Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести февруари
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.
с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 4660
по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 277702/18.11.2019 г., постановено по гр.
д. № 81504/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 85
състав, е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че Е.В.В. дължи на „П.К.Б.“
ЕООД сумата от 5 679, 74 лв. – главница и възнаградителна лихва по договор за
потребителски кредит № ********** от 15.06.2017 г., ведно със законната лихва
върху сумата от 2 956, 54 лв., считано от 01.06.2018 г. до изплащане на
вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на
22.06.2018 г. по гр. д. № 35800/2018 г. по описа на СРС, ГО, 85 състав, като
искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер. Ответникът е осъден
да заплати на ищеца сумата от 149, 72 лв. – разноски в заповедното
производство, както и 667, 09 лв. – разноски в исковото производство.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която
е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответника Е.В.В., чрез
адв. Р. К., назначена по реда на чл.47, ал.6 ГПК да го представлява по делото.
Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и
неправилно. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че уведомлението,
изпратено до ответника, за прекратяване на договора и обявяването на кредита за
предсрочно изискуем, е достигнало до него, макар да няма данни за получаването
му. Счита, че по делото липсват данни за получаването на уведомлението от
ответника. Позовава се на ТР № 4/2013 г., с което са дадени разяснения относно
договорите за потребителски кредит, които съдържат уговорка за автоматична
предсрочна изискуемост. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като
отхвърли изцяло предявеният иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца „П.К.Б.“ ЕООД, с който я оспорва. Излага съображения,
че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Решаващият съд е
съобразил събраните по делото доказателства, твърденията и възраженията на
страните. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира
сторените във въззивното производство разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни
установителни искове съответно с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.415,
ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че спрямо ответника е
постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата
от общо 8 008, 08 лв., представляваща неизплатено парично задължение хо договор
за потребителски кредит № **********. На 15.06.2017 г. между страните е сключен
посоченият договор за потребителски кредит за сумата от 3 000 лв. от която 820,
52 лв. – за рефинансиране, със срок на кредита от 36 месеца. Месечната
погасителна вноска възлиза на 146, 39 лв., при ГПР от 49, 90 % и годишен лихвен
процент от 41, 17 %. Датата на погасяване е 15-то число на месеца. Общият
размер на сумата по кредита е 5 270, 04 лв. По избран и закупен пакет от
допълнителни услуги ответникът дължи сумата от 2 976, 84 лв. – по 82, 69 лв.
месечно. Общият размер на задължението възлиза на 8 246, 88 лв. при месечна
вноска от общо 229, 08 лв. Твърди, че е изпълнил точно поетите договорни
задължения към ответника, като му е превел по посочена от него банкова сметка ***,
48 лв. Ответникът от своя страна е платил една пълна и една частична вноска от
уговорения погасителен план. На основание чл.12.3 от общите условия към
договора да потребителски креди, в случай че клиентът/солидарният длъжник
просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва
автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост. Така сключеният между страните договор за потребителски кредит е
прекратен автоматично на 05.12.2017 г.
До ответника е изпратено уведомление на 08.12.2018 г. моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че му
дължи сумата от 8 008, 08 лв., дължима по договор за потребителски кредит №
**********, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Претендира сторените по
делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Счита, че по делото не са
ангажирани достатъчно доказателства, че ответникът е бил уведомен за обявената
предсрочна изискуемост на кредита преди завеждане на заповедното производство.
С оглед на това поддържа, че вземането не е изискуемо в предявения размер и не
е възникнало на предявеното от ищеца основание, съгласно разясненията, дадени с
ТР № 4/2014 г. на ВКС, ОСГТК. Предсрочната изискуемост има действие от момента
на уведомяване на длъжника за волеизявлението на кредитора. Когато
изискуемостта е поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на
това обстоятелство трябва да е удостоверено с официален или изходящ от длъжника
документ, съгласно чл.418, ал.3 ГПК. Постигнатата в договора уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски кредитът става предсрочно изискуем и
кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката
изрично не е заявила писмено, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което волеизявление да е достигнало до кредитополучателя. Счита, че
множество от клаузите по сключения между страните договор за потребителски
кредит са неравноправни. Липсата на възможност за едностранен отказ от страна
на кредитополучателя от облигационната връзка в случай, че поради увеличаване
цената на услугата от страна на банката същата е значително завишена по време
на действието на договора в сравнение с тази, уговорена при сключването му,
също прави клаузите на договора за промяна на лихвения процент неравноправни. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявеният иск.
На
10.04.2018 г. „П.К.Б.“ ЕООД е депозирал пред РС – гр. Балчик заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Е.В.В. за сумата от 8
055, 23 лв., от която: 8 008, 08 лв. – главница, 30 лв. – Такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, начислени за периода 16.09.2017 г. –
05.12.2017 г. – датата на прекратяване на договора и лихва за забава в размер
на 17, 15 лв. за периода 16.09.2017 г. – до 05.12.2017 г., дължими по договор
за потребителски кредит № **********, сключен на 16.06.2017 г.
С
определение от 12.04.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 254/2018 г. по описа
на РС – Балчик производството по делото е прекратено и е изпратено на местно
компетентния съд – СРС.
С
разпореждане от 2.06.2018 г. съдът е постановил исканата заповед, като е
присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер
на 211, 10 лв., от които 161, 10 лв. - държавна такса, както и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление.
В
срока по чл.415, ал.4 ГПК, с изключение на вземанията на мораторна лихва и
такси за извънсъдебно събиране на вземането.
На
15.04.2017 г. между страните в производството е сключен договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № **********, по силата на който
ищецът сее задължил да предостави на ответника потребителски кредит в размер на
3 00 лв., от който 820, 52 лв. – за рефинансиране на кредит към ищеца. Срокът
за връщане на кредита е 36 месеца, при месечна вноска от 146, 39 лв. страните
са уговорили ГПР от 49, 80 %, и годишен лихвен процент от 41, 17 %. Посочено,
че възнаграждението за избран и закупен пакет от допълнителни услуги е 2 976,
84 лв. с месечна вноска от 82, 69 лв. Така общият размер на месечната вноска
възлиза на 229, 08 лв., платима на 15-то число на месеца. Към договора е
приложен погасителен план.
В
чл.12.3 от общите условия на ищеца към договор за потребителски кредит е
предвидено, че клиентът/солидарния длъжник просрочи една месечна вноска с
повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора за
потребителски кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост без да е
необходимо кредитора да изпаща на насрещната страна уведомление, покана,
известие или други. В този случай страните могат допълнително да договорят и
различен начин за уреждане на отношенията си по договора за потребителски
кредит.
На
16.06.2017 г. ищецът е превел по банков път на ответника сумата от 2 179, 48
лв., на основание сключения между страните договор за потребителски кредит №
**********.
Ищецът
е представил по делото извлечение от сметка, съгласно която ищецът е платил на
15.08.2017 г. сумата от 229, 08 лв., от която: 43, 46 лв. – главница и 102, 93
лв. – лихва. На 15.09.2017 г. е платена сумата от 9, 72 лв.
Ищецът
е изпратил до ответника уведомително писмо от 08.12.2017 г. за прекратяване на
сключения между страните договор за потребителски кредит. Непогасената част от
задължението възлиза на 8 008, 08 лв., сумата от 17, 16 лв. – лихва за забава и
530 лв. – такси по тарифа. Писмото е изпратено на посочения в договора настоящ
адрес на ответника.
Представеното
по делото споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги не
следва да се обсъжда, доколкото това вземане на кредитора е извън спорния
предмет във въззивното производство.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка
въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно, като същото е
процесуално допустимо.
Страните в производството са сключили
договор за потребителски кредит № **********/15.06.2017 г., по силата на който
ищецът е предоставил на ответника сумата от 3 000 лв., от която 820, 52
лв. – за рефинансиране на друг кредит към ищеца, срещу насрещното задължение на
ответника да върне предоставения кредит за срок от 36 месеца. За валидността и
действието на сключения между страните договор за потребителски кредит
приложение намират специалните правила, регламентирани в ЗПК, в ЗЗП, както и
общите правила на ЗЗД.
Жалбоподателят излага съображения, че
към момента на завеждане на делото кредитът не е обявен за предсрочно изискуем
от ищеца, съгласно тълкувателната практика на ВКС.
Съгласно задължителните разяснения,
дадени с ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.18, в хипотезата
на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за
банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането
на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да
събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. Тези разяснения намират приложение при договорите за
банков кредит. Същевременно сключеният между страните договор не е за банков
кредит, доколкото ищецът не е банка, а страните са обвързани от договор за
потребителски кредит. Ето защо дадените разяснения с цитираното тълкувателно
решение не намират приложение за спорното право. Независимо от изложеното
следва да се посочи, че дори да се приеме, че предсрочната изискуемост на задължението
не е надлежно обявена от кредитора, това не се отразява на размера на задължението
на ответника, тъй като към момента на провеждане на устните състезания
уговореният между страните срок за погасяването му е изтекъл. (ТР № 8 от
02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК на ВКС, т.1).
Във връзка с процесуалното задължение на
въззивния съд да приложи императивна материално-правна норма, дори ако нейното
нарушение не е въведено като основание за обжалване, съгласно задължителните
разяснения, дадени с ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на
ВКС, т.1, следва да се отбележи, че чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК е регламентирано, че
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите не
може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България. В случая се установи, че уговореният между
страните ГПР възлиза на 49, 90 %. С оглед на това е спазено императивното
изискване на чл.19, ал.4 ЗПК относно неговия размер.
Във въззивната жалба не са изложени
оплаквания относно установения от СРС размер на задължението на ответника за
главница и възнаградителна лихва, поради което и на основание чл.269 ГПК този
въпрос е извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъжда по
същество
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и
на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по жалбата следва да се присъди
сумата от 300 лв. – заплатено възнаграждение за процесуалния представител на
жалбоподателя, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, за осъществяване на
процесуално представителство в настоящата съдебна инстанция.
Тъй като ответникът по
жалбата е защитаван в настоящото производство от юрисконсулт и на основание
чл.78 ал.8 вр. ал.3 ГПК, на същия следва да се присъди сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 277702 от 18.11.2019 г., постановено по гр.
д. № 81504/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 85 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Е.В.В., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, ж. к. „*********–
адв. Р.К.К., да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес ***, сумата от
300 (триста) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК,
представляваща сторени във въззивното производство разноски, както и да заплати
сумата от 100 (сто) лв., на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство
във въззивното производство.
Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният
иск, е влязло в сила, като необжалвано.
Решението не подлежи на обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.