Решение по дело №39/2020 на Районен съд - Ивайловград

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Ивайловград, 08.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ивайловградският районен съд, в закрито съдебно заседание на девети декември, две хиляди и двадесета година, в състав;

 

Председател: Таня Киркова

 

като разгледа докладваното от съдията гр. Д. № 39/2020г. по описа на съда и, за да се произнесе съобрази следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от "ХАСИЕНДА" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. Хасково, гр. Ивайловград 6570, ул. „Бор”, №2, представлявано от Любомир Венелинов Бояджиев, ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 501.58 лв., представляваща начислена сума по коригирана сметка за електроенергия за периода от 18.02.2017 г. до 18.05.2017 г., за обект на потребление, находящ се в гр. Ивайловград, ул.Бор”, №1, с клиентски номер № ********** и ИТН 1648216.

Ищецът обяснява, че притежава обект: хотел-ресторант в гр. Ивайловград, ул. "Бор", №2. Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД имал за предмет на дейност обществено снабдяване с електрическа енергия на потребителите и предоставяне на други услуги, свързани с електрическа енергия, т.е. търговия с ел. енергия. Ответникът се явявал краен снабдител, който продавал на потребителите при публично известни условия ел. енергия. Той притежавал  лиценз за дейността "обществено снабдяване с електрическа енергия" за обособена територия за срок от 35 години с № Л-141-11/13.08.2004г., издаден от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Като такъв, той извършвал  продажба на електрическа енергия на потребителите, присъединени към разпределителната мрежа на територията на лиценза, като ищцовото дружество също се явявало потребител в договорни отношения с него по отношение доставка на ел. енергия до горепосочения имот. Отношенията с ответника били уредени от съответните нормативни актове и от Общите му условия /ОУ/.

Измерването на потребената ел. енергия ставало чрез електромер, притежаван от ответника и монтиран от него на границата на имота в метален шкаф, до който достъп имал ответникът чрез служителите си. Съгласно чл.17 ал.1 и ал.2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия на "ЕВН България Електроснабдяване" АД, ответното дружество фактурирало  ежемесечно на клиента, при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издавало обща фактура за услугите - снабдяване, пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени.

С писмо изх. № 8661855-1/ 26.03.2020 год. ответникът го уведомил, че дължи сума в размер на 501.58лв. / петстотин и един лева и петдесет и осем стотинки/ за периода 18.02.2017 год. до 18.05.2017 г., които поради едностранно констатирана неизправност в електромера му били  начислени по неясен и неопределен начин. Допълнително  му били начислени кВтч, които не бил  потребил. Не ставал ясен начинът на установяване на допълнително потребената електроенергия и как е определен периодът, за който е начислена. Извършената едностранна корекция на сметки почивала  на предположение за ползване на ел. енергия.

Видно от полученото писмо процесният електромер с измервателна точка 1648216 на ул. „Бор”, №2 в гр. Ивайловград и електромер № 62687089 бил с манипулирана тарифна таблица. От приложените дебитни и кредитни  известия било  видно, че е направена корекция за ел. енергия на стари Фактури с вече заплатена ел. енергия. По неясен начин било  направено преизчисление на дължима ел. енергия за стар период без да е уведомен за това.

Количеството отчетена ел. енергия не било надлежно удостоверено по начините и реда, посочени в нормативните актове и ОУ на ответника.

Правният интерес от водене на настоящия отрицателен установителен иск бил  продиктуван от нормата на чл.31, ал.1 ОУ  ЕВН ЕС и чл.59, ал.1 ОУ ЕВН ЕР, а именно съществуващата възможност за електроснабдителното, респ. електроразпределителното предприятие да преустанови снабдяването с ел.енергия в случай, че клиентът забави плащане на дължимите суми.

Предвид изложеното молят, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника "ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, че ищецът не дължи сумата от 501.58 лв., представляваща допълнителна сума по дебитно известие №********** от 26.03.2020г. към фактура № **********/23.03.2017г., кредитно известие №********** от 26.03.2020г. към фактура № **********/23.03.2017г.,      дебитно известие №********** от 26.03.2010г. към фактура №**********/21.04.2017г., кредитно известие №********** от 26.03.2020г. към фактура № *********/21.04.2017г., дебитно известие №********** от 26.03.2020г. към фактура № **********/23.05.2017г., кредитно известие №********** от 26.03.2020г. към фактура № № **********/23.05.2017г., дебитно известие №********** от 26.03.2020г. към фактура №**********/23.06.2017г., кредитно известие №********** от 26.03.2020г. към фактура №**********/23.06.2017г. за периода 18.02.2017 год. до 18.05.2017 година, представляваща цена на допълнителна ел. енергия, отчетена чрез електромер с №62687089, както и да му бъдат заплатени направените по делото разноски пред настоящата съдебна инстанция.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК  е постъпил отговор на исковата молба.

Считат предявения иск за допустим, но неоснователен, в тази връзка заявяват, че го оспорват изцяло, както по основание, така и по размер.

Оспорват изцяло твърденията на ищеца, обективирани в исковата молба. Уточняват, че сумата от 501.58лв. е дължим остатък от фактурата на ищеца за месеците февруари, март, април и май 2017 година. Тази сума била дъл­жима за редовно използваната електрическа енергия и мрежови услуги в обекта на клиента, която бива измерва­на от средство за търговско измерване и ежемесечно и редовно отчитана.

ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-13 от 10.05.2008 г. на ДКЕВР и ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-14 от 10.05.2008г. представлявали договори при общи условия, на базата на които се уреждали отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на разпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с продажбата и доставката на електрическа енергия.

Излагат следните факти :

1.    На 18.05.2017г. служители на „Електроразпределение ЮГ" ЕАД  посетили процесния обект на ищеца, находящ се в гр. Ивайловград, ул. „Бор", № 1, в която се намирал имотът на клиента и извършили про­верка на електромер № 62687089, монтиран да измерва доставяната електрическа енергия в имота му. Служите­лите на ЕВН ЕР подменили собствения на дружеството електромер с друг, тъй като била налице необходимост предходният електромер да бъде предаден за метрологична експертиза.

2.    Предвид това електромерът  бил демонтиран в присъствието на представителя на ищцовото дружество - Любомир Бояджиев, поставен  в безшевен чувал и запечатан с пломба със знака на ЕВН ЕР и уникален номер - ЕVN № 449060. Демонтираният електромер бил предаден на Български институт по метрология, ГД „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - гр. Бургас за извършване на метрологична експерти­за по реда на глава пета от Закона за измерванията.

3.    Резултатите от тази проверка били обективирани в Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 66/13.02.2020 г. на БИМ, в чиято т. 5 било констатирано, че е „манипулирана тарифната таблица по часови зони; по време на работния ден по часовника на електромера от 15:30 ч. до 23:10 ч. отчита на първа тарифа (1.8.1)”.

В резултат на така описаното състояние на електромера било установено, че същият е отчитал точно общото количество потребена енергия, но не я е разпределял вярно по тарифи-дневна и нощна. Нещо повече, като е отчитана на нощна тарифа, потребяваната енергия е заплащана на по-ниска от законоустановената цена.

Предвид посоченото и на основание обстоятелството, че в паметта на електромера били запаметени реал­ните количества електрическа енергия, използвана от клиента били издадени дебитни и кредитни известия към фак­турите за потребена енергия за месеците февруари, март, април и май 2017 г. на обща стойност от 501,58 лв. с ДДС.

По основание:

„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни ОУ. Действащите общи условия през процесния период били ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 13/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. По силата на чл. 7, т. 1 от ОУ на ЕВН ЕС, дружеството поело задължение да снабдява с електрическа енергия следния обект на ответника: обект с ИТН 1648216, находящ се в гр. Ивайловград, ул. „Бор", № 1 с открит клиентски номер и дружеството било  титуляр на клиентската си партида.

Ищецът, от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ на ЕВН ЕС, имал задължение към ЕВН ЕС да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, опреде­лени в същите /чл. 18, ал. 1 и ал. 2/.

Съгласно чл. 42 от ОУ на ЕР ЮГ Клиентът заплащал изчислената сума за пренос по електроразпределител­ната мрежа и мрежови услуги, предоставени от ЕР ЮГ на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД. В чл. 43, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕР било посочено изрично, че клиентът заплаща на „ЕВН България Електроснабдяване" АД стойността на услугата пренос през електроразпределителната мрежа, извършена от ЕВН ЕР в определените срокове в ОУ на „ЕВН България Електроснабдяване" АД, като тази разпоредба била основана на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ПТЕЕ.

Съгласно чл.27, ал.З от ПИКЕЕ, собствениците на измервателните системи отчитали на място или от разсто­яние данните от статичните електромери най-малко веднъж в месеца. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезще­тение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

С оглед на гореизложеното, тъй като ответникът законосъобразно бил  начислил процесната сума за реално потребена от ответника и измерена електрическа енергия, считат иска за неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен, като в полза на ЕВН ЕС бъдат присъдени сторените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

От страните по делото са постъпили молби, с които вземат отношение по същество на спора.

Процесуалният представител на ищеца заявява от името на доверителя си, че поддържа изцяло подадената искова молба.

По делото не се установявал начинът на определяне на допълнително начислената електроенергия и периодът, за който е начислена. Видно било, че извършената едностранна корекция на сметки почивала на предположение за ползване на ел. енергия. По отношение на поставения електромер /СТИ/ отчитащ електроенергията на процесния обект, считат, че отговорност носи ответникът,  а не и от потребителите на електроенергия.

В настоящия случай, дори да се приемело за категорично доказано, че електромерът е манипулиран, т.е.  върху него е въздействано неправомерно, в какъвто смисъл били изводите на вещото лице, по делото не се твърдяло, а и не се установявало, че  именно ищецът е извършил манипулацията. Не се доказало виновно поведение от страна на ищеца.

Независимо, че с измененията на Закона за енергетиката, на които се позовавал ответникът, се предвиждала възможност да бъдат извършени корекции на сметки на потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия (чл. 98а ал.2. т.6 вр. чл. 83. ал.1. т.6 от ЗЕ/, при спазване на приетите от ДКЕВР на 14.10.2013г. ПИКЕЕ (чл. 83, ал.2 от ЗЕ/, тази законова възможност за корекция на сметка за ел.енергия за изминал период обаче не означавала автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел.енергия, а само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента-потребител, регламентирани в чл.48, ал. 1, чл. 47 и чл. 45 ПИКЕЕ, вкл. след установяване по несъмнен начин, че грешката в отчитането на ел. енергията, неправилно/неточното й измерване или неизмерване, се дължат на виновното поведение на клиента съгласно чл.82 от ЗЗД, уреждащ отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни задължения.

 Предвид изложеното считат предявения отрицателен установителен  иск за основателен и доказан и молят съдът да го уважи.

Ответникът в  постъпила писмена молба заявява, че поддържа напълно изложеното в отговора на исковата молба. На основание чл.78, ал.5 от ГПК правят възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар. В тази връзка молят съдът  да намали претендираното адвокатско възнаграждение до мини­малния размер, определен в Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възна­граждения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, възраженията и доводите на страните, съобрази приложимите норми, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск, при което ответникът носи доказателствената тежест за главно и пълно установяване  дължимостта на допълнително начислената сума за ел. енергия за минал период.

Страните не спорят, а и съдът приема за доказани въз основа на приетите доказателства и закона следните  обстоятелства: между страните съществуват договорни отношения, като ищецът е потребител на услугите на ответното дружество по доставка на ел.енергия за собствения му обект – Хотел – ресторант, находящ се в гр. Ивайловград, ул. “Бор”, №1;  за периода на едностранна корекция, ищецът е заплатил всички начислени от ответника суми за изразходвана ел. енергия, освен процесната;  извършена е проверка на СТИ №62687089, за което е съставен констативен протокол от 18.05.2017г.;  електромерът е предаден за проверка в БИМ, за което е съставен протокол от №66/13.02.2020г.; във връзка с едностранната корекция са издадени  дебитни и кредитни известия за процесния период, като дължимата обща сума от 501.58лв. е  посочена в Писмо от ответника до ищеца - Изх.№86611855 -1/26.03.2020г., представляваща стойност на преизчислената дължима ел. енергия за периода от 18.02.17г. до 17.06.2017г., видно от приложените  по делото дебитни и кредитни известия.

     Относно правомощията си за корекция на сметката на ищеца  ответникът се позовава на разпоредби от ОУ на ЕВН ЕС и на ЕВН ЕР, нямащи пряко отношение към казуса, доколкото не изяснявят  начина на преизчисляване  на претендираната от ответника сума.

Към момента на проверката на процесното СТИ са приложими разпоредбите на  чл. 98а, ал. 2, т. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ/ ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) .

Разпоредбата на член 98а ал.2 т.6, б.”б” от ЗЕ изисква ОУ да съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6  в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.

Нормата на член 83. (1) т.6  (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)  разпорежда изготвяне на ПИКЕЕ, уреждащи устройството и експлоатацията на електроенергийната система, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване..

С редакцията на т. 6 с изм. - ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 08.05.2018 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2019 г., в сила от 21.05.2019 г. е добавено: ”… ПИКЕЕ, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни”.

ВКС в своята практика след посочените изменениея на ЗЕ от 2012г.  приема, че същите дават основание електроснабдителните дружества да извършват корекция на  сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако са изпълнили задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и по т.83, ал.1, т.6 ЗЕ.

В конкретния случай корекцията е извършена за периода 18.02.2017г. – 17.06.2017г., видно от приложените по делото дебитни и кредитни известия, а проверката на СТИ е извършена на 18.05.2017г.

 Към този момент, както стана ясно по-горе, действаща нормативна уредба на процесните правоотношения е тази на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (редакция бр. 54/2012 г. на ДВ, в сила от 17.07.2012 г. ), съгласно която са приети ПИКЕЕ с Протокол № 147/14.10.2013г. от ДКЕВР. Същите  са изцяло отменени последователно с две решения на ВАС, а именно Решение № 1500 от 6 февруари 2017г. по административно дело № 2385 от 2016г., в сила от деня на обнародването му в ДВ бр. 15/14.02.2017г. и Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017г., потвърдено от петчленен състав на ВАС с Решение № 13691 от 08.11.2018 г. по адм. д. № 4785/2018г. Съгласно чл. 195 от АПК отмяната на подзаконов нормативен акт има действие от влизане в сила на съдебното решение по отмяната, т.е. от деня на обнародването на съдебното решение (чл. 194 АПК).

Действащи към момента на проверката на процесното СТИ са чл.48, 49.50 и 51 от ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР с Протокол №147 от 14.10.2013г.

В чл. 49 ал.1  от ПИККЕ от 2013г. се приема, че  при повреда или неточна работа на тарифния превключвател, поради която използваната ел. енергия се измерва, но не се регистрира  точно по съответните тарифи, избрани от клиента, отчетената ел. енергия се разпределя на база на аналогичен предходен период.

Ал.2  регламентира  периодът на извършване на корекцията, като той е  от датата на установяване на повредата или неточната работа на тарифния превключвател до датата на отчетен период с коректно измерване, но не повече от 90 дни.

В чл.53  ал.1 от ПИКЕЕ  /ДВ №35 от 30.04.2019г./ е посочено, че  при повреда или неточна работа на тарифния превключвател, поради която използваната ел. енергия се измерва, но не се регистрира  точно по съответните тарифи, избрани от клиента, отчетената ел. енергия се разпределя на база на товаровия профил за СТИ, разполагащи с такъв, или на база на аналогичен  предходен период, като в случаите по ал.1 операторът на съответната мрежа изчислява количествата ел. енергия по съответната тарифа, като периодът за който се извършва преизчисляването, е по-краткият период от периода от датата на установяване на техническата неизправност до датата на отчетен период с коректно измерване и периода от датата на установяване на техническата  неизправност до датата на последната извършена проверка, но не повече от три месеца /ал.2/.

Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че е допустима едностранната корекция на сметка на клиента от оператора на ел. енергия след 16.11.2013г. при стриктно изпълнение на следните изисквания:

Предвиждане в ОУ на договорите на прецизно и подробно формулиран ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка /чл.98а ал.2,т.6 ЗЕ/;

Наличие на ПИКЕЕ, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия / чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ/;

Стриктно спазване на ПИКЕЕ от оператора на ел. енергия ;

Съдът намира, че ответникът не е изпълнил коректно  вмененото  му задължение по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ да предвиди в ОУ на договорите, тях ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция на сметката на клиент при доказано неточно  отчитане на потребената ел. енергия.

 Посоченото правило на чл. 28, ал. 2 ОУ на ЕВН ЕС, според което продавачът изготвя справка  за дължимите суми и в 7 дневен срок уведомява клиента,  се отнася до уведомяване на последния за вече извършената корекция, като не предвижда начина и реда за това, нито гарантира правото на потребителя на участие в корекционната процедура, а само го уведомява постфактум за дължимите суми. ЗЕ  изисква регламентиране на подробна и  прецизна  процедура, която да обезпечи неговите права в корекционния процес.

В конкретния случай ищецът е уведомен за корекцията първо: след извършването й и второ: след повече от две години и половина след  проверката на СТИ на 18.05.17г. с Писмо изх. № 8661855-1/ 26.03.2020 год.,  без по делото да е видно кога е получено то от ищеца.

Съгласно чл.56 ал.1 ПИКЕЕ в случаите на преизчисляване  на количествата ел. енергия по реда на раздел ІХ операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя й фактура и справка за преизчислените количества ел. енергия.

На ищеца, в качеството му на абонат, на когото се  коригира сметката за използвана ел. енергия за минал период,  е предоставено Писмо  за  дължимата сума,  кредитни и дебитни известия за периода от 18.02.17г. до 17.06.17г., които документи съдът счита, че нямат  характер  на фактура и справка.

Съгласно чл.49 ал.5 от ПИКЕЕ /2019г./ е следвало демонтираното  СТИ  да  се изпрати на  компетентния орган за метрологичен контрол в срок от 14 дни от датата на проверката. Той не е спазен, видно от приложения по делото Протокол № 66/13.02.20г., където е посочено, че то е предоставено на БИМ – отдел – Бургас  едва на  30.01.2020г.

Същевременно не е спазена и уредената в ПИКЕЕ процедура за извършване на корекция на сметката на ищеца при неправилно отчитане на тарифния превключвател:

 Ответното дружество не обоснова продължителността на  периода за начисляване на допълнителната ел. енергия. Корекцията е извършена за периода 18.02.2017г. – 17.06.2017г. Този 120 дневен период не попада в рамките на посочения в чл.49 ал.2 от ПИКЕЕ от 2013г., нито в  този, посочен в  чл.53 ал.2 от ПИКЕЕ от 2019г.  тримесечен период.

 Ответното дружество не доказва правилността на определяне на начина, по който отчетената ел. енергия се разпределя по избраните от клиента тарифи – Дали на база на аналогичен предходен период или на база на товаровия профил за СТИ, ако то  разполага с такъв.

Настоящият съдебен състав споделя становището, че само законодателят има правомощия да регламентира със закон безвиновна отговорност. Обективната отговорност, на която се позовава ответникът, по принцип е изключение, доколкото ангажира отговорността на едно лице, без да се държи сметка за субективното му отношение, поради което нейното залагане в правна норма е правомощие единствено на законодателя. Такава клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на потребителя на ел. енергия, не се съдържа в ЗЕ, поради което следва да се прилага разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в тази норма.

При посочените нарушения в изискванията за задължителното съдържание на общите условия на ответника, както и нарушенията на ПИКЕЕ за изпращането на електромера за метрологична проверка в определен срок и предоставяне на ищеца на  фактура и справка за преизчислените количества ел. енергия, неясното преизчисляване  на ел. енергия, съдът приема, че ответникът не установи при пълно и  главно доказване правото  си да коригира едностранно сметката на ищеца за процесната сума и период, поради което същата следва да се признае за   недължима и искът да се уважи като основателен.

При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни  разноски в размер на 50 лв. - държавна такса и 300 лв. - адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар съдът намира за неоснователно, доколкото той е заплатен в определения от Наредба №1 от 9.7.2004г. МРАВ  минимален размер.

Така мотивиран, съдът:

 

                                      Р   Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищецът  "Хасиенда" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. Хасково, гр. Ивайловград 6570, ул. „Бор”,  №2, не дължи на ответника "ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 501.58 лв.,  допълнително начислена по дебитно известие №********** от 26.03.2020г. към фактура №**********/23.03.2017г., кредитно известие №*********1 от 26.03.2020г. към фактура № **********/23.03.2017г.,            дебитно известие№********** от 26.03.2010г. към фактура №**********/21.04.2017г., кредитно известие №********** от 26.03.2020г. към фактура №*********/21.04.2017г., дебитно известие №********** от 26.03.2020г. към фактура № **********/23.05.2017г., кредитно известие №********** от 26.03.2020г. към фактура №**********/23.05.2017г., дебитно известие №********** от 26.03.2020г. към фактура №**********/23.06.2017г., кредитно известие №********** от 26.03.2020г. към фактура №**********/23.06.2017г. за периода 18.02.2017 год. до 18.06.2017 година, представлявяща цена на допълнителна ел. енергия, отчетена  чрез електромер с № 62687089 по коригирана сметка за електроенергия за обект на потребление, находящ се в гр. Ивайловград, ул.”Бор”, №1, с клиентски номер  № ********** и ИТН 1648216.

ОСЪЖДА "ЕВН България Електроснабдяване"  ЕАД, ЕИК ********* да заплати на "ХАСИЕНДА" ООД, ЕИК *********, разноските по делото, както следва  50 лв. - държавна такса и 300 лв. - адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 Районен съдия: