№ 71
гр. К., 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510101320
по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 5 000 лева, частичен иск от сумата от 100 000 лева от И. И. Ц.
против Н. Н. М. за претърпени имуществени вреди, както и за заплащане на
сумата от 5 000 лева, частичен иск от сумата от 10 000 лева за претърпени
неимуществени вреди.
Предявен е и насрещен иск с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД от Н.
Н. М. против И. И. Ц. за заплащане на сумата от 10 000 лева за претърпени
неимуществени вреди.
Ищецът И. И. Ц. твърди, че по повод проведено рали състезание на
***г. е публикувано интервю с ответника Н. Н. М., в качеството му на спортен
директор, във в. „Д.“ (бр. *** (***) от ***г., в което последният отправил
обидни квалификации срещу ищеца, а именно: „Защо се прави на жена?“,
„Усеща че вече славата и качествата се изплъзват. Става нервен и
неадекватен“, „вижте колко е глупав. Отряза си главата“, „Той е долен лъжец
и ще му го кажа в очите“. Ищецът прочел интервюто на ***г. вследствие на
което се почувствал стресиран, обиден, злепоставен, чувството му за чест и
достойнство били тежко и непоправимо засегнати, накърнено било доброто
му име в обществото, тъй като години наред е изграждал авторитета си на
автомобилен състезател. Вследствие на преживения дискомфорт в периода
***. /датата, на която узнал за интервюто/ до ***г. /датата, на която УС на
БФАС е отнел спортните права на ответника/ претендира сумата от 5000 лева,
частичен иск от 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди.
Ищецът сочи, че публикуваната статия се отразила неблагоприятно на
1
кариерата му, което довело до прекратяване на договор за реклама от ***г.
между „Р..“ ЕООД и дружеството, представлявано от него. Договорът бил
прекратен едностранно от рекламодателя „Р..“ ЕООД, считано от ***г.
Поддържа, че вследствие на прекратения договор са претърпени имуществени
вреди в размер на 5000 лева, предявени като частичен иск от сумата от 100
000 лева.
Ответникът Н. Н. М. oспорва предявения иск. По повод претенцията за
неимуществени вреди сочи, че не става ясно кое е позорното обстоятелство,
като преценката му, че ищецът е постъпил глупаво и че е злепоставил
интереса си, не представлява такова. Твърдението, че е нарекъл ищеца лъжец
също не следва да ангажира отговорността му. Сочи, че не отговаря на
обективната действителност посоченото в исковата молба изявление на
ответника, че ищецът се държал като жена. Във връзка с обезщетението за
имуществени вреди сочи, че искът е неоснователен. Такива вреди не са
претърпени от ответника. Сочи, че срещу рекламодателя има открито
производство по несъстоятелност, като не е възможно ищецът да е получил
претендираната сума.
Ответникът Н. Н. М. предявява насрещен иск против И. И. Ц., в който
посочва, че в интервю във вестник „Б. Д.“ /бр. *** от ***г. е публикувано
интервю с първоначалния ищец, в което последният твърди, че по вина на Н.
М., през 2000г. на планинско „Ш.“ са загинали двама зрители, което не
отговаря на истината.
Това твърдение е причинило на ищеца по насрещния иск сериозни
неимуществени вреди, като е засегнало отрицателно професионалната му
дейност и качества като човек, отговорен за това което върши, както и е
довело до недоверие към него. Предвид това, предявява иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени в
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът по насрещния иск и ищец по първоначалния го оспорва като
неоснователен. Сочи, че твърдените в насрещния иск съмнения в
професионализма на Н. М. са резултат от собствените му действия и
постъпки, а не клеветнически твърдения от ответника. Счита, че искът е
недоказан. Уточнява, че не е извършен деликт от негова страна, доколкото от
Постановление от ***г. от ОС С. се установява, че производството се е
водило срещу неизвестен извършител, като никъде не е посочено, че И. Ц. е
сигнализирал за извършено престъпление.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното НЧХД № 17622/2017 г. по описа на С. районен
съд, с присъда № 267067 от 06.11.2019 г. ответникът е признат за виновен в
това, че в интервю, дадено от него по телефона на журналиста О.Г. и отразено
в бр. *** от ***г. във вестник „Б. Д.“ е разгласил позорни обстоятелства по
отношение на частния тъжител И. И. Ц., а именно, че същия е „неадекватен“ -
престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК, поради
което и на основание чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК вр. чл.
2
55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание „глоба” в размер на 1000
/хиляда/лв. Признал е подсъдимия Н. Н. М. за виновен и в това, че в интервю,
дадено от него по телефона на журналиста О.Г. и отразено в бр. *** от ***г.
във вестник „Б. Д.“ е казал унизителни за честта и достойнството на ЧТ И. И.
Ц. думи и изрази, а именно израза „Защо се прави на жена?“ и че същия е
„глупав“, и „долен лъжец“ - престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. чл. 146, ал.
1 от НК, поради което и на основание чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. чл. 146, ал. 1 от
НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание „глоба” в размер на
1000/хиляда/лв. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил на
подсъдимия Н. Н. М., със снета по делото самоличност, за извършените от
него престъпления по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК и по
чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. чл. 146, ал. 1 от НК едно общо най-тежко наказание
наказание „глоба” в размер на 1000/хиляда/ лева.
Видно от приложеното ВНЧХД № 514/2020 г. по описа на С. градски
съд, с присъда от 02.06.2020 г. ответникът е признат за невиновен за това, че
в интервю, дадено от него по телефона на журналиста О.Г. и отразено в бр.
*** от ***г. във вестник „Б. Д.“ е разгласил позорни обстоятелства по
отношение на частния тъжител И. И. Ц., а именно, че същия е „неадекватен“,
поради което и на осн. чл. 304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по обвинението за
извършено престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК,
както и да е казал унизителния за честта и достойнството на частния тъжител
И.И.Ц. израз „Защо се прави на жена?“ Изменя присъдата на СРС,НО, 98 с-в в
частта й относно наказанието за престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. чл.
146, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал.1 от НК и е освободил подс. Н.
М., с установена по делото самоличност, от наказателна отговорност, като му
е наложил административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1 000 (хиляда)
лева.
Съдът е потвърдил присъдата на С. районен съд, Наказателно
отделение, 98 с-в, постановена на 05.11.2019г. по НЧХД № 17 622/ 2017г. по
описа на съда в останалата й – наказателно – осъдителна за престъплението
по чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. чл. 146, ал. 1 от НК- част.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Т.Н.Р. и Д.Ж.Д..
От показанията на свидетеля Т.Н.Р. се установява, че се намирали в
приятелски отношения с ищеца Ц.. Знаел, че ищецът бил съкрушен след като
ответникът го нарекъл по медиите „долен лъжец“, и „жена“. След тази случка
не бил същият човек. Заявява, че Ц. бил горд човек, насърчавал хората да не
се предават, но в този момент, направо ,,се беше предал. Доколкото зная и
медикаменти някакви взимаше, ходеше по доктори, не изглеждаше на себе си.
Смея да кажа, че и до ден днешен си остана някакъв белег. Според мен две
години си имаше доста притеснен, подтиснат.‘‘ Свидетелят отбелязва, че
тогава се оттеглил и генералният рекламодател на отбора. По негово мнение
обидата била личностна.
От показанията на свидетеля Д.Ж.Д. се установява, че работи като
счетоводител в „М.“ „и в тази връзка съм и счетоводител на организаторите
на ралито клуб „Д.“. След края на ралито М., като директор на
организацията, докладвал за това как е минало ралито. Заявява, че
единствения докладван проблем бил с автомобила на Ц. ***, тъй като имало
3
спорна ситуация. На 27-ми юли спортните комисари преценили, че следва да
извикат Ц. да го изслушат, във връзка с претенциите, които има. След
неговото изслушване бил дисквалифициран. Заявява, че на 27-ми юли, след
ралито, „г-н М. ме извика и ми показа вестник и там г-н Ц. го нарича „убиец“.
Сочи, че след това М. влязъл в обяснителен режим като след тази публикация
всичките му колеги и партньори започнали да се отдръпват. Твърди, че М. се
затворил, започнал да избухва по-често. Казаното в статията рефлектирало и
върху дейността на фирмата като „много работници започнаха да се
сконфузват, двама трима напуснаха след състезанието, това продължи 3-4
месеца“. Свидетелят сочи, че тази обида, която е нанесена на М. се разнасяла
в публичното пространство в целия град. Оборота намалял драстично с 50-60
хиляди лева в сравнение със същия период на предходната година. Сочи, че
присъствал през 2000 г. като зрител на това състезание. Знаел, че дълго време
имало следствие срещу организаторите. „Г-н М. беше оневинен. Има
официален документ за това, че той е невинен“.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Съобразно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму. За да възникне задължението за обезщетяване на вреди,
респективно правото на пострадалото лице да търси обезвреда, следва да се
установят елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане:
наличие на деяние, което да е противоправно, да е извършено виновно, да е
причинило вреди и тези вреди да са в причинно – следствена връзка с
извършеното.
Предявен е иск за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в преживени болки и страдания, негативни емоции, влошаване на
здравословното състояние.
По първоначалния иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
Фактическият състав, пораждащ облигационното правоотношение с
източник непозволено увреждане, включва следните елементи:
противоправно поведение, вреда, причинна връзка между поведението и
вредата, вина. Тези елементи се уреждат от чл. 45 ЗЗД, който установява
деликтната отговорност като санкция за извършеното правонарушение.
Задължението за обезщетяване има вторичен, санкционен характер, възниква
от общото задължение „да не се вреди другиму“, произтичащо
непосредствено от закона. Виновното и противоправно поведение на Н. М. е
установено с влязла в сила присъда по ВННЧХД № 514/2020 г. по описа на С.
градски съд, с което е признат за невиновен за това, че в интервю, дадено от
него по телефона на журналиста О.Г. и отразено в бр. *** от ***г. във
вестник „Б. Д.“ е разгласил позорни обстоятелства по отношение на частния
тъжител И. И. Ц., а именно, че същия е „неадекватен“, поради което и на осн.
чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по
чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК, както и да е казал
унизителния за честта и достойнството на частния тъжител И.И.Ц. израз
„Защо се прави на жена?“. Изменена е присъдата на СРС,НО, 98 с-в в частта
й относно наказанието за престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. чл. 146, ал.
1 от НК, като на основание чл. 78а, ал.1 от НК и е освободил подс. Н. М., с
4
установена по делото самоличност, от наказателна отговорност, като му е
наложил административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1 000 (хиляда)
лева. Съдът е потвърдил присъдата на С. районен съд, Наказателно отделение,
98 с-в, постановена на 05.11.2019г. по НЧХД № 17 622/ 2017г. по описа на
съда в останалата й – наказателно – осъдителна за престъплението по чл. 148,
ал. 1, т. 2 вр. чл. 146, ал. 1 от НК- част.
Освен това делото са разпитани свидетели. От показанията на свидетеля
Т.Н.Р. се установява, че инцидентът се отразил на психическото състояние на
ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Законът
изключва свободата на преценка на доказателствата и задължава съда относно
фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в
сила присъда, да съобрази присъдата. Относно обстоятелствата посочени в
чл. 300 ГПК, присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като
задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав. В
този смисъл е и разпоредбата на чл. 413 НПК, решение № 47/23.04.2012 г. на
ВКС по т.д. № 340/2011 г., І т.о.
Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съгласно т. 11 на ППВС № 4/1968 г.,
което не е изгубило значение и е задължително за съдилищата, както и
съгласно константната практика на ВКС, обективирана в постановените по
реда на чл. 290 ГПК решение № 206/12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г.;
решение № 93/26.03.2011 г. по т.д. № 566/2010 г., ІІ ТО, решение №
59/29.04.2011 г. по т.д. № 635/2010 г., ІІ ТО; решение № 25/17.03.2010 г. по
т.д. № 211/2009 г., ІІ ТО, решение № 111/01.07.2011 г. по т.д. № 676/2010 г., ІІ
т.о., решение № 16/06.03.2012 г. по т.д. № 461/2011 г., ІІ т.о., решение №
129/29.11.2012 г. по т.д. № 346/2011 г., ІІ т.о. и др., понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. При
определянето на размера на обезщетението и прилагането на критерия за
справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът намира, че следва
да се отчете и обстоятелството, че деянието е извършено публично, чрез
средствата за масова информация. С оглед на тези обстоятелства съдът счита,
че за справедливо репариране на претърпените от ищеца болки и страдания
следва да бъде определено обезщетение в размер на 3 000 лева да се вземе
предвид при определяне на размера на вредите. За разликата до
претендираните 5 000 лева. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно претенцията за имуществените вреди:
По делото, обаче не се установи, че поведението на ответникът се явява
пряка и непосредствена причина за прекратяване на договор за реклама от
***г. между „Р..“ ЕООД и ищеца, т.е. че е последица от негативната
публикация от страна на ответника. Аргумент в тази насока е и приетото в
Тълкувателно решение № 3/2012г. от 12.12.2012г. на ОСГТК на ВКС, че при
предявен иск за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи,
5
трябва да съществува сигурност за увеличение на имуществото на кредитора,
която сигурност не се предполага. Следователно искът за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, се
явява недоказан и следва да бъдат отхвърлен изцяло.
По предявения от Н. Н. М. против И. И. Ц. насрещен иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
Настоящата инстанция намира, че искът е допустим, тъй като не е
задължително пострадалият от обидните изрази да е реализирал правата си по
наказателноправен ред за извършено престъпление по смисъла на НК. Негово
право е да избере пътя си на защита – наказателно или гражданско правен /в
този смисъл решение № 12/06.02.2013 г. на ВКС по гр.д. № 449/2012 г., III
г.о./. В случая не се цели установяване на престъпен състав по НК, в частност
този на обидата по чл. 146 НК.
Както вече се посочи, елементите на непозволеното увреждане
включват извършване на виновно противоправно деяние, в причинна връзка с
което са настъпилите вреди. Противоправността се свързва с нарушаване чрез
извършване на действия или бездействие на определени правни норми, а
вината се предполага до доказване на противното. За да е основателна
претенцията по предявен иск за непозволено увреждане, в тежест на страната,
която го е предявила е да докаже чрез пълно и главно доказване,
кумулативното наличие на всички елементи, сочещи на това, че
противоправното деяние е извършено от страната при условията на пряка
причинна връзка, виновно и от това са настъпили имуществени или
неимуществени вреди за другата страна. Неустановяването на който и да е от
елементите води до неоснователност на претенцията. По аргумент от чл. 51,
ал.1 ЗЗД, където е казано: „… последица от увреждането“, правнозначимата
неимуществена вреда е неблагоприятна последица от противоправно и
виновно засягане на идеални блага, които са предмет на абсолютни лични
права или най-общо на някакъв правнозащитим интерес или ценност - живот
/чл. 28 КРБ/, лична неприкосновеност, свобода/ чл. 30, ал.1 КРБ/, телесно и
психическо здраве, чест, достойнство, добро име/ чл. 32, ал.1 КРБ/, тайна на
информацията/ чл. 34, ал.1 КРБ/, душевно спокойствие и др., като
проявлението им, подлежащо на зачитане/ признание/ според обществените
разбирания за справедливост е когато човешкият индивид действително
понася някакви съществени нравствени, емоционални, психически терзания/
душевни страдания/ и физически болки.
С оглед петитума на предявената претенция за обезвреда, в случая се
касае за претенция за нанесена обида от страна на ищеца по главния иск И. И.
Ц.. Обидата няма своя правна дефиниция в гражданскоправната материя, но е
уредена в наказателноправната. Съгласно разпоредбата на чл. 146 НК:
„Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на
другиго в негово присъствие...“ се наказва за обида. Обидата може да бъде
отправена чрез думи - епитети, псувни, ругатни, сравнения, квалификации
или действия - жестове, мимики или др., които са унизителни за пострадалия.
Тя може да се осъществи, както устно, така и писмено, като е необходимо
обидните думи да се възприемат от конкретно физическо лице лично или
опосредено, т.е за да е налице обида следва определено лице да бъде
засегнато от конкретни злепоставящи го изказвания или действия, които са го
6
накарали да се почиства унизен и оскърбен. Признакът „унизителност“ от
понятието обида по смисъла на чл. 146 НК означава годност според трайно
утвърдените до някаква степен на цивилизованост, разбирания в обществото,
съставено от конкретен по манталитет народ, да засегне/ оскърби сериозно
достойнството на конкретен човек, вследствие на употреба на определени
отрицателни епитети и оценки /квалификации/ за личността му.
Унизителният характер на казаното обективно следва да се преценява на
основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко
общуване, като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на
действителността, дали направената от дееца оценка е основателна. Същото
се приема и в правната теория, като обидата се свързва с прокламираните и
защитени от Конституцията лични права на българските граждани, едно от
които е правото на чест, достойнство и добро име – чл. 32, ал.1 предл. 2 от
Конституцията на Република Б.. Умишленото унизяване и накърняване на
чувството за лично достойнство и добро име посредством груби и охулващи
изказвания, насочени към определено лице и достигнали до неговото
възприятие и знание, съставляват обида. По настоящото дело, за да се
обсъдят гражданскоправните последици и наличието на претърпени от Н. М.
вреди в резултат от репликите на И. И. Ц., следва на първо място да се
установи нанасянето на обида, тъй като се твърди това да е противоправното
поведение, довело до нанасяне на неимуществени вреди. В светлината на
изложените по-горе теоретични разсъждения относно деянието обида, съдът
приема, че от обективна страна е налице поведение - изявление, което
съдържа обидна оценка. Както става ясно от изложеното, за да е налице обида
е нужно да са изречени досежно личността на обиденото лице, унизителни
епитети, отразяващи отрицателна оценка, респ. унизителни разсъждения за
личностните качества на пострадалия. Съдът приема, че обидно значение има
използваният израз „заради този човек през 2000г. загинаха двама зрители на
рали Ш.“. От внимателния прочит на статията, се налага извод, че в него е
формирана увереност, че резултат от негови действия, бездействия или
неумение да организира рали „Ш.“, същия е допринесъл за смъртта на двама
души. Това е довело до категоричен извод у ищеца, че е убиец макар и
индиректен Това твърдение ищецът е възприел индиректно като „убиец“, тъй
като в него се съдържа оценъчна характеристика с уронващо честа значение.
Безспорно е, че посочената дума е станала достояние на Н. М. и той ги е
възприел. Същите са станали достояние и на неопределен кръг от лица, тъй
като за написани в средство за масова информация. В този смисъл са й
показанията на св. Д.Ж.Д..От неговите показания се установява, че след
ралито на *** „г-н М. ме извика и ми показа вестник, и там г-н Ц. го нарича
„Убиец“. Поради това фразата е годна да накърни достойнството на ищеца по
насрещния иск. Безспорно обществено укоримо се явява поведение, при
което за постигане на личностно удовлетворение се създават условия за
злепоставяне на едно лице пред неопределен кръг от хора. В тази връзка
използвайки този епитет по отношение на човек с когото не са приятели,
ответникът е обективирал свое мнение, с което е уронил честта и
достойнството на ищеца. Поради това съдът приема, че деянието по
естеството си е противоправно, тъй като обективно е годно и е довело до
накърняване честта и достойнството на ищеца. Поради липса на доказателства
за изключване на вината на И. И. Ц. и предвид презумпцията на чл. 45, ал. 2
7
ЗЗД следва да се приеме, че деянието е умишлено. Ирелевантно е в случая
какъв е бил поводът за употребата на подобна дума. Той може да бъде
преценен само при определяне на тежестта на нарушението и размера на
отговорността, а и факт е, че по делото не се установи такъв да е поведението
на Н. М.. От значение в случая е, че деянието е извършено пред неопределен
кръг хора, публично- в интервю във вестник „Б. Д.“ /бр. *** от ***г. Подобно
поведение се преценява като недопустимо. Във всеки случай е оказало
влияние върху респекта и уважението, с които следва да се ползва сред
приятелите и роднините си, доколкото е демонстрирано неуважително такова
отношение от страна на почти непознат човек. Вината се предполага до
доказване на противното, а в случая тази презумпция не е опровергана.
Случилото се е предизвикало негативни емоционални и психически
изживявания за ищеца по насрещния иск, поставили са го в състояние на
нервност, раздразнителност. Унизено е било достойнството му приятели и
роднини. Негативното отражение на случилото се върху душевния мир на
ищеца е установено и от събраните гласни доказателства, които установяват,
че от тази фраза той се е почувствал засегнат и обиден, /показанията на св.
Д.Ж.Д./. Затова и следва да се приеме, че Н. М. е търпял неимуществени
вреди, в резултат на противоправното поведение на Ц.. Паричният
еквивалент, служещ за репарирането им се определя в съответствие с
принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД. Преценявайки всички
посочени обстоятелства, които са свързани и са от значение за тези търпени
вреди, настоящият състав намира, че за търпенето им следва да се присъди
обезщетение, чийто справедлив размер определи в размер на сумата от 1 000
лева. Както е поискано, като законна последица от уважаване на исковата
претенция, така определеното обезщетение следва да се присъди ведно със
законната лихва. Над този размер до претендирания от 10 000 лв. за
претърпени неимуществени вреди съдът намира искът за неоснователен и в
тази част следва да бъде отхвърлен.
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
По отношение на претендираните от страните разноски, съдът
възприема следното:
Предвид изхода на спора ищецът има право на разноски, съгласно чл.78,
ал.1 от ГПК, съразмерно с уважената част от главния иска. Съдът намира
искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за неоснователно. По
делото е представено пълномощно, от което е ведно, че ищеца по
първоначалния иск е упълномощил адвокат М.Я., но по делото липсва
договор за правна защита и съдействие, от който да е видно размерът на
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение. Направените разноски
от ищеца са в размер на 400 лева, представляващи заплатена държавна такса.
На основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъден Н. Н. М. да заплати на И.
И. Ц. направените по делото разноски съобразно уважената част на главния
иск в размер на 120 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден И. И. Ц. да заплати
на Н. Н. М. направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от
главния иск и на основание чл.78, ал.1 от ГПК съобразно уважената част от
насрещния иск или общо в размер на 440 лева. По делото е представено
8
пълномощно и договор за правна защита и съдействие /стр.122/, от което се
установява, че договореното и заплатено от ответника по първоначалния иск
възнаграждение е в размер на 1 000 лева. Предмет на договора за правна
защита и съдействие и защита по гр.дело № 72104/2018 г. по описа на С.
районен съд и предявяване та насрещен иск, като не е посочен размера на
адвокатското възнаграждение за конкретния вид извършената дейност от
пълномощника, поради което същото следва да бъде разделено наполовина.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящия случай само ответникът е представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Н. М., с ЕГН **********, с адрес: град К., булевард ***,
да заплати на И. И. Ц. с ЕГН ********** с адрес: град П., улица „***, сумата
от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК,
изразяващи се в стрес, тревожност, накърняване на честа и достойнството му,
и уронване на престижа му като публична личност, чрез интервю, дадено по
телефона на журналиста О.Г. и отразено в бр. *** от *** г. във вестник „Б. Д.“
като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над 3000 лв. до претендираните 5000 лева
като частичен иск от 10 000 лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. И. Ц., с ЕГН **********, с адрес град
П., улица „*** против Н. Н. М., с ЕГН **********, с адрес: град К., булевард
***, иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 5 000 лв. като
частичен иск от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, следствие от прекратяването на договор за реклама на
*** г., сключен с “Р..“ ЕООД, като неоснователен.
ОСЪЖДА И. И. Ц., с ЕГН ********** с адрес град П., улица „*** да
заплати на Н. Н. М., с ЕГН **********, с адрес град К., булевард „***, по
предявения насрещен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сумата от
1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания, от интервю, дадено пред вестник „Б. Д.“,
бр.*** от *** г., ведно със законната лихва от 26.08.2019 г. до окончателното
й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над 1 000 лева до
претендираните 10 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Н. М., с ЕГН **********, с адрес гр. К., булевард „***,
да заплати на И. И. Ц. с ЕГН ********** с адрес: град П., улица „***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 120,00 лева, представляващи
разноски съразмерно уважената част от главния иск.
9
ОСЪЖДА И. И. Ц., с ЕГН ********** с адрес град П., улица „*** да
заплати на Н. Н. М., с ЕГН **********, с адрес град К., булевард *** сумата
от 350 лева, съразмерно отхвърлената част от главния иск.
ОСЪЖДА И. И. Ц., с ЕГН ********** с адрес: град П., улица „*** да
заплати на Н. Н. М., с ЕГН **********, с адрес: град К., булевард *** сумата
от 90,00 лева, съразмерно уважената част от насрещния иск.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
10