Р
Е Ш Е
Н И Е
№241 24.06.2019 год. гр. Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело
№203 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 182, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
Делото е образувано по
жалба на В.С.А. *** против Заповед №18-1228-000197/08.03.2019 год. на Началник сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора, с
която на А. е отнето свидетелството за управление на МПС, до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Жалбоподателят
оспорва заповедта, като издадена в противоречие материалния закон. Счита че
заповедта е незаконосъобразна тъй като е издадена в нарушение на
административнопроизводствените правила. Според изложеното в жалбата, не са
доказани по безспорен начин обстоятелствата по извършеното административното
нарушение. Жалбоподателят не е управлявал автомобила си и не е имал качеството
на водач, поради което и спрямо него не може да се приложи обжалвана принудителна
административна мярка. Като процесуални нарушения посочва, че не са взети в
предвид показанията на В.Х., който е бил очевидец на случката, поради което и е
останала неизяснена цялата фактическа обстановка по случая. Като процесуално
нарушение намира и не посочването на конкретен срок на действие на заповедта. Направено
искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
Ответникът,
редовно призован, не се явява и не изразява становище относно подадената жалба.
Съдът,
като взе предвид приетите по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, както и относимите правни разпоредби и извърши служебно цялостна
проверка на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Със
Заповед №18-1228-000197 от 08.03.2019 год. на Началника на сектор „ПП” при Областна дирекция на министерство
на вътрешните работи – Стара Загора, на жалбоподателят В.С.А. е наложена
принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от
18 месеца”. В същата се съдържа указание за реда и срока на обжалване. Като
фактическо основание за издаване на заповедта се сочи констатираното в мотивите
на АУАН №Д 704893/08.03.2019 год. против В.А., който на 08.03.2019 год. около 19.20
часа в гр. Стара Загора по ул.”Боруйград” в посока запад до №29, по данни на
свидетелите очевидци, управлява собственият си лек автомобил „Нисан примера” с
рег. №………, като водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство Алкотест
дрегер 7510 с фабр. №……… за употреба на алкохол. Издаден талон за медицинско изследване
№0010520, не носи контролен талон към СУМПС, представя СУМПС част I. Запознавайки
се с констатациите на акта, административният орган приема наличие, на
основание по чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП, за налагане на принудителна
административна мярка на жалбоподателят, за това, че е отказал проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни
предписания за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване и вземана не биологични проби за химическо изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Заповедта
е връчена на А. на 14.03.2019 год., а жалбата е депозирана в деловодството на Административен
съд Стара Загора на 25.03.2019 год.. При така установените факти, съдът намира
жалбата по делото за допустима, като подадена от лице с правен интерес от
обжалването и в срока за това, а разгледана по същество, за неоснователна, по
следните съображения:
Неоснователно
е направеното възражение в жалбата, че лицето не е имало качеството на водач в
посоченият ден. По делото бяха разпитани свидетелите очевидци – П.Ж. и М. С. – Ж.,
които са възприели лично факта, че жалбоподателят е управлявал в посоченият в
заповедта ден, собственият си автомобил в неадекватно състояние, като е
предизвикал задръстване и завивайки по бул.“Митрополит Методи Кусев“ е спукал
гумата на автомобила. С помощта на други водачи са преместили автомобила на
тротоара за да не пречи на движението. Показанията са последователни,
непротиворечиви и логични, подкрепени и от другите доказателства по делото. С
оглед на това, съдът намира, че жалбоподателят е имал качеството на водач на
МПС в процесния ден и като такъв е подлежал на проверка за употреба на алкохол,
с оглед на възприетото от очевидците управление на МПС и причиненото ПТП,
изразяващо се в удар на бордюра и спукване на гумата. Очевидно е, че поведението
му е застрашавало останалите участници в движението.
В
подкрепа на това е и приложената по делото докладна записка от Е.А., намираща
се на лист 27 от делото. Същият е възприел лично, че А. е блъснал автомобила си
в стълба и се мъчил да излезе от него, като се държал неадекватно, миришел е
силно на алкохол, говорел е със затруднение и се е олюлявал. Всичко това
подкрепа извода, че на посочената в заповедта дата, В.А. е имал качеството на
водач, противно на твърдяното от негова страна в жалбата.
Съдът
не кредитира показанията на св. В.Х., че колата е стояла в двора от 05.03.2019
год. Отчитайки близките отношения на жалбоподателят, както и факта, че е бил в
автомобила в момента на управлението на автомобила /макар и да премълча този
факт/, съдът отчитайки вътрешното си убеждение, приема, че В.А. е имал
качеството на водач. От друга страна, Х. заяви, че след като са дошли
контролните органи се е прибрал и не възприел лично как е протекла проверката.
При това положение, съдът намира, че същият не е имал качеството на свидетел,
на факта на отказ на А. да бъде тестван с техническо средство, осъществяването
на който факт, изисква налагането на обжалваната ПАМ. Всъщност свидетел на това
е само св. Н., която е извикана за съдействие от колегите си от Първо Районно
управление.
Съгласно
чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146.
По
делото е приета като доказателство административната преписка по издаване на
оспорения акт и са представени доказателства за компетентност на ответния административен
орган – Заповед №349з-723/06.03.2018 год. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора за
определяне на длъжностните лица, упълномощени да налагат ПАМ по Закона за
движение по пътищата. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че ответникът
по делото притежава необходимата компетентност да налага ПАМ. Жалбоподателят не
е направил възражение за компетентността на органа, но при извършената служебна
проверка на основание чл.168 от АПК, съдът намира, обжалваният административен
акт за издаден от компетентен орган.
Принудителните
административни мерки по чл.171, т.1 ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните
нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си
действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на
основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на
глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.171 ЗДвП е извършено от водача на МПС
административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се
установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат с доказателствена
сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по
смисъла на чл.189 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща
доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и
за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл.193,
ал.1, изречение първо във вр. с чл.334, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест
за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху
жалбоподателя. Всъщност спор относно фактическата обстановка по извършеното
административно нарушение не съществува между страните.
Заповедта
за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите
реквизити, визирани в разпоредбата на чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП, във
връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният акт е мотивиран, включително и
чрез препращане в съдържанието му към съставения акт за установяване на
административно нарушение - за фактическите обстоятелства, възприети от органа
при произнасянето му и изразяващи се в отказ от страна на В.А. да бъде тестван
с техническо средство за употреба на алкохол.
Съгласно
чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП, ПАМ "временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца" се налага при
наличието на четири хипотези:
- на водач, за когото се
установи, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух;
- на водач, който е под
въздействието на друго упойващо вещество;
- на водач, който е отказал
да бъде проверен с техническо средство;
- на водач, който е отказал
да даде кръв за медицинско изследване на съдържанието на алкохол.
За
да се наложи ПАМ е необходимо да е налице една от четирите посочени хипотези, а
не кумулативното наличие и на четирите. Процесната ПАМ има временен характер,
като срока й на действие е ограничен до решаване на въпроса за отговорността
/чрез издаване на наказателно постановление от страна на
административно-наказващия орган, което следва да е влязло в сила или
постановяване на присъда от страна на съда, която също следва да е влязла в
сила/, но за не повече от осемнадесет месеца. При установяване на
предпоставките, органа действа в условията на обвързана администрация и е
длъжен да издаде административният акт. Съгласно чл.1, ал.3 от Наредба №1 от
19.07.2017 год. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози се установява чрез използване на технически средства и медицински
изследвания. Техническите средства включват и тестове за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози. За целите на медицинските
изследвания се извършват и химически и химико-токсикологични лабораторни
изследвания. Основанието за прилагането на ПАМ в оспорената заповед се съдържа
като такова в посочената разпоредба – А. е управлявал МПС и е отказал да бъде
тестван с техническо средство за употреба на алкохол. От мотивите на АУАН №Д 704893
от 08.03.2019 год. се установява, че на 08.03.2019 год. около 19.20 часа в гр.
Стара Загора по ул.”Боруйград” в посока запад до №29, по данни на свидетелите
очевидци, управлява собственият си лек автомобил „Нисан примера” с рег. №………….,
като водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство Алкотест дрегер
7510 с фабр. №ARDN-0019 за употреба на алкохол. Издаден талон за
медицинско изследване №0010520, не носи контролен талон към СУМПС, представя
СУМПС част I.
В
хода на съдебното производство не е оспорена истинността на събраните по
административната преписка доказателства по реда на чл. 193, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК от страна на жалбоподателя. Събраните доказателства по административната
преписка, съгласно чл.181, ал.1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в
настоящия процес. Доказателствата по административната преписка съдът цени,
защото са безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни,
логични, съответстват си и не са опровергани. На основание чл.18, ал.2 от ГПК,
във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във
вр. с чл.189 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по
чл.189, ал.1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл.42 от ЗАНН - съдържа
описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено,
посочена е нарушената законова разпоредба - чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съдържат
се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите
разпоредби на чл.40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. При съставянето му,
жалбоподателят А. е отказал да подпише и получи екземпляр от акта за
установяване на административното нарушение, както е отказал да подпише и
получи екземпляр от талона за медицинско изследване. Не подлежи на преценка от
съда по настоящия спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН
административно нарушение, по арг. от чл.18, ал.2 от АПК, във вр. с чл.189, ал.1
от ГПК, а следва да се прецени само валидността на този акт. На основание
посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в
установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо
съда по смисъла на чл.189, ал.1 от ГПК във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, по
отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му.
При установената от административния орган фактическа обстановка
налагането на принудителна административна мярка е било задължително. Срокът на
действие на тази принудителна административна мярка не е неограничен. Законът
обвързва налагането и със срок - до решаване на въпроса за отговорността, но не
за повече от осемнадесет месеца. Административният орган е съобразил това
ограничение и е определил срока на мярката така: "до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца".
Проверката на законосъобразността на един административен акт се
извършва към момента на неговото постановяване, респективно издаване – чл.142,
ал.1 от АПК. В конкретния случай, това е датата 08.03.2019 год., към която дата
са били налице всички законови предпоставки за налагането на оспорената ПАМ и
като такава заповедта се явява законосъобразна.
Въз
основа на изложеното за преценката на събраните доказателства и относимите
правни разпоредби, съдът намира за установено фактическото и материалноправно
основание за прилагане на ПАМ по чл.181, т.1, б."б" ЗДвП – управление
на МПС отказ да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, установено
по надлежен ред, което обстоятелство не се опровергава от събраните по делото
писмени доказателства. Поради изложено за издаване на обжалваната заповед от
компетентен орган и в предвидената форма, като не се констатираха допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила по издаването
й, наличие на соченото правно и фактическо основание, както и при спазване на
предвидената в закона цел - за преустановяване на извършването на
административно нарушение, то същата е законосъобразна и не е налице основание
по чл.146, т.1 - 5 от АПК за оспорването й. Жалбата е неоснователна и съдът
следва да постанови решение за отхвърлянето й.
Видим
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Стара
Загора,
Р Е Ш И:
ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В.С.А. *** против заповед
№18-1228-000197/08.03.2019 год. на Началник сектор „ПП” при ОД на МВР гр. Стара Загора, с
която му е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква” б”
от Закона за движение по пътищата - "временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС", като неоснователна.
Решението е окончателно на
основание чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: