№ 9
гр. Стара Загора, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Емилия Енчева
при участието на секретаря Ивелина Б. Костова
като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело №
20225530102407 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД твърдят в исковата си молба, че със
заявление по чл. 417 от ГПК, PC Стара Загора е издал заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист срещу М. Д. по ч.гр.д. № 5435/2021, срещу която било
постъпило възражение в установения срок, поради което е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
Сочат, че М. Г. Д. е ползвала банков кредит, съгласно сключен Договор за кредитна
карта на физическо лице № CCIR- 451-00381-2016 от 29.09.2016 г. Съгласно чл.6.1 от
Договора Банката може да продължи срока на ползване и погасяване на кредита с 24 месеца,
което било сторено от тяхна страна. На 17.11.2020 г. кредитополучателят преустановил
плащане на дължимите по Договора вноски за главница и лихва, като е изпаднал в забава.
Допуснато е просрочие на дължимите по кредита вноски, в периода от 17.11.2020 г. до
15.02.2021 г., поради което на основание чл.10 от Договора, Банката обявила кредита за
изцяло и предсрочно изискуем, считано от 20.02.2021 г. Предсрочната изискуемост и
размера на задължението били съобщени на длъжника с връчена й Покана. С Поканата бил
даден срок и възможност за доброволно изпълнение на задължението към Банката, в който
сумата не била погасена. Подадено било заявление по чл. 417 ГПК, като PC Стара Загора
издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Срещу заповедта било подадено възражение от страна на длъжника, което
обуславяло правния интерес на банката от предявяване на настоящия установителен иск.
Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че „УниКредит
1
Булбанк" АД има срещу ответника валидно и изискуемо вземане в размер на:
а) размер и валута: 443.29 лева, дължима главница по договора за периода от
17.11.2020 г. до 28.11.2021 г.;
б) наказателна лихва в размер на 20.83 лева ,дължима за периода от 20.02.2021 г. до
28.11.2021 г.;
в) законна лихва: от датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК до изплащане на
вземането;
Във връзка с т. 12 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС молят съда да се произнесе с
осъдителен диспозитив относно разноските в заповедното производство.
Молят съда да им присъди направените разходи за съдебни разноски в настоящото
производство за държавна такса и договорен адвокатски хонорар.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника
М. Г. M..
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, взе
предвид становищата и доводите на страните и на основание чл. 235 от ГПК, приема за
установена следната правна и фактическа обстановка:
Предявен е иск по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, който представлява специален
положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора
съществува, т. е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск
кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът –
възраженията си срещу вземането. Претендира се установяване на дължими суми по
Договор за кредитна карта за физически лица № CCIR-451-00381-2016 г. от 29.09.2016 г.
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 5435/2021 г. по описа на
РС-Стара Загора е налице издадена заповед за изпълнение № 2077 от 1.12.2021 г. по чл. 417
от ГПК, с която М. Г. Д. /M./ е осъдена да заплати на ищеца по настоящото дело, сумата от
443.29 лв., представляваща главница по договор за кредитна карта на физическо лице, 20.83
лв. – наказателна лихва за периода 20.02.2021 – 28.11.2021 г., 72 лв. разноски за изготвяне
на покана за доброволно изпълнение и разноски по заповедното производство в размер
общо на 85 лв. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от длъжницата М.
Г. Д. /M./ и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК е подадена настоящата искова молба.
Ищецът претендира вземане по договор за кредитна карта, по силата на който
"Уникредит Булбанк"АД, гр. София е предоставило на М. Г. M. кредитен лимит в размер на
500, 00 лв. Срокът погасяване по кредитния лимит е 30.09.2018 г. От представените по
делото писмени доказателства е видно, че между ответницата М. M. и "Уникредит Булбанк“
АД, гр. София са възникнали договорни правоотношения – по договор за кредитна карта.
От представения Договор за кредитна карта за физически лица № CCIR-451-00381-
2016 г. от 29.09.2016 г., подписан от страните, се установяват възникналите облигационни
правоотношения помежду им. Видно от покана за доброволно изпълнение и уведомление по
чл. 60, ал.2 от ЗКИ, поради неизпълнение на задълженията на ответницата за връщане на
2
падежа на усвоените чрез картата суми и следващите се върху тях лихви, ищецът е обявил
предоставеният кредит за предсрочно изискуем в пълен размер на 20.02.2021 г., като към
5.03.2021 г. формираният към банката дълг възлиза на 495.40 лв., от които 469.9.87 лв.
главница и 25.53 лв. лихва. Този документ е получен от ответницата М. Д. /M./ ЛИЧНО на
20.04.2021 г., връчен чрез ЧСИ Иван Стръмски. От представеното удостоверение от ЧСИ
Иван Стръмски, рег.№ 870, по изп.дело № 173/2022 г., се установява, че посоченото
изп.дело е образувано въз основа на изп.лист № 1366 от 01.12.2021 г., издаден от РС
Ст.Загора по ч.гр.д. № 5435/2021 г. за сумите: 443.29 лв. главница,20.83 лв. наказателна
лихва, 72 лв. разноски, 85 лв. разноски по ГД, 60.02 лв. адв. възнаграждение по изп.дело,
164.50 лв. платени от взискателя авансови такси, 234.14 лв. такси към ЧСИ. ЧСИ сочи, че
към 26.10.2022 г. задължението на ответницата М. Г. M. е изцяло изплатено. Изп.дело №
173/2022 г. е приключено на 11.10.2022 г. на основание чл. 433, ал.2 от ГПК.
В договора за кредитна карта / т.8.12/ страните са уговорили, че при необслужване на дълга
61 дни, включително и след изтичане на неговото предизвестие за прекратяване, и
независимо от поканите на банката не е осигурил средства за покриване на дължимите суми,
на 62-ия ден задължението по договора става предсрочно изискуемо. Според т. 18 от ТР №
4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, тази изискуемост обаче, има действие от момента на
получаване от длъжника – кредитополучател на волеизявлението на кредитора за
обявяването на кредита за предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили
уговорените в договора обективни факти, обуславящи настъпването й. В настоящия случай
по отношение на ответницата М. M. съдът намира, че са налице условията за известяването
й за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Фактически уведомлението на ЧСИ
Иван Стръмски е стигнало до нея лично.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено, се установява, че банката е
обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем на 20.02.2021 г., тъй като ответницата е
преустановила изплащането на задълженията си по горепосочения договор за кредит, като е
пропуснала да заплати в размер четири вноски за главница и лихви за период от месец
ноември 2020 г. до месец Февруари 2021 г. вкл. От представената от банката справка
„Извлечение от счетоводните книги” от дата 29.11.2021 г., се установява, че броят на
вноските за главницата, които не са издължени към 20.02.2021 г. на договорните дати са
четири вноски в размер на обща стойност 75.01 лв. и броя на вноските за договорена лихва,
които не са издължени на договорните дати и са четири вноски в пълен размер на обща
стойност 20.04 лв. В съдебно заседание, след повторна проверка от вещото лице по
инициатива на съда, вещото лице сочи, че е налице разминаване в твърдението, че
задължението е погасено и фактическият дълг, като разликата идва от размера на разходите
по исковото, заповедното и изпълнителното производство. Според вещото лице с
постъпилите суми банката е погасявала разходи по изпълнителното и заповедното
производство, а главницата е оставала висяща.
При така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните правни
изводи:
В тежест на ищеца по предявеният иск по реда на чл. 422 ГПК е да установи, че
между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор, по силата
на който на ответника е предоставена кредитна карта с уговорен лимит. За да установи това
3
обстоятелство ищецът представи договор от 29.09.2016 г. за издаване на кредитна карта, по
силата на който кредиторът е предоставил на длъжника кредитна карта с уговорен кредитен
лимит в размер на 500 лева. Не се оспорва валидността на това облигационно
правоотношение, като съдът приема, че физически на ответника е предадена кредитната
карта, предмет на договора. Видно от съдебно – счетоводна експертиза, ответникът след
получаване на кредитната карта е усвоил средства по нея, поради което следва да бъде
прието, че кредиторът е изпълнил задължението си, като е предал на кредитополучателя
сумата, за която възникнало и валидното облигационно правоотношение между страните.
Съдът приема за безспорно установено също, че към датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК – 29.11.2021 г.
задължението на ответницата M. към ищеца е съществувало, но към датата на приключване
на устните състезания по настоящото дело – 7.12.2022 г., същото е погасено, което
обстоятелство се установява от удостоверението, издадено от ЧСИ Иван Стръмски от
26.10.2022 г., поради което съдът приема, че предявеният иск по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло като погасен чрез плащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата дължи разноски за адвокатско
възнаграждение за един адвокат на ищеца в размер на 360 лв., видно от фактура от 1.11.2022
г., ДТ в размер на 25 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 280 лв., тъй като
ответницата М. M. е станала повод за депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК и за
настоящото исково производство, като е погасила задължението си в хода на настоящото
производство. Направените от ищеца разноски в размер на 130 лв. допълнително
възнаграждение за вещо лице следва да останат в тежест на ищеца, тъй като същият не е
оказал необходимото съдействие на вещото лице за изясняване на спора при изготвяне на
първоначалното заключение. Направените от ищеца разноски в заповедното производство са
заплатени от ответницата, видно от удостоверението на ЧСИ Иван Стръмски.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: *******, чрез адв. Г. С., съдружник в АС „Д. и
съдружници“ против М. Г. M. ЕГН ********** от ********** иск за признаване за
установено, че „УниКредит Булбанк" АД има срещу М. M. валидно и изискуемо вземане в
размер на 443.29 лева, дължима главница за периода от 17.11.2020 г. до 28.11.2021 г.
наказателна лихва в размер на 20.83 лева ,дължима за периода от 20.02.2021 г. до 28.11.2021
г. и законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК до изплащане на
вземането, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА М. Г. M. ЕГН ********** от ********** ДА ЗАПЛАТИ НА
"Уникредит Булбанк" АД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: *******, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 665 лв., представляваща разноски по делото.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено пред Окръжен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5