяно непозволено увреждане на ищеца при
неговото раждане в МБАЛ ”Р.А.” гр.П. на *** г., предизвикано от служители на
ответника, както и иска за присъждане на законна лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на исковата молба до пълното и изплащане.
ОСТАВЯ
без разглеждане предявеният от Многопрофилна
болница за активно лечение „Р.А.” АД гр.П., със седалище и адрес на управление:
***, ЕИК ***, обратен иск срещу Е.Н.М.
***.
ОСЪЖДА
Д.С.Л., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законна представителка Р.Р.Л. ***,
ЕГН ********** да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „Р.А.” АД
гр.П., със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК ***, направените по делото
разноски в размер на 2500 лв.
ОСЪЖДА
Многопрофилна болница за активно
лечение „Р.А.” АД гр.П., със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК ***, да
заплати на Е.Н.М. *** - ответник по обратен иск, направените по делото разноски
в размер на 2900 лв.
Решението е постановено при участието на
третите лица-помагачи: ДЗИ ”О. з.” ЕАД С., ЗАД ”А.” АД С., Е.Н.М..
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и третите
лица-помагачи.
СЪДИЯ: