РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 26.05.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи май през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16585 по описа за 2017г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 441 от ГПК, вр. с чл. 74 от ЗЧСИ, вр. с
чл. 45 от ЗЗД, от В.В.И. срещу ЧСИ М.И. Б. за
претърпени имуществени и неимуществени вреди от неправомерните действия на
частния съдебен изпълнител, посочен като ответник по делото, по и.д. №1053/2010
г., и.д. № 3356/2011 г., и.д. № 3290/2011 г. и изп.д. №2235/2008 г., както
следва:
1. сумата от 4040
лева, представляваща равностойността на движими вещи, описани, запорирани и
иззети на 07.06.2010 г., по и.д. №1053/2010 г., представляващи: Преносим
компютър-лаптоп, марка „Пакард” на стойност 1200 лв.; Лазерен принтер, марка
„Самсунг” - 800 лв.; Моторна резачка за дърва, марка „Хускварна” - 780 лв.;
Телевизор, марка „LG” - 980 лв.;
Мобилен телефон, марка „Самсунг” - 280 лв., ведно със законна лихва върху всяка
от сумите, считано от 20.07.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.
2. сума от
1919,68 лева, удържана от ЧСИ в резултат на наложен запор по сметка на ищеца в
Банка „П..Б.“ АД, ведно със законната лихва, считано от датата на налагане на
запора - 06.04.2010 г., до окончателното изплащане на задължението.
3. сума от 1664
лева, удържана от ЧСИ в резултат на наложен запор по сметка на ищеца в „Токуда
Банк“ АД, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2010 г., до окончателното
изплащане на сумата.
4. сума от 915
лева, удържана от ЧСИ в резултат на
наложен запор на вземания на ищеца към Софийски градски съд, ведно със
законната лихва, считано от датата на налагане на запора - 28.06.2010 г., до
окончателното изплащане на задължението.
5. сумата от
28 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
психически болки и страдания от проведено незаконосъобразно изпълнение по
изпълнителните дела, дължими за периода 20.12.2012 г. – 20.12.2017 г., ведно
със законната лихва, считано от 06.04.2010 г. до окончателното изплащане на
сумата.
В исковата молба
са изложени твърдения, че ответникът ЧСИ М.Б., по искане на взискател „Т.С.”
ЕАД, незаконосъобразно е образувал и е предприел изпълнителни действия срещу
ищеца В.В.И. по четири изпълнителни дела: и.д. № 3290/2011 г., и.д. №2235/2008
г., и.д. №1053/2010 г. и присъединеното към него и.д. № 3356/2011 г. Поддържа се, че след датите на образуване на изпълнителните
дела, с влезли в сила съдебни решения е установено, че вземанията, предмет на
изпълнителните производства, са недължими от В.В.И. по отношение на взискателя
„Т.С.“ ЕАД.
Ищецът сочи
редица незаконосъобразни действия, допуснати във връзка с провеждане на
принудителното изпълнение по и.д. №1053/2010 г. от страна на частния съдебен
изпълнител. Твърди, че при образуването на и.д. №1053/2010 г. е налице
разминаване между лицето, посочено в изпълнителния лист - В.В.И. (при положение
че вярното бащино име е В.) и единния му граждански номер. Счита, че ЧСИ не е
следвало да образува изпълнително дело или да предприема изпълнителни действия,
тъй като е обвързан от изпълнителния титул, който е бил нередовен.
Сочи, че
проведените по изпълнителното дело действия – налагане на запор върху банкови
сметки в Банка „П..Б.“ АД от 06.04.2010 г.; налагане на запор върху вземания на
длъжника към Софийски градски съд от 28.06.2010 г., опис на движими вещи от
07.06.2010 г., са незаконосъобразно извършени, за което е налице влязло в сила
решение от 20.07.2011 г., по ч.гр.д. №7082/2011 г., на СГС. В тази връзка сочи,
че незаконосъобразно се явява и изпращането на уточняващ запор от 27.05.2010 г.
до Банка „П..Б.” АД, с който ЧСИ е уведомил банката, че запорът върху сметката
следва да се счита наложен на лицето - В.В.И., която преценка не била в
правомощията на ЧСИ.
Твърди, че
независимо от признатия за незаконосъобразен опис на движими вещи, извършен на
07.06.2010 г., ЧСИ е предприел нови изпълнителни действия - продажба, срещу
лице, което не е длъжник по изпълнителното производство и опис извършен срещу
лице, което не е носител на задължението по издадения изпълнителен титул.
Поддържа, че
незаконосъобразно е присъединено към и.д. №1053/2010 г., и.д. № 3356/2011г.,
при положение че длъжникът по двете дела не е едно и също лице. Твърди, че по
и.д. № 3356/2011 г. без основание е наложен запор със запорно съобщение изх.
№52133/04.07.2011 г. върху вещите, описани по и.д. №1053/2010 г. с протокол от
07.06.2010 г. Излага, че и.д. №1053/2010 г., и.д. №
3356/2011 г., и.д. № 3290/2011 г. и изп.д. №2235/2008г., са образувани
незаконосъобразно от ответника, доколкото изпълнителните титули са издадени
преди осем години и за които вземания държавен съдебен изпълнител е прекратил
на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК предходно образувани изпълнителни дела. Сочи, че ответникът незаконосъобразно не
е вдигнал наложените запори по всички изпълнителни дела и не е предприел
действия за прекратяването им, въпреки че в продължение на повече от две години
не са били извършвани изпълнителни действия и производствата са били прекратени
на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК.
Изложени са и твърдения, че ищецът е претърпял неимуществени вреди
- продължителен и силен стрес, трайно
преживяване на усещане за противоправен и умишлен психически тормоз в резултат
на проведеното незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо се в опис,
запор, изземване на вещи и насрочване на тяхната продан, запор на банковите
сметки на ищеца, който не е длъжник по изпълнителното дело, обединяване на дела
между лица, които не са идентични длъжници, мълчалив отказ на ЧСИ да прекрати
изпълнителните дела.
Ответникът ЧСИ М.И. Б. оспорва исковете, като поддържа че
изпълнителните дела са образувани в съответствие с обективните и субективни
предели на представените пред него изпълнителни листове. Твърди, че до влизане
в сила на съдебните решения, с които е установена недължимост на вземанията по
изпълнителните листове, не са били налице предпоставките, визирани в чл. 433,
ал. 1 ГПК за прекратяване на изпълнителните дела.
По отношение на изпълнително дело №
20108380401053, твърди, че в предвидения за доброволно изпълнение срок, както и
на извършения опис на 07.06.2010 г. на движими вещи, ищецът не е възразил, че
не е длъжник по изпълнителното дело, което твърдение е наведено за пръв път в
жалба с вх. № 13732/07.06.2010 г., отправена до СГС. Оспорва доводите на В.В.И.,
че не е длъжник по и.д. 1053/2010 г., като сочи, че единният граждански номер
на ищеца и на лицето, посочено в изпълнителния лист, както и адресите им, са
идентични.
Поддържа, че на 13.09.2011 г. ЧСИ е получил писмо от СГС, с приложено
към него заверен препис на решение № 4768/29.07.2011 г., по ч.гр.д. №
7082/2011г., с което обаче не са дадени указания за връщане на описаните вещи
на длъжника, а още по-малко за прекратяване на изпълнителното дело срещу него.
Твърди, че още на следващия ден е изпратил писмо до СРС в изпълнение на
указанията на СГС, с искане за поправка на издадения изпълнителен лист, като се
е позовал на чл. 11, ал. 1, изр. последно от Закона за гражданската
регистрация, съгласно който ЕГН-то е уникален номер, чрез който физическите
лица се
определят еднозначно. Излага,
че извън правомощията на ЧСИ е да преценява настъпила погасителна давност по
отношение на вземанията, обективирани в изпълнителните листове, послужили за
образуване на четирите изпълнителни дела, а след като този факт е установен с
влезли в сила съдебни решения, ЧСИ е преустановил принудителното изпълнение и е
вдигнал наложените запори.
Освен липсата на
противоправно поведение, ответникът оспорва и наличието на причинно - следствена
връзка с причинените неимуществени вреди, както и възразява срещу размера им
като прекомерен. При условията на евентуалност счита, че ищцовите вземания за
имуществени и неимуществени вреди са погасени по давност.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
От приложеното в препис изпълнително дело № 20108380401053
по описа на ЧСИ М.Б., се установява, че е образувано по молба вх. № 6410/19.03.2010
г. депозирана от „Т.С.“ ЕАД срещу В.В.И.,
с ЕГН **********, въз основа на изпълнителен лист от 15.10.2019 г., издаден от
СРС, 85 с-в, по гр.д. № 19/2010 г. Видно от изпълнителният лист, длъжникът В.В.И.,
с ЕГН ********** е осъден да заплати на кредитора Т.С.“ ЕАД сумата от 4220,86
лв. – главница за потребена топлинна енергия, ведно с мораторна лихва от 807,96
лв. за периода от 01.02.2007 г. до 12.10.2009 г., както и законната лихва върху
главницата от 04.01.2010 г. до изплащане на вземането, както и 391,44 лв. -
разноски по делото, от които държавна такса в размер на 100,58 лв. и 290,86 лв.
възнаграждение за юрисконсулт.
На гърба на изпълнителният лист е налице отбелязване, че
сумата от 1250 лв. е преведена на взискателя на 08.07.2011 г., а на ЧСИ на
същата дата – сумата от 498 лв.
На 06.04.2010 г. са изпратени запорни съобщения до
търговски банки, за сумите по изпълнителния лист и дължимата такса по т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ. На същата дата – 06.04.2010 г. от ЧСИ е изпратено писмо до
Столична община, дирекция ПАМДТ, за информация относно имуществото на длъжника,
като е получен отговор, в който е
отбелязано, че има данни за декларирани недвижими имоти.
Поканата за доброволно изпълнение по№ 20108380401052 по
описа на ЧСИ М.Б. е връчена на длъжника на 14.04.2010 г.
Със запорно съобщение изх. № 34788828.06.2010 г. на ЧСИ М.Б.
до СГС, е наложен запор върху вземанията на В.В.И..
На 07.06.2010 г. е извършен опис на движими вещи (Преносим
компютър-лаптоп, марка „Пакард“ и др.) на длъжника в гр. София, ж.к. „***********и е съставен протокол.
Видно от справка за длъжника по ЕГН, изготвена при
справка с данните от НБД „Население“, трите му имена са В.В.И., т.е. второто му
име не е В.. (л. 65 от изпълнителното дело).
С писмо изх. № 28945 от 27.05.2010 г. от ЧСИ М.Б. до
Банка „П..Б.“ е уточнено, че имената на длъжника са В.В.И., със същото ЕГН.
На л. 66 от делото е приложена жалба вх. № 13732 от
07.06.2010 г. от В.В.И. по изпълнително дело № 20108380401053 по описа на ЧСИ М.Б.
срещу запор върху сметките му в Банка „Пиреос“АД.
Сумата от 38,86 лв. е преведена на 22.04.2010 г. по
сметка на ЧСИ М.Б. от Банка „П..Б.“ АД въз основа на наложения запор. На 28.04. 2010 г. е преведена наличната сума от 170,61
лв. Сумата от 1538,60 лв. е преведена на 09.06.2011 г. по сметка на ЧСИ М.Б. от
Банка „П..Б.“ АД въз основа на запорното съобщение от 06.04.2010 г. (л. 91 от делото).
На лист 99 от делото е
приложено удостоверение от ЧСИ М.Б. по изпълнително дело № 20118380403356 на
ЧСИ М.Б., издадено на „Т.С.“ АД, съгласно което срещу В.В.И. по молба на „Т.С.“
АД въз основа на изпълнителен лист от 05.09.2003 г. по гр.д. $ 05446/2003 г. на
СРС е образувано горепосоченото дело. Приложен е изпълнителния лист, видно от
който длъжникът е осъден за заплати на основание чл. 237 ГПК (отм.), следните суми: 1853, 36 лв.
главница за доставена топлинна енергия от 01.04.2000 г. до 31.12.2002 г., недно
със законна лихва от 17.06.2003 г., както и 364,57 лв. - изтекли
лихви от 30.01.2003 г. и 44,36 лв. разноски.
С придружително писмо с
вх. № 26323 от 13.09.2011 г. до ЧСИ е изпратено решение от 29.07.2011 г., постановено по ч.гр.д. №
7082/2011 г. по описа на СГС, ГК, I Г.О., съгласно което са
отменени действията на ЧСИ М.Б., извършени по изпълнително дело № № 20108380401053 спрямо В.В.И. и делото е върната за изпълнение на дадените
в мотивите указания. В мотивите на решението е прието че доколкото промяната на
бащиното име на длъжника, макар и формална и допусната поради евентуална ОФГ,
действията спрямо длъжника В.В.И. са незаконосъобразни и ЧСИ следва да
предприеме действия по допускане на поправка на бащиното име на длъжника по
съответния законов ред.
В изпълнение на
съдебното решение е подадена молба на 14.09.2011 г. от ЧСИ М.Б. по гр.д. №
19/2020 г. на СРС, 85 с-в (производството в което е издаден
изпълнителният лист, послужил като изпълнителен титул за образуване на
изпълнителното дело), за поправка на издадения
изпълнителен лист.
Видно от постановление
от 29.06.2012 г., по пр. пр. 7014/2010 г. по описа на СГП, е отказано да бъде
образувано досъдебно производство, във връзка с преписката, която е образувана по жалба на В.В.И. срещу
действията на ЧСИ М.Б..
С уведомление по изпълнително дело № 20108380401053 по описа на ЧСИ М.Б. е насрочена публична
продан на движима вещ – бензинова резачка за дърва, марка
„Хускварна” 365, при първоначална цена 110 лв., в периода 06.10.2014
г. – 06.11.2014 г. От страна на В.В.И. е подадена частна жалба на 11.11.2014 г.
(лист 167 от изпълнителното дело), с която се
моля да отмени публичната продан на движимата вещ и за да бъде прекратяване на изпълнителното дело. Съгласно чл. 438 от ГПК, подаването
на жалба не спира изпълнението. С протокол на 12.04.2016 г. движимата вещ е
предадена на купувача Х.К.Х., съгласно постановление за възлагане от 11.11.2014
г., находящо се на л. 185 от делото.
С определение от
17.06.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 19985/2014 г. по описа на СГС, ГО, II с-в, е оставена без разглеждане жалбата на В.В.И., чрез
адв. Сашко Рударски срещу действията на ЧСИ М.Б. по изп. дело № 20108380401053. На определението е налице отбелязване, че е влязло в
сила.
С решение от 19.12.2016 г., постановено по гр.д. №
6641/2016 г. на СГС, II - а въззивен състав, е отменено изцяло решение от 09.02.2016 г., постановено
по гр.д. № 56263/2015 г. по описа на СРС, 31 с-в, като е признато за установено
по отношение на В.В.И.,*** ЕАД, не е носител на право на вземане за следните
суми: от 4220,86 лв. - главница за потребена топлинна енергия, ведно с
мораторна лихва от 807,96 лв. за периода от 01.02.2007 г. до 12.10.2009 г.,
както и законната лихва върху главницата от 04.01.2010 г. до изплащане на
вземането, както и 391,44 лв. - разноски по делото, от които държавна такса в
размер на 100,58 лв. и 290,86 лв. възнаграждение за юрисконсулт, за
които е издаден изпълнителен лист от 15.02.2010 г., по гр.д. № 19/2010 г. по
описа на СРС, 85 с-в, въз основа на който е образувано по изпълнително дело № 20108380401053 на
ЧСИ М.Б.. На решението е налице отбелязване за влизането му в сила на
19.10.2016 г.
Видно от решение от 06.04.2015 г., постановено по гр. д.
№ 5481/2014 г. по описа на СРС, 35 с-в, е
признато за установено по отношение на „Т.С.“ ЕАД, че В.В. не дълги следните
суми: 1853,35 лв. – главница за периода от 01.04.2000 г. до 31.12.2002 г.,
ведно със законната лихва от 17.06.2003 г.; сумата от 364,57 лв. - мораторна
лихва за периода до 30.01.2003 г. и
сумата от 44,36 лв. разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по гр. д.
№ 05446/2003 г. на СРС, 64 състав. (в мотивите
на решението е посочено, че впоследствие е било образувано изпълнително дело №
3356/2011 г. на ЧСИ М.Б..) На решението е
отбелязано, че е влязло в сила на 07.05.2015 г.
На 28.02.2018 г. въз основа на заявление на ищеца с вх. № 12929/
27.02.2018г., с приложено решение 7612/19.10.2016г. на СГС, II-A въззивен състав по
в.гр.д. № 6641/2016 г., ЧСИ е издал постановление за прекратяване на и.д. №
20108380401053 на основание чл. 433, ал.1, т. 7 от ГПК, уведомил е страните за прекратяване на делото и е изпратил съобщения за
вдигане на наложените запори на вземанията на длъжника.
По настоящето дело (л. 153) е приложено запорно съобщение до „Токуда банк“ АД за вземания на „Т.С.“ ЕАД
срещу В.В.И., по изпълнително дело 3290/2011 г. на ЧСИ М.Б., изх. №
45505/02.06.2011 г.
От представеното решение от 06.04.2015 г., постановено по
гр.д. № 5482/2014 г. по описа на СРС, 35
с-в, е видно че е признато за установено по отношение на „Т.С.“ ЕАД, че В.В. не
дълги следните суми: 2862,41лв. – главница, ведно със законната лихва от
07.02.2005 г.; сумата от 300,74 лв. - мораторна лихва и сумата от 63,26 лв.
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 02146/2005 г. на
СРС, 79 състав. (в мотивите на решението е
посочено, че впоследствие е било образувано изпълнително дело № 2235/2008 г. на
ЧСИ М. Б..) На решението е отбелязано, че е влязло в сила на 07.05.2015 г.
По останалите посочени три изпълнителни производства –
и.д. № № 20088380402235, 20118380403290, 20118380403356, въз основа на заявления на ищеца с вх. №
12926/27.02.2018 г. и решение от 06.04.2015г. на СРС, ГО, 35 състав по гр.д. №
5482/2014г., с вх. № 12927/27.02.2018 г. и решение от 28.07.2014г. на СРС, ГО,
90 състав по гр.д. № 5485/2014 г., заявление на ищеца с вх. № 12928/27.02.2018
г. и решение от 06.04.2015 г. на СРС, ГО, 35 състав по гр.д. № 5481/2014 г., на
28.02.2018 г. са издадени постановления за прекратяване от ЧСИ, видно от
представения към отговора актове на съдебния изпълнител.
Съгласно чл. 441, ал. 1 от ГПК, частният съдебен изпълнител
отговаря при условията на чл.
45 от Закона за задълженията и договорите за вредите,
причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. В чл. 74 от Закона за частните съдебни изпълнители е
предвидено, че частният съдебен
изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на
своята дейност.
Правото на принудително изпълнение
се състои в правомощието да се изисква от изпълнителния орган да предприема
действията, включени в съответния изпълнителен способ, на което съответно
отговаря задължението на изпълнителния орган (съдебният изпълнител) да приложи този
способ. В конкретния случая, от страна на взискателя е представен по
изпълнителен лист от 15.10.2019 г., издаден от СРС, 85 с-в, по гр.д. № 19/2010
г. към молбата за образуване на
изпълнително дело, т.е. налице са предпоставките, визирани в чл. 426, ал. 1 от ГПК за започване на изпълнението.
В случая, по настоящето
дело няма данни за извършени изпълнителни действия след влизането в сила на решение от 19.12.2016 г., постановено по гр.д. № 6641/2016 г. на СГС, II-а състав, т.е. за процесуална незаконност на принудителното изпълнение, поради
несъществуване на изпълнителното право, т.е. при отпадане на материолно
правните предпоставки на изпълнителния процес. Действително, с решението на 29.07.2011 г., постановено по
ч.гр.д. № 7082/2011 г. по описа на СГС, ГК, I Г.О., съгласно което са
отменени действията на ЧСИ М.Б., извършени по изп. дело № № 20108380401053 спрямо В.В.И., но основание за извършване на изпълнителните
действия е издадения от съда изпълнителен лист. Настоящият състав намира обаче,
че посочването на ЕГН в същия в достатъчна степен индивидиализира физическото
лице, независимо от грешката в бащиното му име, като след извършването на
справка в НБД от съдебния изпълнител, е установено вярното второ име на
длъжника. Изпълнителният лист е съдебен акт, който задължава изпълнителния
орган да пристъпи по молба на кредитора към принудително изпълнение на
притезанието. Аргумент в тази насока е и приетото в мотивите на ТР 4/2017 г. от
11.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС, ако в резултат на касационното обжалване
осъдителният иск бъде отхвърлен от ВКС /чл.293, ал.1 ГПК и чл.295, ал.1 ГПК/
или от въззивния съд, на който делото е било върнато за ново разглеждане, и
това решение влезе в сила /чл. 294, ал.1 ГПК/, при спряно принудително
изпълнение или завършен изпълнителен процес, ищецът по неоснователния
осъдителен иск ще дължи връщане на недължимо полученото, както и обезщетение за
вредите от неоснователното принудително изпълнение. Докато изпълнението е
висящо /не е прекратено поради отхвърлянето на иска/, то е процесуално законосъобразно и нито съдебният
изпълнител, нито съдът по жалбата могат да обсъждат дали в действителност има
или няма вземане.
Доколкото на
основание чл. 120 от ЗЗД, давността не
се прилага служебно, не е в правомощията на съдебния изпълнител, да приложи
последиците от настъпването по отношение на материалното право на вземане на
взискателя, поради което и това възражение на ищеца е неоснователно.
Ето защо, настоящият състав приема,
че по нито едно от изпълнителните дела не налице процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение.
Въз основа на
изложеното, поради липсата на неправомерно поведение на съдъбният изпълнител, част
от фактическия състав на отговорността по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 от ЗЧСИ, съдът
приема че исковете за изплащане на
обезщетение на за имуществени и неимуществени вреди, са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
Относно разноските
При този изход на спора
право на разноски има ответникът, но доколкото няма доказателства за сторени
такива от същия, разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете
с правно основание чл. чл. 441 от ГПК, вр. с чл. 74 от ЗЧСИ, вр. с чл. 45 от ЗЗД, от В.В.И., ЕГН **********, представляван от адв. П.К.,***, пл. „*********срещу
ЧСИ М.И. Б., вписан в Камарата на ЧСИ под № 838, гр. София, бул. *********,
представляван от адв. М.М.,***, за
претърпени имуществени и неимуществени вреди от неправомерните действия на
частния съдебен изпълнител, по и.д. №1053/2010 г., и.д. № 3356/2011 г., и.д. №
3290/2011 г. и изп.д. №2235/2008 г., както следва:
1.
сумата от 4040 лева, представляваща равностойността на движими вещи, описани,
запорирани и иззети на 07.06.2010 г., по и.д. №1053/2010 г., представляващи:
Преносим компютър-лаптоп, марка „Пакард” на стойност 1200 лв.; Лазерен принтер,
марка „Самсунг” - 800 лв.; Моторна резачка за дърва, марка „Хускварна” - 780
лв.; Телевизор, марка „LG”- 980 лв.; Мобилен телефон, марка „Самсунг” - 280
лв., ведно със законна лихва върху всяка от сумите, считано от 20.07.2011 г. до
окончателното изплащане на сумата.
2.
сума от 1919,68 лева, удържана от ЧСИ в резултат на наложен запор по сметка на
ищеца в Банка „П..Б.“ АД, ведно със законната лихва, считано от датата на
налагане на запора - 06.04.2010 г., до окончателното изплащане на задължението.
3.
сума от 1664 лева, удържана от ЧСИ в резултат на наложен запор по сметка на
ищеца в „Токуда Банк“ АД, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2010 г.,
до окончателното изплащане на сумата.
4.
сума от 915 лева, удържана от ЧСИ в резултат на
наложен запор на вземания на ищеца към Софийски градски съд, ведно със законната
лихва, считано от датата на налагане на запора - 28.06.2010 г., до
окончателното изплащане на задължението.
5.
сумата от 28 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в психически болки и страдания от проведено незаконосъобразно изпълнение по
изпълнителните дела, дължими за периода 20.12.2012 г. – 20.12.2017 г., ведно
със законната лихва, считано от 06.04.2010 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: